ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ: 2. Лима – градът на кралете

ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ

Вижте всички статии от поредицата „ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ тук.

Паркът на любовта в Лима

2. Лима – градът на кралете

От София до Лима през Амстердам са около 15 часа по въздушна линия. Тежко! Добре, че хотелът ни е хубав и в един от най-качествените квартали на перуанската столица – Мирафлорес, където е концентрирана основната част от туристическата инфраструктура на града. Мирафлорес означава „Гледай цветята”. От хотелската ни стая не виждахме цветя, но гледката бе към океана и към огромния светещ нощем кръст, кацнал на един от хълмовете край залива на Лима.

Крайбрежието е на 5-6 минути пеш от нашия хотел. Там е прекрасният парк край хотел Мариот и търговският комплекс Ларкомар с бутици на световни модни марки и куп ресторанти и кафенета. Край океана е и едно от култовите места в столичния град – Паркът на любовта със скулптурната композиция „Целувката на двама влюбени от Андите”. Тя е дело на скулптора Виктор Делфин и е открита на 14 февруари 1993 година. Оттогава всяка година на празника Св. Валентин тук се събират влюбени двойки. Творчеството на Виктор Делфин е силно повлияно от почерка на знаменития каталунски архитект Антонио Гауди. Разноцветните мозайки, край които туристи се тълпят за снимки, удивително напомнят творбата на Гауди в барселонския парк Гюел.

Столицата на Перу е разположена на висок бряг над океана, на върха на стръмни заоблени скали, в подножието на които се вие традиционният за такива градове тежък пътен трафик. Долу, в ниското, е плажът – дълъг пясъчен плаж, из който щъкат заради бурното вълнение екипирани в неопренови костюми сърфисти. Излезе ли вълна, те са там.

В Лима, заедно с агломерацията и пристанищния район Каляо, живеят почти 10 милиона души – 1) 3 от населението на страната. В колониалния център са най-важните държавни институции. В квартали като Мирафлорес и Сан Исидро е по-отбраната и заможна част от столичаните. В Сан Исидро се намират и повечето чуждестранни посолства, както и един от най-популярните паркове в столицата – Градината с маслинови дръвчета. Квартал като Баранко е територия на средната класа, на по-младите перуанци, на бохемата в Лима. Там и цените на недвижимостите са доста по-приемливи. Оттатък реката Римак, на хълмовете, се простират крайните, бедняшки квартали- неугледни, с дефицит на елементарни обществени услуги, опасни, особено нощем. По време на военната диктатура тъкмо тук се заселват стотици хиляди високопланински индианци, примамени от хунтата с обещания за работа, жилища, медицинско обслужване. Горките – останали измамени, защото нищо такова не се случило. Екскурзоводката ни Елена Попова, рускиня, с изключително добра подготовка и познания за епохата на древните култури в Перу, разказва, че военните, които се опитвали да наложат социализъм от съветски тип, тикали пришълците в комунални квартири, подобни на тези в бившия СССР. Други пък градили подслон с каквито им попаднат подръчни материали. Инфлацията достигнала рекордни размери. Цяло поколение израстнало в мизерия и ставало лесна плячка на наркотрафиканти. Дори в края на 70-те години на миналия век в Лима започнали да върлуват младежки банди, т. нар. пираняс, които всекидневно вършели грабежи и много собственици, за да си бранят жилищата, започнали да ги ограждат с решетки.

Днес разбира се това е само мъчителен спомен. Диктатура няма, градът е приветлив, с широки булеварди и многобройни паркове, един от които радва гостите му вечер с пеещите си фонтани. Достойно място е отредено и за паметниците, посветени на важни исторически събития за страната и града. На площад Сан Мартин е паметникът на едноименния аржентински генерал, извоювал на 28 юли 1821 година независимостта на Перу. Той е издигнат тук точно столетие след тази паметна за перуанците дата. Много представителен е и мемориалът, посветен на загиналите перуански бойци и офицери по време на т. нар. Тихоокеанска война с Чили (1879 – 1883), когато чилийските войски влизат в Лима и плячкосват града.

Лима става столица на Перу през 1535 година и заслугата за това е на покорителя на империята на инките, испанския конкистадор Франсиско Писаро. След завладяването на столицата на инките – Куско, той прехвърля главното средище на новосъздаденото испанско вицекралство Перу в Лима. Писаро назовава новата столица Ciudad de los Reyes (Град на кралете) и става нейният първи управител. Тук се съсредоточава държавната администрация и цялата испанска аристокрация в тази част на Южна Америка. За да избере за столица Лима, Писаро си е давал сметка за нейното голямо предимство, че е на океанския бряг. Скоро градът и пристанището Каляо се превръщат в плацдарм за износ на заграбените богатства от Новия свят.

Името на Писаро ще се появява често в този пътепис, затова сега само ще го представя накратко. Роден е през 1478 година в испанския град Трухильо. Незаконен син на дворянин от най-ниско потекло. За да изкарва хляба си, на младини работи като свинар. Цял живот остава неграмотен, но с огромна амбиция да се докаже. Постъпвайки в испанската армия, приема завоеванията на нови земи като своя главна мисия. Ако отворите биографията му в Уикипедия, срещу професия ще прочетете… конкистадор (завоевател). Участва в инвазията на испанската корона в Колумбия и Панама, откъдето организира трите похода за завладяването на Перу. Лично испанският крал Карл V го назначава за генерален капитан на завоюваните земи с колосална за времето заплата. Алчен, коварен и жесток авантюрист, Писаро изпъква със смелост, решителност и с умелата си тактика, благодарение на която с шепа бойци успява да се справи с армията на инките, независимо от многократното им числено превъзходство, и да покори една от най-великите империи в Новия свят. Освен Лима като столица, създава основата на новото испанско вицекралство. В личен план отваря път на семейството и близките си към заграбените от земите на инките несметни богатства. Дъщеря му Франсиска става и най-заможната дама в Латинска Америка. Писаро загива през 1541 година, ставайки жертва на заговор.

Столицата Лима не е основана, както се казва, на гола поляна. Още в предколумбово време долината на река Римак, която извира от Андите, пресича града и се влива в океана, е населена и доказателство за това е един от най-древните и добре запазени исторически обекти в града – Пирамидата или както я наричат перуанците Хуака Пукляна. Древните народи, които са населявали тази част на страната още преди около 10 000 години, развивали активно земеделие благодарение на плодородната земя и подпочвените води. В същото време почитали силите, които ги заобикаляли – Слънцето, Луната и Океана. Слънцето и Луната – обожественото единство на противоположностите, мъжкото и женското начало. И Океана – изворът на живот сред пустинния бряг.

Сред първите по-известни обитатели на Хуака Пукляна били уарите. Те приели начина на живот на техните предшественици, ритуалите и неизменните жертвоприношения, чиято цел била да се омилостиви природата. С две думи – да падне дъжд. После „щафетата” поели инките.

До голяма степен култът към жертвоприношенията засягал жените. Избирали най-хубавите девствени девойки, обличали ги в светли дрехи и ги убивали, като оставяли кръвта им да напои Майката земя. Съобщава се за случай, когато наведнъж са били умъртвени 92 момичета! За един баща било голяма чест да убият дъщерите му! Жените били не само жертви на религиозни ритуали. Всеки индиански аристократ имал по 40-50 наложници. Представете си и колко са били наследниците му, след като дамите не са били държани само да красят дома му. За да избегнат война, понякога вождовете отстъпвали на противника по 10-15 девойки, само мир да има!

Самата пирамида има вид на… библиотека. „Книгите” всъщност са подредени тухла по тухла в равни редове. Правели ги от смес на пясък, глина, вода и клей от кактус, който играел ролята на свързващо ги вещество. Тухлите сушели на слънце, а на всяка от тях преди да съхне оставяли отпечатък от ръката на „производителя”. Всеки трябвало да изработи по 7 тухли.

Днес е важен ден за перуанците и жителите на Лима. Причината е в предстоящото шествие „Исус Чудотворец” – най-голямото в католическия свят на южноамериканския континент. Автобусът ще ни остави близо до историческия център, защото движението е отцепено, и трябва да продължим пеш до Площада на оръжията. Тук е истинско стълпотворение от хора – стари и млади, насядали около катедралата и фонтана, отбелязващ нулевият километър на Перу. Гвардейска част е строена пред президентския дворец и всички очакват началото на процесията. Тя ще започне с поклонение на държавния глава пред иконата „Господ на чудесата” и ще продължи с нея цял ден из различни обществени места в града: болници, училища и др.

Историята на тази икона е крайно интересна. През втората половина на XVII век Лима е разтърсена от силно земетресение. Разрушена е голяма част от града, загиват хиляди хора. В развалини е и една от църквите, но на единствената й оцеляла стена стои непокътната икона на Исус Христос, рисувана от талантлив африкански роб. Вярващите католици приели това за чудо и започнали редовно да се молят пред иконата, уповавайки се на нейната целебна сила и на способноста й да пази града от всякакви беди. Земетресения последвали и в други години. Разказват, че едно от тях люляло земята цели 16 минути, но иконата отново останала невредима. Оттогава перуанците я смятат за покровител на страната им и всяка година през октомври организират огромно шествие с нейно копие из града. Оригиналът се пази в олтара на специално изградено светилище.

Африканецът, който нарисувал Спасителя, изобразил лицето му с по-тъмна кожа, затова перуанците го наричали „Смуглият Исус”. Това не е прецедент: когато покорили Перу и започнали да строят църкви и манастири, испанците подбирали талантливи художници от местното индианско население, които били принуждавани да рисуват библейски картини и лица. На завоевателите така им излизало далеч по-евтино, отколкото да водят в новите земи зографи от Испания. А за да привличат местното население към католицизма, не забранявали на художниците да изобразяват лицето на Христос с индиански черти. Само в продължение на близо 150 години не им разрешавали да се подписват под творбите си. Важно било да се ознаменува кралската „директива”: покорявайте Новия свят, гребете от богатствата му за силата и мощта на короната, но не забравяйте да покръствате местното население в католическата вяра. Разпятие със „Смуглия Исус”, дори облечен в индианска носия, както и скулптурна композиция на Святото семейство с… бомбета, видяхме в невероятната йезуитска църква с патрон Св. Петър в малкото градче Андахуайлияс. Това е и първата масонска църква в Южна Америка, наричана Сикстинската капела на Андите заради поразителната й прилика с оригинала във Ватикана. Там също местни художници бяха изрисували библейските сцени – изглеждаха по-простичко, но разбираемо за индианците. А над олтара, някъде така между другото под купола на храма, сред библейските стенописи, грее златно слънце. Индианците казвали, че е поставено просто за украса, но всъщност са го оставили съзнателно, в знак на поклонението им пред Бога Слънце Инти. В катедралата в Куско пък има статуя на Богородица, изцяло в перуанска национална носия и с бомбе на главата. Тази симбиоза между местните вярвания и католицизма ни съпровождаше във всички подобни обекти в Перу и е показателна за гъвкавостта на църквата в приобщаването на коренните жители към християнската вяра.

Не проследихме шествието в Лима из града, останахме повечко на Площада на оръжията, заобиколен от представителните сгради на президенството, кметството, резиденцията на католическия архиепископ и разбира се катедралата Св. Йоан. Строени са при управлението на Франсиско Писаро през XVI век, като специално за катедралния храм лично той и семейният му клан са отпуснали сериозни средства. Катедралата има три големи врати фронтално срещу площада. Основната, в средата, е известна с името „Вратата на прошката”. Отстрани на украсената с фигурите на светите апостоли фасада, са издигнати две високи кули в неокласически стил. Вътре в катедралата може да се видят големи картини, изобразяващи „Пътя към Кръста”, както и образа на Нуестра Сеньора де ла Есперанса по време на Страстната седмица. В катедралата се намира и гробницата на Франсиско Писаро.

И докато катедралата и районът около нея бяха задръстени с хора, можахме да влезем на спокойствие в един от най-популярните в Лима католически храмове – Францисканският манастир. Няма туристическа програма в перуанската столица, която да прескочи тази католическа обител, поставена под закрилата на ЮНЕСКО. Тук се пази един от петте кръста, обкован със сребро, с които, придружен от монаси, Писаро тръгва да завоюва новите земи. И докато Доминиканският орден стъпва в Куско и поема духовната власт в старата столица на инките, францисканците са „господарите” на манастира в Лима. В една от залите на манастира, където монасите са се самобичували, за да изгонят греховете си, е издигната скулпутура на Св. Франциск от Асизи с прословутата му цигулка в ръка.

Францисканският манастир с прилежащата му църква е осветен през 1673 година. Отвън изглежда импозантно с двете му високи кули – камбанирии. Във вътрешността на храма впечатляват параклисите, посветени на Исус (изобразен с алебарда), на Девата (загърната с пончо) и др. Тези параклиси са… частна собственост, притежание на наследници на испанските конкистадори. За тях се грижи специално подбран персонал, който всеки ден почиства златните и сребърни покрития, полива или сменя цветята и т. н. Ако някой от тези собственици почине и не остави наследник, католическата църква се заема да намери кой да стопанисва параклиса. Вътрешните стени на манастирската църква са оформени в типичен мавритански стил, олтарът от дърворезба изглежда изключително красив. Но в манастира може да се видят още уникални неща. Куполът на сградата, съседна на манастирската църва, е от кедрово дърво, с диаметър 10 метра, и е изработен без нито един пирон! Огромна картина „Тайната вечеря” пресъздава съвършено различен прочит на знаменитото произведение на Леонардо да Винчи. Тук се намира и първата библиотека в Южна Америка, която разполага с 25 000 тома! Тази библиотека е била безценен помощник на студентите от първия на континента университет Сан Маркос, открит в Лима през 1551 година. А в подземията на манастира са вторите по големина катакомби в света след тези в Париж. Тук акуратно са подредени черепи и бедрени кости на близо 70 000 мъртъвци! Тези катакомби разполагат с 40 км тунели, най-дългият от които е 19 км и излиза направо на океанския бряг!

Лима е град с толкова много културно-исторически забележителности, че дори един цял ден е крайно недостатъчен да се опознае в пълнота перуанската столица. Само музеите сякаш нямат чет, а и сред тях има какви ли не ексцентрични експозиции: в Музея на мозъка, например, са събрани над 3000 човешки мозъка с всевъзможни увреждания, включително след инсулт, Алцхаймер и луда крава… След обиколката на историческия център нашата малка група българи посветихме останалото свободно време да се разходим из колониалната част на града. Една прекрасна възможност за подобно забавление предоставя пешеходната улица „Унион”. И докато в Мирафлорес луксозните небостъргачи гонят облаците, тук е събран едва ли не целият колорит на старата колониална архитектура. Сградите с дървени затворени балкони са запазена марка на тази епоха. А една, построена през 1865 година в малко необичаен за околната среда стил рококо, е била първата фотографирана сграда в Лима, експонирана и като визитна картичка на града. В центъра на Лима може да срещнеш всякакви образи: продавачи на кока, увита в пликчета като нашенските лозови листа, улични художници и музиканти, търговци от сергиите със сувенири, чиято стока винаги е „най-добрата”, монаси, преметнали през рамо дебели въжета, жени в национални облекла с неизменните бомбета на главите – очевидно пристигнали за шествието от някоя провинция… Разбира се и нескончаема върволица туристи, които пъплят по улиците и парковете, щракат с фотоапарати, ненаситни да колекционират спомени от империята на инките. Е, и ние се поддаваме на това изкушение- пред Дома на перуанската литература попадаме на бронзовите фигури на танцуващи музиканти, изработени в стила на старото индианско изкуство. Включваме се в „танца” и… комедията е пълна!

За финал на сити тура в Лима сядаме в един приятен ресторант край брега на океана, в комплекса Ларкомар. Казва се „Мангос” и тук за първи път пробваме едно от най-популярните местни ястия – севиче, приготвено с маринована сурова риба, миди, скариди, чушки, лук и лимонов сок. Върви прекрасно с чаша бяло вино или перуанската топ бира „Кускеня”. Добре е да се знае, че перуанската кухня се счита за една от най-екзотичните в света редом с кулинарни колоси като Франция, Индия, Китай. Тя има почти 5000-годишна история! Древните инки са владеели готварското изкуство, използвали са разнообразни продукти и пикантни подправки. С течение на вековете перуанската кухня е приела кулинарните традиции от Европа, Азия и Африка, получил се е микс от вкусове и техники от различните континенти и така се е формирал нейният популярен в цял свят имидж. Само преди няколко години Перу печели престижната награда на World Travel Award за най-добра кулинарна дестинация в света. От 2007 година перуанската кухня е обявена за национално културно наследство. В Лима, където има стотици национални ресторанти, се провежда и най-големият гастрономическа фестивал в Латинска Америка. Перуански ресторанти никнат като гъби в големите градове и на редица страни по света. Май само България прави изключение. Засега…

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21