ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ: 6. Великият Мачу Пикчу

ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ

Вижте всички статии от поредицата „ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ тук.

Мачу Пикчу – изгубеният град на инките

6. Великият Мачу Пикчу

За мен днес е особен ден: предстои да осъществя стара мечта – да стъпя на Мачу Пикчу, и да празнувам поредния си… рожден ден извън дома. Страхотно съвпадение: когато преди няколко години обикаляхме с жена ми руините на мексиканския символ Чичен Ица, отново бях рожденик, а сега и тук, в Перу. Как да не се събудиш в добро настроение, макар че през изминалата нощ не остана много време за сън. Който се е сетил да ме поздрави, ми е звъннал, без и наум да му идва, че поради 8-часовата разлика у нас е ден, а в Перу- нощ. Но това е без значение…

Двайсетина минути след като закусихме и натоварихме багажа си на автобуса, сме на гарата на Олантайтамбо. Оттук ще хванем туристическия влак на път за Мачу Пикчу.

Този влак се ангажира предварително. Билетите се издават само поименно, а за да се качиш във вагона, трябва задължително да представиш на кондуктора и паспорт. Всеки билет е с фиксирана буква на вагона (А, В, С и т. н. (и номер на мястото в него. Пътуването е около час и половина, с една междинна спирка, на която слизат мераклиите да се изкачват до Мачу Пикчу пеш. Това се случва по една стръмна пътека и трекингът трае близо… 4 дни. А пътуването с влака до крайната гара Агуас Калиентес е много приятно забавление. Вагоните са с широки панорамни прозорци, от които можеш да се любуваш на страхотни гледки към Андите и реката Урубамба, която ни следва през цялото време. Единственото неудобство е остъкленият таван на вагона, през който силните слънчеви лъчи, когато ги има, могат направо да те пощурят. Седнали сме по четирима около масичка с шарена тъкана покривка, а стюардите поднасят кафе, чай, закуска и допълнително срещу заплащане алкохолни напитки.

Пристигаме в Агуас Калиентес и след кратко изчакване на опашка се качваме на автобус. След 8 километра по черен път – серпантина стигаме до входа на Мачу Пикчу. От две години насам перуанските власти са приели нови правила за посещение на комплекса. Входният билет важи само ако сте с местен лицензиран туристически гид. Влизането става в определени часове: от 06:00 до 12:00 и от 12:30 до 17:30. Посетителите могат да се движат само по три маркирани пътеки за разлика от предишното свободно обикаляне около руините.

На входа е поставена табела с името на американския изследовател от Йейлският университет Хайрам Бингам, който през 1911 година открива за света Мачу Пикчу. Повече от четири столетия и половина след построяването му от императора на инките Пачакути! Затова и до днес Мачу Пикчу е познат с прозвището „изгубеният град”. Страхотен късмет е, че испанците не са знаели за неговото съществуване и това го е спасило от разруха. По време на археологическите проучвания са открити над 85 000 артефакти и почти всички са изнесени в САЩ. Чак през 2011 г., в чест на 100-годишнината от откриването на Мачу Пикчу, американците върнали на перуанската държава едва… 250 от тях!

Името Мачу Пикчу на езика кечуа означава „стара планина”. До най-високата обитаема точка, на която се намира най-търсеният туристически обект в Перу, са 2430 метра над морското равнище. Когато приключим обиколката си, ще установим, че сме прекарали тук около 2 часа и половина и сме изминали близо 4 километра из руините на „изгубения град”. Срещу „старата” се намира куполът на „новата планина”, т. нар. Уайна Пикчу, която най-често излиза на рекламните снимки. Изкачването дотам обаче не е лесно, достъпът е труден и изисква предварителна заявка няколко месеца по-рано. Не че пък преходът по „старата планина” е чак толкова по-лесен, особено за хора, за които туризмът в планината не е честа практика. Пътеката е стръмна, има и стъпала, които не са равни по височина и това допълнително затруднява. Но все пак стигаме „върха” и долу, в седловината между „старата” и „новата” планина, пред нас се разстила цялата картина, която сме гледали къде ли не. Точно тогава времето вече се е намръщило съвсем, закапва и дъжд, но това не спира възторга ни от мястото, където сме се изкачили. Още повече, че малко след това слънцето отново грейва.

Пачакути – т. нар. Девети инка от императорската династия, построява Мачу Пикчу някъде между 1440-1450 година с ритуална цел. Тук са идвали да се пречистват духовно аристократите от Куско. На най-високото място, където сме в момента, сред голяма поляна се намира масивен каменен блок, на който инките извършвали жертвоприношения. Екскурзоводката Елина разказва, че на това място е съществувал некропол и били открити 176 мумии. Отначало археолозите смятали, че това са останки само от жени, но по-късно се оказало, че бройката им спрямо мъжете е 50: 50. Докато сновем насам- натам можем и на ръка разстояние да се порадваме на лами и алпаки, оставени от стопаните им да пасат.

Отгоре виждаме целия комплекс като на длан и така можем лесно да различим трите му основни части, разделени от две дълги стълбища. Първата от тях е най-важната, култовата, начело с полукръглата по форма сграда на Храма на Слънцето. Елина казва, че има и Храм на Луната, но за да стигнеш до него, трябва да изкачиш труднодостъпния Уайна Пикчу. В култовата част, на върха на пирамида над Свещения площад, инките са имали обсерватория, до която днес за съжаление туристи не се допускат. Храмът на трите трапецовидни прозореца е известен с ритуала в деня на лятното слънцестоене, когато слънчевия лъч прониква през един от тях. А в Двореца на Великия жрец са се извършвали и жертвоприношения. Втората част е жилищната, където са пребивавали постоянните обитатели, обслужващи аристократите от Куско. Храмовете и жилищата били строени с камъни, добивани от близката каменоломня. И докато на обикновените жители домовете били изграждани с необработени камъни, палатът на владетеля бил строен с гладки каменни блокчета по вече споменатата технология на сглобяването като лего. Тесни прави улици свързват отделните части на комплекса. А третата е стопанската с редовете земеделски тераси, снабдени с достатъчно вода, които могат да се използват спокойно и днес. Там са и складовете за селскостопански продукти. Към всичко това ще прибавим и едно поле за спорт, нещо като днешния хокей на трева, и „промишлената” зона, в която са се развивали различни занаяти.

Мястото на Мачу Пикчу е избрано неслучайно: скрито високо в планината, в подножието на стръмни склонове и опасни пропасти, осигуряващи естествена защита. Може би и затова испанците не са го открили. В същото време тайни пътеки са го свързвали с външния свят. Когато погледнахме от върха на Мачу Пикчу към дълбоката урва, можеше да се види кривуличещия път, по който се изкачихме до входа на комплекса с автобус. Как ли са се придвижвали индианците при тези височинни амплитуди? За инките това не е било проблем. Да вземем за пример когато е трябвало да се достави важно писмо или устна заповед. Действали са на принципа на щафетата. Един тръгва, изминава определно разстояние, пратката поема втори, после трети и т. н. Имало пощенски станции на всеки 5-6 км, където ставала смяната на бегачите, и те действали 24 часа в денонощието. Подбирали се младежи от 18 до 24-годишна възраст, които пробягвали тези разстояния. Тайната на издръжливостта им се криела и в зареждането с… кока. Приготвяли им смес от листата на това растение с брашно и вода, на порции, които вестоносецът взимал на определени интервали от време. И така можел да покрива по-големи разстояния, без да чувства липсата на достатъчно кислород в мозъка и глад. От Куско до Мачу Пикчу са около 130 километра. И ако белите нашественици са изминавали пеш това разстояние за 8 дни, на инките им били достатъчни 4!

От 1983 година Мачу Пикчу е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Но и до днес си остава загадка защо инките внезапно напускат града през 1532 година, за да остане пуст и до наши дни. Една от хипотезите свързва бягството от Мачу Пикчу с епидемията от варицела, която покосява близо 2 милиона от индианското население в Перу. Обзети от панически страх, инките напуснали Мачу Пикчу и никога повече не се върнали тук. Друга версия предполага, че се страхували да не би испанците да нахлуят в града, надявайки се да открият тонове злато, каквото не е имало тук.

Казват, че и самият Хайрам Бингам може би се е надявал да попадне на съкровище от богатото наследство на инките. Е, злато не е открил, но разбулвайки тайната, станала известна на света под името Мачу Пикчу, е оставил името си в историята на Новия свят. Преди няколко години това негово откритие бе избрано за едно от новите седем чудеса на родната планета!

Наскоро световните медии цитираха статия от сп. ”Сайънс”, в която бразилски изследователи лансират версия, подкрепена със спътникови снимки, за ролята на земните разломи при избора на мястото за изграждането на Мачу Пикчу. Благодарение на тези разломи, някои от които достигали над 170 км, инките с могли лесно да набавят строителни материали – камъни за построяването на дворци и храмове, както и за изграждането на дренажите за земеделските тераси.

Преди да поемем по обратния път, се стреснахме от огромната опашка пред спирката на автобусите. Оказа се напразно- колите идваха една след друга и след петнайсетина минути вече слизахме към гарата на Агуас Калиентес. Обяд с почерпка от рожденика, шопинг и отново на влака за Олантайтамбо, в който ни очаква приятна изненада: двамата стюарди в ролята на…. манекени ни представиха ревю с модни облекла от алпака. Не липсваше и танцьорка и всичко това на фона на страхотна перуанска музика, каквато на следващата вечер, вече в Куско, щяхме да слушаме на живо в национален ресторант. На гарата в Олантайтамбо ни очакваше автобусът, който след два часа ни стовари пред хотела ни в Куско. Когато седнахме в ресторанта на вечеря, приятните изненади имаха и продължение: подаръци от сънародниците за рождения ми ден и торта.

(Следва)

 

 

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
11/03/2020

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*