РАЙСКИЯТ МАВРИЦИЙ: Част 1

от Асен Бояджиев  0 категория: Мавриций, Пътешественик 

jwu

РАЙСКИЯТ МАВРИЦИЙ


Ако разгърнем класацията на топ дестинациите за туризъм в света, несъмнено на остров Мавриций мястото е точно там. Сравняват го с такива екзотични перли като Бали, Бахамите, Хавай. Подчертавайки красотата на острова, повечето туристически пътеводители не пропускат да цитират американския писател Марк Твен, възхитен от това неземно кътче: ”Бог е създал Мавриций, а после – Рая, по негов образ и подобие”.

Вижте всички статии от поредицата „РАЙСКИЯТ МАВРИЦИЙ тук.

 

Част 1

ОСТРОВ НА ВУЛКАНИ

Мавриций се намира в Индийския океан, на около 900 км източно от Мадагаскар. На картата изглеждат като Давид и Голиат. Страната на лемурите и прословутата Алея на баобабите е почти…300 пъти по-голяма по площ от скромните 2040 кв.км територия на Мавриций. Към централния, едноименен на държавата Мавриций остров, принадлежат и още няколко острова: Родригес, Агалета, Карпгадос Карахос и още по-дребни, които се виждат най-добре от хеликоптер.

Южната част на Мавриций е планинска, с най-висок връх Питон (828 м над морското равнище), а крайбрежието е опасано от златисти плажове с нанизи от палми, малки заливи и тюркоазени лагуни, охранявани от коралови рифове. Благодарение на тази естествена преграда до острова нямат достъп акули, други морски хищници и опасни океански течения. Нагледен пример за това ни даде едно плаване с катамаран до популярния сред туристите Остров на елените (Ile aux Cerfs) – водата на океана беше кротка като в езеро, а в далечината, като тънка бяла ивица, се виждаха вълните, които бурно се разбиват в крайбрежния коралов риф.

Мавриций, както и останалите му съседни острови, е с типичен вулканичен произход, датиран от преди милиони години. И следите от него се виждат на всяка крачка. И в планинските възвишения с причудливи форми,които се нижат от юг по протежение на пътя от международното летище до най-северната част на острова, и в строителните материали, с които са градени и обществени сгради, и жилища, и тротоари, и дори цитаделата „Аделаида” в столицата Порт Луи. Запазени са и останките от някогашен вулканичен кратер, обрасъл днес с гъста тропическа зеленина.

Климатът в Мавриций е тропически, като по-топлото време съвпада с европейската зима от декември до март. Тогава дневните температури достигат между 28-30 градуса, на морската вода до 27-28 градуса. По крайбрежието и особено на север е по-топло, но пък там е по-висока влажността на въздуха. Мавриций се характеризира със силно греене на слънцето, особено в обедните часове, затова е препоръчително на плажа да се използват масла с висок защитен фактор (SPF50), дори когато времето е облачно. И тук разбира се последиците от климатичните промени носят неприятности на местните хора.

С жена ми Мария бяхме избрали за това пътуване първата половина на декември, защото по начало това е по-сух период. И почти не валя дъжд. През януари и февруари диаграмите даваха валежи около 267 мм на кв.м. Но природата не е подвластна на логиката. И се оказа, че през март на Мавриций и на о.Родригес е имало много голямо наводнение, водата от проливните дъждове се е вдигнала с цели 30 см, пострадали много жилища и обществени сгради в ниските части.

КОЛОНИЯ НА ЧЕТИРИ МОРСКИ МАСТОДОНТА

Мавриций почти навсякъде е обгърнат от пищна растителност. Още в далечни времена, когато португалският мореплавател Педро Маскаренас стъпва пръв на тази земя през 1512 година, островът на практика бил непроходим. На първите заселници им струвало огромни усилия, за да си създадат някакви що годе прилични условия за живот.

Смята се, че първите заселници на острова са навлизали откъм бреговете на днешния град Маебург, в югоизточната част на Мавриций. Основан от холандците, той е известен с морския си музей, където се съхраняват многобройни археологически находки и артефакти от потънали кораби, стана жертва след ожесточените морски битки в акваторията на острова. Включително и от голямото морско сражение край нос Cap Malheureux (Кап Мальорьо), в превод Нос на нещастието, където през 1810 година французите нанасят тежко поражение на британския флот.

Когато пък холандците завзели острова 86 години по-късно, изсекли стотици хектари от тропическите дъждовни гори, за да отворят място за първите насаждения от захарна тръстика. Те се считат и за кръстници на Мавриций, наричайки го на името на тогавашния наместник Мориц Насау Орански. През 1715 година французите поемат властта на острова и разширяват още повече площите със захарна тръстика. Лично губернаторът Бертран Франсоа Мае дьо Лабурдоне има основна заслуга за това, основава столицата Порт Луи на името на френския крал Луи XV и само за няколко години Мавриций се превръща в доходоносна колония.

Още по онова време Порт Луи разполагал с пристанище, което е отворено към океана и позволява акостирането на големи кораби.Така е и днес. Малко повече от половин столетие, след като и последният колониален господар – британският, казва сбогом на острова. Завещавайки движението вляво…

КРАЛЯТ НА КОРСАРИТЕ

Френският колониален период е свързан и с една история от някогашните пиратски хроники, подобна на биографията на легендарния британски корсар Френсис Дрейк, издигнал се впоследствие до вицеадмирал на английската флота. По това време Мавриций привличал като магнит пиратите, които върлували в тази част на Индийския океан, нападайки търговските кораби, идващи от пристанищата на Европа на път за Индия.

Историкът Елис Ленар отбелязва в записките си през XIX век, че агресията на пиратите е една от причините холандците да напуснат острова. За пиратите Мавриций бил нещо като междинна станция за ремонт на корабите, за зареждането им с храна и прясна вода. Те ограбвали чуждестранните кораби, предимно британски, и делили плячката с…французите. Дори се споменява за удостоверение, с което морските разбойници разполагали като индулгенция срещу преследване от официалните власти.

Знаково име на пират от голям калибър в тази обичайна за тогавашната епоха симбиоза е това на французина Робер Сюркуф. Наричали го „Кралят на корсарите”. Още 15-годишен зарязва религиозното училище и заминава с търговски кораб за Индия. Странстването из моретата става негова съдба, пиратството също, и благодарение на смелостта и бойните си качества си спечелва прозвището „Страшилището на моретата”. Със своята пиратска флотилия Сюркуф успява дапревземе 47 британски, испански, холандски и португалски кораба, „защитавайки” цветовете на Франция. За тези заслуги лично Наполеон му дава титлата барон и го награждава с ордена на Почетния легион.

На Сейшелските острови има много легенди за погребани пиратски съкровища. Такива не чухме на Мавриций, но се твърди, че акваторията на Мадагаскар, Мавриций, Реюнион и Сейшелите след като много години е служела за база на морските разбойници, е и последният „пиратски рай” на земята.

(Следва)

 

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

14/01/2022
Тагове:,

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CAPTCHA Image

*