РАЙСКИЯТ МАВРИЦИЙ: Част 2

РАЙСКИЯТ МАВРИЦИЙ

Накъдето и да се обърнеш, навсякъде във вътрешността на острова равнинните части са засети със захарна тръстика. Почти 80% от обработваемите площи са заети от тази култура, която на практика е най-големият източник на приходи за страната. Столетия наред на плантациите със захарна тръстика работели при тежки условия роби, докарани от Африканския континент. Когато англичаните стават господари на Мавриций и през 1835 година премахват робството в цялата Британска империя, тогавашните захарни барони започват да привличат евтина работна ръка от Индия и Китай. С това се обяснява и преобладавщия брой индийци (около 60%), които днес населяват острова. Както и китайците, които в столицата Порт Луи си имат и неизменния навсякъде по света китайски квартал Чайна таун.

Вижте всички статии от поредицата „РАЙСКИЯТ МАВРИЦИЙ тук.

Част 2

„ЕКСПЕДИЦИЯ” В ЗАХАРНИЯ СВЯТ

Ако някога захарната тръстика се е събирала на ръка, което си е къртовски труд, днес всичко това се прави с машини. По същия начин тя се обработва и в съвременните захарни заводи. Историята на близо 300-годишния добив на захарна тръстика и обработката й в Мавриций нагледно може да се проследи в старата захарна фабрика, превърната в музей, “L’Aventure du Sucre”, в превод Приключението на захарта. Тя се намира в съседство с ботаническата градина Памплемус.

Навлизайки в този уникален захарен свят, посетителят проследява технологията за производството на захар (някога и днес), как е била транспортирана с кораби или с железницата, каква продукция излиза от преработката на захарната тръстика, как сладкият еликсир е навлизал в бита на хората.

Много интересно е, че всъщност се касае за абсолютно безотпадна технология: от захарната тръстика се добива захар, ром, биогориво и компост. Домакините от музея ни предложиха да опитаме от почти 12 вида захар с различен цвят и вкус. Точно толкова малки пакетчета с тези захарни варианти, поставени в сувенирна кутия, се продават в магазина към музея.

В Мавриций има 17 фабрики, които дневно произвеждат около 600 хиляди тона захар. Един от най-интересните видове захар е т.нар. мусковадо. Това е нерафинирана тръстикова кафява захар, в която меласата не се премахва. Обикновено е в две рановидности: светла и по-тъмна. Технолозите я характеризират като мокър пясък, влажна, леко лепкава, с плодов и карамелен вкус.

Основното й приложение е в сладкарството, в производството на ром, като подсладител в различни кулинарни рецепти. Към вида мусковадо има голям интерес заради качеството й на здравословна и биологична храна.

Захарната тръстика се използва и за производството на ром. В „L’Avanture du Sucre” има щанд с различни видове бутилиран маврицийски ром и се провеждат дегустации. Първи холандците започват производството на ром. Днес тази наистина конвертируема за острова напитка се извлича в около десетина дестилерии. Предлагат се различни марки със съответните видови особености.

Например Pink Pigeon – розов гълъб, наречен на една от ендемичните птици в Мавриций, съдържа като съставки ванилия, цитруси и листенца от орхидеи. Този екзотичен ром се произвежда единствено в Мавриций. Сред по-известните марки се нареждат New Grove, Penny Blue, както и ромът от Chamarel (Шамарел). Маврицийският ром е прекрасен подарък като сувенир за близки и приятели.

ПЪТЯТ НА ЧАЯ

Така се нарича една от екскурзиите за чуждестранните туристи, които се предлагат в Мавриций.Освен захарната тръстика, на острова е разпространен и още един стойностен селскостопански продукт – маврицийският чай. Чаят е традиционна напитка на острова и за да научим повече за този местен продукт посетихме плантацията и чаената фабрика Bois Cheri. Към фабриката има музей, където е представена цялата многолетна история на това производство.

Чаят навлиза в Мавриций още през 1765 година, когато един френски свещеник – Рене Франсоа Галоа, донася от Китай първите чаени растения и ги представя на тогавашния управител на ботаническата градина Памплемус Пиер Поавр. Първата плантация на Bois Cheri обаче се появява през 1892 година. В музея може да се видят някои основни машини за преработката на чаените растения, първата машина за пакетиране на готовата продукция и др. А край живописно езеро е разположена чаена плантация и чайната къща с дегустационна зала, където може да се опитат около десетина вида чай, също чудесен подарък от Мавриций.

Ваниловият чай е една от най-известните напитки на острова. Приготвя се от черен и цейлонски чай, доставен от Шри Ланка, има аромат на ванилия. Но като най-търсена се оказва чаената комбинация от ванилия и кокос. Че зеленият чай се приготвя от връхчетата на чаените храсти, черният – от средния пояс на растението, а червеният се добива от най-ниската му част.

„СИЕСТА” ЗА ВОДНИТЕ ЛИЛИИ

По пътищата на Мавриций може би най-често се среща едно декоративно дърво с много красиви червеникави листа. Нарича се Фламбоя. Има го и по градските улици, дори пред захарния музей “L’Aventure du Sucre”. От плодовите насаждения: бананите и вкусните тропически личи, които, за да не ги кълват птиците, стопаните покриват с тънки мрежи. Но истинската прелест на флората в Мавриций може да се види в ботаническа градина Памплемус. Тя е създадена през 1736 година по време на френското колониално господство, по инициатива на Мае Лабурдоне.

Градината е разположена на площ от над 37 хектара и още през 1767 година с активното участие на тогавашния, да го наречем управител Пиер Поавр, тук са засадени зеленчуци, плодове, цветя, подправки от целия свят. Има наистина уникални растения! Само палмите са 80 вида, като най-екзотичния от тях, талипо, достига височина от 25 метра и диаметър на стъблото 5 метра! Има едно друго дърво, стъблото на което е „облицовано” с кори, наподобяващи …челюстите на крокодил. Затова го наричат Крокодиловото дърво. Други видове пък са изкарали корените си над земята, приличат на пипалата на октопод.

Най-търсени от туристите са гигантските водни лилии. През деня, когато температурите на въздуха са високи, те се свиват, сиреч това е тяхната „сиеста”, но сутрин и вечер отново се „разтягат”, достигайки диаметър от почти два метра! В топлото време разходката из прохладата на тази ботаническа градина е истинска наслада за душата и тялото.

Тук се намира и един сравнително скромен колониален дом, наречен Chateau de Mon Plaisir. Построен през 1823 година, днес представя живота на Sir Seewoosagur Ramgoolam, „бащата на нацията”, първият премиер на страната след обявяването на суверенитета на Мавриций от Великобритания през 1968 година.

ЗЕМЯТА НА СЕДЕМТЕ ЦВЯТА

В югозападната част на острова се намира едно малко селище на име Шамарел, станало известна туристическа дестинация с близкия до него живописен водопад и най-вече с „килима” от разноцветни пясъчни дюни. Наричат ги „Земята на седемте цвята”, защото тук природата, като някой неземен художник, е „изтъкала” пъстра смесица от пясъци в кафяви, зелени, сини, жълти, червени, виолетови и пурпурни краски!

Това забележително чудо на природата е открито случайно през миналия век след продължителни проливни дъждове. След като те отмили горния слой на почвата, се показало цветното съкровище. Има различни тълкувания за появата на този феномен, свързани с разни химически процеси, но по-интересното е, че цветовете на пясъците никога не се смесват! Дори когато се продават като сувенир в бурканче!

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21