ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ – ЧАСТ 5

Sevilya-main
СЕВИЛЯ – ДОМЪТ НА КАРМЕН И ДОН ЖУАН

Наричат Севиля „Столицата на Андалусия. Също – „Домът на Кармен”, скандалната за тогавашните пуритани мургава красавица от едноименната опера на Жорж Бизе. Да не забравяме обаче ухажора Дон Жуан, пъргавия Фигаро от „Севилския бръснар”, гении на четката като Веласкес, Мурильо, Сурбаран… Все нарицателни имена с популярност, която е направила Севиля разпознаваема в целия свят. И още, ако все пак уважим и футболните фенове – местният тим „Севиля” вече четири години поред прибира трофея от битката за Лига Европа.

Предишните части от поредицата може да прочетете тук

В продължение на векове Севиля е преживявала възходи и падения, но и до днес си остава синоним на красота и елегантност, истинска звезда на Андалусия. Градът, населяван от около 800 хиляди жители (четвърти по големина в Испания след Мадрид, Барселона и Валенсия) е разположен на двата бряга на река Гуадалкивир (в превод Голямата река). Тя е дълга около 90 км и се влива в Атлантическия океан. През нея още финикийците са са добирали дотук, през Средновековието пък се придвижвали корабите, натоварени с богатства от Новия свят. През Гуадалкивир поема своя път към обиколката си на света и великият мореплавател Фернандо Магелан. На брега на реката се намира и т.нар. Златна кула, където някога са се събирали митническите такси, издавали са се разрешителните за търговия с Америка и това е превърнало Севиля в главния портал на Испания за връзка с Новия свят. Нарекли кулата златна заради облицовката й с керамични плочки в златист цвят, но като че ли името й идва по-скоро от митническите й функции, за които стана дума. Все пак тук се е изсипвало толкова злато! Днес от пристана под кулата тръгват на разходка из реката малки круизни корабчета. По онова време Гуадалкивир е носела името Бетис, днес така се нарича градският съперник на футболния клуб „Севиля”. Всъщност названието на града е с арабско авторство – когато през 711 година го завладяват, маврите го заварват с името Хиспалис и го кръщават Исбилях. Чак по-късно, когато испанците отвоюват от мюсюлманите тази земя, се появява латинското Севиля.

За да се прекоси Гуадалкивир, трябва да преминем през един от мостовете, протегнали се между двата бряга на реката. Най –старият носи името на кралица Изабела II, открит е тържествено през 1852 година и дълги години е бил единственият мост, свъзващ двата бряга на реката. Повечето днешни мостове обаче са строени през 90-те години на миналия век и по-специално за Световното изложение EXPO, на което Севиля е била домакин през 1992 година. И от което, благодарение на европейските пари, се е облажила за обновяване на своята инфраструктура и за още ред добри неща, жизнено необходими на един почти милионен град. Впрочем, като отворих дума за търговско изложение, в това отношение Севиля има опит още през първата третина на миналия век. През 1929 година тук се провежда иберийско – американска изложба, на която испанският крал се среща с колониите си от Латинска Америка. Спомен за това са павилионите на участниците в изложбата от Мексико, Колумбия, Гватемала, Перу, Куба, Аржентина, Уругвай, Чили… Има и площад с името Америка в парка Мария Луиза, където се намират и два впечатляващи с архитектурата си музея – Археологическия, в стил платереско, и оформения по мавритански „образ и подобие” павилион на народното художествено творчество с богата етнографска колекция.

Туристическата ни обиколка на Севиля ще започне от екзотичния парк Мария Луиза. Преди да стигнем дотам, ще прекосим моста с името Чапина, ще продължим по крайбрежния Булевард на палмите, ще минем покрай най-голямата арена за корида в Испания – Ла Маестранса, която е отворена също като тази в Кадис само за туристическия сезон и по време на големите местни празници, когато цените на билетите вървят от 70 до 120 евро в зависимост от разположението на местата. Тази арена е построена през XVIII век, побира 12 500 зрители, има специална ложа за кралското семейство. Тук са показвали своето майсторство истински корифеи на червения плащ. Ще видим и бившата цигарена фабрика (днес това е Университетът на Севиля), където се е трудила героинята на Бизе и Проспер Мериме, прелъстителната циганка Кармен. И ще спрем пред Археологическия музей, където обичайна картина е да видиш цял клас ученици, насядали пред него, да слушат лекция на своя учител, преди да влязат сред експонатите от различни исторически епохи.

Според легендата, Севиля е основана от Херкулес. След като убил великана Герион и му отнел биковете, той издигнал на това място 6 каменни стълба. Когато през 45 година пр.н.е. Юлий Цезар стъпва на тази земя, основава римска колония, която наследява стълбовете на Херкулес. През II век те са преместени и част от тях днес може да се видят на улица „Мармолес”. По-интересното е, че Цезар попада на територията на древния, приказен с богатствата си град Тартес, чиито жители активно търгували с финикийци и гърци. Осем столетия до новата ера потомците им построили на брега на Гуадалкивир град с името Хиспалис, който Цезар превръща в римска колония. През 1958 година на хълма Карболо в района на Севиля археолозите попадат на безценни находки от древния Тартес. Става дума за съкровище с 21 златни украшения, статуетки на богините Диана, Венера, Адриана и пр. Тези експонати и още много други, от времето на ранното християнство, културата на вестготите та до арабското господство, са част от експозицията на Археологическия музей.

Разходката из алеите на парка Мария Луиза е едно наистина емоционално преживяване от съприкосновението с красивата природа и изкуството. Пред очите се редят едно след друго редки растения и дървета, водоеми с водни лилии и водоплаващи птици, фонтани, статуи и колонади. Тук е и севилският театър Лопе де Вега. Най-забележителното място в парка без съмнение е площадът Испания. Великолепен архитектурен ансамбъл, чийто автор е архитектът Анибал Гонзалес, загражда в полукръг площада в диаметър 200 метра, като двете му краища завършват с високи стилизирани кули. От вътрешната част на този полукръг в същата форма е обособен воден канал, из който, по „венециански”, може да се разходите с лодка. Ако ли не, имате и друг избор – накипрените файтони, които са неизменна част от декора на площада. Най–интересна е лицевата част на архитектурния ансамбъл. В характерната за Андалусия традиция да се изобразяват сюжети чрез пана с керамични плочки са представени 54-те испански провинции, всяка със своите символи: герб, карта и фрагмент от някое изключително важно за нея историческо събитие. В средата на площада е разположен фонтан, който вечер се осветява в различни цветове.

Докато мюсюлманите са оставили някои от най-впечатляващите архитектурни образци в Севиля, евреите пък са завещали два старинни квартала – Санта Крус и Сан Бартоломе. Първият – кварталът на Светия кръст, е най-популярният в Севиля, с цял лабиринт от тесни улички, с белосани и отрупани с цветя еврейски къщи, изпълнени с ухание при цъфтежа на жасмина, с малки площадчета, на които обикновено ресторантите са изкарали маси с бели, колосани покривки. Евреите са се заселили тук след изгонването на маврите, а кварталът се разраства през XVI век. На площад Санта Крус се издига Кованият кръст – паметник от 1692 година, където преди това е имало синагога, а след това е построена католическа църква, в която е погребан големият испански художник Бартоломе Мурильо. На ул. Света Тереза е неговият дом, където е прекарал последните години от живота си. В квартала има още куп култови места. На площад Доня Елвира, например, се е намирал някогашният комедиен театър, на площад Рефинадорес е паметникът на знаменития покорител на женските сърца – Дон Жуан. И като отварям дума за любовта, в Санта Крус има и една забележителна улица, която носи името на млада еврейка с трагична съдба – девойката Сусона. Момичето се влюбило в млад християнин и любовта й била толкова силна, че се отказала и от вярата си, и от родния си баща. Християнчето обаче отхвърлило любовта й и девойката умряла от мъка. Но пред смъртта си завещала главата й да бъде поставена на прозорец пред дома й. Казват, че главата й наистина се намирала там, чак до XVIII век. Рисунки на керамично пано на улицата на Сисона разказват тази история.

Продължаваме към централната част на Севиля, където е гвоздеят на визитата ни в града – катедралата Санта Мария и знаменитата кула Хиралда. Всъщност тази кула, превърнала се в символ на Севиля, е някогашно минаре на джамия от времето на мавританската династия на Алмохадите, била е издигната в 1198 година. Има четириъгълна форма, каквато е ислямската традиция в Мароко и страните от Магреба. Първоначално минарето е било високо 70 метра, а когато се превръща в част от заменилия джамията християнски храм, го удължават с още 30. Изградено на рампи, 35 на брой, и мюезинът е можел да се качва догоре на…кон. През 1568 година архитектът от Кордоба Ернан Руис вкарва в камбанарията 25 камбани и може да си представите каква полифония оглася града, особено по време на празници. На върха Руис инсталира фигурата на Вярата, наричана от народа Хиралдильо, символ на верността към религията, независимо от превратностите на времето.

Днес кулата Хиралда е неизменна част от величествената катедрала Санта Мария де ла Седе. Това е най-големият католически храм в Испания, трети по големина в света след катедралите Сейнт Пол в Лондон и Свети Петър в Рим. Размерите му са внушителни: дължина 116 метра, широчина 76 метра, височина 56 метра! Има 9 входа в различни архитектурни стилове. Когато испанците слагат край на мавританското господство, събарят съществувалата дотогава джамия и построяват днешния християнски храм. Строителството започва през 1401 година и завършва почти столетие след това (1506). Катедралата Санта Мария притежава най-големия олтар в християнския свят, изработен от дърво с покритие от злато, доставено от Мексико и Перу. На площ от 20 х 13 метра са инкрустирани 45 пана и над 1000 фигури, представящи сцени от Стария и Новия завет! В катедралата е и мавзолеят на Колумб – тук откривателят на Новия свят е погребан с незаконния му син Ернан. Впечатляваща е скулптурната композиция с автор Артур Мелида, в която 4 пажа носят на ръце ковчега на мореплавателя. В апсидата на храма е разположена Кралската капела, в която лежат останките на крале и техните съпруги, на хора от испанския елит през Средновековието. Тук се намира и урната с праха на светия крал Фернандо II, както и мечът му. Разкошни витражи и безкрайно множество от произведения на изкуството допълват интериора на храма. В библиотеката, залата на Колумб и други места в катедралата се съхраняват и ценни гравюри, манускрипти. А сред огромните по мащабите си картини се откроява и забележителното платно на Мурильо „Видението на Св. Антоний от Падуа“.

След катедралата ще имате свободно време. Може да се поразходите наоколо, има и какво да се види, освен обичайните за такива туристически места улични художници и музиканти, файтонджиите. Тях по-скоро ще видите пред Главния архив на Индия, разкошно здание в стил ренесанс, построено през XVI век като средище за развитие на търговията с новооткритите земи в Америка. През 1785 година тук се съсредоточава съхраняването на огромен брой документи, свързани с морските владения на Испания. И като казвам огромен брой, става дума за над 86 милиона ръкописи, повече от 8000 карти и рисунки, датиращи от периода между XV – XIX век. Тук например се съхранява бордовия дневник на Колумб, писма на Ернан Кортес – завоевателят на Мексико, писма и от американския президент Джордж Вашингтон. Друга възмвожност е да посетите индивидуално съседния на катедралата кралски дворец Алкасар, в който се преплитат уникални архитектурни образци на укрепления, дворци и дворове от арабското владичество през XII век до последвалите ги до днес испански монархии. Може пък да си отдъхнете в някое от близките кокетни ресторантчета, да опитате традиционата и най-разпространена в Испания колекция от различни мезета, позната под името тапас. Разбира се с чаша вино.

А вечерта ви каним на чудесен спектакъл – севилското фламенко.Уникално съчетание на циганска и андалуска култура, на огнени ритми и страстна стъпки в танц, пред който нямаш шанса да останеш равнодушен. Севиля се прекланя пред Светата Дева с колоритни религиозни шествия по време на Страстната седмица, когато целият град е украсен в червено – цветът на страстта. В тези шествия се включват братства (над 50 на брой в града), които обединяват граждани от различни социални слоеве. Дефилирайки из улиците на града, те разнасят кръстове, статуи и други ценности от църквите.Тогава силно пулсира и ритъмът на фламенкото, когато силно набожните песнопения отстъпват на пищните веселби. Още по-жизнерадостен празник за Севиля е традиционния Априлски панаир, който датира още от 1292 година! Този празник започва през нощта на понеделника и завършва в неделя. Жените обличат своите традиционни облекла фаралаес, мъжете – селски дрехи за конна езда. И се започва в едно темпо, което сплита темперамента на тези хора с южна кръв, виното от Херес, акордите на китарите и танца, този божествен танц фламенко. Това типично испанско изкуство възниква в края на  XVIII век сред циганите в Андалусия – тези волни души, дошли по тези земи чак от пределите на Византия. Съчетава три основни компонента: МУЗИКАТА – с акустична китара, ударни инструменти и кастанети, ПЕЕНЕТО – смесица от арабската и еврейската култура, и ТАНЦА, който няма определени стъпки, но изразява цялата чувственост на тялото, духа и сърцето. По време на един такъв спектакъл всеки от тези три елемента има своята индивидуална изява. Докато акцентът например е в танца, ударните инструменти и китарата мълчат. В различните части на Андалусия фламенкото има и свои особености – в Севиля и Малага е с по-тъжни нотки, в Кадис е по-весело. В Севиля има много места, в които може да се наблюдава фламенко. Едно от тях е Паласио ел Андалус, спектаклите започват от 19.00 и в 21.30, траят час и половина, сервира се и чаша вино. Гледал съм фламенко и на други места в Испания, но (това е мое, субективно мнение) най-доброто шоу без съмнение е това в Севиля и именно в Паласио ел Андалус.

Толкова за Севиля. Един ден в този прелестен град е крайно недостатъчен, но сега сме на обиколка из Андалусия и трябва да посетим и други места извън красивия дом на Кармен и Дон Жуан. Утре тръгваме за Кордоба…

ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ – ЧАСТ 4

АСЕН БОЯДЖИЕВ

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
22/07/2016
No Responses

Коментирай