ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ – ЧАСТ 6

КОРДОБА И АРАБСКИЯТ ВЕРСАЙ

От Севиля до Кордоба са около 140 км, колкото от София до Пловдив. Пътят минава край безкрайни маслинови плантации, които са обичайният декор на тази част от Испания. Това е наследство още от финикийците и гърците, които произвеждали зехтин като лечебно средство и за осветление. През X век в Кордоба са осветявали улиците нощем с лампи, зареждани със зехтин.

Всички части на поредицата може да видите тук

Екскурзоводът ни обяснява, че като се засади, маслиновото дърво дава най-добър рандеман след 20 години. С други думи това си е чиста проба инвестиция в бъдещето. От едно дърво се добиват около 250-300 кг маслини, а от 4 кг – 1 литър зехтин. Разбира се, при добри грижи: поливане, резитба и т.н. С най-добро качество се отличава т.нар. студено-пресован дехтин. Extra Virgin е от този тип и е добре познат и у нас. Той е най-скъп, като в Испания литърът върви за 2,5 евро в пластмасови бутилки. Някога зехтинът се е добивал чрез каменни преси, задвижвани от животинска тяга или иначе казано с помощта на магарета. Днес технологиите са по-модерни. Костилките обаче не се изхвърлят, а се използват за гориво. От по-стари времена е останала и традицията маслобойните да се намират сред маслиновите насаждения.

Така в приказки за маслини и зехтин неусетно стигаме до първата спирка през този ден – руините на Медина Асахара. Старинен град, основан от мавританската династия на Омаядите през X век, разположен на около 8 км от Кордоба. Казват, че този средновековен административен център на тогавашния халифат, изпълнен с дворци, джамии, административни сгради, резиденции, работилници, бани бил дар от халифа Абд ар Рахман III за фаворитката му Ал Сахра. В книгата си „История на мавританците в Испания” британският историк Стенли Лейн пише: ”Пътешественици от далечни земи,хора с всякакви професии и различни религиозни въэзгледи , принцове, посланици, търговци, теолози и пр. казват, че не са виждали нещо, което може да се сравни с Медина Асахара!”

Екипът на археологическия комплекс се е погрижил чрез 15-минутен филм да представи компютърна възстановка на този уникален град, наричан Арабският Версай. Осигурен е и автобусен транспорт до руините. Филмът дава пълна представа как е изглеждал в действителност градът, а разходката из останките му разкрива на живо цялостното разположение и оформление на града в подножието на хълма Монте де ла Деспосада.

Историята на този великолепен архитектурен ансамбъл, заемащ територия от 1125 хектара, води началото си от 996 година, когато започва неговото строителство с указ на халифа на Ал Андалус (както мавританците са наричали Андалусия) Абд ар Рахман III. Строителството продължило цели 25 години, като халифът и наследникът му Ал Хакими II не жалели нито средства, нито сили. В работата участвали най-добрите архитекти от Багдад и Константинопол, били впрегнати 10 000 магарета и 40 000 камили! Когато строителството приключило, дворецът на халифа се опирал на 1000 колони, стените му били покрити с листове от злато.

Медина Асахара бил изграден стъпаловидно. Най-горе, на хълма, се намирали дворците. По средата били градините, а най-долу джамията и жилищата на дворцовата прислуга, охраната, занаятчийските работилници. В този град са живеели близо 12 000 души!
През 1010 година, по време на гражданската война между династиите на Омаядите и Алмохадите, навлизащи от Мароко, градът бил разрушен, дворците, пълни със злато, сребро и други богатства разграбени, халифатът раздробен на малки кралства.

През 1910 година започват археологическите разкопки и реставрацията на комплекса. Възстановена е залата за аудиенции, някои от входните галерии, които се отличават с красиви двуцветни колони от син и червен мрамор, с капители. Сводовете на арките впечатляват с филигранната си орнаментика. Голяма част от движимото наследство на Медина Асахара: чаши, украшения, керамични блюда и др. се съхлраняват в Археологическия музей в Кордоба.

А до Кордоба се стига за не повече от 15-20 минути. Преди да стъпим на известния Римски мост, изграден над водите на река Гуадалкивир, ни посрещат…младоженци. Всъщност въобще не ни обръщат внимание, съсредоточени в размяната на ласки пред сватбения им автомобил. А Старият мост, както го наричат местните жители, е бил част от древния римски път Виа Августа и отвежда към историческата част на града, където се издига и входната врата на Кордоба. Има вид на триумфална арка, такова е било и предназначението й по римско време –да посреща победителите римляни. Впоследствие претърпява промени и в днешния си вид е дело на архитекта Ернан Руис през 1571 година по случай посещението на крал Филип I в Кордоба. На моста може да се види и скулптурата на Св.Рафаел, покровителят на Кордоба. Култът към него се ражда през XVI век, когато светецът извършил чудеса, за да спаси града си от върлуващата чума. Повечето образи на Св.Рафаел в изобразителното изкуство са сътворени през XVII – XVIII век и носят наименованието „триумфи”. Един от тези образи, изобразен на входната врата на моста, е „Триумфът на Св. Рафаeл” и е дело на френския скулптор Мишел де Вердиге (1765 – 1781 г.).

Влизайки в Кордоба се насочваме към главната забележителност на града – катедралата – джамия Мескита. Кордоба е основан през 169- 152 година пр.н.е., когато римският император Клавдий Марцел създава тук римска колония. За близо осем века римско господство Кордоба се оформя като важен търговски център. Той е и родно място на двама велики римски интелектуалци – Сенака и Лукиан.

Арабите завладяват града през 711 година, но за разлика от други завоеватели по онова време гарантират с договор религиозните права на завареното население. Така с течение на времето Кордоба става пример за мирното съвместно съществуване на трите основни религии и култури по тези земи: ислямска, юдейска и християнска. Пет години след завладяването на града, арабите превръщат Кордоба в столица на Ал Андалус. През 765 година след кръвопролитните сражения с династията на Аббасидите, предводителят на Омаядите Абд ар Рахман I провъзгласява Кордоба за емират. Два века по –късно, през 929 година, Абд ар Рахман III обявява създавенето на Кордобския халифат. Това е периодът, през който Кордоба преживява своя небивал разцвет и става най-крупния търговски и културен център на Западния свят. Най-големия град в Европа с население през X век близо 1 милион! Имало е над 1600 джамии, 2 университета, 70 библиотеки, десетки обществени училища, бани и пр. През този период градът дава на човечеството и велики за времето си личности като поета Ибн Кузман, философа Авероес, лекаря – мислител Маймонидес.

През XI век заради вътрешни междуособици започва политическият упадък на Кордобския халифат. През 1236 година християнските войски начело с кастилския крал Фернандо III Свети отвоюват Кордоба от маврите. Загубвайки своето величие, градът за дълго време остава в сянката на други андалуски средища. Едва през миналия век Кордоба се превръща във важен транспортен възел, свързващ Южна Испания с Европа. Днес градът наброява около 330 хиляди жители, а от 1994 година историческият му център влиза в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

И така, вече сме пред Мескита, гордостта на Кордоба, символът на града, уникалното наслоение на различни цивилизации в два съвършено неподхождащи си храма. Но равни по величие! Джамията е разположена на площ от 24 000 кв. метра. Тя е един от най-големите ислямски храмове в западния свят. Ненадминат образец на ислямската архитектура, чийто съперник може да бъде единствено джамията в Мека!

Мястото, където е строена Мескита, най-напред е било древноримски храм, посветен на бога на слънцето. После става молитвен дом по времето на вестготите, с името на светеца Сан Висенте. Когато Омаядите установяват господството си в Кордоба,превръщат вестготския храм в джамия. През 786 година започва строителството на Голямата джамия Мескита, което е завършено няколко години по-късно. Използвани са колони, капители и камъни от наследството на римляни и вестготи. Джамията е заобиколена от висока зъбчата крепостна стена с многобройни врати с характерната за мавританската архитектура орнаментика. Вътрешният двор е осеян с портокалови дръвчета и фонтани, водата от които вярващите мюсюлмани са използвали да се умият преди молитва. Това, което поразява посетителите на храма, са близо 900-те колони, облицовани с оникс, мрамор, яспис и гранит, с подковообразви арки на ивици от бял и червен мрамор, които внушават усещането за необикновена пространственост. Това било новаторско решение за времето си, вероятно вдъхновено от структурата на древноримските акведукти.
С разрастването на населението в Кордоба джамията е разширявана няколко пъти, при управлението на различни емири. Най-напред при Абд ар Рахман II /833 – 852 г./, след това при Ал Хакими II /961-966 г./, и накрая при везира Алманзор /987 г./, когато храмът добива днешните си размери.

Когато през 1236 година испанските войски на крал Фернандо III Кастилски отвоюват града от маврите, кралят нарежда на църковния клир да не разрушава мюсюлманското здание. Тогавашният епископ само внася в него разпятието на Исус, освещава храма като катедрала с името на Св.Мария ла Майор и поставя на върха на минарето кръст. Едва през 1254 година била оформена първата християнска молитвена част – капелата Сан Клементе. Оттук насетне до XVI век продължили промените, които впоследствие са превърнали храма в хибрид – хем джамия, хем катедрала. През XVI век църковните власти поискали от краля на Свещената Римска империя Карл V разрешение да изградят в сърцето на джамията католически храм. Получили го, разбира се, но когато кралят по-късно влязъл да види какво са сътворили на мястото на полуразрушената джамия, не скрил разочарованието си от похабената сграда. „Разрушихме нещо уникално за нещо банално” – възкликнал Карл V. Но независимо от тази горчива констатация, достойнствата и на джамията, и на появилия се по-късно католически храм не подлежат на съмнение. Катедралата-джамия си остава шедьовър на Средновековието и с основание привлича всеки ден хиляди туристи от целия свят. Днес вярващи приема само катедралата, служба има всеки ден.

Всъщност, по-малки църкви има навсякъде из града. Те носят имената на съответните светци. И понеже отделихме време за мюсюлманите и християните, сега ще се насочим към еврейския квартал на Кордоба – Худерия. Също така колоритен с тесните си улички и сградите, обкичени с цветя, с балкончетата от ковано желязо, фенерите, кованите решетки на вратите и прозорците, арките, свързващи жилищата над уличките, които все водят до някой малък площад с кафене или ресторант. Тук е запазена една от малкото стари синогоги в Европа., построена през 1315 година, с изключително красиви растителни и геометрични мотиви и калиграфски цитати от библейски псалми. А ще видим и паметника на лекаря Маймонидес, оставил ярка следа в историята на града.

Градоустройството на Кордоба има и още една типична особеност – обособяването на малки, но много кокетни вътрешни дворове, наричани патио. Това са миниатюрни оазиси сред големия град, островчета на тишина и спокойствие, изпъстрени с цветя в саксии, сякаш вградени в стените на сградите, с пищна зеленина, фонтани и кладенци. Толкова багри – истинска наслада за окото и душата! Казват, че патио отразява начина на живот и характера на стопанина си. Едни са с аристократична тежест,в други се оглежда скромността на обикновения човек. Но навсякъде струи неподправена свежест.

Кордобското патио датира още от римската епоха. Римляните са се стараели в тези топли места да строят къщите си с хладни и сенчести дворове. Арабите възприели тази традиция, но добавили фонтаните, кладенците, арабските мозайки и въобще атмосферата за релакс. Всяка година в Кордоба се провежда фестивал на патиото, който избира и най-красивия вътрешен двор. Дори местните имат и асоциация, която се занимава с организацията на фестивала и въобще с темата за вътрешните дворове в града. На патиото е посветен и музеят „Паласио де Виана”.

Кордоба предлага и още много други, не по-малко интересни забележителности от богатото културно-историческо наследство на града: музеи /горещо препоръчвам този на големия андалуски художник Хулио Ромеро де Торес/, галерии, царският дворец Алкасар, улицата на цветята, кулата Калахора край Стария мост, строена през XIV век, днес музей на трите култури. Дори и арената за корида, където се е подвизавал знаменитият тореадор Манолете.

За един след обяд е трудно да се види всичко това, ето защо отделете време и за кордобската кухня. Градът е пълен с атрактивни ресторанти, в които освен обичайния тапас може да опитате и ред местни специалитети. Например гаспачо или салмолеха –студена доматена супа, която се сервира с твърдо сварени яйца и шунка. Може да опитате местната агнешка яхния, или пържени патладжани. От десертите бихме препоръчали кордобския многослоен пирог. Но най-популярният специалитет в Кордоба е задушената опашка на бик в гювече. На вкус е като нашето телешко, със сосче е и се радва на голям интерес както от местните гастрономви, така и от туристите, които обичат вкусната храна. Полива се със сухо вино от серията Херес – може червено, може и бяло от марките Монтиля и Морилес. Наздраве и добър апетит! Че продължаваме за Гранада…

ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ – ЧАСТ 5

Асен БОЯДЖИЕВ

 

8/08/2016

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*