ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ – ЧАСТ 9

МАЛАГА – НА „РАЗДУМКА” С ПИКАСО

На площад Мерсед, в центъра на Малага, местните жители са поставили пейка, на която седи един от най-известните техни съграждани. Закотвил се е там и никой не може да го мръдне от нея, защото това просто е…метална скулптура. Досущ като тази на баща и син Славейкови на едноименния площад в София. Изкуших се да седна до тази легендарна личност и от снимката се вижда колко сладко си „хортуваме”. Кой  е този знаменит испанец ли? Ами самият…Пабло  Пикасо, чийто роден дом се намира в Малага. И още по-точно – на метри от въпросната пейка.

Цялата поредица ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ четете тук

В този дом великият живописец е прекарал детството си. По решение на  Градския съвет на Малага домът е открит за посетители като музей през февруари 1988 година. В експозицията са събрани творби на художника, документи, предмети, свързани с живота на семейството му. През  XV век на този площад е бил градският пазар, а четири столетия по-късно станал място за отдих и разходки на  заможните граждани.

В Малага има и отделен музей на Пикасо, който се помещава в бившия дворец на граф Буенависта – старинно здание в стила на андалуската гражданска архитектура от XVI век. Тук са изложени платна, представящи космополитното творчество на гениалния художник. В залите на музея често се организират изложби и конференции, тематично свързани с творческия път на Пикасо. Музеят е открит с указ на испанския крал Хуан Карлос през 2003 година. Тук има над 200 платна, две трети от които са дарени от снахата на художника Кристина Руис – Пикасо. Интересно е, че още приживе Пикасо е мечтаел за подобен музей. И ето, че мечтата му се сбъдва.

Наричат Малага столицата на Коста дел Сол (Брегът на слънцето). И логично, след като този крайморски град е изходна точка за много от курортите по испанското Средиземноморско крайбрежие. Обикновено в Малага кацат самолетите от Европа и цял свят, за да се насочат стотиците хиляди туристи към тези дестинации за морска ваканция. А става дума и за брегова ивица от порядъка на близо 160 километра!
Първи финикийците създават селище тук, а по  времето на римския император Веспасиан Малага официално се сдобива със статут на римски град. Открай време търговията е била в основата на местния поминък. Жителите на Малага изнасяли растително масло, зърно,дървесина, вино, като търгували с Африка, Италия, Гърция, Мала Азия. По време на халифата в началото на XIV век в града живеели 15 000 души, като по-богатото съсловие съставлявали евреи и християни, приели исляма. В състава на Гранадския емират Малага била негово главно пристанище.

Днес, влизайки в града, се насочваме най-напред към пристанището на Малага, което в днешния му вид съществува от XIX век. Виждаме, че тук акостират големи круизни кораби – явно градът е част от техния екскурзионен маршрут из Средиземно море. Интересно е, че най-големият круизен лайнер в света – Queen Mary 2, посещава града още при първото си плаване!

Минаваме край морския фар и продължаваме  покрай най-популярния от 16-те морски плажове в града – Ла Малагета, с тъмен ситен пясък. Спираме до Кметството – разкошна сграда в стил необарок, построена в периода 1912 – 1919 година, с много колони, прозорци, балкон за официални церемонии  и часовникова кула. Под нея  е изправена статуя на Матроната, символизираща Малага, в обкръжението на алегорични образи (на флота, риболова, търговията)…

В центъра на Малага се шири великолепен тропически парк, създаден през XIX век върху отвоювана от морето земя. С кралски декрет от 1896 година населението на града е призовано да укрепва брега, атакуван непрекъснато от вълните на морето. Така с труда на местните хора била извоювана голяма територия на сушата.

Недалеч от Кметството се издигат стените на старата крепост Алкасаба. Този прекрасен архитектурен ансамбъл е остатък от мавританската епоха. Построен е върху руините на римско съоръжение през XVI век. Крепостта има двойни стени, множество отбранителни кули и разположени под ъгъл порти, затрудняващи достъпа вътре. Във вътрешната част на крепостта са построени три двореца, които наподобяват гранадската Алхамбра. Днес тук се намира Археологическият музей на Малага.
В подножието на крепостта са руините на древен римски театър, построен през I век при управлението на император Август. Съществувал е до III век, след това арабите го разграбват и използват камъните за реконструкцията на Алкасаба. През XIV век емирите на Гранада са преустроявали и разширявали крепостта.

С крепостта  се свързва и старинният замък Хибралфаро. Историята му тъне в неизвестност, знае се само, че при римляните оттук е светил морски фар. От стените на замъка се открива прекрасна гледка към града. Но може би още по-хубава е тя от хълма Мирадор. Оттук се вижда като на длан цяла Малага с пристанището и арената за корида, която подобно на най-известния плаж в града носи същото име – Ла Малагета. Тази арена е активно действаща сцена по време на Страстната седмица и традиционните за Малага августовските празници (цели 9 дни!). Тук разбира се властва коридата, но цяла Малага е залята от вълните на фиестата – с много цветя и пъстри костюми, с ритъма на фламенкото и фолклорните танци, с ароматите на местната кухня…

Ще завършим  разходката из родния град на моя „събеседник”, г-н Пикасо, на площада пред импозантната сграда на местната катедрала – една от значимите постройки в Малага след Реконкистата. Когато християните установяват тук своята власт, кралското семейство нарежда съществуващата джамия да бъде превърната в църква. С това се заема през 1496 година кардиналът Мендоса, пълномощник на тогавашния папа Инокентий VIII. Джамията е осветена в името на Света Богородица, но скоро става ясно, че е тясна за християнските богослужения. Затова през 1528 година е взето решение да се построи нова църква, за която са поканени  архитект и строител от Толедо. Строителството на катедралата започва в средата на XVI век и приключва, след няколко прекъсвания, чак през 1779 година. Проектните решения, вложените строителни материали, украсата на фасадата и вътрешния интериор,  художествената стойност на скулптурите с библейски образи са превърнали този църковен храм с разкошен олтар в произведение на изкуството. И с право се приема за една от най-големите забележителности на Малага.

***

Време е да се отправим към летището  за полета до България. Да се сбогуваме със слънчевата Андалусия, която ни откри безбройните си прелести и въобще красотата на Южна Испания. Надявам се поредицата от пътеписи да ви е полезна, най-вече за онези от вас, на които предстои пътешествие в тази посока.

АСЕН БОЯДЖИЕВ

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21