СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ: 6. Хелзинки – Белият град на Севера

СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ

Вижте всички статии от поредицата „СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ тук.

6. Хелзинки – Белият град на Севера

Някъде около 09:30 сутринта влизаме с кораба Silja Line в пристанището на Хелзинки. Докато още не сме слезли, от палубата наблюдаваме как се разгръща пред очите ни част от града с огромното виенско колело в бяло, блеснало на утринното слънце. Красиво подобие на Лондонското око край Темза.

Със Стаси, нашия симпатичен и „непиющий” литовски шофьор на автобуса, сме си взели довиждане още на летището в Берген, тук ни поема финландски колега. Движим се бавно, като на парад, край пристанището с пусналите котва кораби и яхти. Наоколо – квартал с модерно оформени сгради, съвсем различни по стил от тези, които ще видим по-късно в центъра на града. И каквито бях запомнил от първото си посещение във финландската столица преди може би 15 години.

На пристанището в Хелзинки редовно акостират туристически лайнери, но виждаме и два огромни ледоразбивача. Финландия произвежда 60 на сто от корабите, прокарващи морските пътища през ледените пространства в световния океан. Корабостроенето е един от основните отрасли на финландската икономика, редом с производството на хартия, батерии и акумулатори, а империята на Нокиа, бълваща клетъчни телефони, е известна в цял свят. Финландците държат пазара на най-големите машини за производство на хартия, те са първенци по изработката на детски компютърни игри, много силно се представят и в областта на космическите изследвания и технологии, тясно сътрудничейки си с НАСА. В американската космическа централа работят близо 30 световноизвестни финландски учени. В Хелзинки се формира една трета от брутния вътрешен продукт на страната. Тук са седалищата на близо 80 % от най-големите предприятия във Финландия. Около 40% от топ мениджърите живеят във финландската столица. И още една интересна подробност – питейната вода на Хелзинки се докарва от извор на 120 км от града, като това е най-дългият водопровод в света. Качествата на водата са отлични и тя се изнася в чужбина, включително в страни като Саудитска Арабия.

Финландия е 4-5 пъти по-голяма от България, има население над 5 милиона души. Една десета живее в столицата Хелзинки. А тя е не само най-големият град в страната. Разположен на брега на Финския залив в Балтийско море, край куп езера малки острови, Хелзинки е най-северната столица на страна от Европейския съюз. Към нея може да прибавим и двата съседни града Еспоо и Вантаа, като последният е и дом на международното летище, обслужващо целия регион.

Хелзинки е основан през 1550 година с указ на шведския крал Густав I Васа като алтернатива на Талин за надмощие на Балтийско море. Отначало се намирал на устието на река Вантаанйоки, а през 1660 година е преместен на днешното си място. Две от великите сили на Севера – Швеция и Русия, са определяли съдбата на финландците, респективно и на града, столетия наред. Хелзинки дълги години е под властта на Трите корони и преобладаващо шведскоезичен. И днес, редом с финския, равноправно използван език във Финландия е шведският. През XVIII век страната попада в орбитата на Руската империя. Руската армия успява да превземе изградената от шведите югоизточно от центъра на Хелзинки гигантска крепост под името Сваеборг, която по онова време имала стратегическото значение да не допуска достъп на руснаците до Балтийско море и била най-голямото и най-мощно островно военно укрепление в Европа, считано за непревзимаемо. В началото на XIX век Руската империя избира Хелзинки за столица на обявената за руско Велико княжество Финландия. И така до Октомврийската революция през 1917 година. По това време, например, част от улиците на града носят имената на членовете на руското царско семейство, руският език е официален. Нещо повече, архитектурата на финландската столица в не малка част буквално копира тази на Санкт Петербург. По време на Студената война американски кинаджии са снимали тук холивудски шпионски филми, сюжетът на които се развивал уж в тогавашния Ленинград. След разпадането на Руската империя Хелзинки вече става столица на независима Финландия. А съдбата на крепостта след 1917 година минава във финландски ръце. Оттогава носи името Суоменлина (Финландска крепост) и в продължение на години претърпява различни метоморфози: пленнически лагер, гарнизонен пункт, музей. Катакомбите и все още добре запазените десетки укрепления, донесли на бастиона прозвището „Северният Гибралтар”, са в основата от 1973 година Суоменлина да е един от най-популярните и посещавани туристически обекти в Хелзинки. От 2000-та година е под закрилата на ЮНЕСКО.

Минути след като напускаме пристанището спираме пред парка с паметника на Ян Сибелиус, един от великите финландски композитори, основател на финската музикална школа. Става популярен в чужбина със 7-те си симфонии и произведението „Тапиола”, вдъхновено от скандинавския епос „Калевала”. За тази творба негов биограф разказва, че само това произведение да е написал през живота си, Ян Сибелиус ще остане като един от най-великите творци за всички времена. Композиторът написва и 8-ма симфония, но незнайно защо преди смъртта си изгаря нотите и тя повече не съществува на хартиен носител. А паметникът му в парка има много странна , бих казал ексцентрична форма – едни я определят като подобие на сбор от навити рула хартия, други пък като тръби на орган. Всеки ден обаче тук се тълпят хора – най-много туристи, и снимките не спират.

И понеже отворих дума за музикалната класика, най-доброто място да се наслаждаваш на нея е голямата концертна зала „Финландия” в Хелзинки, работното място на финладската филхармония. Тази зала е свързана с името на друг гениален финландски творец – архитектът Алвара Аалто. Наричат го „бащата на модернизма в Северна Европа”, един от най-внушителните представители на скандинавския дизайн. Тази зала, известна всъщност под названието Дворецът „Финландия”, е негов проект и е построена в периода 1967-1975 година. Изградена е от карарски мрамор и цялата блести в бяло. В нея през 1975 година, с участието на 33 държави, се провежда Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, с чийто Заключителен акт се поставят основите на новите принципи в международните отношения. Въобще финландската столица често е предпочитана за големи международни прояви. През 30-те години на миналия век, например, Хелзинки е трябвало да бъде домакин на летните олимпийските игри, тогава е построена една от забележителностите на града – олимпийският стадион с високата му 72 метра кула. Заради войната игрите се отменят и провеждат десетилетие по-късно, но и днес туристите се изкачват на кулата, за да видят града отвисоко. А съвсем в наши дни тук се състоя срещата между руския президент Владимир Путин и американския му колега Доналд Тръмп. Ден преди разговорите на двамата държавни глави из улиците на Хелзинки вървеше тренировката на военния оркестър, музикантите бодро маршируваха в стегнатите си бели униформи сред шпалир от любопитни съграждани и туристи.

С автобуса поемаме към центъра на града. Показват ни новата детска болница. За децата до 18 години здравните услуги са безплатни. Здравно осигурените плащали по 3 евро на година за първи медицински преглед, за болнично лечение – 6 евро годишна такса. Цените са в евро и по простата причина, че от скандинавските страни само Финландия членува в Еврозоната.

Минаваме край парламента – финландските депутати са 200 на брой, избирани с мандат за 4 години, но казват, че за техния имунитет никой не отваря дума. Те са достатъчно заможни, за да правят от политиката бизнес. Интересно е да се подчертае, че още през 1906 година жените във Финландия получават избирателни права, а с течение на времето стигат до все по-високи позиции и в управлението на държавата. В началото на новото хилядолетие, през 2000-та година, поста държавен глава заема жена – Таня Халонен.

Стигаме до площада пред железопътната гара на Хелзинки – една великолепна по архитектурното си оформление сграда, с четири огромни статуи на входа, проектирана от финландския архитект Елиал Сааринен и открита официално през 1919 година. Това истинско архитектурно бижу е сред топ 10 на железопътните гари в Европа. Продължаваме край Държавния театър и по улиците, в които се преплита съвременната финландска архитектура със сградите в санктпетербургски стил.

Скоро пристигаме в хотела. Една табела ни съобщава, че се е появил тук още през далечната… 1907 година. Личи, че е поовехтял, вратите на асансьорите му приличат на… хладилник, няма и традиционната за Финландия сауна. Но тя в случая съвсем не е необходима- каква ти сауна, когато навън температурата на въздуха е достигнала… 28 градуса! Хотелът обаче има страхотно местоположение – за броени минути можеш да излезеш на най-популярното място във финландската столица: Сенатския площад.

На практика това е историческият център на Хелзинки. В едно каре са разположени Лутеранската катедрала, Сената, главният корпус на Хелзинския университет, Кметството, най-старата сграда в района -къщата Середхолм от 1757 година. В средата е паметникът на руския цар Александър II. Площадът е оформен в периода 1822 – 1852 година по проект на немския архитект Карл Лудвиг Енгел. Лутеранската катедрала, дело на Енгел, с нейната бяла фасада в неокласически стил, е символът на Хелзинки и главната причина столицата на Финландия да носи прозвището „Белият град на Севера”. Храмът е строен в продължение на 22 години, а преобладаващата част от финландците са лутерани. Посветен е на руския цар Николай I и до 1917 година е носел името „Св.Николай”. Енгел е автор и на проекта за главната сграда на Университета, който се нарежда сред най-елитните висши училища в Европа редом с тези в Кембридж и Оксфорд. А това е и резултат от много добрата образователна система. Показателен е фактът, че делът на разходите за образование във Финландия е по-висок от средния за всички страни в Европейския съюз!

А паметникът на Александър II не стои случайно в сърцето на площада. По времето на руското управление въпросният монарх имал заслугата финландците да получат право да говорят на майчиния си език, да имат собствена парична единица, както и други придобивки. В знак на признателност е издигнат и паметникът на царя. От подножието на катедралата към площада се спуска стълбище, на което може да се видят поседнали десетки финландци или чуждестранни туристи. Едни щракат снимки, други съзерцават красивото творение на Енгел под лъчите на лятното слънце, трети просто си бъбрят с чаша кафе в ръка…А май най-много не свалят поглед от смартфоните си – такова е новото време…

От Сенатския площад поемаме към последния за този ден обект от обиколката ни из финландската столица – Успенския събор. Този внушителен храм, изграден с червени тухли в неовизантийски стил, също ни връща към руския период на Хелзинки. Това е най-големият източноправославен храм в Северна Европа. Има 14 купола с 22-каратово злато, височината му до централния купол е 50 метра. Построен е по проект на руския архитект Алексей Горностаев през 1868 година. Храмът е наистина впечатляващ, но в Хелзинки има и още един църковен шедьовър – Tempeeliaukio, църквата, изградена в издълбана скала. Нейната уникалност е не само в самата нестандартна конструкция, но и в изключителната й акустика, която я прави особено търсена за провеждането на концерти и други подобни прояви.

Завършваме разходката ни из града с прословутия хелзинкски пазарен площад. И тук, като в Норвегия, сергиите на открито са отрупани със сладки ягоди и боровинки. В закритата част на пазара е раят на рибните деликатеси, на традиционните месни специалитети от северен елен и лос, на сувенирите. Наоколо има много приятни малки ресторанти и кафенета, масите са пълни с хора – времето е прекрасно да изпиеш бира или кафе на открито. А има и музика на живо.

Сега, завършвайки последните редове от това запомнящо се лятно пътуване из Скандинавия, ми се иска да напомня на нашите сънародници, че и финландците са имали принос за освобождението на изстрадалата ни от османското робство родина. И те, като част от тогавашната Руска империя, са били мобилизирани да участват в Освободителната война през 1877-1878 година, и те са дали свидни жертви за нашата свобода. А може би малцина знаят, че един от участвалите във войната финландски офицери, генерал Казимир Ернрот, става министър-председател на Княжество България, а като негов вътрешен министър само за половин година свежда развихрилата се след Освобождението криминална престъпност до санитарния минимум!

(Край)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
2/05/2019

Коментирай