ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ: 2. Слонът – моят приятел

ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ

Вижте всички статии от поредицата „ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ“ тук.

Слоновете в селището са докарани от Камбоджа и Мианмар, където са търсили противопехотни мини

2. Слонът – моят приятел

Бангкок изобилства с музеи. Има всякакви: Музей на кралските лодки, Музей на куклите, Национален кралски музей на слоновете и пр. Като става дума за слоновете, в Тайланд това гигантско животно се ползва със закрилата и същия свещен статут, какъвто има кравата в Индия. Тайландците са го сложили дори на националния си флаг! На особена почит се радва белият слон. Една легенда разказва, че бял слон се явил на майката на Буда в навечерието на неговото раждане. Като се явил, слонът й поднесъл цвят на лотос, символ на чистотата и знанията. Когато започнали да поизчезват белите слонове, кралят наредил повече да не ги използват като бойно оръжие, а да му ги подаряват. Възникнал дори ритуал за въвеждане на бели слонове в ранг „кралски слон”!

Днес слоновете се използват за много туристически атракции в Тайланд . Най-често за сафари в джунглата, за разходки на кратки разстояния, за разни игри. В Розовата градина край Бангкок гледахме футболен мач между слонове – имаше един със страхотна левачка, вкарваше гол след гол, същински Стоичков. Други пък подлагаха на изпитание мераклиите да си изтърсят адреналина. Лягат по гръб трима произволно избрани от групите туристи, на малко разстояние един от друг, и слонът минава над тях. В един момент задържа крака си върху някой от смелчаците, сякаш да поразмисли дали да продължи или да… му стъпи на корема. Е, упражнението минава без инциденти, но за сметка на това слончето и неговите роднини, съучастници в шоуто, не пропускат да пъхнат хобот в чантите на зрителите с надеждата да отмъкнат нещо за хапване.

Иначе слончетата в Тайланд от малки се учат да помагат в трудното ежедневие на човека – да теглят товари или да вършат друга полезна работа.Така докато се „пенсионират” на 60 години. Оттам нататък Божа работа – могат да изкарат и до 80. В покрайнините на Патая се намира т.нар. Elephant village, откъдето се организира трекинг – преход със слонове, част от който преминава през река или канал с вода. С Мария бяхме на една такава екскурзия, където научихме интересни неща за житието и битието на тези гиганти в Тайланд. Докарали ги тук от Камбоджа и Мианмар с камиони, там използвали животните за откриване на зловещите противопехотни мини. Кой знае колко слончета са се затрили из минните полета. В „трудовата им характеристика” влиза пренасяне на товари от 500 до 700 кг (на хобота или на гърба), могат да тикат до 2 тона и да влачат до 5. Обясниха ни, че за разлика от африканския слон, който живее на свобода сред саваната, азиатските слонове са по-ниски поне с метър, по-леки са, имат по-къс хобот и по-малки уши,рядко им излизат бивни, разчитат повече на слуха си, отколкото на зрението заради това, че прекарват живота си повече в гората. На ден поглъщат по 200 кг храна, в това число от малките бананчета, които гушват като семки и бонбонки. Това че са по-леки го разбрахме по време на трекинга – за да се качим с Мария на гърба на слона, трябваше да отделят по-голямо животно заради моите килограми. Случи се 40-годишна слоница на име Уанли. Имаше обаче и по-тежък случай – един италианец с огромен корем, в който сигурно може да погълне цял 50-килограмов чувал с картофи! Завалията едва се държеше на седлото, накланяше се ту на едната, ту на другата страна, измъчи се и слончето. Между другото тази екскурзия ни предложи и други интересни атракции. Пешеходен тур, след който стигнахме до малка ферма. Тук ни разказаха как се приготвят манджи от бананово дърво и папая. Оказа се, че освен добре познатият ни сладък плод, може да се яде и банановото стъбло, а от кората му, когато изсъхне, можеш да си свиеш…цигара! Папаята пък се реже на „стекове” и сокът й се използва за марината при готвене. Посетихме т.нар. „копринена къща” – малка манифактура, където една жена тъче на стан копринен плат. На стената има голямо табло, което в детайли показва жизнения цикъл на бубите, докато се получи фината копринена нишка. А дали е истинска коприна или полиестер лесно се познава: екскурзоводът запали огънче и копринената нишка започна много бавно да гори, замириса и като на вълна. А полиестерът изгаря веднага! В програмата беше включен и „рафтинг” в…езеро. Слагам го в кавички, защото не знам по каква причина са го нарекли така, след като подобна атракция, популярна и у нас по река Струма, си е яко изхвърляне на адреналин. Тук въобще не става дума за такова нещо: качихме се на сал, оборудван с пейки, с две лебедки – една отпред, другата отзад, на които се навива въже, закотвено на отсрещния бряг, на около 200 метра. Едно на вид мършаво тайландче върти лебедката, въжето се навива и така се движи салът. За тая работа се искат бая здрави мускули, та един кореец се нае да помогне. В същото време ни раздадоха някаква стръв, която започнахме да хвърляме в езерото. Че като изскочиха едни едри риби с люспи като на шарани, лакоми, досущ като тези хищници по Чао Прая в Бангкок! Накрая ни отведоха с волски каруци до ресторанта за обяда, след което ни позабавляваха и танцуващи травестити.

В Тайланд хората полагат много грижи за животните, но умеят и да ги използват в различни шоу програми. Примерът със слончетата е красноречив – техният номер е част от спектакъла, включващ характерни за отделните региони на страната танци и състезанието по традиционния тай бокс. В курорта Патая бяхме в един великолепен тропически парк с названието Nong Nooch. Тук основна забележителност е разноцветната ухаеща Градина на орхидеите, с най-голямата в Тайланд колекция от тези великолепни цветя, но тя не ни впечатли чак толкова, колкото възможността да нахраним с мляко от шишенце с биберон малка и много симпатична маймунка, да се снимаме с неин „братовчед”, облечен в екип на… националния футболен отбор на Бразилия, който упорито отказваше поканата ми да… целуне жена ми (явно е ял бой от някой ревнивец). А лично аз имам в албума ни снимка, на която се вижда как сме се прегърнали с чистокръвен… бенгалски тигър! Е, беше здраво вързан за врата с много къса верига, май го и бяха подрогирали, но ми стигаше по случайност да ме цапардоса с лапата си, за да бера душа. На тайландците не са чужди подобни експерименти – водиха ни в крокодилова ферма, където дресьорът си пъхна главата в устата на триметров хищник, без да му мигне окото.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21