ТУНИС – ЕДНО БИЖУ МЕЖДУ МОРЕ И ПУСТИНЯ: 7. Тунизийска вечер в София – една неочаквана драма. 8. А сега? Накъде отива Тунис?

ТУНИС – ЕДНО БИЖУ МЕЖДУ МОРЕ И ПУСТИНЯ

Вижте всички статии от поредицата „ТУНИС – ЕДНО БИЖУ МЕЖДУ МОРЕ И ПУСТИНЯ тук.

7. Тунизийска вечер в София – една неочаквана драма

Тунизиецът Монсеф на външен вид няма нищо общо със своите арабски сънародници. Синеок, с обръсната глава, прилича повече на германец или наследник на викингите. Завършил туризъм в Тунис, специализирал мениджмънт в Германия, Австрия и Швейцария. Владее свободно френски, английски и немски език. Широко скроен и гостоприемен, с тънко чувство за хумор. С фирмата му подписахме договор за сътрудничество и респектирани от видяното и преживяното в Тунис бяхме амбицирани да подготвим програма за ваканция на български туристи в тази африканска страна. Когато разбра, че и в София всяка година се провежда международно туристическо изложение, Монсеф предложи да участваме заедно в него, като си поделим разходите за щанда. Нещо повече, по време на изложението можем да организираме и няколко вечери на тунизийската кухня в ресторанта на един от софийските хотели, да поканим гости „от сой” и да им предложим почивка в Тунис с първа дата около Великден.

Традиционната тунизийска кухня е събрала цялото богатство на местни пресни продукти и влиянието на различни култури през отделните исторически епохи. Кус кусът е национално ястие, много различен от този, който консумираме у нас. Той е много по-дребен и е съставка на основното ястие със задушено пилешко, агнешко или телешко месо, с риба или зеленцуци, приготвяни в типичния за Магреб кален съд тажин. Свинско по разбираеми причини не се консумира. Използват се много подправки, както и сосове, най-вече т.нар. хариса от червени чушки, зехтин, чесън и магданоз. От рибите най-популярна е рибата тон, но се предлагат и традиционните за Средиземноморието лаврак и ципура. Много от десертите се приготвят с фурми и мед, с ядки – фъстъци и бадеми, със сок от финиковите палми. Хляб също се консумира- не само традиционния лаваш, но и типичната френска франзела. А след храна обичайно се поднася традиционния зелен чай с мента и асорти от сладкиши и пресни плодове: смокини, ягоди, диня, нар, портокали и фурми.

О кей, ще правим тунизийска вечер! Спряхме се на бившия хотел „Амбасадор”, където имахме добри контакти с неговия шеф Радослав Карабоиков. От изложението Монсеф остана разочарован – след първоначалния интерес през първия ден настъпи скука и това още повече го мотивираше да се ослушва, когато трябваше да дава пари за своя дял от рекламния щанд. Като всеки уважаващ себе си арабин, пак успя да плати по-малко. А беше довел със себе си още един тунизиец – управителя на хотела, където бяхме отседнали при гостуването ни в Тунис.

Но да видим какво се случи на тунизийската вечер. Още преди да започне тази атракция, се развихриха баталиите с родната ни авиокомпания „Балкан”. Спряха полетите от Тунис точно преди първата вечер и очакваният тунизийски готвач не можеше да пристигне. Ами сега? Бяхме поканили много хора: клиенти на фирмата ни и на хотела, приятели и бизнеспартньори на Карабоиков, бивши дипломатически служители в Тунис. На всичко отгоре бяхме приготвили великденска програма за ваканция в Тунис и обявихме специално намаление за онези клиенти, които се запишат по време на въпросните вечери, четири на брой.

Готвачът щеше да лети на следващия ден с друга авиокомпания, но трябваше по някакъв начин да спасим първата вечер. Наложи се да търсим негов арабски колега из цяла София и накрая намерихме един млад ливанец. От тунизиеца- титуляр ливанецът получаваше указания по телефон и факс как да приготви манджите. Арабчето се справи прилично и всичко си дойде на мястото през втория ден. Тогава не само готвачът долетя от Тунис, но и доведе със себе си една кръшна танцьорка, която караше всички мъже на вечерите да се слюнчат похотливо, вперили жадни очи в пищната й плът. Тогава стана популярна песента „Хабиби” – „Обичам те”, и маса народ мяташе гюбеци в такт с игривата мелодия.

Тези вечери на тунизийската кухня бяха чудесна реклама, но крахът на „Балкан” препъна великденската ни програма. Цената, която се получи с Ал Италия за полета до Тунис през Милано излезе много висока, а в същото време вече имахме записани клиенти, които ползваха и отстъпка. Сред тях имаше едно семейство, което за нищо на света не искаше да им върнем парите, но и…да не доплащат за новата цена. Добре, приехме да инвестираме в тях – нали все пак трябва да разширяваме своя собствен кръг от клиенти. Точно ден преди да заминат паднаха визите, а те вече си ги бяха платили за полета през Италия. Когато се върнаха, се похвалиха колко хубаво са изкарали в Тунис, но някакси изглеждаха…гузни. И защо? Изплюха камъчето накрая: да сме им върнели парите за визите! Че ние нито издаваме визи, нито печелим нещо от тях. Те струват по някакви си 20-30 лева на човек, а им доплатихме от джоба си да се кефят в Сахара. Почти по 150 долара на калпак! Много се огорчихме. Дадохме им париците, но повече не ги видяхме да се веснат в офиса ни. Навярно са се усетили, че са преиграли…

Драмата с полетите прекъсна и контакта ни с Монсеф. Завалията, едва можа да се прибере в родината си по разни обиколни въздушни пътища, останалите му сънародници също. Жалко, че и апетитната танцьорка си замина, беше забавно с нея. Изчезна в небитието и гордостта на гражданската ни авиация – авикомпанията „Балкан”, харизана на евреи за жълти стотинки от правителството на тогавашния български премиер Иван Костов. И до ден днешен пари горчивият спомен за нея, за страхотните й екипажи, които се разпиляха по чужбина, за силно конкурентните слотове, които имаше по целия свят…

 

8. А сега? Накъде отива Тунис?

На туристическото изложение в Берлин през март 2017 година туристическият борд на Тунис разпространи специална информация до медиите с „1001” аргумента за възстановяване на доверието към тази африканска страна като туристическа дестинация. Нормално – браншът, който дава хляб на толкова много хора, търси изход от кризата, в която изпадна след „жасминовата революция”, както е прието да се нарича тунизийският модел на „Арабската пролет”.

Проблемите на Тунис са като на всички арабски страни, отхвърлили старите режими. И затова от ситуацията в страната не лъха особен оптимизъм. Да не забравяме, че високата безработица, бедността и беизходицата от нея са една от причините хиляди млади тунизийци да станат и съмишленици на Ислямска държава и да се бият под знамената й в Ирак и Сирия. Радикализирането им доведе и до масовите убийства на туристи. И все пак, както отбелязва в коментара си в. Le Monde Diplomatique, в Тунис държавата се запази, а не се разтури като в съседна Либия. Армията и полицейските структури останаха непокътнати, не взеха ничия страна и след кървавите атентати въведоха драконовски мерки за сигурност – и в столицата, и в курортите. Конфликтът между ислямистите и хората със светски мироглед след изборите не прерасна в разрушителна религиозна конфронтация, каквато наблюдаваме между сунити и шиити в страните от Близкия Изток. За това има значение и хомогенното в религиозно отношение население на страната. Освен това на територията на Тунис живее образована нация.

На базата на всичко това ми се иска да вярвам,че в крайна сметка гражданското съзнание на хората в Тунис, градено десетилетия в рамките на демократични правила и закони, ще надделее и ще маркира посоката за бъдещото развитие на Тунис. Онова, което печелеше уважението на Европа и свободомислещите хора по света. А стабилността на страната ще върне и туристите в нея…

(Край)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
22/03/2018

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*