САЩ – от Ню Йорк до Калифорния: 1. Ню Йорк – Голямата ябълка

САЩ – ОТ НЮ ЙОРК ДО КАЛИФОРНИЯ

Вижте всички статии от поредицата „САЩ – от Ню Йорк до Калифорния“ тук.

new-york-07

1.Ню Йорк – Голямата ябълка

Ние сме малка група българи и днес е първият ни туристически маршрут из Америка – ще разгледаме Ню Йорк. И ще започнем от района, където е и нашият хотел – Манхатън. Всъщност Манхатън е една от петте общини, която заедно с Бруклин, Бронкс, Куинс и Стейтън Айлънд съставлява мегаполиса Ню Йорк. Прочутият Бруклински мост пък свързва Манхатън и Бруклин. По време на неговото откриване през 40-те години на ХІХ век със своите 1840 м е бил най-дългият висящ мост в света. 486 метра е височината на прохода му над водите на река Ийст ривър. Негов конструктор е бил Джон Огъстъс Рьоблинг, който го е проектирал с 6 пъти по-голяма от необходимото товароносимост, което позволява на моста да поема в наши дни огромния автомобилен трафик.

За тази първа туристическа обиколка имахме за гид много квалитетен руснак, изключително добре подготвен, с много широка култура и познания в областта на икономиката, политиката и изкуството, със силно чувство за хумор. Представи се с името Миша, бил е доста пъти в България и фактът, че е участвал в делегация на СССР за среща с един от водещите комунистически функционери по онова време – Цола Драгойчева, подсказваше, че този човек е бил в средите на съветската номенклатура. Пазеше много добри спомени за Тодорживковия режим, за българо-съветската дружба, която дълго време ни учеха, че е като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Разбира се, това няма никакво значиение, и трябва да призная, че от него научихме много неща за страната на неограничените възможности.

Ню Йорк води началото си от първата половина на ХVІІ век. През 1614 г. тук се настаняват първите холандски заселници, които основават колония за търговия с кожи и я назовават Ню Амстердам. През 1624 година, според една легенда, холандците изкупуват Манхатън срещу стъклени мъниста за… 24 долара от местното индианско племе манхета или манахата, от което идва и името на острова. Недалеч от нюйоркското пристанище има паметник с издялан барелеф, на който е изобразена сделката на холандците с местните индианци. Фигурите на белия човек и неговия червенокож партньор и сега са част от герба на Ню Йорк. 40 години по-късно колонията е завладяна от англичаните. Пристигат 3 британски военни кораба начело с тогавашния херцог на Йорк, бъдещият крал Джеймс ІІ, и на бърза ръка прогонват холандците. В чест на главнокомандващия колонията е наречена Ню Йорк. По време на британското управление се утвърждава значението на Ню Йорк като търговско пристанище. С течение на годините територията на града нараства и става притегателна сила за хиляди преселници, които напускат Европа, за да си търсят късмета.

Освен названието Ню Йорк, градът има и прякор – Голямата ябълка. Такава ябълка може да се види на площад Таймс скуайър. Поставена е на висока стойка и в течение на 12 месеца се спуска плавно надолу. Когато стигне крайната точка, това означава,че е настъпила новата календарна година. Тази ябълка е само символ, защото истинското тълкувание на прякора е точно в стила на американския начин на живот- да уцелиш ябълката, десетката, да постигнеш успех в деловия живот. В борбата за този успех Ню Йорк действително предоставя неограничени възможности за предприемчивия човек.

По програма трябваше да се изкачим на една от най-високите сгради в Ню Йорк – прочутия небостъргач Емпайър Стейтс Билдинг (102 етажа). След терористичния атентат на 11 септември 2001 година, когато рухнаха кулите-близнаци на Световния търговски център, Емпайърът беше останал рекордьорът по височина в града. Това вече няма да е така, защото на мястото на близнаците се издига нов грамаден небостъргач – Кулата на свободата, който ще бъде висок 600 метра или с 200 повече от разрушените 110-етажни кули. Всъщност, ако използвам американските мерни единици, този нов гигант ще се издига на 1776 фута, колкото е годината на основаването на САЩ. За да не чакаме на голямата опашка пред Емпайъра, Миша предложи да се качим на друг гигант – нюйоркският Рокфелер център. Така или иначе ще видим мегаполиса от птичи поглед.

Рокфелер център е изграден през годините на Голямата депресия (ХХ век). Негов инвеститор е знаменитата фамилия финансови магнати Рокфелер. И по-специално младият тогава бизнесмен Джон Рокфелер. Той взел под наем земята от Колумбийския университет, като имал намерението да построи опера и няколко театъра. Но крахът на ценните книжа през 1929 година, времето на „черния вторник”, променил плановете му. И вместо град на изкуствата, той се заел да изгради град на парите. За мнозина негови „доброжелатели” да се влагат огромни средства (естествено чрез банков кредит) за такъв гигантски строеж тъкмо по време на незапомнената криза от 1929 година, е било равносилно на авантюра. Но за Джон Рокфелер нямало връщане назад. И както се оказва по-късно, инвестицията дава неочаквано добър резултат при възстановяването на американската икономика след ІІ световна война. Вместо да загуби, Рокфелер спечелва милиони.

Строителството на центъра започва на 17 май 1930 година. Поканени са архитекти, строители, художници от цял свят. 14-те небостъргача, които съставляват центъра, са финализирани през 1939 година. Целият този „град в града”е частна собственост, разпределена между японски (51 %) и американски (49 %) инвеститори. Миша казва, че в Америка имало закон, според който ако в продължение на три години собственикът на земята не предприема никаква стопанска инициатива, държавата има право да му наложи тежка глоба..

Днес в Рокфелер център основно има офиси. В тях са разположени централите на известни корпорации и аукционни къщи. Но интерес представляват не само самите небостъргачи, а и другите забележителности, които допълват и одухотворяват атмосферата тук. Известното Radio City Music Hall е едно от привлекателните места за развлечение и на туристите, и на нюйоркчани. Особено популярен е Center Art, огромен музей на изкуствата, където са събрани произведения на хиляди творци по света. Рокфелер център е и един от символите на американската Коледа. От 1930 година насам тук всяка зима преди големия празник се издига огромно коледно дърво, на върха на което грее коледната звезда. Тази звезда, голяма над 2 и половина метра, през последните години носи марката на Сваровски, цели 25 000 кристалчета отразяват светлината. Коледното дърво стои край бронзовата статуя на Прометей и ледената пързалка, която по празниците е любимо място за посещение от стотици семейства.

В Рокфелер център има една знаменита снимка от неговото строителство. Фотографът е хванал група работници по време на почивка. Всички са седнали на една греда, а краката им висят над огромната… пропаст, която ги дели не знам от кой етаж до земята. Всеки посетител на Рокфелер център може да се снима на „същото място” (имитацията е перфектна!), сядайки на една пейка. Колажът може да бъде както стандартна снимка, така и като илюстрация на „първа страница на нюйоркски вестник”.

Птичият поглед към града от Рокфелер център е на 70-тия етаж. Там обаче стъклата на панорамните прозорци пречат за качеството на снимките. Затова Миша ни качи още два етажа нагоре, където я нямаше стъклената съпротива. Панорамата, която се откри към Ню Йорк, е фантастична!

Градът е разположен по азимут. Пред нас се простираше островът Манхатън с неговия… бял дроб – Сентрал парк, във формата на зелен правоъгълник. От едната страна на този остров тече река Хъдзън, от другата – Ийст ривър. Някъде в южната част на Манхатън двете реки се събират и се вливат в Атлантическия океан. Оттук са пристигали някогашните имигранти. В северната част най-отпред се виждаше 102-етажният Емпайър Стейтс Билдинг. Вече стана дума за него, но има някои интересни подробности. Построен е за 775 дни , тъкмо в годините на Голямата депресия., и е открит през 1931 година на тържествена церемония от тогавашния американски президент Хърбърт Хувър. Емпайър Стейтс Билдинг е първата сграда в света, надвишаваща 100 етажа. Заедно с моста Голдън Гейт Бридж в Сан Франциско се е считал за едно от чудесата на модерния свят. Особена популярност добива след излъчването на филма „Кинг Конг” през 1933 година, когато в един от епизодите му прословутият примат – гигант се изкачва до върха му, за да се спаси от похитителите си. Пет десетилетия по-късно небостъргачът осъмва обгърнат от огромна надуваема маймуна!

Недалеч от Емпайъра се издига още един уникален небостъргач, чиито връх прилича на подострен молив. Това е сградата на американската компания Крайслер, която до завършването на Емпайър Стейт с Билдинг е водела в класирането за най-висока в света. От едната страна на Хъдзън край Сентрал парк се нижат огромни жилищни сгради, в повечето от които живеят американски знаменитости като Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Джулия Робъртс, Майкъл Дъглас и други звезди на шоубизнеса, бизнесмени, политици и пр. Жилищата в Манхатън по начало са скъпи. В една такава сграда, например, си купил 5-стаен апартамент някакъв руски композитор. За да се радва на гледката към останалите небостъргачи и Сентрал парк, платил 48 милиона долара. Мислех това за абсолютен рекорд, но съвсем наскоро в.”Обзървър” съобщи за нов стопанин на жилище в Манхатън, пак от руски произход. Това е дъщерята на руския милиардер Дмитрий Риболовлев, наричан кралят на азотните торове, който по богатство (9,5 млрд долара) е на 93-то място в света . Та въпросният баровец купил новото жилище на отрочето си за има- няма … 88 милиона долара!

Сентрал парк е разположен между 59-та и 110-та улица и между 5-то и 8-мо авеню. Дълъг е 4 км, заема площ от 3,4 кв.км – почти двойно в сравнение с територията на Монако. Посочвайки координатите на парка, ми се иска да подчертая една важна подробност за улиците в американските градове и конкретно в Ню Йорк. Вече споменах, че градът е устроен по азимута. Още през ХІХ век е направена такава планировка на улиците, че те образуват абсолютно точно подредена правоъгълна мрежа. Улиците, които са в посока север-юг, се наричат авенюта, а преките им – стрийт. Повечето нямат имена като у нас, а само цифри: 5-то авеню, 59-та улица и т.н. Най-дългата улица, която пресича Манхатън, е Бродуей – започва от Паметника на Христофор Колумб и завършва в Уест Сайд. Вечерта имах възможност да я видя – улицата на театрите, пълна с ресторанти и кафенета, както и обгърнатият от невероятни по големина и цветове реклами площад Таймс Скуайър. Този площад вечер гъмжи от народ, всякакви натури с видимо неизяснена националност се пробват да привлекат вниманието на хората, правейки се на палячовци и на какво ли не, само да изкарат някой долар. 5-то авеню пък е улицата на най-скъпите и най-популярни модни бутици. Тук сенамира и търговският център на компютърния гигант Apple . Вечерта влязохме в магазина, където беше пълно с млади хора. Най-много те се забавляваха с новата продукция на компанията, хитът Ipad2 . Таблетът, който се сочи за бъдещето на компютърната техника.

Но да се върнем на дневната ни обиколка из Ню Йорк и Сентрал парк. Това е едно от най-предпочитаните места за отдих на нюйоркчани. Освен парковата среда, тук има няколко езера, спортни площадки, алеи за велосипедисти и още милион други неща за забавление. Паркът обаче, заедно с метрото, е в топ 2 на местата, опасни за посещение през нощта. В тях според статистиката се случват над 80% от криминалните престъпления в града.

От терасата на 72-ия етаж на Рокфелер център в южна посока се открива гледка и към символа на Америка – Статуята на свободата, към деловата част на града, разположена в т.нар. Даунтаун на Манхатън, към известната Кота 0, където е новият небостъргач на мястото на кулите близнаци.

Когато напуснахме Рокфелер център и продължихме с микробуса да се движим в тази част на града, около Сентрал парк, попаднахме на старинна сграда в стила на викторианската архитектура. Миша я нарече Дакота – алюзия към твърде отдалечения от Ню Йорк едноименен щат. Нарекли са я така, защото в миналото това място е било накрая на града. Демек далеч колкото Дакота. Пред входа на тази сграда обаче на 8 декември 1980 година е убит Джон Ленън – едно от най-големите имена на знаменития квартет Бийтълс. Автобусите с туристи често спират тук за минутка, колкото за снимка. И това вероятно е накарало стопаните на сградата да сложат предупредителна табела за глоба от 2000 долара при такъв нерегламентиран престой.

110-та улица не само очертава една от крайните контури на Сентрал парк, но и е граница на небеизвестния квартал на чернокожите Харлем. Т.нар. афроамериканци са господарите тук, за белите, особено по тъмно, това място е крайно опасно. Помня, че още по времето на социализма познавахме Харлем като черното гето на Ню Йорк, кварталът беше известен у нас и с феноменалните си баскетболисти. И днес обаче Харлем си е останал със същия негативен имидж, въпреки че и тук може да се видят забележителни неща. Например „Аполо” – първият нюйоркски театър. В Харлем са живели големи чернокожи знаменитости като великите музиканти Луис Армстронг и Дюк Елингтън (има негов паметник в квартала). Всеизвестно е, че силата на чернокожите афроамериканци, съставляващи 12 % от населението на САЩ (белите са 84 %), е в музиката и спорта (баскетбола, леката атлетика, бокса). Като стана дума за паметник, само месец след завръщането ни от САЩ лично американският президент Барак Обама откри във Вашингтон мемориал на Мартин Лутър Кинг –чернокожият борец срещу расовата дискриминация, убит през 60-те години на миналия век. Битка срещу расовото неравноправие в САЩ се е водила много години. Това е причина и за Гражданската война между северните и южните щати през 1861 – 1865 година, завършила с победа на северняците и с 13-та поправка в Конституцията на САЩ, чрез която робството завинаги е отменено. Днес финалът на тази многолетна борба за равноправие има най-яркото си изражение в избирането на Барак Обама за президент на САЩ – първият чернокож държавен глава на Америка.

По официална статистика броят на населението в Ню Йорк е около 8,5 милиона жители, като най-населен е районът на Бруклин с 4,5 млн души. Според Миша обаче огромна част остава скрита за преброителите, защото не попълва необходимите декларации. Заедно с приходящите туристи в Ню Йорк,пак според Миша, преживяват над…20 милиона души! Има много големи диаспори на ирландци, италианци,евреи, поляци, руснаци, украинци, китайци. Който пристига тук с намерение да поостане повече в града, първо търси своята етническа общност. Най-пресен пример – епизодите от телевизиония сериал „Седем часа разлика”. Така днес в Ню Йорк съществуват обособени квартали като минианклави от типа Чайна таун, Малка Италия и др. Колко са българите – никой не знае. Но е факт, че много нашенци се изселиха в Америка през годините на прехода, най-много са в Чикаго.

Между другото, населението на САЩ (около 280 милиона души) се счита за най-мобилното в света. Всяка година близо 50 милиона американци, т.е.всеки пети, сменят местожителството си. За разлика от европееца, да не говорим за българина, средностатистическият американец не се чувства трайно свързан нито с мястото,където живее, нито с местоработата си. Всеки се стреми към по-хубавото – независимо дали чрез смяна на работното си място или чрез преместване в по-добър квартал или град.

Ню Йорк е столицата на световните финанси и на капиталовия пазар, двигател на глобалната икономика. Много от най-богатите американски и световни компании са базирани тук. През Нюйоркската фондова борса преминават 70 % от американските ценни книжа. Днес тя и Уолстрийт, която се простира сред истинска бетонна джунгла, се охраняват от многобройни полицейски сили, вероятно поради още неизтляващата заплаха от терористични атаки. До бомбените атентати на 11 септември 2001 година американците си живееха безгрижно и си вярваха, че са недосегаеми. Само за един ден всичко се обърна с главата надолу и оттогава до днес продължава да ги тресе страха от нови катастрофи. Затова и не можахме да се разходим из Уолстрийт. Впрочем затварянето на знаменитата улица се дължеше и на започващото тогава движение на недоволните от кризата нюйоркски граждани, което прие названието „Окупирай Уолстрийт!”. Хората протестираха срещу финансовите акули, довели до най-тежката криза в Америка и в света след Голямата депресия. С примера си те заразиха и други страни, главно в Европа, където икономиката им се разклати от избухналата дългова криза. Независимо от тези катаклизми, Уолстрийт си остава един от символите на успеха, за който вече стана дума в тълкуването на прякора Голямата ябълка. Миша казва, че в Ню Йорк не се печатат купюри, както например в столицата Вашингтон. Но пък се правят пари!

Интересен пример в това отношение дава една статуя на имигрантите, която се намира близо до пристанището на Ню Йорк, на метри от Castle Clinton. Този касъл няма нищо общо с бившия американски президент Бил Клинтън. Просто тук, през вратата на крепостта, са правили първите си стъпки към Обетованата земя измъчените от дългото пътуване пришълци. Фигурите от статуята показват крайно изтощени, но вярващи в доброто си бъдеще хора. Ако човек проследи погледа им, ще види как пред очите на имигрантите се изправят фундаментите на небостъргачите – новият лелеян свят!

Манхатън е разделен на три различни по нива региони, всеки със своя специфичен облик. Даунтаун е деловият център, финансовата метрополия – там основно се намират офиси. Ако в Рокфелер център всички офисни помещения са заети, в Даунтаун в резултат на кризата не е така. Вторият район е Мидтаун – средната част на острова, известна като туристическа с многобройните си хотели, ресторанти и места за развлечения. Ъптаун пък е третата – жилищната част на Манхатън.

Навлизаме в Даунтаун, за да посетим Световния финансов център и прочутата Кота 0. Всяка кола, която влиза в района на центъра, се проверява от полицай с металотърсач.Мерките за сигурност са драконовски! Попадаме в Зимната градина на центъра, която се намира на крачка от Кота 0. По време на атентатите на 11 септември и тя е била разрушена заедно с кулите – близнаци, но е възстановена напълно, дори подовите плочки са като автентичните, палмите също. Това е единственото място в града, където може да се видят палми. В момента в Зимната градина течеше изложба на автомобили. В сърцето й е изградена сцена на няколко нива, която има страхотна акустика. На тази сцена са звучали гласовете на знаменити изпълнители като Пласидо Доминго, Лучано Павароти и др.

На Кота 0 лично двамата президенти – Барак Обама и предшественикът му Джордж Буш , откриха Мемориала на жертвите, на който са изписани имената на всичките 3000 невинни, загинали след варварския терористичен акт. На мястото на кулите – близнаци са изградени два огромни басейна, излети в квадратните отпечатъци на двата разрушени небостъргача. По стените им се спускат водопади, символизиращи рухването на кулите. Смята се, че това са най-големите изкуствени водопади в Северна Америка! Проектът за мемориала е бил избран след конкурс, в който са участвали над 5000 архитекти от 63 държави. Печели проектът на американския архитект Майкъл Арад и на специалиста по озеленяване и ландшафтна архитектура Питър Уолкър. Инвестицията за изграждането на мемориала възлиза на около 500 милиона долара!

Когато говорим за Ню Йорк като столица на света, нека прибавим и неговият огромен принос за развитието на световната култура. Вече стана дума за улицата на театрите – Бродуей. По време на обиколката ни из града видяхме и един от най-популярните театри за опера и балет – Метрополитен опера, където е пял и нашият велик оперен бас Николай Гяуров. Откровено казано,представях си тази световна сцена много по-импозантна, а всъщност отвън тя прилича на …универсален магазин от времето на социализма! Същата история като с фестивалния комплекс в Сан Ремо или „ двореца” на филмовите знаменитости в Меката на киното Кан! Заедно с Нюйоркската филхармония и Нюйоркския градски балет, Метрополитен опера е част от най-големия културен комплекс в града Линкълн Сентър. В Ню Йорк освен театралните и оперни представления е много популярен мюзикхолът. Такива спектакли обикновено се провеждат в Карнеги Хол, в Радио Сити Мюзик Хол.

В ранния следобяд се насочихме към пристанището на р.Хъдзън, откъдето предстоеше да се отправим с корабче към остров Либърти. Тук се издига символът на САЩ – Статуята на свободата. Край реката акостират не само малки туристически корабчета, но и големи круизни лайнери. Зърнахме пътьом един такъв гигант, а до него – внушителен по размерите си самолетоносач. Плавал е още по времето на Втората световна война, сега е превърнат във военноморски музей, а на палубата му е кацнала стоманена „птица” от прочутите невидими за противниковите радари американски разузнавателни самолети „Стелт”, приличащи по формата си на рибата – убиец скат.

Пътуването с корабчето трае около час, екипажът го насочва към различни спирки, за да вземе още туристи. От палубата му се открива страхотна панорама към деловата част на Ню Йорк с огромните небостъргачи. Самата статуя е подарена от французите през 1886 година – столетие след създаването на американската държава. Франция е и първата страна в света, която официално признава Съединените щати. Скулптор на статуята е Фредерик Бартолди, а Гюстав Айфел – главният конструктор на Айфеловата кула, изгражда вътрешната й част. Там можеш да се изкачиш с асансьор до върха на статуята, но след последното земетресение, разлюляло Ню Йорк преди няколко години, този достъп е прекратен. Статуята е висока 46 метра, а с постамента – 93. Монтирана е цели 10 години след доставянето й от Франция. Цялата е в зеленикав цвят поради влиянието на влагата. Отначало е стреснала населението със странните си звуци, които е издавала, дори по някое време започнала и да се клати. Всичко това обаче е резултат от химическите процеси, протичащи поради влиянието на атмосферните условия – влага и ветрове. Статуята съдържа редица символи: в нозете й има разкъсани окови, изразяващи извоюваната свобода, едната й ръка държи факла –знак за просвещението, а другата подкрепя мраморна плоча с гравирана датата на независимостта на САЩ. Седемте лъча на короната й означават седемте морета на Земята.

Годишно Статуята на свободата се посещава от около 5 милиона туристи. След 11 септември посещенията са били прекъснати, но от 2004 г. отново са възобновени.

Последната ни спирка от обиколката на Ню Йорк беше сградата на ООН. Отново огромен небостъргач, целият в метал, бетон и стъкло, където в момента се провеждаше редовна сесия на Общото събрание на световната организация. Затова и нямахме възможност да разгледаме отвътре заседателната зала. Все пак влязохме в преддверието, за да се снимаме пред флага и герба на ООН – традиция, която спазват и всички гостуващи чуждестранни делегации и държавни глави. Сградата на ООН, открита през януари 1951 година- само 6 години след създаването на организацията в Сан Франциско, спешно се нуждае от сериозен ремонт. Такъв се предвижда да бъде извършен и за целта са предвидени средства в размер на 1,87 милиона долара.

Сградата на ООН се намира на 1-во авеню,между 42-ра и 46-та улица, и е построена по проект на група архитекти начело с швейцареца Льо Корбюзие. Има 40 етажа, като на 38-мия е кабинетът на сегашния генерален секретар, кореецът Бан Ки Мун. Тук работят около 6-7000 души от всякакви раси и националности, говорещи на всякакви езици, изповядващи всякакви религии и затова наричат ООН „Малкият Вавилон”. Моят стар колега от в.”Поглед” Енчо Господинов, който дълги години работеше в централата на Международния Червен кръст, пише в една своя статия, че на фона на планетарния политически хаос, пълен с какви ли не конфликти, глад и болести, ООН изглежда като 8-то чудо на света!

Иначе и отвътре, и отвън пред небостъргача могат да се видят едни от най-интересните подаръци за световната организация, правени от различни държави. Например космическият спътник е подарен от бившия Съветски съюз, пистолет с прегъната и завързана цев – от Люксембург, земно кълбо, което вече се люпи като яйце от влиянието на атмосферните условия – от Италия ,и пр. Една от най-забележителните скулптурни композиции около фасадата на ООН е статуята на Св.Георги Победоносец, поразяващ огромен дракон. Самият дракон представлява съчетание от двата вида ядрени ракети, поддържали години наред политическия и военен паритет между двете световни свръхсили СССР и САЩ – американската Пършинг и съветската СС-20. Автор на скулпурата е грузинец, а тя е подарена на ООН лично от бившия външен министър на СССР по времето на Горбачов – Едуард Шеварднадзе. Добре е да се знае, че сред подаръците има и такъв от България. Това е оригинална репродукция на известния стенопис от Боянската черква, изобразяващ севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Изложена е в сградата на Секретариата на ООН, централно, на втория етаж, и е подарена през 1973 година.

На излизане от ООН попаднахме на група нюйоркски полицаи, които извършваха обичайната за сесия на ООН охранителна дейност. Миша ги попита дали биха се съгласили да се снимат с туристи от България, те отговориха благосклонно и така в албума ни има и фотография с полицаи от Ню Йорк. Почти всички от тези пазители на реда бяха цветнокожи.

Вечерта се разходихме по 5-то авеню и Таймс скуайър, за да се убедим в думите на нашия гид, че човек не може да остане равнодушен в град като Ню Йорк. Той никога не заспива, кипи както се казва от вечен живот и макар за едни да е майка, а за други мащеха, остава като нестихващ пулс на времето.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Коментирай