САЩ – от Ню Йорк до Калифорния: 3. Вашингтон – Диригентът на страната
САЩ – ОТ НЮ ЙОРК ДО КАЛИФОРНИЯ
Вижте всички статии от поредицата „САЩ – от Ню Йорк до Калифорния“ тук.
3. Вашингтон – Диригентът на страната
Днес на малката ни група българи предстои почти 8-часова обиколка на американската столица. Още със самото излизане от хотела попаднахме на място с историческо значение. Оказа се, че изходът на хотела е мястото на покушението срещу президента Роналд Рейгън. Това се случва на 30 март 1981 година. Един психопат на име Джон Хинкли стреля с пистолет по държавния глава, куршумът пронизва гръдния му кош, но след 4-часова операция Рейгън е спасен. Лекарите посочват, че куршумът е заседнал на сантиметри от сърцето и президентът е оцелял по чудо. Ненормалникът Хинкли искал да впечатли любимата си актриса Джоди Фостър. Съдебно-медицинската експертиза го признава за невменяем и му назначава принудително лечение. Заедно с Рейгън жертва на покушението става и прессекретарят на Белия дом Джеймс Брейди, който остава след това парализиран. Всъщност, американският президент дължи живота си и на светкавичната реакция на охраната, която променя траекторията на куршума. Такъв късмет обаче не са извадили други президенти на САЩ при атентатите срещу тях. Да си припомним покушението срещу Ейбрахам Линкълн или убийството на Джон Кенеди…
Тръгваме по 16-та улица, една от най-представителните в града. Някога тук са живели богати хора, но след Голямата депресия повечето са продали красивите си домове, главно на различни дипломатически мисии. Сега тук има няколко известни хотела – например „Капитол Хилтън”, където е бил разположен предизборният щаб на Франклин Делано Рузвелт. Сред по-известните сгради се нареждат тази на руското посолство, дирекцията на фондацията „Карнеги”, Националната географска асоциация, редакцията на в.”Вашингтон пост”, Еврейският обществен център и др. Улицата свършва точно пред парка, простиращ се пред „главната квартира” на президента – Белия дом.
В този парк покрай прекрасно оформената зеленина има няколко паметника на едни от най-забележителните герои в американската история. Един от тях, например, е паметникът на полския генерал Тадеуш Косцюшко. По време на Войната за независимост той изиграва важна роля за победата на американските доброволци над британските войски. Освен с военните си подвизи на американска земя, за които получава званието бригаден генерал, Косцюшко е известен и като един от основателите на популярната в цял свят Военна академия „Уест Пойнт” в САЩ.
Има и още един паметник на друг голям чуждестранен герой от Войната за независимост на САЩ – френският маркиз де Лафайет. По време на войната той също като полския си колега се издига до чин бригаден генерал. После се връща във Франция, за да вземе участие във Великата френска буржоазна революция. Лично ръководи превземането на Бастилията. Когато отново отива в Америка, поднася на своите бойни другари ключа от зловещата тюрма в знак на победата над тиранията. А поднасянето на ключа има и друго значение – Франция е първата държава в света, която признава официално Съединените щати.
Ето ни най-после пред светая светих на Америка – Белият дом. Край металната ограда се простира широко асфалтово трасе, по което щъкаха дечурлига и младежи, кацнали на станалите напоследък модерни двуколесни возила сегуей. Подредихме се за снимка цялата група и щрак – ето ни курдисани пред един от символите на САЩ. Малко по-късно същото сторихме и пред сградата на Капитолия. Тъй де, без това как ще се хвалим на близки и приятели, че сме покорили Америка. Помня, че едно време по специална заявка се организираше обиколка на Белия дом. За съжаление след атентатите на 11 септември 2001 година такава екскурзия е трудно осъществима.
Белият дом е мястото, където американският президент, като символ на изпълнителната власт, провежда заседанията, на които се решават важните въпроси на националната и международната политика на страната, подписва новите закони, изпълнява и много други задължения.Тук президентът и семейството му живеят и посрещат гости. С изключение на Джордж Вашингтон, всички останали американски президенти до ден днешен живеят и работят в Белия дом. Това е най-старото държавно здание не само във Вашингтон, но и в целия федерален окръг Колумбия. А Пенсилвания авеню 1600, на което се намира Белият дом, е най-известният адрес в САЩ. Така, както е Даунинг стрийт 10 в Лондон.
На 16 юли 1790 година американският конгрес приема решение за изграждане на правителствена резиденция. Томас Джеферсън, който по това време е държавен секретар, възлага на местната управа на Вашингтон и комисаря на окръг Колумбия да обявят конкурс за проектиране на двете най-важни сгради в държавата – домът на президента и Капитолия. След две години резултатите от конкурса са обявени и за победител е посочен ирландският архитект Джеймс Хобан. На 13 октомври 1792 година е положен основният камък. Лично Хобан е проследявал хода на строителството. Още не напълно готова, в сградата се нанася първи през 1800 година тогавашният президент Джон Адамс. Две години по-късно архитектът Бенджамин Хенри Латроуб добава две нови крила – за сервизните помещения и конюшнята. На 24 август 1814 година британските войски разрушават Белия дом почти напълно, но под ръководството на Хобан сградата отново е „изправена на крака”. През 1817 година тя е напълно готова да приеме следващия президент – Джеймс Монро.
По време на Гражданската война Белият дом става щаб на северняците, откъдето се ръководят бойните действия. Именно тук Ейбрахам Линкълн подписва Прокламацията за равенството, която е прелюдия към законовото прекратяване на робството в Америка (прочутата Emancipation Proclamation).
В началото на ХХ век, през 1901 година, първи президентът Теодор Рузвелт назовава резиденцията официално Белия дом. През 1902 година започва изграждането на нови офиси за президентската администрация в Западното крило. През 1909 година тук е построен и знаменитият Овален кабинет, който по време на аферата на Бил Клинтън с палавата Моника Люински американците иронично назовават…”Оралния кабинет”!
По време на президента Франклин Рузвелт започват първите редовни радиообръщения, наричани „Беседи край камината”. Не съм питал екскурзовода, но вероятно продължение на тази традиция е ежегодното телевизионно обръщение към нацията, което всеки американски президент прави, за да обобщи пред народа си какво е свършил през годината и какво не, какво предстои по-нататък. Съвсем близо до Овалния кабинет се намира пресцентърът за акредитираните да отразяват работата на президента журналисти. А вдясно от Белия дом се издига достолепна сграда в колоритния стил от времето на френските крале от ХVІІІ век, с боядисана в зелено фасада. Това е резиденцията на вицепрезидента на САЩ и седалище на Службата за национална сигурност. Срещу нея има друга сграда, в която обикновено при гостуване във Вашингтон се настаняват всички държавни глави, включително и британската кралица Елизабет ІІ.
Оттук започна и пешеходната ни туристическа обиколка след снимките пред Белия дом. Редуват се фасадите на Международния валутен фонд, Музея на изкуствата, в който са изложени творби на знаменити художници като Рубенс, Рафаел, Рембранд, Веласкес и др., сградата на Американския Червен кръст, Вашингтонския обелиск. Издигнат през 1884 година в чест на Джордж Вашингтон, обелискът е висок 170 метра и е единственото строително изключение от закона, забраняващ да се строят сгради над височината на Капитолия. Може би защото…не е сграда! Тъкмо заобиколихме „в гръб” Белия дом, за да излезем на Пенсилвания авеню, когато сред дърветата в парка на резиденцията съзряхме три странно облечени фигури, в нещо като скафандри, които се въртяха край няколко…кошера с мед! Оказа се, че природата и тук, където се решават най-важните за държавата и света дела, е щедра към човека. Наистина насред територията на Белия дом събираха пчелен мед. Кой знае, утре може пък да видим персонала на президента да бере…гъби!
На Пенсилвания авеню се намират повечето министерства: на финансите, на правосъдието и т.н., седалището на федералния окръг Колумбия. Сред забележителните сгради задължително трябва да отбележа шикарния хотел „Уилард”, в който често е отсядал знаменитият Марк Твен, сградата на ФБР – Федералното бюро за разследване, Държавният архив, в който всеки американец може да прочете трите най-важни документа в американската история: Декларацията за независимостта на САЩ, Конституцията и Прокламацията за равенството.
Влязохме за кратко и в Посетителския център на Белия дом, откъдето всъщност е започвала екскурзията на туристите из президентската резиденция. Какво са посещавали те? Ами от Посетителския център са се насочвали към ИЗТОЧНОТО КРИЛО,където се запознават с историята на резиденцията. В това крило се е намирала градината на Жаклин Кенеди и Розовата градина, предназначена за провеждане на официалните церемонии и подписването на одобрените от Конгреса законопроекти. Следва БИБЛИОТЕКАТА, която разполага с богат фонд от книги по история, биографии, художествени произведения, научни разработки само от американски автори. В ЗАЛАТА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРИЕМИ президентът приема новоназначените посланици, които му връчват своите пълномощия. ИЗТОЧНАТА ЗАЛА е най-голямата в Белия дом, където освен официални приеми се провеждат и пресконференции.
В Посетителския център има едно голямо табло с портретите на всички американски президенти. В средата обаче е поставено …огледало. Ако застанеш срещу него и си направиш снимка, насочвайки камерата откъм гърба си, ще си видиш после физиономията … точно сред компанията на най-висшите американски избраници! Много сладка шега!
Час по-късно, след един приятен обяд в бар на вашингтонската централна ж.п.гара, стояхме на метри пред сградата на Конгреса. Тя представлява централна, куполна част, и две крила, в едното от които е разположена Палатата на представителите, а в другото – Сенатът. В стила на Капитолия още от пръв поглед се вижда влиянието на световноизвестни архитектурни шедьоври като римската базилика „Св.Петър” и катедралата „Св.Павел” в Лондон . Пред Капитолия се простира огромен площад, под който се намира информационният център на Конгреса. Там е показана цялата история за строителството на сградата, има макети за всеки етап от строежа. На специален екран може да се наблюдават на живо и дискусиите по време на парламентарните заседания.
Строителството на Капитолия започва през 1800 година. Дотогава на това място, което представлявало блатиста местност, живеели 18 фермерски семейства. Те били обезщетени, както и всичко останали при следващите разширения на строителството. Англичаните разрушили построеното през 1830 година. След възстановяването на сградата през 1857 година е направено първото разширение, а две години по-късно и второто,т.е. става дума за крилата. Самият Капитолий е дълъг 229 метра, висок е 88 метра и разполага с 540 ксабинета. Но днес място за офиси на всички депутати в Конгреса няма достатъчно и затова те ползват помещения в шест допълнителни сгради близо до Капитолия.
Особено внимание заслужава библиотеката на Конгреса. Със своята архитектура и художествена украса тя си е направо произведение на изкуството. Основана е по много любопитен начин. След приключване на президентските му ангажименти, в края на живота си Томас Джеферсън изпада в сериозно финансово затруднение. За да излезе от тази ситуация, а от мизерията по-лошо няма, той предлага на Конгреса да изкупи неговата богата библиотека. Депутатите приемат и срещу близо 24 000 долара се слага началото на днешната Национална библиотека на САЩ, която съхранява над 140 милиона книги, филми, картини и други носители на образ и звук. За огромния библиотечен фонд има принос и Ейнсуърд Спофорд- над 30 години библиотекар на Конгреса през вторага половина на ХІХ век. По негова инициатива е приет закон за авторското право, който задължава всеки автор, желаещ да защити творбите си, да оставя в библиотеката по минимум два екземпляра от тях. Годишно за нуждите на библиотеката американското правителство отпуска 300 000 долара държавна субсидия. Библиотечното богатство е на около… 48 езика!
В Националната библиотека на САЩ са изложени и два преписа на Библията, поставени в специални витрини. Единият е ръкописен, а другият- печатен. Разбираемо става дума за Йохан Гутенберг, основателят на печатното писмо. Той обаче не е откривателят на тази печатарска технология. Още древните китайци са рязали буквите на дървена дъска, мажели ги с мастило и отгоре лепвали печатарската хартия. Така че нищо ново. Излиза, че Гутенберг просто е заменил дървените букви с оловни. А това с Мария го знаем добре, защото почти до началото на политическите промени в България след 10 ноември 1989 година вестниците у нас се печатаха по същия начин. Гутенберг обаче не превръща изобретението си в бизнес. Това по-късно прави неговият помощник Фуст (наричан Фауст), който от новата технология заработва милиони.
Ползването на библиотеката е безплатно, което е голямо предимство за младите хора. Безплатно е и посещението във вашингтонските музеи. Само в американската столица те са 17. Средства за тяхната издръжка се отпускат от различни спонсори, но Смитсъновия институт, който играе ролята на благотворителна фондация, е водещият в това отношение. „Смитсониън”, както всъщност се нарича, е научна институция, създадена от дарения и е на подчинение на президента на САЩ. Тази институция носи името на благодетеля Смитсън, роден във Франция, живял дълго в Англия, който в завещанието си дарява цялото си голямо състояние на САЩ за нуждите на образованието. А музеите, със своите познавателни експозиции, са част от образователната система на страната.
Продължавайки обиколката на американската столица, отбелязваме сградата на Върховния съд на САЩ – намира се срещу Конгреса. Влизаме и в една библиотека, която е събрала 300 000 екземпляра от пълните съчинения на Уйлям Шекспир. Тази уникална колекция е дело на банкер на име Фолгер, който основава това културно средище. Тук има дори и театрален салон, който представлява пълно копие на оригиналния Шекспиров театър в Лондон.
Попадаме на известното и у нас радио „Гласът на Америка”, което в годините преди политическата промяна в България беше мост на свободомислещите българи към света зад Желязната завеса. А по-нататък стигаме до Мемориала на Линкълн. Това е огромен мавзолей, изграден от варовик и мрамор по проект на архитект Хенри Бейкън, по модел на древните гръцки храмове. 36 красиви колонади в дорийски стил (толкова на брой са били и щатите, съставлявали съюза по онава време) опасват мавзолея от четирите му страни. Вътре един от най-известните американци е изваян седнал в кресло. Монументалната мраморна скулптура, изработена за 4 години под ръководството на Дениъл Честър Френч, внушава абсолютен респект – Линкълн е бил човек с много силен характер. А мемориалът е построен в знак на признателност към неговите големите заслуги за утвърждаването на американската демокрация и равноправието между жителите на страната.
Пред мемориала се простира огромен площад с голям правоъгълен водоем, който в момента се ремонтираше. Тук Малтин Лутър Кинг произнася една от знаменитите си речи „Имам аз една мечта”, а по време на Виетнамската война са идвали по 300 000 души да протестират срещу безсмисленото кръвопролитие, продължило цели 11 години с над 50 000 убити американски войници и офицери и безброй останали след военните действия инвалиди.
На тази тема са посветени и намиращите се наблизо паметници на двете големи войни през втората половина на миналия век – войните в Корея и Виетнам. Много интересна е експозицията на корейския мемориал. На голяма стена от черен мрамор са изкопирани лицата на загинали американски военни, всяка вечер те се осветяват от лазерен лъч. Край стената са разпръснати скулптурни фигури на американски войници в естествен ръст и пози, сякаш се хвърлят в атака. Този монумент е част от т.нар. МОЛ – Паркът на монументите и музеите. Тук, по протежение на Конститюшън авеню и Индипендънс авеню са разположени едни от най-известните музеи в САЩ. Например Музеят на американската история, Музеят на естествената история, Националната художествена галерия, Музеят Хиршхорн (за съвременно изкуство), Музеят на холокоста…
Точно срещу Мемориала на Линкълн се намира границата със съседния щат Вирджиния. Дели ги река Потомак, която минава и през територията на Вашингтон. До съседа се стига по Арлингтънския мемориален мост, наречен така заради градчето Арлингтън. Там се намира известното Арлингтънско гробище или да бъда по-точен националният гробищен парк „Арлингтън” където освен 300 000-те загинали през войните американци е погребан и убитият през ноември 1963 година в Далас американски президент Джон Кенеди. Паркът е разположен на площ от 445 хектара. Тази територия се използва като военно гробище още по времето на Гражданската война. Само по това време, в края на войната през 1865 година, тук са погребани над 5000 души. Последният паметник, издигнат в Арлингтъпнското гробище, е посветен на 184-те човека, загинали при терористичното нападение на Пентагона на 11 септември 2001 година.
В това гробище, сред хилядите бели надгробни кръстове, на една могила се издига забележителна скулптурна композиция: петима американски войници са издигнали знамето на родината си в битка срещу японските войски. Този сюжет от Втората световна война е заимстван от автентична снимка на военен фоторепортер, поместена в един от американските вестници. Тази снимка носи заглавието „Американски войници издигат флага при Иво Джима”..
От гробището се насочваме покрай една от най-големите в района военни бази – Форт Майер, към сградата на Пентагона, най-голямата в света. Строена е по времето на президента Франклин Рузвелт в продължение на година и половина, с участието на 32 000 работници. Има петоъгълна форма (затова е наречена Пентагон), може да побере няколко Капитолия наведнъж, само коридорите й са около 30 километра! И въпреки огромната площ, при необходимост служителите на това прочуто ведомство може да се евакуират за не повече от…7 минути! Отначало президентът Рузвелт не е имал никакво намерение на това място да се изгражда такава гигантска структура. Имало идея да се строи складова база за нуждите на армията. Тогавашният военен министър обаче се възпротивил, казвайки право в очите на президента, че няма желание да строи база за…банани. С оглед стратегическото положение на столицата, в крайна сметка било взето решението за строежа на Пентагона.
Наоколо има жилищни блокове, търговски центрове и пр. Тук живеят много от служителите на военното ведомство, затова районът носи името Пентагон сити.
Последната точка от днешната ни обиколка на Вашингтон е Кенеди център. Преди да стигнем дотам, спираме за минутка пред хотел „Уотъргейт”, където се развихря аферата, свалила от поста му тогавашния президент Ричард Никсън. Това е първият случай в американската история, когато след т.нар. импийчмънт правомощията на президента се прекратяват предсрочно.Скандалът, избухнал през 1972 година, е резултат от разкрития опит да се потули подслушването на централата на Демократическата партия в хотел Уотъргейт, организирано от хора на републиканеца Никсън. И президентът е принуден да се оттегли. А Кенеди център е едно голямо културно средище за опера, театър, балет. Художествен ръководител на операта, например, е Пласидо Доминго. Програмата от културни събития е много богата – представления колкото щеш. В момента гостуваше китайски драматичен театър.
Кенеди център разполага с огромна тераса, от която като нищо може да излети самолет. От нея се вижда идеално река Потомак, както и кулите на Джорджтаунския университет, които наподобяват камбанариите на катедрала . Първоначално дори помислихме, че пред нас се издига някакъв църковен храм. Встрани от терасата има една не толкова забележима като фундамент сграда, колкото като история. Това е била първата щаб-квартира на американското ЦРУ! А докато се размотавахме из терасата, над Потомак прелетя вертолет. Екскурзоводът ни обърна внимание, че хеликоптерът е на…американския президент.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
