САЩ – от Ню Йорк до Калифорния: 4. Бъфало и ниагарската стихия

САЩ – ОТ НЮ ЙОРК ДО КАЛИФОРНИЯ

Вижте всички статии от поредицата „САЩ – от Ню Йорк до Калифорния“ тук.

niagara-01

4. Бъфало и ниагарската стихия

Днес няма да разглеждаме някой от мегаполисите на САЩ, а ще се потопим сред очарованието на американската природа. Ще летим от Вашингтон за Бъфало, откъдето ще се отправим за среща с величествения Ниагарски водопад.

На летището обаче ни чакаха изненади. Електронното чекиране, което отскоро започна да се прилага и у нас, беше едно на ръка. Не знаехме, че в Америка всяко качване на самолет по вътрешните линии ще ни струва допълнително по… 25 долара на калпак! За това колегите от партньорската ни фирма не бяха ни предупредили, може би са мислили, че знаем тази подробност като летим насам-натам по света. Хората от групата я приеха с разбирането, че… това е положението. После пък трябваше да ходим по чорапи (за калцуни никой не е чувал!), за да минем през скенера. А тук вече действа новата рентгенова технология, която те съблича „гол” на монитора на граничния служител, но и сериозно те облъчва. Отделно, че в самолета не се сервира никаква храна – полага ни се само… чаша вода.

В Бъфало ни посрещна приятно слънчево време, гарнирано с една азербайджанка за гид на руски език – казваше се Лия, и луксозен черен бус, с какъвто обикновено карат казиноиграчи. Самото градче не е голямо, развило се е около реката Ниагара. Основен поминък е риболовът – тук се въди страхотно голяма пъстърва с червено месо, наричат я Бъфало фиш. Отглеждат се плодове, зеленчуци, специален сорт грозде за производство на вино. Край реката са разположени и две водни електроцентрали.

Всъщност Ниагара е част от границата между САЩ и Канада. Водопадът може да се наблюдава и от двете страни. Покрай него е развит туризмът, включително и хазартът, като и в двете страни по водната граница има казина. В ресторанта на такова казино ни заведе и Лия, за да хапнем преди да „атакуваме” водопада. Само срещу 14 долара на блок маса се нахранихме като попски деца.

Ниагара е част от водната система, която включва петте най-големите езера на територията на САЩ и Канада, т.нар. Велики американски езера: Горното, което е и най-голямо, Мичиган – единственото от петте езера, което се намира само в САЩ, Хюрън, Онтарио и най-малкото – Ери. Близо 33% от питейната вода на Америка се черпи от тях.

Да се сравняват трите най-големи водопада в света, които сме имали и удоволствието да видим на живо, просто не е необходимо. Всеки от тях: Виктория в Африка, Игуасу в Южна Америка и Ниагара, има свой облик, своя характеристика и оценката кой е по-хубав и по-впечатляващ, е само субективна. Когато видях Ниагара, пак се възхищавах на природното чудо както и на останалите водопади.

Ниагарският водопад е разделен на три части. Една от тях е най-широка – 800 метра. Височината, от която се спуска водата, е около 54 метра. На няколко места са пригодени наблюдателни площадки, от които може да се правят чудесни снимки. Ниагарският водопад се счита за най-мощният – около 2,5 милиона куб.м вода в секунда се изливат от реката. Самата река, в края на която се появява водопадът, е много палава, мисля си дори, че рафтинг тук ще се изпълнява много трудно.

И тук, както на Игуасу, има разходка с корабче край водопада. Разликата е, че на Ниагара корабчето не се гмурва под падащата отвисоко с гръм и трясък вода. Чак такъв адреналин, при който ставаш гола вода като на Игуасу, няма. Но така или иначе близостта до водопада е сигурна гаранция, че ще се намокриш. Затова на всички ни раздадоха дъждобрани. Аз дори си нахлузих две найлонови торбички на краката, за да не ми се намокрят обувките.

За да стигнем до корабчето, се спуснахме с панорамен асансьор. Наоколо бяха накацали десетки птици, събрали се сякаш да ни изпратят на опасно пътешествие. Опасно не беше – просто с приближаването към водопада водните пръски ставаха все по-силни и настойчиви, очите започват да мержелеят от водната мъгла, в ушите ти нахлува страшен грохот, фото- и видеокамерите се надпреварват да заемат стратегическо място, за да запечатат кадри от тази необикновена, мощна и в същото време безкрайно красива природна стихия. Сега разбирам колко смелост и страхотни качества са били нужни на американския каскадьор Ник Уаленда, за да премине успешно (и то нощем!) по 5-сантиметрово въже разстоянието от 550 метра над водната бездна, разделяща бреговете на САЩ и Канада. Изключително, спиращо дъха постижение, което гледахме по телевизията и добре знаехме за какво става дума!

Имам чувството, че цяла флаш карта съм напълнил със снимки само от тази невероятна феерия – и по време на пътуването с корабчето, и от наблюдателните площадки, откъдето засякох и извивките на дъгата. Толкова за водопада – с Алеко Константинов няма да се меря. Обратно в буса и хайде към летището. Предстоеше ни полет до Чикаго.

След час и половина кацнахме. Летището на Чикаго е огромно – сума ти време рулирахме, докато спрем. Очакваше ни обаче неприятна изненада – багажът на половината от групата не се появи. Отначало местните служители на аерогарата ни успокояваха, че куфарите са пристигнали и просто някъде се мотаят, но накрая се оказа, че са останали в Бъфало. Обещаха ни на следващия ден още сутринта багажът да е в хотела и с тази утеха се качихме в автобуса. Последва обаче нов гаф – шофьорът ни остави не в хотела ни „Афиния Чикаго” , а в… ”Пенинсула”. Добре, че двата хотела са на една улица и на много близко разстояние един от друг, та се придвижихме с куфарите пеша, за да се настаним където трябва. „Афинията” излезе супер хотел, с много модерен дизайн. Само дето ни поискаха по 200 долара депозит на стая, ако решим да не си платим минибара. Поради късното пристигане предпочетох да си остана в хотела, докато жена ми Мария отиде с останалите на вечеря. Не я дочаках – заспах за нула време. Часовата разлика, която започна да набъбва, вече почна да си казва думата, умората и липсата на достатъчно сън взеха да ме изваждат от обичайната форма при такива пътувания. А виждах, че посягат и на другите от групата…

(следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
16/05/2014

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*