САЩ – от Ню Йорк до Калифорния: 5. Чикаго – Леговището на Ал Капоне

САЩ – ОТ НЮ ЙОРК ДО КАЛИФОРНИЯ

Вижте всички статии от поредицата „САЩ – от Ню Йорк до Калифорния“ тук.

chicago-01

5. Чикаго – Леговището на Ал Капоне

Когато сутринта поехме на планираната обиколка из Чикаго, се оказа, че екскурзоводката ни Ирина е избрала за начало някакъв… бахайски храм. Нямаше го в програмата ни, но не съжалявам, защото излезе доста интересен. Бахайската религия обединява християни, мюсюлмани, евреи… Тя е сравнително позната и у нас. Да си припомним румънската кралица Мария и нейното „тихо гнездо”, както са нарича дворецът й в Балчик. Кралицата е изповядвала тази религия, в архитектурното оформление на балчишкия дворец и прилежащия му парк са застъпени различни елементи от стиловете на християнството и исляма. На фасадата на божия дом пък в Чикаго са изобразени характерни за отделните религии символи: християнския кръст, еврейската звезда, има и свастика, каквато съм срещал и в хиндуистки храмове.

За да стигнем до храма, трябваше да минем покрай едни от най-представителните висши учебни заведения не само в Чикаго, но и в цяла Америка. Едно от тях е Нордуест юнивърсити, чийто престиж е не по-малък от този на Харвард или Колумбийския университет, например. Този чикагски университет има солиден имидж в подготовката на бизнес кадри. Ирина ни разказа, че когато президентът Роналд Рейгън предавал поста си на Бил Клинтън, наследникът му не пожелал да смени бизнес екипа на старата администрация. А това били все кадри на Нордуест юнивърсити! Другият престижен университет в Чикаго е Лойола, който се издържа със средства на едноименния йезуитски орден. Известен е с изключително добрата си медицинска школа. В Чикаго се обръща изключително внимание на образованието и науката. Известно е, че този град е дал на света цели 70 носители на Нобеловата награда!

Чикаго разполага с едно голямо и неоценимо богатство – езерото Мичиган. Това е едно от най-голямите езера в Америка. Дълго е 494 км, широко 119 км, на места дълбочината му достига 320 метра! Бреговата му ивица се разгръща на цели 2646 км! През лятото температурата на водата се покачва до 20 градуса и става за къпане. По протежение на повече от 16 км чикагското крайбрежие на езерото е превърнато в плажове и яхтени пристанища, в истински оазис за отдих на американците.

Докато се движехме към центъра на града, от едната ни страна се нижеха плажовете на Мичиган , а от другата – жилищните територии. Например районът Евънстоун с кокектни къщи тип луксозна вила се смята за богаташки, наричат го Голдън кост – Златният бряг. Тук покрай баровците живеят и голяма част от професорите в Нордуест юнивърсити. По- нататък следват високите жилищни блокове, собственост на общината, в които са настанени голяма част от пристигналите през последните години имигранти от Източна Европа. Сред тях най-много са поляците. След Варшава няма друг град в света като Чикаго, където полската етническа общност да е толкова многобройна.

Впрочем, в Чикаго се намира и най-голямата българска диаспора. По неофициални данни тук живеят около 150 000 българи! В града има български православен храм, културно-информационен център, издава се български вестник, има няколко български заведения. В Чикаго бе основан и фен клуб на най-популярния български футболен отбор ЦСКА.

Чикаго или както местните го наричат Шикаго, е главният град на щата Илинойс. Той е третият по големина в САЩ след Ню Йорк и Лос Анджелис и четвърти в Северна Америка. Заради постоянно духащите ветрове го наричат и „ ветровития град”. Възникнал е като поселение край езерото Мичиган, на мястото на съществувалия по онова време форт Диърборн. Смята се, че е основан през 1833 година, като тогава на тази територия са живеели около 4000 души. Сега населението на града надхвърля 4 милиона, но заедно с крайградската част нараства до 10 милиона. Названието Чикаго идва от трансформираната местна дума „shikaakwa”, в превод …див лук. Нещо не ми се връзва дивият лук с тоя мегаполис, но нейсе. Говорим за индустриален и финансов център с национално значение. Град, в който се намира една от най-популярните борсови институции в света – Чикагската стокова борса, тук през 1885 г. е построен и първият в света небостъргач, съчетал в архитектурния си облик и и елементи от стила на култови сгради в Европа: парижката катедрала Нотр Дам дьо Пари, Уестминстърското абатство в Лондон и др.

През 1871 година в Чикаго избухва пожар, който на практика изпепелява почти целия град. Ирина разказва, че виновникът за тази трагедия е някаква…крава!Клетото животно, което след случая навярно е нахранило една тумба хора, бутнало някакъв свещник, огънят попаднал на подходящото място и пожарът лумнал за нула време. Фактически Чикаго израства след това като абсолютно ново селище. В края на ХІХ век ръстът в развитието на местната индустрия привлича хиляди имигранти. През 1890 година Чикаго става вторият по големина град в САЩ след Ню Йорк с население 1,1 милиона души като основна част са имигранти от Ирландия, Италия, Германия, Полша. Освен европейци, в Чикаго пристигат и много чернокожи от Африканския континент, които впоследствие формират прочутата местна джаз култура. В Чикаго се намира Музеят на афроамериканската история, първата и най-стара институция в САЩ, съхранила безценни факти и документи за преселването и съдбата на чернокожото население на страната. През 20-те години на ХХ век , когато с въвеждането на т.нар. сух режим разцъфтява контрабандата на алкохол, Чикаго става известен и с организираната престъпност начело с гангстерския бос Ал Капоне.

След бахайския храм спряхме за по-дълго време на централния площад край реката Чикаго, откъдето тръгват круизните корабчета за разходка по вода из града. Гледката е уникална, защото тук е събрано цяло съзвездие от чикагски небостъргачи. От едната страна е първият, за който вече стана дума. До него се намира редакцията на най-влиятелния печатен орган в града – вестник „Чикаго трибюн”. По средата на площада се кипреше огромна цветна статуя на Мерилин Монро, чиято къса поличка апетитно се е вдигнала нагоре за радост на многобройните ,курдисали се под нея за снимка туристи от мъжки пол, включително и моя милост. От другата страна се издига билдингът на банка (открит през 1921 г.), под която се намира безистен с магазини под името Wrigley Buillding. Тук, в продължение на няколко години, се ражда продукт, който впоследствие залива целия свят – създадена е дъвката.

От моста, под който се мъдри надпис Water taxi, се виждат няколко много интересни небостъргача. Единият е известен с това, че на върха му е живял босът на чикагската мафия Ал Капоне. Там се намирал огромният му апартамент, до който гангстерът се качвал направо с колата си по специален асансьор. Другият небостъргач се състои от две тела, които отдалеч удивително приличат на…царевици. В долната им част са построени открити гаражи, а нагоре вървят жилища и офиси.

След фотосесията Ирина предложи да ни заведе до една от забележителностите на града – Бъкингамския фонтан. Това е един от най-големите фонтани в света. Автор на проекта е Едуард Бенет и в оформлението на този истински шедьовър прозира духа на Версай. Защо е бъкингамски,а не примерно бирмингамски или някакъв друг, така и не разбрах, май има някаква връзка с Бъкингамския дворец по …женска линия. Фонтанът е открит през 1927 година. Има 4 водни коня, които символизират четирите щата, свързани с езерото Мичиган: Илинойс, Индиана, Уисконсин и Мичиган. На всеки кръгъл час водата изригва на височина около 45 метра, досуш като гейзер. Като уважаваща себе си бивша гражданка на бившия Съветски съюз, Ирина не пропусна да покаже и съответното еротично подсъзнание, сравнявайки изригването на фонтана като своего рода атрактивна…ерекция!

Фонтанът се намира в т.нар. Гранд парк, сред огромен площад с много добра визия към групата небостъргачи в централната част на града. Когато по-късно посетихме крайбрежието на езерото Мичиган , изпълнено с паркове, футболни и голф игрища, алеи за разходка, за каране на велосипед или ролери, след това и Милениум парк, почувствахме колко различен е Чикаго от ред подобни мегаполиси. В Чикаго се диша, има простор и страхотен баланс между сградите, забили връх в небето, и природната среда.

Всъщност именно от крайбрежната част на Мичиган е най-добрият ракурс към небостъргачите, станали емблема на града. Наредили са се като разнокалибрени шишета. Ето и най-интересните отляво надясно: Сиърс тауър, от няколко години с ново име – Уилис тауър, най-високият небостъргач в Чикаго, Тръмп тауър – вторият по височина гигант в Чикаго, Чикагската стокова борса, Моливът – небостъргач с вид на подострен молив, офис сграда на петролна компания, Стейт ъф Илинойс – построен през 1985 г., с прозрачни асансьори, Трибюн тауър, където се помещават редакциите на някои от чикагските вестници, и др.

Без съмнение гордостта на Чикаго е Сиърс тауър. Този небостъргач е висок 442 метра, има 110 етажа и дълги години (до 2003-та) е бил най-високата сграда не само в Чикаго, но и в света! Символ на икономическия просперитет на града, един от най-посещаваните туристически обекти в Чикаго. Построен е през 1973 година по проект на фирмата „Скидмор, Оуингс и Мерил”, която е автор и на третия по височина небостъргач в Чикаго – Джон Хенкок тауър. Първите концесионери на сградата са от компанията „Сиърс, Робък и ко”, но от 2009 година тя има нови наематели – Уилис груп холдингс и вече носи тяхното име. Но дори и след преименуването, жителите на града продължават да наричат билдинга със старото му име.

Архитектурата на този небостъргач е уникална. Той е съставен от 9 квадратни тръби – колони, образуващи квадрат, стъпил върху бетонова основа. Тия тръби продължават заедно до 66-тия етаж, пет се нижат до 90-тия етаж и само две образуват останалите 20 етажа. На покрива стърчат като рогца на охлюв две огромни телевизионни антени. Цялата конструкция е облицована в черен алуминий с 16 000 тонирани стъкла. На 103 етаж се намира обсерватория, от която се открива панорамна гледка към града. Тя се посещава годишно от над 1,5 милиона туристи.

Нащракахме куп снимки на фона на редицата от небостъргачи и направихме с буса едно кръгче по Солидарити драйв. Тази отсечка край езерото носи името на популярния полски профсъюз „Солидарност”, изиграл огромна роля за политическите промени в Полша след падането на Берлинската стена. В този район има два паметника на големи имена в полската история – астронома Николай Коперник и пълководеца ген.Тадеуш Косцюшко. Присъствието им тук не е случайно – вече стана дума за голямата полска диаспора в Чикаго.В крайбрежната част на града се намират и някои от най-привлекателните атракциони: чикагският Океанариум с шоу на делфини, Аквариумът, Планетариумът, за които в еднодневен тур като нашия въобще не е възможно да се отдели време. Както и за други основни забележителности: Музея на съвременното изкуство, Музея на науката и индустрията, Чикагската художествена галерия, Дейли център със скулптурата на Пабло Пикасо и др.

На обяд хапнахме набързо в…Макдоналдс (че каква Америка сме посетили, ако не опитаме бургери в светая светих на бързото хранене!). И около 15.00 се нагласихме на кея за разходка с корабче по река Чикаго. Отначало си мислех, че това ще се случи в самото езеро Мичиган,но очевидно маршрутът е друг – разходката се прави само по реката.

Круизът трае около час и половина и наистина е едно приятно забавление. На борда има бар с напитки, едно младо момче водеше програмата, с изящно чувство за хумор. Времето беше прекрасно – топло, слънчево и идеално за снимки.

Маршрутът следва реката, която минава през сърцето на града. Могат да се видят едни от най-забележителните сгради, освен споменатите досега: операта, офиса на самолетната компания Боинг, печатницата на „Чикаго трибюн”, подвижният мост, който се отваря за да преминават корабите и др. интересни места. Върнахме се обратно, като стигнахме до самото езеро, но там шлюзовете бяха затворени.

След круиза се насочихме към последната точка от днешния тур из Чикаго – Милениум парк. Това е сравнително нова придобивка за града, открита по повод настъпването на третото хилядолетие. Идеята за създаването на парка е на един от бившите кметове на Чикаго. На това място в миналото са минавали линиите на ж.п транспорт в щата Илинойс. Паркът обхваща 25 декара площ и сега е едно от най-привлекателните места за отдих. Има много зелени площи, подходящи за пикници през топлите дни. Красят ги различни скулпторни композиции, разнообразни дървесни видове. Има огромна сцена за концерти, над която висят гроздове от тонколони. Но черешката на тортата е …”Бобчето”. Така нарекохме една от най-известните и ексцентрични скулптури в парка, която наистина има формата на бобено зърно. Автор е британският скулптор Аниш Капур. Това странно произведение се състои от 168 малки пластини от неръждаема стомана, тежи над 110 тона и отлично постига ефекта на…кривото огледало. Смяхме се от сърце на кривите си физиономии, макар на половината от групата хич не им беше до смях. И как иначе, когато вместо в Чикаго, багаж ът им беше останал в Бъфало след разходката до Ниагарския водопад.Беше вече късен след обяд, а вести от летището или хотела, където се очакваше да го доставят–никакви.Е, дойде в крайна сметка, но с цената на излишни тревоги. Как да се чувства жена без дрехи и мъж без цигари,останали в куфарите им незнайно къде!

Когато се върнахме в хотела, едни предпочетоха да продължат с шопинг, а ние двамата с по-голямата ми дъщеря Гергана решихме да погледнем Чикаго отвисоко. Изкачихме се на 94-тия етаж на небостъргача Джон Хенкок тауър, където има обсерватория със специално пригодена наблюдателна площадка. Гледката е поразителна – под нас се разстилаше дългата плажна ивица край езерото Мичиган с цял букет от небостъргачи край нея! А самото езеро – ако не знаеш, че това е именно езеро, спокойно можеш да го сметнеш за море – отсреща бряг няма.

Вечерта имах идея да посетим един от популярните в Чикаго джаз клубове. Отдавна мечтаех да се изкефим в Меката на джаза, където всяка година се провежда и международен фестивал с участието на световни корифеи в тази музика. Дори бях избрал един от най-известните – Andy,s Jazz Club. Трябваше да повървим повечко, докато намерим клуба. Но пословичната българска туткавщина ни обърка работата. Тук местата се заемат най-късно до 19.30 – 20.00, а ние тръгнахме от хотела по никое време – вече беше минало 21.00. Тоз не се облякъл, друг си забравил връхната дреха, трети още се къпе… И естествено, когато пристигнахме в клуба , нямаше свободни маси. Примирихме се с вечеря в отсрещния италиански ресторант. Но остана огорчението от пропадналата вечер на джаза. Здраве да е – остава за следващия път…

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
19/05/2014

Коментирай