САЩ – от Ню Йорк до Калифорния: 9. Лос Анджелис – Звездомания в Холивуд

САЩ – ОТ НЮ ЙОРК ДО КАЛИФОРНИЯ

Вижте всички статии от поредицата „САЩ – от Ню Йорк до Калифорния“ тук.

los-angeles-01

9. Лос Анджелис – Звездомания в Холивуд

Днес ще летим до Лос Анджелис – крайната дестинация от нашия дълъг американски маршрут. Това е и последният ни полет с някоя от американските авиокомпании – в случая Юнайтед еърлайнз, които обслужват вътрешните авиолинии на САЩ.

Времето е прекрасно и след час и половина полет вече сме в Ел Ей. Часовата разлика с България се заковава на числото 10! Добре е да се знае, че страната е разположена в зоната на 6 часови пояса. В източните части (Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия, Бостън) разликата с нашата родина е минус 7 часа, т.е. ако в България е 15.00, там е 08.00. В централните райони (Чикаго, Сейнт Луис, Мемфис, Ню Орлеан) тя е минус 8 часа. В планинските райони (Денвър, Финикс, Солт Лейк сити) – минус 9 часа, на Тихоокеанското крайбрежие (Сан Франциско, Лос Анджелис) – минус 10 часа, а на Хаваите,които също са част от САЩ – минус 13!

От летището до хотела ни е половин час път. Докато се движим към Холивуд, защото тъкмо там ще прекараме последните си две нощувки в САЩ, край нас се появява цяла кохорта от нефтени сонди, ритмично поклащащи „човки” нагоре- надолу. За мен това беше изненада – не предполагах, че Меката на киното е заобиколена от находища на черно злато!

Настаняваме се в един от най-известните местни хотели . Не е в първа младост, но предлага достатъчно удобства и най-важното – има перфектно местоположение, тъй като на крачки от хотела са повечето топ забележителности с марка Холивуд. Съдете сами: на минути пеш от хотела са Кодак (вече преименуван на Долби) театър, Китайският театър, Вавилонската кула, Музеят на Мадам Тюсо, Музеят на Гинес, хотел Рузвелт и пр., както и многобройните бутици на МОЛ-а „Н & Н”. Подробностите – по-нататък. Само ще добавя, че в този звезден периметър е и прочутата Алея на славата, където всяка вечер чакат за снимки имитатори на ред герои от киното и шоу бизнеса: Батман, капитан Джак Спароу, Чарли Чаплин, Джими Хендрикс, разбира се Майкъл Джексън, и др.

Лос Анджелис е вторият по големина след Ню Йорк град в САЩ. Наброява над 4 милиона жители. През 1781 година испанският крал Карлос ІІІ решава да завземе пустеещите земи северно от Мексико. Дава обещание да дари безвъзмездно земя и оръдия на труда на всеки, дръзнал за поеме риска и да се засели за постоянно на тези места. Сред първопроходците са 11 семейства, които се установили тук ,преодолявайки страхотни несгоди. На мястото, което избрали за свой дом, течала река . Назовали я Кралицата на ангелите в чест на Божията майка и вярата, с която тези хора започнали своя нов живот. По-късно, когато селището, основано от тях , се разраства, добива името Лос Анджелис – Градът на ангелите. Днес реката продължава да носи старото си име, но по цялото й течение е впримчена в бетоново корито.

По програма имаме 4-часова обиколка на Лос Анджелис, която ще включва някои от топ дестинациите в града : Холивуд, Бевърли Хилс, Родео Драйв и др. Това време обаче няма да е достатъчно да посетим и култовите плажове като Санта Моника, Лонг бийч и най-вече Малибу. Екскурзоводката Роза,която е дошла тук преди 16 години от Узбекистан, ни обясни, че тези плажове се намират доста далеч и няма да ни стигне времето да видим по-важните неща в Ел Ей. Ок!

И така, поемаме с микробус из прочутия град, добил световна известност като място за забавления, блясък и лукс. По площ надминава Чикаго! Заобиколен е от малки населени места със свое самоуправление. Статут на град има от 4 април 1850 година. Разположен е на Тихия океан, в „обятията” на планински хълмове с надморска височина над 1500 метра. Радва се на огромно количество слънчеви дни – около 320, и скромни валежи, но както в Сан Франциско, така и тук проблем е мъглата. По времето, когато ние пътувахме из САЩ, в Лос Анджелис беше доста топло – не по-малко от 20- 30 градуса през деня.

Освен нефтените кладенци, направили доста хора милионери, в района на Лос Анджелис се развиват и още много други перспективни отрасли на американската икономика: космическа и военна индустрия, самолетостроене, биомедицина, високи технологии и пр. Туризмът също заема важен дял: годишно около 25 милиона туристи от цял свят посещават Лос Анджелис, а в бранша са заети над половин милион души. И въпреки всичко това, Лос Анджелис си остава най-популярен като снимачната площадка на света, световната столица на киното. Няма друго място на планетата, където кинематографията да има толкова силни позиции, толкова популярност и продуктивност. Всеки ден някъде из града – по улиците, в кварталите, в хотелите и пр., се снима някакъв филм. Докато обикаляхме града, имахме възможност да бъдем многократно свидетели на тази картина- някой някъде снима филм. Затова и най-популярните личности тук са актьорите и звездите от шоу бизнеса. Ами да погледнем, например, и имената на световноизвестни киноактьори, в чиито паспорти като родно място е посочен Лос Анджелис: Мерилин Монро, Леонардо ди Каприо, Джоди Фостър, Вал Килмър, Анджелина Джоли…Целият град живее с ритъма на киното. Има дори една църква – Grace Catedrial, която прилича на Уестминстърското абатство в Лондон, наградена е с…Оскар за това, че в нея са снимани цяла поредица филми!

Тръгвайки от хотела, пред нас най-напред се появиха островърхите кули на Американската академия за магически изкуства. Има вид на замък, от 1963 година е средище на илюзионисти от световна класа, сред които на най-голяма известност се радват знаменитият фокусник Дейвид Копърфийлд и звездни магове като Дай Върнин, Джей Оз, Марк Уилсън и др. Вълшебният замък, както наричат академията, е построен през 1909 година по проект на Ролин Лейн и…няма врати – в него може да се влиза само през таен вход, известен на много ограничен кръг от хора.

Първата спирка, предвидена в обиколката, ни пренесе директно в…Мексико. И това не е случайно – мексиканците съставляват най-голямата диаспора сред испаноговорящото население на Лос Анджелис. На една малка уличка с името Олвера е събран едва ли не целият шопинг колорит на страната на ацтеките. Безбройните сувенири, накачулени по сергиите, както и самата атмосфера на уличката сякаш служат за примамка не само на купувачите, които са гости на града днес, но и на потенциални посетители на самото Мексико в бъдеще. Още тогава си казахме, че на всяка цена трябва да организираме пътуване до Мексико. И това след време стана.

Встрани от уличката, сред малък живописен парк, се издига паметник на крал Карлос ІІІ, а по-нататък – сградата на най-стария хотел в града, превърната в картинна галерия. Оттук се вижда и високата бяла сграда на Кметството, както и силуетите на небостъргачите, които и в Ел Ей са част от градския пейзаж. Всъщност небостъргачите са изключение – 90 % от жилищния фонд на Лос Анджелис са нискоетажни къщи и това е логично, тъй като градът попада в зона със силно изразена сеизмична активност. Годишно тук се регистрират около…10 000 земни труса! През миналия век е имало и няколко силни земетресения, които се помнят и до днес- през 1971, 1987, 1994-та година. Що се отнася до небостъргачите, които се намират само на територията на центъра – в Даунтаун, за първи път се появяват през 1960 година. Американците възлагат строителството им на японски компании. Но след като усвояват технологията, им бият шута и започват да се оправят сами. Подличко, както се казва!

Вече стана дума за мексиканците. Срещаме ги навсякъде – и на улицата, и като част от персонала в хотела ни. Но има и други: в Лос Анджелис имигрантите са от 140 страни, говорят се 20 различни езика! Освен традиционно познатите етнически общности, които по правило са се разположили в големите градове, тук има и екзотика: корейци, арменци, японци. Така са се появили и квартали от типа Литъл Токио, Корея таун и др.

Навлизането на големи групи от различни националности и развитието на града са резултат от три важни събития, каквито по принцип са характерни и за цяла Америка: златната треска, откриването на нефтените находища и изграждането на трансконтиненталната железопътна линия, свързваща Тихоокеанското крайбрежие с вътрешността на страната. Тези фактори са причина хиляди авантюристи да се насочат към тази част на Америка, за да постигнат мечтата си – да станат богати. В стария лосанджелиски квартал Олд мъни живеят наследници именно на тези първи заселници.

В панорамната ни обиколка из града стигаме до футуристичната по формата си спортна зала Стейпълс сентър. Тук се подвизава прочутият местен баскетболен клуб Лос Анджелис лейкърс, провеждат се и състезания от програмата на Националната хокейна лига. Американците са много запалени по спорта. Нормално е да видиш почти навсякъде фенове на джогинга. От спортовете най-популярни са баскетболът, хокеят на лед, бейзболът и американският футбол. Да си припомним, че Лос Анджелис два пъти бе домакин на летни олимпийски игри- през 1932 и 1984 година. А в квартала Пасадена се намира стадионът Роуз Бол, където през 1994 година се игра финалът за световната купа по футбол между националните отбори на Бразилия и Италия, спечелен от кариоките след дузпи. Американският футбол е е много странен спорт. Наподобява ръгби ,но не е. По-скоро едно дотягащо кюскане, от което буквално ми играе кръвното. А телевизиите по цял ден въртят кадри от това състезание. Върнах се в България зажаднял за футбол, ама за истинския , а не американски. Може би едва след световното първенство през 1994 година, когато нашите национали станаха четвърти в света, се е повишил интересът към нормалния футбол. Например женският им национален отбор е сред световните фаворити. Само че в Америка за тази игра думата футбол не съществува. Заместват я с друга – сокър!

След спортната зала се показва известният Convention Center, където се провеждат големи корпоративни мероприятия: тематични търговски изложения, конгреси, семинари и пр. Например едно от големите изложения е в сферата на електрониката, казва се Electronic Entertanment Expo. Продължаваме по известния булевард Уилшир,дълъг почти 32 км, стига чак до океана. В отсечката Мюзиъм роу са разположени шест различни по тематика музеи. А малко по-нататък се пренасяме в …праисторията, сред прочутите катранени ями. Преди хиляди години, когато нефтените залежи пробили земната кора, оформили плитки езера, в които петролът забъркал нещо като черна каша, катран. Много бозайници, идващи на водопой, намерили в тези езера смъртта си, увлечени от лепкавата маса. Изследователите са открили тук над 600 останки от животни, птици, влечуги, растения и пр. от ледниковата епоха. Днес всички те са изложени в музея „Джордж Пейдж” в Лос Анджелис за кеф и на любителите на палеонтологията.

Продължаваме през Корейския квартал, разсъждавайки с Роза и по любопитната тема къде е най-скъпо да се живее в Лос Анджелис. Във всеки случай не в Олд мъни, макар че някои собственици на старинни домове изкарвали и по 80 хиляди долара на ден, за да им снимат къщите. Там обаче най-скъпият дом не можел да надхвърли цена от 7 милиона долара заради по-евтината земя. Виж, в Бевърли Хилс е друго- престижно място, където цената на земята пробива тавана. За Бевърли Хилс е писано толкова много, че може да изпадна в неудобното положение да откривам топлата вода. Има специална табела за влизане в този звезден квартал. Най-общото впечатление е за едно спокойно място с разкошни къщи, потънали в зеленина, оградени с декоративна растителност, а не с бетон като родните боянски крепости. Такъв приятен оазис се оказа домът на актьора Шон Конъри, например, където е прекарал последните си дни Майкъл Джексън. Шетайки из царството на богатите, попаднахме на две култови места: хотел „Бевърли Хилс” и улица „Родео Драйв”. Хотелът е най-старият и най-романтичен в квартала. Изграден е в колониален стил с розов цвят на фасадата, заради което го наричат Пинк палас. Разполага с 200 стаи. В една от тях Мерилин Монро тайно се е срещала с президента Джон Кенеди. А улица „Родео Драйв” се счита за една от най-скъпите в света. Тук се намират бутици на най-реномираните модни марки. Според нашата екскурзоводка, цените на стоките в магазините на улицата са паднали до нивото на европейските. Но въпреки това реномето й остава – любителите на модния дизайн по света знаят, че ако в Милано или Париж нещо по вкуса им не могат да намерят, ще сторят това на „Родео Драйв”.

Малко преди да се разходим по „Родео” –то, Роза ни обърна внимание на един шикарен хотел, където се е снимал филмът „Хубава жена” с Джулия Робъртс. Има и една малка уличка в типичния за италианските градове архитектурен стил. След снимките на това наистина романтично „сокаче”, направихме още една и на „Родео Драйв” пред лъскаво бугати. С Митко си чешем крастата по шикарните автомобили и на снимката излиза, че току що сме направили сделка – някой е продал и другият е купил автозвяра.

Пряка на „Родео Драйв” е улицата „Санта Моника”. По нея може да се стигне направо на океана.

Помотахме се още тук и там и хайде обратно към Холивуд. Преди да се потопим в света на кинозвездите, спряхме на една височина да погледнем града отвисоко. Всъщност идеята беше да се снимаме на фона на отсрещния хълм, Маунт Лий, където се разстила знаменитият надпис HOLLYWOOD. Дълъг е 15 метра, всяка от буквите му е висока 4 метра! Отдалеч тези любопитни за туриста размери не са разпознаваеми, но наистина са такива.

За да стигнем до пъпа на Холивуд, се движим по бул. „Сънсет стрип”, където са пръснати ред кафенета, ресторанти, барове и кипи бурен нощен живот. Тук се намира и хотелът на известната манекенка Синди Крауфорд. Вечерта се срещнали със свои познати в бара на този хотел , изпили една бутилка уиски и платили за нея…550 долара!

Холивуд е символът на американската развлекателна индустрия. Тя възниква и се развива основно през миналия век. Създава се нова култура и продукт, който намира изключително широко приложение на световния пазар. Холивудските филми, мюзикъли, музикални клипове и компютърни игри, звездите от Франк Синатра и Елвис Пресли до Мадона и Бионсе са плод именно на тези постижения в шоу бизнеса.

Големите филмови студия се създават в началото на ХХ век – през 20-те години. Първоначално е бумът на немите филми и знаменития комедиант Чарли Чаплин. През 1927 година се появява и първият озвучен филм. След комедиите масово навлизат гангстерските филми, както и първите анимационни продукции на Уолт Дисни. След Втората световна война Холивуд изпада в криза, но през 60-те и 70-те години филмовата индустрия отново е на крака и създава филми-шедьоври. За всички времена обаче абсолютен касов хит и до днес си остава „Титаник”! И в наши дни американското кино е барометърът за филмовите продукции. „Оскар”-ът си остава най-престижната филмова награда в цял свят. Всяка година тя се връчва именно тук, в Холивуд.

Пет са филмовите студия в САЩ, които диктуват филмовия бизнес в света: Метро Голдуин Майер, Парамаунт Филмс, Туентиът Сенчъри Фокс, Уорнър Брадърс и Кълъмбия Филмс. През 20-те години на миналия век е имало 21 000 кина, които са посещавани от над 60 милиона зрители.

Днес в Холивуд може да се види малка част стария блясък. С Мария си говорихме, че наблюдаваме една позастаряла дама, която от време на време (при номинациите за Оскарите) се понакипря с повече лустро, за да блесне и парадът на червения килим. Нещо като Лазурния бряг, който също е казал чао на първата си младост. И все пак за чужденците, за тези като нас, идващи за първи път на това прочуто място, Холивуд все още носи старата си слава и чувстваш удовлетворението на пътешественика,че си имал шанса да се докоснеш до мечтата на толкова хора по широкия свят.

Вече сме на булевард „Холивуд”, най-известното място в Лос Анджелис. Влизаме в Кодак (Долби) театър, където от 2002 година насам се провеждат официалните церемонии по връчването на филмовите награди „Оскар”. От булеварда до входа на театъра се опъва прочутият червен килим, а от двете страни на вътрешното стълбище се нижат имената на наградените с „Оскар” филми от 50-те години на миналия век до днес.

Срещу Кодак (Долби) театър се намира хотел „Рузвелт”- един от най-старите в Холивуд. През 1928 година тук се провежда първата церемония по връчването на наградите „Оскар”. Финансирането й е дело на Чарли Чаплин, затова на фасадата на хотела е поставен барелеф с фигурата на великия артист.

До построяването на Кодак театър ролята на дом на оскарите е играел Китайският театър. Това е най-известният кинотеатър в света, неизменна част от историята на световното кино. Неговата поява в Холивуд е плод на творческото въображение на един от известните в миналото шоумени – Сид Громан, основател на Академията за кинематографически изкуства и науки. Театърът има формата на голяма китайска пагода. Открит е през 1927 година и в наши дни си е останал с привилегията да представя премиерите на най-новите холивудски филми. Пред входа му се намира прочутата колекция от стъпки, отпечатъци от длани и автографи на най-известните холивудски кинозвезди. Първи са направили това през 1929 година Дъглас Феърбанк и Мери Пикфорд.По протежение на двата тротоара на булеварда „Холивуд”, по Алеята на славата, се точат над 2500 звезди от месинг , на които са изписани имената на стотици знаменитости от киното и шоу бизнеса. На всяка звезда има означен символ, който показва от коя сфера е въпросната знаменитост: киното, театъра, музиката, балета и пр. Безспорно най-много снимки се правят пред звездата на Майкъл Джексън. А един от върховете в кариерата на тези популярни изпълнители е именно присъствието на имената им на Алеята на славата.

На площадката между мола и Кодак (Долби) театър е поставено едно странно легло, а край него се вият като серпантина гравирани размишления и откровения на различни участници във филмовото производство: сценаристи, режисьори, оператори, актьори…На това легло почти няма турист от нежния пол, който да не си направи снимка. Не е трудно човек да се досети какъв символ е вложен в поставянето на т симпатичното креватче на публично място: навярно от него е започвала кариерата на не една и две холивудски актриси.

От Холивуд ни остана и още един атрактивен спомен – за България отнесохме няколко броя от най-популярния местен сувенир – статуетката „Оскар”.По една за всеки от офисите ни с надпис „Best Team”, а за вкъщи същото, но с надписа „Best Husband”. Дочаках и тази награда – признание за образцов съпруг!

За да уплътним деня до заминаването за Европа, заявихме 6-часова екскурзия до „Юнивърсъл студиос” – една от големите туристически атракции в Ел Ей. Бяхме се подготвили да надникнем в кухнята на филмопроизводството и да видим номерата на кинаджиите зад кадър.

Студиото е основано през 1912 година и през другата година (2012) ще чества своя 100-годишен юбилей. Създадено е от немския емигрант Карл Левле, на който му хрумнала идеята, че пари може да носи не само излъчването на готовия филм, но и демонстрацията как той се създава. За да зариби бъдещите си фенове, Карл Левле раздавал на всеки посетил студиото му по…12 пресни яйца! Какво ли не прави авантата, а ние си мислим, че сме открили велосипеда с безплатните кебапчета в предизборните кампании у нас.

Юнивърсъл студиос е буквално машина за пари. Годишно се посещава от 11-13 милиона туристи. С атракционно автовлакче се прави почти едночасов тур из студиата, където се вихрят кинотворците. Тези обиколки са започнали още в далечната 1915 година и след дълго прекъсване са възобновени през 1962-ра, като посетители са били допускани дори в гримьорните на артистите. В едната си част целият комплекс прилича на сбор от панаирни палати – нещо като нашето пловдивско изложение. В останалата са декори от различни филми, където се правят и демонстрации на филмови трикове. Например земетресение в метрото, сблъсък на гонещи се автомобили, смяна на времето – от слънце в дъжд и последващ потоп, кървава атака на огромна акула и др. За минути се пренасяш в атмосферата на знаменити кинохитове като Челюсти, Мумията, Джурасик парк, Кинг Конг и др. Попаднахме и на „катастрофирал” Боинг 737. Роза разказва, че когато се снимал филмът с този самолет, отгоре преминавал друг аероплан и пилотът незабавно позвънил на полицията. Оттам го попитали за координатите и когато разбрали къде се е случила „трагедията”, се досетили, че иде реч за кинаджийска имитация.

Преди да се качим на автовлакчето, попаднахме на едно впечатляващо представление сред анимационните герои на KURTISLAND. Накратко – пътешествие с влакче на ужасите, съпроводено със страхотни лупинги, челни сблъсъци с какво ли не, а на всичко отгоре от време на време те заливат и с вода съвсем не наужким! И за да бъде удоволствието пълно, накрая ни зарадваха с шоуто „Воден свят” по едноименната холивудска продукция с главен герой Кевин Костнър. Тук разбира се го нямаше този знаменит актьор, но колегите му бяха на страхотно ниво. Представлението беше потресаващо, както обичат да казват руснаците: уникална акробатика, каскади, пиротехника, дори в басейна – основен декор на шоуто, се пльосна цял самолет! Накрая – снимки с актьорите.

Така завърши това запомнящо се пътешествие из страната на неограничените възможности. Останах респектиран от нея и с чувството, че съм обогатил с нещо повече представите си за света. Америка се слави като туристическа дестинация №1 и съм убеден, че просто няма как да бъде изместена от тази класация, стига да няма пак повторения на 11 септември.Останах с добро впечатление и от самите американци –бяха приветливи и дружелюбни, отзивчиви и готови да помогнат при нужда. Кой знае, както се пее в песента на ФСБ , може „пак да се срещнем след десет години”…

(Край)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
23/05/2014

Коментирай