ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ: 2. Ханой – „излитащият дракон”

ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ

Вижте всички статии от поредицата „ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ“ тук.

vietnam-indokitay-2-hanoy-09

2. Ханой – „излитащият дракон”

Столицата на Виетнам Ханой означава „градът на излитащия дракон”.Това е вторият по големина и значение виетнамски град след Сайгон. Основан е през 1010 година по нареждане на тогавашния император Ли Тхай То. Намира се на брега на Червената река.Там, недалеч от езерото Хоам Кием, е и Старият квартал, запазил автентичния облик на града от преди няколко столетия. Това е цял лабиринт от тесни улички и дълголетни живописни сгради, изпълнени с дюкянчета, предлагащи всякаква стока. Всъщност, в миналото всяка улица се е отличавала със занаятите, практикувани на нея, и е носела съответното име: Ханг Дао (Копринената улица), Ханг Ма (Книжната улица), където и до днес се правят фенери, абажури, чанти и ветрила от цветна изрисувана хартия, Ханг Тхиек (Калаената улица), където под ударите на чуковете майсторят метални съдове, и т.н…Тези улички са 36 на брой, затова и кварталът носи името „36-те улици”. „Много колоритно място”, коментира жена ми, беше направила доста снимки, а нашенци са се изкефили на обиколката из стария град и заради придвижването им из кривите улички с традиционното виетнамско возило – триколесната велорикша, позната под името цикло.

В Стария квартал се намира една от най-значимите културно-исторически забележителности на виетнамската столица – Храмът на литературата. Построен е в чест на великия китайски философ Конфуций през 1070 година по времето на император Ли Тхай То. Влиянието на китайската култура върху виетнамската по време на хилядолетната китайска окупация е било голямо и ролята на конфуцианството върху мирогледа на виетнамците е нагледен пример за това.Храмът на литературата е комплекс, който включва и императорската академия – първият университет във Виетнам. Тук са се обучавали децата на мандарините, благородници, членове на кралското семейство в продължение на няколко века. По времето на династията Ли в Храма на литературата са се провеждали церемонии по награждаването на значими местни личности, оставили диря в науката, културата и обществения живот. Около малко езерце във вътрешността на комплекса са поставени 82 каменни плочи, на които са изографисани имената на тези лица, месторождението и постиженията им в един период от над три столетия (1442 – 1778 година). Всяка от тези плочи е стъпила върху каменната черупка на костенурка, която във Виетнам се счита за символ на мъдростта. Пред Голямата къща на церемониите в един от вътрешните дворове на комплекса се издига и статуя на Конфуций. Днес пред университета често може да се видят групи от учащи или завършващи образованието си да позират за снимка в традиционни за дипломирането униформи – въпрос на чест е за тези млади хора да се фотографират пред институция с толкова значима история. През новогодишните празници много хора посещават Храма на литературата и за да се срещнат с… шаман, който гадае бъдещето. Ясновидецът изписва калиграфски прогнозата си какво ще им се случи в близко или по-далечно време.

Понеже стана дума за ролята на костенурката във виетнамската митология, да се прехвърлим към споменатото езеро Хоан Кием – Езерото на върнатия меч. Това езеро е в сърцето на Ханой. Според легендата през ХV век китайската династия Мин подложила на жестока тирания виетнамския народ. Много въстания против завоевателите завършили с кървав погром. Единствен в битката с китайците излязъл победител един беден селянин от провинцията Тхан Хоа – казвал се Ле Лоя. За да успее в това сражение, той бил подпомогнат от краля на драконите, който го дарил с вълшебен меч. С него Ле Лоя спечелил битката. Години след победата, докато обикалял с лодка из езерото , гигантска костенурка изплувала от дълбините и помолила селянина да върне меча на дракона. Героят от войната сторил това и оттогава езерото се нарича Езерото на върнатия меч. В средата му, насред водата, се издига пагода, посветена на костенурката. Построена е през 1877 година, но до нея няма мост и затова туристите може да я наблюдават само от брега на езерото. Навярно негов обитател е била и 250-килограмовата препарирана костенурка, която също привлича туристическия интерес.

Един от средновековните паметници, превърнал се в символ на Ханой, е Пагодата с единия стълб. Намира се в западната част на града и е построена през 1049 година. Представлява колона, върха на която наподобява разтворен цвят на лотос. Според легендата, императорът Ли Тхай То, който дълго нямал наследник, сънувал през една нощ богинята на състраданието Куан Ам. Седяла върху цвят на лотос и когато я срещнал, му подала… момче! Малко след този сън, съпругата на императора забременяла и накрая му родила син. В знак на благодарност към богинята императорът построил пагодата. Тя е разположена в центъра на неголям водоем. Според друга подобна легенда, ролята на богинята е отредена на Буда. Същият император сънувал, че Буда го е поканил на аудиенция. Седял на цвят от лотос и когато императорът се приближил, му поднесъл син. След този сън императрицата най-после го дарила с наследник. И той построил пагодата в чест на Буда.

Толкова за средновековното наследство на виетнамската столица. Да прескочим няколко столетия и редом с многото красиви паркове да не пропуснем друга характерна особеност на градоустройството в Ханой от времето на френския колониализъм – широките градски булеварди. Те ще ни насочат към центъра на града, за да спрем на просторния площад Ба Дин. Тук на 2 септември 1945 година Хо Ши Мин прочита декларацията за независимостта на страната, след която е обявено създаването на Демократична република Виетнам. Чичо Хо, както ласкаво виетнамците наричат своя комунистически вожд, става и първия президент на вече независимата виетнамска държава. На това място днес се издига мавзолеят на вожда, чиято архитектура е добре позната на по-старото поколение българи. Нали точно под подобна стряха в центъра на София лежеше мумията на нашия комунистически лидер Георги Димитров! Всъщност, първообразът на сградата е на Червения площад в Москва и това е мавзолеят на Ленин. Проектант и на двете гробници – в Москва и Ханой, е един и същи архитект – Харолд Исакевич.

Хо Ши Мин е най-известното име на политичесики функционер в новата виетнамска история. Основава виетнамската комунистическа партия, има огромен принос за освобождението на страната от френския колониализъм през 1945 година, ръководи борбата на Севера по време на войните с Франция и САЩ. На негово име след смъртта му е кръстен южният мегаполис Сайгон. Хо Ши Мин умира през 1969-та на 79 години. Още приживе завещава да кремират тялото му и прахът му да бъде разпръснат из Виетнам. Неговият приемник Ле Зуан обаче взима друго решение – да се балсамира тялото на Чичо Хо. По време на войната с американците го крили на тайно място, а след нея комунистическото правителство започва изграждането на мавзолея. След две години работа е открит тържествено на 28 август 1975 година. Мавзолеят има и като нашия трибуна за официалните лица. Оттук те приветстват провеждащите се на площада паради и манифестации. Около сградата е оформена зелена територия с голямо разнообразие на растителни видове – над 240! Тялото на Хо Ши Мин е изложено в стъклен саркофаг в централната зала на мавзолея, охранявана от войници. Посещения са разрешени всеки ден от 09.00, но не може да се снима.

По програма днес групата ни трябваше да посети Музея на етнологията, но се оказа, че почива и е затворен. По принцип Виетнам е най-хомогенната в етническо отношение страна в Югоизточна Азия – над 90% са виетнамци. Но има и още 54 етнически групи, които се отличават от виетнамците по своя произход, култура, традиции и език. В този музей се съхраняват исторически документи, национални костюми и пр., общо към 25 000 експоната, представящи националните малцинства във Виетнам. Зоан ни беше разказвал за едно градче в Северен Виетнам – Сапа, разположено в малък планински район. Тук живеят едни от най-старите виетнамски малцинства: х’монг, дао, тай. Местните се обличат в черни дрехи, показват на туристите традиционни занаяти и сувенири. Заради почивния ден на музея Зоан предложи да посетим дома, в който е живял Хо Ши Мин от 1954 до 1958 година, т.нар. Дом №54 на територията до бившия президентски дворец. Тук може да се види работния кабинет на вожда, неговата спалня, гаража с президентските автомобили – популярни марки от 50-те години на миналия век. Домът е изграден върху пилони, нещо като мостова конструкция, и е на два етажа, като на първия Хо Ши Мин е провеждал заседанията на виетнамското комунистическо политбюро, а на втория са личните му помещения. Президентският дворец, оформен в класическия стил на колониалната архитектура, е строен в периода 1900 – 1906 година по проект на немски архитекти. До 1945 година е бил резиденция на губернатора, а от 1947 до 1954 година щаб на френското военно командване. След обявяването на независимостта на страната става официална приемна на президента Хо Ши Мин.

В късния след обяд групата ни се отправя към театъра на водните кукли– единственото в Азия подобно шоу, марково за Виетнам. Този уникален спектакъл се е появил в края на ХI век по време на династията Ли (1010 – 1225) и продължава възходящото си развитие при династията Чан (1226 – 1400). Води началото си от самодейните представления на местните селяни из оризовите ниви край Червената река и многобройните по-малки реки и езера. Куклите били изработвани от водоустойчиво дърво (сунг) и представяли популярни образи от бита на хората, животни, митични герои и пр. Кукловодите се обучават в продължение на три години. Те влизат до пояс във водата, както са правели предците на театъра в оризовите поля, скрити от зрителите зад бамбукова завеса. Куклите се крепят на дълги бамбукови пръти и светлините на прожекторите са насочени само към тях, актьорите остават невидими в тъмнината. На фона на северовиетнамска фолклорна музика, спектакълът показва на зрителите сцени от обичайната селскостопанска работа: оран, засаждане и прибиране на ориз, риболов, танци на характерни за виетнамската митология персонажи: дракон, феникс, костенурка…

Лекарствата, които взех през деня, дадоха резултат и някъде към 17:00 слязох в лобито на хотела да пия чай. Тогава ми се обади жена ми, за да разбере как съм и ако се чувствам добре, да взема такси и да отида на вечерята, която до този момент пазехме с нея в тайна от туристите ни къде ще се проведе. Искахме да ги изненадаме приятно, защото бяхме уговорили с колегите от виетнамската фирма да ги заведем в новоткрития и първи в Ханой… български ресторант „София”. Няколко месеца преди това лентата на заведението беше прерязал тогавашният български премиер Пламен Орешарски по време на официалната му визита във Виетнам. Направихме този избор символично – все пак иде реч за едно малко кътче от България на другия край на света! Собственици са двама българи. Ресторантът не е голям, но кухнята му е добра, шопската салата и ракията също, музикалното оформление е изключило чалгата, звучат познати песни от родната естрада, а когато опре до нашенско хоро, къде без „Бяла роза ще закича…”. Стана страхотен купон, в който се включиха и неколцината виетнамци, редовни посетители на ресторанта. Пребиваването им в България преди години ги е научило не само да говорят български език, но и да станат ревностни почитатели на българските вина и ракии. Личеше им, че се справят добре.Ще припомня, че на времето в България се обучаваха близо 35 000 виетнамци! Вече не помня колко тоста се вдигнаха за българо-виетнамската дружба. Поканихме на вечерята и нашия гид Зоан, да опита българската кухня и родната ни гроздова ракия. Отначало се кумеше – забелязал съм, че азиатците в първия момент гледат на нашите манджи с недоверие, но после не можеш да ги спреш. Така и стана с нашия човек – услади му се всичко, юрна се и на танците с дамите от групата ни. Беше щастлив, че го уважихме. И когато на другия ден потеглихме към залива Халонг, беше накарал рано сутринта жена му да купи една голяма връзка банани, да ни почерпи с тях и с домашната си оризова ракия. В знак на благодарност за чудесно прекараната вечер. И ако продължа в същия дух, когато се прибрахме в България, Зоан ми прати е-мейл, за да се похвали, че е завел свои приятели в българския ресторант – да опитат и те от вълшебствата на нашата кухня.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
2/07/2015

Коментирай