ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ: 3. Заливът Халонг – Леглото на дракона
ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ
Вижте всички статии от поредицата „ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ“ тук.
3. Заливът Халонг – Леглото на дракона
Рано сутринта напускаме Ханой и се насочваме към едно от най-красивите места не само във Виетнам, но и в света – залива Халонг. Да излезеш от виетнамската столица по това време, когато рояци скутери отнасят към работните им места хиляди жители на града, си е направо изнервящо упражнение. Зоан казва, че Ханой е мечта на много виетнамци от провинцията – тук има работа и възможности за просперитет. Както София за българите.
Зоан също е дошъл от виетнамско село преди години, успял е да се адаптира и въобще не мисли за връщане назад. Яха мотопеда, за да се влее във водовъртежа на големия град, и е щастлив от тази съдба. Сред пъргавите скутерчета най-популярната и най-често ползвана марка е Хюндай. Произвежда се тук, във Виетнам. Едно такова бръмчило излиза около 900 долара и е най-достъпно като цена за масовия потребител. Мотопедчетата нямат съперник – градският транспорт, разбирай автобусите, не може да се справи с тежкия трафик. А за метро никой не отваря дума, дори и като бъдещ проект. Зоан казва, че има много подпочвена вода и това е една от причините метрото да не фигурира в транспортната схема на града.
Движим се по околовръстното шосе №3. До Халонг са 180 км или 3,5 часа път. По принцип разстоянията между основните дестинации във Виетнам са големи. От Ханой до Сайгон, например, дистанцията е 2000 км и с кола се пътува цели… 2 дни! Затова, когато подготвяхме програмата за тази екскурзия, предпочетохме вътрешните полети с местни авиокомпании, отколкото изнурителното и многочасово кандилкане с автобус или влак. По-скъпо излиза, но пести време и излишна умора.
От двете страни на аутобана се простират обширни оризови полета. Във Виетнам се отглеждат от 5 до 10 сорта ориз и годишно се добиват по две реколти. Освен за обичайната храна, тази култура се използва и за производството на алкохолни напитки: водка, домашна ракия, която Зоан нарича самогон. Почерпи ни в автобуса точно с такова питие, от черен ориз, което не изглеждаше лошо. Край пътя често може да се видят продавачи на варена царевица, а из полята стада от крави. Зоан е израстнал на село, казва, че до неотдавна хората по селата много рядко са консумирали мляко и месо. Откакто правителството е внесло от Австралия млекодайни породи, кравето мляко става част от обичайното хранене на местните хора. Нещо повече, консумацията на месо и мляко, както и повишаването на социалния статус на местните хора вследствие на подобрените здравни и социални грижи са се отразили дори на ръста на обикновения виетнамец. Днес не е необичайно да срещнеш местен човек с височина между 160 и 170 см.
На много места сред оризовите ниви може да се видят… надгробни паметници. Останали са от времето на войната с американците. Хората са умирали на полето и са ги погребвали направо там. Тази практика вече е отминала. Но е повод да научим, докато пътуваме, нещо повече за традициите на виетнамците, когато настъпи краят на земния им път. Зоан разказва, че в тази част на страната – северната, се извършват… две погребения. При първото гробът на починалия се оформя с тухли и дървено покритие, може погребението да се извърши дори в двора край дома на мъртвия. След около три години – не повече, поради силната влага, в определена от шамана дата гробът се отваря от най-близките, костите се изваждат, дезинфекцират и пренасят в съответния гробищен парк на града или селото. Останките от първия гроб –тухли и дървен материал, се използват за направата на курници или други дребни селскостопански постройки. С други думи – нищо не се губи. Това е будистка традиция. За починалите католици се прилага обичайното християнско погребение. В големите градове, поради липсата на достатъчно гробищни места, починалите вече се кремират.
Някъде по средата на пътя за Халонг спираме пред център за художествени занаяти, където основно работят инвалиди. Много от тях са млади хора. Изработват картини с различни сюжети, най-често пейзажи от Халонг, кожени изделия – чанти,колани, портмонета и пр. от щраусова или крокодилска кожа, дървопластика , керамика и т.н. Някои от картините са тъкат с разноцветни конци, сякаш се изработва гоблен, други пък се правят от… черупки на яйца. Има и бижутерия на основата на рубина. Известно е, че рубинът е един от най-древните скъпоценни камъни, особено предпочитан от кралските особи. Най- търсени в целия свят са рубините от Мианмар (бивша Бирма). През 1992 година обаче в Северен Виетнам е открито находище на рубини, чиито кристали наподобяват тези на рубините от Мианмар. Някои изследователи са на мнение, че находищата в двете страни произхождат от една и съща геоложка трансформация, случила се приблизително преди около 100 милиона години.
След интензивен шопинг напускаме центъра за художествени занаяти и вадим късмет, че един пощурял по някаква причина бивол едва не се блъсна в автобуса ни. Скоро навлизаме в градчето Халонг – курортно селище с хотели, нанизани край не особено широка плажна ивица. Зоан казва, че въгледобивът е най-силното перо в стопанското портфолио на региона. Жилищата пък подсказват, че тук живеят предимно хора с добри материални възможности. Край брега, кацнали като на кокили във водата, са се нароили наколните жилища на местните рибари – заедно с туризма риболовът е още един поминък, хранещ населението на градчето. Има и ферма за изкуствено отглеждане на перли, която ще посетим по-късно.
Минавайки по бетонния понтон се качваме на лодка, която ще ни отведе до кораба, с който ще обиколим залива Халонг и ще пренощуваме в него. Huong Hai Sealife е наименованието на въпросния круизен кораб. Виетнамските колеги ми го бяха представили като най-добър избор за екскурзията в залива и се оказа, че наистина е така. Четири палуби, чудесни каюти с климатик, баня с джакузи, телевизор и балкон, просторен ресторант и вкусна храна, дори бих казал гурме, отличен сервиз. И всичко това на фона на неземно красив морски пейзаж, спечелил правото на залива да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство.
В акваторията на залива, чиято територия заема 1500 кв.км площ, са пръснати над 1900 малки необитаеми островчета. Според местната легенда заливът е издълбан като легло от опашката на огромен дракон, докато той се потапял в морето. Мълви се дори, че във водите му живее същият дракон – виетнамският еквивалент на шотландското чудовище Лох Нес. Приказната красота на залива се засилва и от причудливите форми на скалните образувания, родили и названията на някои от каменистите островчета. Мъжката глава, Драконът, Парусът, Петелът и Кокошката (един от символите на виетнамския туризъм) са само малка част от географските чудеса на големия творец – Природата. Островчетата са разхвърляни из морската вода така, че образуват лабиринт сред изумрудени лагуни с малки плажове, отвесни брегове с множество пещери, до някои от които се стига само с каяк. Има и един остров, който носи името на втория руски космонавт Герман Титов. През ноември 1962 година той посетил Виетнам по покана на президента Хи Ши Мин и обикаляйки залива Халонг го впечатлил един от островите. В памет на това посещение островът бил назован на името на руския летец- космонавт. 35 години по-късно Титов отново гостувал във Виетнам и попаднал в Халонг на същия остров. Тогава написал в книгата на комитета на залива: “Дълбоко съм благодарен на съдбата, че ми позволи отново да се върна на този забележителен остров.”
След като похапнахме добре за обяд в ресторанта на кораба, отново се качихме в лодката, която ни отведе до подножието на една от най-известните местни пещери. Нарича се Surprise, Пещерата на удивлението. Разположена е на 12 200 кв.м площ. Открита е от френски спелеолози през 1901 година. Когато проникнали в този истински подземен дворец, французите ахнали от изненада, затова и пещерата получила това име. Състои се от три огромни пещерни зали със сталактити и сталакмити, по сводовете й се открояват фигури на животни и митични персонажи: Слона, Рибата, Кучето, Драконът… За радост на дамската половина от един от пещерните сводове се е надигнал и фундаментът на внушителен скален… пенис, специално осветен с прожектор. До входа на пещерата нагоре води стръмно каменисто стълбище, също така стръмно се спуска надолу от нейния изход, към пристана с лодките. Но и от двете страни гледката към залива с многобройните острови, лодки и малки корабчета е зашеметяваща! А когато корабът ни застана на рейд преди вечеря и последвалата я нощувка, залезът буквално ни омая – такава красота е трудно да се опише с прости думи!
На следващата сутрин за по-ранобудните домакините от кораба бяха предложили занимания по тай чи. Това е древен китайски метод, основан на плавни движения на тялото, които, най-общо казано, със серия от упражнения целят постигането на духовна и физическа хармония. Нещо като медитация в движение. Този метод се е прилагал още в далечни времена, например в известния манастир Шаолин, където са се изучавали бойни изкуства. И днес тай чи има много последователи заедно с йогата в цял свят. Не си спомням някой от групата ни да излезе и да се разкърши с тези упражнения на палубата. Явно още ги е налягала сладката дрямка. Но по-късно всички се предислоцирахме на бамбуковата лодка, която щеше да ни отведе на друго, също толкова красиво място сред залива Халонг. Това е варовиковата пещера Luon Cave, формирана от въздействието на ерозията и морската вода преди милиони години. Под нея минава тунел и отвежда сред голяма лагуна, подобна на езеро, оградена от скалисти възвишения с буйна растителност и безброй пещери. За да се влезе през въпросния тунел в това солено „езеро” е възможно само след отлив, когато нивото на водата спада и лодките могат безпрепятствено да минат. Докато сновем из лагуната, край нас преминават лодки с туристи от други националности, с които разменяме по един поздрав, както и „единаци” на каяци. Не липсват и търговци, превърнали лодките си в сергии за сувенири. Лагуната е характерна част от съществуващата в залива Халонг екосистема. Но тук няма само морски представители: скариди, раци, миди, морска краставица и пр. Атракцията на това плаване из тюркоазените води на „езерото” са макаците из скалните островчета, които подскачат от клон на клон към брега, предвкусвайки обичайната ежедневна гощавка от туристите с банани или други лакомства. Казват, че тукашните маймуни са добри плувци и истински барометър на времето – днес е слънчево и се кипрят пред туристите, намръщи ли се небето, бягат в пещерите. Този вид макаци (macaca mulata), наричани още Golden monkey, се оказа, че фигурират в Червената книга на Виетнам.
Тази утринна морска разходка се прави преди закуска. След нея похапваме от блок масата, стягаме багажа и скоро корабът ни отвежда обратно на брега, за да продължим обратно в посока Ханой. Оттам ще вземем самолета до Дананг, а вечерта ще нощуваме в Хойан. Пътьом, преди да напуснем очарователния Халонг, спираме във фермата за култивиране на перли. С Мария и друг път сме посещавали подобни места и като познавач на съвременните технологии в този древен поминък тя се оказа полезен консултант на дамите от групата, допълващ специалистите от фермата. Изкуственото отглеждане на перли е продиктувано от голямото им търсене в целия свят поради изчерпването на естествените видове, които някога са давали хляб на ловците на бисери. Едни от най-качествените от тях- Акоя, се отглеждат в Япония и доколкото разбрах в плантацията на фермата в Халонг са от този тип. Показаха ни току-що „новородена” перла. В шоу рума освен бижутерия, която се рекламира и от снимките на дами от световния хайлайф, се предлагат и сувенири, изработени от седеф. Като не ти е по джоба огърлица от перли, поне корабче със седефени платна да отнесеш за спомен вкъщи.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
