ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ: 4. Хойан – виетнамската Равена
ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ
Вижте всички статии от поредицата „ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ“ тук.
4. Хойан – виетнамската Равена
На път за ханойското летище Зоан реши да ни разведри с по-приятна тема от тази за погребалните ритуали – женитбите във Виетнам. Оказа се, че както в повечето азиатски страни, особено в Индия, и тук, макар и вече по-рядко, още битува традицията родителите да подбират брачните двойки. Или най-малкото тяхната дума да е меродавна дали, както се казва, младите ще се вземат. Затова именно родителите на бъдещите младоженци първи започват „преговорите” по сватбения въпрос. Интересно е поведението на майките.
Отначало, преди да подхванат разговор, мълчат и… дъвчат листата на някакво растение, от което зъбите им потъмняват, а устните им стават червени, сякаш са ги минали с червило. Човек остава с впечатлението, че сякаш се дрогират. Едва след като ги хване боята, започват да обсъждат важните въпроси, свързани със здравето и благосъстоянието на „номинираните” за женитба. От това ще зависи дали пари при пари ще отидат и каква сватба ще се направи – по-богата или по-семпла. На тази сгледа се уговаря и денят, в който родата на кандидат-младоженеца ще дойде в дома на момичето, за да го поиска от родителите му. Това става тържествено и с много подаръци за невестиното семейство. Зоан казва, че носят оризова водка, цигари, чай, пари. Тогава се определя и кога ще се състои сватбата. Тъй като виетнамците са много суеверни, денят на сватбата се определя в зависимост от показанията на Лунния календар (дали денят според звездите е добър или лош) и в това отношение указанията на шамана са като закон. Ако денят е хубав, но работен, няма пречки сватбата да стане и тогава.
Обикновено сватбите се правят в някой местен ресторант. И докато в градовете гощавката е грижа на персонала на заведението, в селата с това се заемат съседи и роднини на младоженците. Те приготвят храната, знае се кой от тях какво най-добре може да прави, продуктите са от собствено производство. Зоан, като селско момче, казва, че в миналато по селата сватбите траели почти цяла седмица, сега не повече от 2 дни. Там сватбите са и най-многолюдни – гостите може да стигнат и до 700 души. И в града, и на село обаче вече никой не дарява младоженците с подаръци – навсякъде гостите дават пари. Слагат ги в пликове и обезателно те се надписват от кого са дарени. Това се прави неслучайно – ако след време някой от гостите реши да покани младоженците по подобен повод, те ще знаят колко пари да дарят, за да не се изложат с по-малка сума. Пликовете се събират на специално място и се отделят в зависимост от това кой на коя рода е представител – на младоженеца или на младоженката. Не е прието да се подарява сребро – във Виетнам смятат, че не носи щастие и е знак за бъдеща раздяла. По време на сватбеното тържество гостите разглеждат и сватбения албум на младоженците. За разлика от нас, виетнамците се снимат в сватбени доспехи предварително, а не по време на празненството. На няколко пъти срещахме такива двойки, дамите бяха с разкошни сватбени рокли, но се бяха издокарали само за пред фотографа.
На летището в Ханой се разделихме сърдечно със Зоан. Момчето наистина се постара да разшири хоризонта на знанията ни за страната му и сме му благодарни за това. А от Ханой до Дананг с полета на Vietnam Airwais стигнахме за по-малко от час. Оттук 45 минути е трансферът до Хойан. Дананг е четвъртият по големина град във Виетнам след Сайгон, Ханой и Хайфон, населението му е близо милион. През войната със САЩ е бил военна база на американската армия. Разположен е на Източно море и транспортния коридор Север – Юг, който го превръща в един от най-важните транспортни портали в централния регион на страната. Дананг е най-голямото пристанище в тази част на Виетнам, международното му летище е на трето място по големина в страната. Тук се намират и два от най-големите виетнамски университети. През града протича река Хан, над която се е протегнал уникален мост под формата на дракон. На хълм срещу един от плажовете на града се издига най-високата във Виетнам статуя на Буда – цели 67 метра! Активно се инвестира в изграждането на инфраструктурата, благодарение на което Дананг е обявен за „най-добрия град за живеене във Виетнам”. Една от забележитеностите му е кабинковия лифт до планинския курорт Ба На, разположен на височина от 1500 метра, създаден от французите. И още: Дананг притежава близо 70-километрова плажна ивица и отлични условия за морска почивка. Много световни вериги в хотелския бизнес са изградили свои хотели по крайбрежието на Дананг, които привличат хиляди западни туристи и вездесъщите руснаци. Плажът Ми Хе е признат от американското списание Форбс за един от шестте най-очарователни плажове на планетата! Най-сетне Дананг е изходна точка за посещение на едни от най-известните туристически дестинации във Виетнам под егидата на ЮНЕСКО – древната столица Хюе и очарователния исторически град – музей Хойан, в който ще нощуваме днес.
Вече сме в Хойан. Хотелът ни се намира на брега на река,сред разкошен парк, условията за настаняване са превъзходни. Наоколо е пълно с малки салончета за масаж с табели СПА и настойчиви девойки, приканващи туристите да разпуснат. Ресторантът за вечеря се случи в центъра на оживена търговска улица, която не спира работа до късна доба. Освен с масажа, градът днес е популярен и с многобройните шивашки ателиета, пред всяко от които се кипрят манекени с дамски рокли, поли и мъжки костюми. Ако си поръчаш, може да ти ушият дрехата за 24 часа! С екскурзовода ни Антон се уговаряме в колко часа на следващия ден ще започнем обиколката на града. Малко странно звучи това име след като пред нас стои чистокръвен виетнамец. Но за улеснение на туристите местните гидове са приели тази практика и оттук нататък въобще не се учудваме на имена като Роза, Оля и пр.
През XVII, XVIII и XIX век Хойан е бил голямо международно пристанище, където кораби от Европа и Азия доставяли олово, сяра и оръжия, а изнасяли за страните си подправки, етерични масла, чай, захар,хартия, слонова кост, коприна, порцелан. Градът е бил силен конкурент на такива търговски морски асове като Макао и Малака (старата столица на Малайзия). Постепенно възникнали кантори и складове на търговци от Холандия, Португалия, Китай, Япония, Испания и Франция. Присъствието на такъв букет от националности е повлияло на архитектурния облик на града. Появили се квартали, всеки от които носят белега на съответната етническа търговска общност. Така например японците са построили през 1600 година емблемата на града – старинния покрит мост, на който непрекъснато прииждат за снимки тълпи от туристи. Легендата разказва, че някога тук живеело водното чудовище Мамазу. Главата му била в Индийския океан, опашката в Япония, а тук, в Хойан, мостът бил нещо като седло върху тялото на звяра.
Разходката из историческият център на Хойан е истинско удоволствие за туриста. Той е затворен за автомобили, могат да влизат само велосипеди и рикши. Тесни криволичещи улички, постройки от векове с потъмнели от времето врати и капаци, изографисани с китайски йероглифи, дюкянчета, арт галерии, храмове, пагоди и прочее свидетелства за смешението на различни култури и архитектурни стилове. Това е атмосферата на старинния град, наричан още „Виетнамската Равена”. Справка показва, че в Хойан 844 постройки са с официално признато историческо значение! Ще прибавя и джонките и платноходките с обяви за круиз из реката, уютните ресторантчета и кафенета, където може да изпиеш и хубаво… италианско кафе, пазарът с всякакви кичовини, но и с лакомства – от пържени фъстъци до кокосово мляко. Пазарите във Виетнам, както и въобще в Азия, придават особен привкус на местната култура. Някъде четох, че те са като експлозия на цветове, звуци и аромати. В Бангкок бях виждал прочутия тайландски плаващ пазар, където от десетки лодки се предлагат земеделски продукти, риба, екзотични плодове, морски дарове и готова храна. Такъв пазар има и във Виетнам, традиционен бил за делтата на Меконг и се надявам да го видим, когато бъдем на включената ни в програмата разходка из тази велика река. В селата пазарите били много колоритни, както и тези в планинските райони на Северен Виетнам, където живеят повече етнически малцинства. Често те надхвърлят обичайния си търговски облик и се превръщат в място за забавления – хората се обличат в най-хубавите си дрехи, пеят и танцуват под съпровода на традиционни музикални инструменти. Жалко,че нямахме възможност да наблюдаваме всичко това.
В стария град на Хойан може да се видят и типични градски виетнамски къщи. Влязохме в една от тях, на около 300 години, на входа с традиционните означения на енергийните символи Ян и Ин. Собственост е на някакъв лекар, който очевидно е постигнал договорка с местната управа да я предоставя за разглеждане от туристи. Скромна обител с малък двор, но с богата библиотека, кладенец за вода в кухнята и снимки по стените, представящи стопанина от времето на младостта му, свързано и с борбата на виетнамците за независимост от френския колониализъм. Странно е, че никъде няма междинни врати. Къщата не е музей, в една част от нея си живеят хора.
Посетихме и един от многобройните китайски храмове, с богата украса и пищна градина. На видно място е изложена статуята на богинята на морето, а близо до нея макет на традиционна лодка, с която китайските моряци са ходили на риболов. На носа на лодката е нарисувано око, по-късно щяхме да видим и много други плавателни съдове по Меконг, украсени по същия начин.
Около обяд приключихме обиколката на Хойан и кой хапнал нещо, кой не потеглихме с автобуса обратно за Дананг. Преди да се качим на самолета за Сайгон, оставаше да видим една от забележителностите на Дананг – т.нар.Мраморна планина. Името си носи от находищата на мрамор, които местната икономика активно използва като материал за строителството и за производството на сувенири. Всъщност това са пет хълма край града, които носят имената на петте елемента: вода, огън, дърво, метал и земя. От тях се открива прекрасна гледка към града. Стръмна пътека изкачва посетителите до будистките храмове и пещери. В една от тях се намира огромна изправена статуя на Буда, в друга пък божеството е полегнало. Дотам ни заведе възрастна жена, която си беше начервила устните – явно дъвчейки растението, което придава този цвят и потъмнява зъбите (спомнете си описанието на виетнамската сватба!). Антон казва, че много от по-възрастните хора (визирайки и своите родители) имат този навик и зъбите им се отличават със завидно здраве, въпреки че никога не ги мият! Подобен оцветяващ ефект се получавал и при дъвченето на растението арка. Само че то имало и функцията да усилва либидото. Затова, според Антон, било препоръчително да се използва от младоженците след сватбата…
Накрая отделихме и време за мраморните сувенири, подредени в един голям магазин към мраморната кариера. Оттам си купихме с Мария три малки фигурки, символи на мъдростта: фигурките на щастието, на просперитета и на дълголетието. Персоналът на магазина е от момичета, които непрекъснато те следват с настойчивата молба да им отпуснеш някой долар. Колкото си по-бял и по-едър, имаш ли и бирено коремче (фигурките на Буда са показателни в това отношение), толкова повече предизвикваш респект и щението за по-голям бакшиш нараства. И под благосклонния поглед на управителката,която без съмнение е част от схемата, както се казва.
В късния след обяд излетяхме за Сайгон, най-големият град във Виетнам, който от 1975 година носи името на президента Хо Ши Мин.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
