ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ: 7. Тунелите Ку Чи – подземният град на партизаните

ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ

Вижте всички статии от поредицата „ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ“ тук.

vietnam-indokitay-7-tunelite-cu-chi-04

7. Тунелите Ку Чи – подземният град на партизаните

Последният ни ден във Виетнам. Ще пътуваме до прочутите тунели Ку Чи, изградени за защита на виетнамските партизани и местното население по време на войната със САЩ. Намират се на 70 км северозападно от Сайгон и са една от най-посещаваните атракции от чуждестранните туристи.

Преди да стигнем до подземния град, защото това е наистина цял град с тунели, заемащи площ от над 250 километра, екскурзоводката ни Роза предлага да спрем в гора с каучукови дървета и да ни покаже как се добива от тях суровият каучук – материалът, от който се изработват матраци и куп други изделия. Заставаме под едно от дърветата, някой преди това е направил разрез на кората и от нея в кръгла купичка се стича гъста бяла течност, която в Азия наричат латекс. От едно дърво се събират до 4 литра, като се работи само нощем. Виетнам заема едно от първите места в света по износ на естествен каучук. Качуковото дърво живее приблизително 30 години, от него латекс се извлича не повече от седем. След това дървото се реже и се използва за производство на мебели. Корените му се горят. Роза казва, че за съжаление в каучуковите гори се въдят змии и често се случва някой невнимателен берач на латекс да пострада. Иначе змиите прочиствали района от полски мишки, за които виетнамците казват, че били… по-вкусни от лобстер!

Ето ни в Ку Чи. Цяла подземна система, в която виетнамците са организирали команден пункт, училище, болница с родилно отделение, детска градина, полева кухня, спални помещения, заседателни зали, складове и пр. За да влезеш в някой от тунелите, трябва да си с габаритите на виетнамец. Аз можах да пъхна само главата си, бързо разбрах, че ако продължа, ще се заклещя и не знам как после ще изляза от този капан. Вътре обаче тунелите са с различна височина: 3, 6, 9 и 12 метра, таваните им са във формата на триъгълник или дъга, с дебелина между 3 и 4 метра. Така са могли да устоят на тежките американски танкове, на бомбите, пускани от самолетите – бомбардировачи. Земята е много твърда и си е истински подвиг на ръка, с примитивни инструменти, да прокопаеш този спасителен лабиринт. В който между другото са намирали подслон 20 000 души!

Вървим из джунглата и Роза от време на време ни показва дупки в земята, които всъщност са отдушници на тунелите. Тях американските войници настървено са издирвали с помощта на кучета, за да пуснат задушлив газ или вода в укритията. На кучетата обаче им намерили цаката с американски сапун или лют пипер на входовете, който ги разсипвал от кихане. За заблуда на преследвачите изработвали от гумите на разбитите американски автомобили сандали с обратно разположени подметки, така че да ги пратят за зелен хайвер, в грешна посока. Партизаните използвали и други хитрини, някои от които и доста жестоки. Това са капани, покрити с трева, под която е прокопана дупка с дълбочина не по-малко от 2 метра. Стъпваш отгоре, чимът се обръща и хлътваш в трапа. Страшното е, че на дъното на дупката стърчат железни шишове, с върхове като на бойни стрели, така че наденеш ли се на тях, спасение няма. Има цяла експозиция на такива капани, които са ранявали смъртоносно американските бойци.

В джунглата, сред която е разположена музейната експозиция на подземния град, може да се види добре запазен американски танк, на който се катерят и възрастни, и деца за снимка. Манекени във виетнамска бойна униформа пресъздават различни дейности в подземния град: едни преработват снарядите и бомбите, изстреляни от американците, други пък по време на почивка пишат писма на своите близки, трети вършат друго. Роза пък ни показва въз основа на запазените автентични уреди как се е произвеждала по примитивен начин оризова хартия, как се е чистел ориза от кюспето, за да е пригоден за хранене, как се е приготвяла и оризова ракия – в интерес на истината доста остричка.

През цялото време сред гората ечат гърмежи от автоматично оръжие. В Ку Чи има стрелбище, където всеки, който пожелае, може да постреля с автентично оръжие от онова време: автомат Калашников, картечница MP 3 и др. Патрони се продават на парче. Има и магазин за сувенири. Върху тази гора американците са използвали напалм за обезлистяване на дърветата, така че лесно да откриват виетнамските партизани. Химическото оръжие е нанесло много тежки поражения сред местните хора. Роза казва, че за рехабилитация на пострадалите семейството на бившия американски президент Клинтън – Бил и Хилъри, са осигурили дарение за 30 милиона долара.

Накрая сядаме да хапнем. В подземната кухня са ни приготвили варена маниока – да опитаме от храната, която по време на войната е била най-често поднасяна на партизаните заедно с неизменния ориз, натъпкан в бамбукова пръчка, за да е годен за ядене по-дълго. От огнището на кухнята не излиза на повърхността обичайния дим, а нещо като като тънка бледа мъгла (не знам как се получава) за заблуда на противника.

Тунелите Ку Чи са открити за посещение през 1988 година. Но идеята за тяхното изграждане възниква близо 4 десетилетия по-рано, по време на съпротивата срещу французите. Отначало са предвиждали това да бъдат скривалища на оръжие и боеприпаси, но през войната с американците тунелите стават основно укритие на виетнамските партизани. Те внезапно изскачали от тях и поразявали противниковите войници. В крайна сметка американците се оказали безсилни да се справят с тази тактика на виетнамците за водене на войната. Въпреки че само тук жертвите от местното население и виетнамските бойци възлизат на повече от 12 000 души.

В ранния след обяд се връщаме в Сайгон, още малко шетане из града и хайде на летището за полет до Камбоджа. Очаква ни среща със знаменитите храмове Ангкор…

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
21/07/2015

Коментирай