ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ: 7. Хирошима – белези от атомния ад

ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ

Вижте всички статии от поредицата „ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ“ тук.

7. Хирошима – белези от атомния ад

В 09:29 потегляме от гарата в Киото с влака –стрела Шинкансен. След около час и половина пристигаме в Хирошима – градът на първата атомна бомбардировка. Това е 11-тият по големина град в Япония с население 1,65 милиона жители. Намира се в котловина, отвсякъде заобиколена от планински възвишения без крайбрежната част, опряла във водите на т. нар. Вътрешно Японско море. През града протича голяма река – Отагава.

Хирошима прави много приятно впечатление на чужденеца. Красив, чист, модерен град, с мек климат и много слънчеви дни. Въздухът е свеж, усеща се лек бриз откъм морето. За японците Хирошима е техният средиземноморски бряг. Покрай града в морето са пръснати стотици острови. Само тези от тях с диаметър 1 километър са около 800 на брой! Силно развит е добивът на морски продукти, акваторията около брега е осеяна с платформи на фермите за миди. Лови се много риба. Близо 70 % от водораслите за японската кулинария се добиват тук. В езерата на Хирошима пък се отглеждат шарани. И накрая: тук е царството на „Мазда“, известната в цял свят японска марка автомобили, която се произвежда в Хирошима.

В превод Хирошима означава просторен остров. Може би от парчето земя, образувано между двата ръкава на река Отагава. Градът е основан през ХVІ век, днес е столица на едноименната префектура.

Каквито и красоти да притежава този изключително симпатичен град, в историята той ще си остане с разрушителната атомна бомбардировка от военновъздушните сили на САЩ, извършена на 6 август 1945 година. Преди обаче да развия тази неприятна тема, ще следвам хода на програмата ни през този ден, а тя започна с посещение на островчето Мияджима.

Това островче се намира на десетина минути път с ферибот от пристанището на Хирошима. Туристите идват тук да видят шинтоисткия храм Ицукушима, построен през 1168 година. Храмът се състои от няколко различни постройки, групирани край брега на морето, кореспондиращи с „посадената“ на около 200 метра навътре в морската вода шинтоистка парадна врата в обичайния оранжев цвят. Нарича се О-тори (Grand Gate) и всъщност е най-популярният символ на островчето Мияджима. За да стои здраво на колоните си във водата, тази врата има като добавка… 30 тона камъни, поддържащи носещите греди. През декември 1996 година храмът Ицукушима е обявен за обект на ЮНЕСКО.

Много интересна е ролята на прилива и отлива за цялостната визия на комплекса. . Когато пристигнахме да разгледаме храма, морската вода се беше отдръпнала доста навътре и маса хора шляпаха по оголилото се дъно. Тогава О-тори ми се видя много висока. Някъде към 15:00 часа след обяд морето взе да приижда, много бързо, и две трети от височината на колоните й се скриха под водата. В същото време морската вода допълзя до останалите сгради, но под изградените между тях дървени платформи. И изведнъж добиваш впечатлението, че цялото това величествено съоръжение стои „на котва“ вътре в морето, готово всеки момент да отплава!

В храма на Мияджима имахме късмет да видим и японска сватба. Двама свещеници, облечени в бяло, водеха службата. Сватбата е шинтоистка, присъстваха малко хора – вероятно най-близките на младоженците, свиреше и малък оркестър от трима музиканти. Булката също беше цялата „опакована“ в бяло и от мъжка гледна точка бих казал, че направо си я биваше.

На островчето туристите са добре обгрижени и от търговците. Цял пасаж с магазини, ресторанти и сладкарници изкушават стотици преминаващи оттук посетители. На витрината на една сладкарница може да се види как се приготвят сладкишите. Само че вместо с тази работа да се заеме готвачът, майсторът е… робот за удивление на зяпачите, облизващи се край гледката на излизащите на конвейер лакомства.

С ферибота се връщаме отново в Хирошима и автобусът ни отвежда в центъра на града, където ще се върнем в драматичното време на атомната бомбардировка. Това е трагична история, подготвена още в хода на Втората световна война, когато на Ялтенската конференция през февруари 1945 година тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чърчил, обсъждат и съдбата на Япония като част от хитлеристката коалиционна ос Рим-Берлин- Токио. Още там е било решено след разгрома на Германия СССР да обяви война на Япония. Това силно е притеснило американците, които и без това имали зъб на японците след трагедията при Пърл Харбър. И те решават да изпреварят Съветския съюз, защото така ще отрежат мерака на Сталин да окупира Япония и да установи влиянието си в този стратегически район на света. Американците били убедени, че след ядрения удар с Япония ще бъде свършено.

Първоначално американците са умували върху 4 цели на бомбардировката: Киото, Хирошима, Нагасаки и Кокура. От Киото се отказали под натиска на дипломацията, която все пак е имала стратегическата цел да привлече към САЩ Япония, а това би било невъзможно, ако бъде ударена древната столица на японците. В крайна сметка стигат до решението първият удар да бъде върху Хирошима. Защо точно тук?

Основната цел е била да се… експериментира (звучи чудовищно, нали?). Да се види какви ще бъдат пораженията в реална обстановка, а не на опитното поле. Хирошима е била много подходяща за това. Първо, градът е обграден от планини, които ще могат да върнат обратно към епицентъра на взрива ударната вълна и така ще се увеличи ефектът от бомбардировката и процентът на пораженията. Второ, според тогавашните проучвания успешен експеримент вероятно ще се случи в населено място с не по-малко от 300 000 души, концентрирани на площ от 4-5 километра. Хирошима отговаря и на това, условие. Трето, тук се намират много специализирани обекти, които произвеждат военна продукция, главно малокалибрено оръжие, както и Генералният щаб на пехотата. Сегашните заводи на „Мазда“ са наследник именно на тези военни предприятия. Четвърто, до този момент Хирошима не е била подлагана на конвенционална бомбардировка и военновъздушната й отбрана не е „тренирана“ в реална бойна обстановка.

Бомбата е изхвърлена в 08:15 сутринта на 6 август 1945 година от самолет Б-17 на американските ВВС. Тя е изработена на основата на обогатен уран, била продълговата, наричала са я „Little Boy – „малкото момче“. Взривила се е на 600 метра над земята. Веднага се е появила гъба с диаметър 100 метра и за една десета от секундата температурата на въздуха е станала… 6000 градуса! На петата минута гигантски облак с диаметър 5 километра се е разпръснал и достигнал височина 17 километра. За 4 часа след взрива почти целият град е бил изгорен напълно. Пораженията, които е предизвикал „коктейлът“ от ударната вълна, високата температура и радиацията, са били страшни. В радиус от 500 метра от епицентъра на взрива хората направо са се изпарили. Смъртоносни са били пораженията и на разстояние до 2 километра. Всичко се е случило за миг и хората не са разбрали какво всъщност става. Общо са загинали 260 000 души, от тях 78 000 още в момента на взрива! Трагични след това остават пораженията от лъчевата болест вследствие на радиацията.

За мишена и главен ориентир на пилота да хвърли бомбата бил един и сега съществуващ Т-образен мост, от който реката се разделя на два ръкава, за да продължи така до устието си на морето. На метри от този мост е останала единствената запазена от бомбардировката сграда с метален купол, която по онова време е била Търговско-индистриалният център на града. Сякаш за да символизира тържеството на живота над смъртта, на върха на „оглозгания“ от бомбардировката купол махаше с крилца малка бяла чапла. Тази сграда и до днес напомня за трагедията на 6 август.

Малко по-нататък има мемориал на загиналите ученици по време на бомбардировката. По онова време мъжете са били по фронтовете и заедно с жените и старците учениците били тези, които подготвяли инфраструктурата на града за отбрана по време на война. Има и още един мемориал, посветен на загинали деца. Това е паметникът на детето с жеравите. Издигнат е в памет на едно момиченце, което на 2 годинки преживява бомбардировката, но десет години по-късно е покосено от лъчевата болест. Неговата майка предоставя средства за изграждане на паметника и оттогава всяка година тук идват деца от цял свят да поднесат цветя и да оставят разноцветни хартиени жерави като символ на победата над смъртта.

На Площада на мира в центъра на Хирошима всяка година на 6 август жителите на града и техните гости почитат паметта на жертвите. Гори вечен огън, а близо до него е построеният по проект на японски архитект Мемориал на възпоменанието. Тук има саркофаг с имената на всички загинали по време на бомбардировката. Американците предложили да проектират подобен паметник на жертвите, но японците възмутени го отхвърили. Та що за логика има в това! Впрочем, този почерк на американската страна по време на военни конфликти отдавна е добре познат в света: първо бият, за да изразходват военните си запаси, после помагат за възстановяване на бития, откривайки поле за американския бизнес.

И за да не пиша на ангро, ще отбележа, че веднага след войната САЩ са отпуснали 20 милиарда долара за възстановяване на японската икономика! По време на Корейската война пък (1953 година) Япония се превръща в главна база за поддръжка на… американската армия и изпълнител на военни поръчки! Смята се, че оттогава Япония излиза от следвоенния период на възстановяване и се превръща в значима икономическа сила. От този период започва бурното развитие на металургията, машиностроенето, химията.

На Площада на мира се намира внушителната сграда на Мемориалния музей на мира. Тук може да се проследи най-подробно цялата история на трагедията в Хирошима. На 6 август се провежда специална церемония, по време на която на различни места в града се полива вода в памет на хората, загинали от жажда. Толкова за тази драма.

Качваме се в автобуса и пристигаме в хотела ни, разположен на крачка от централната улица на града. Вечерята ни даде шанс да се отпуснем от тягостното настроение, обзело ни след като чухме толкова страшни неща. Ресторантът, един от трите, който избрахме, се казва „Теманяки“ и означава готвене на плоча. Нещо ново и много интересно за нас, групата българи. Ресторантът не е устроен като стандартните заведения с традиционните маси и столове, нито пък с пособия за т. нар. „шведска маса“, а разполага със 7-8 бара, „разхвърляни“ на различни места, всеки от тях с по 7 „щъркела“ – бар стола, наредени около бар плот. Всеки бар има свой готвач, който се развихря пред седналите на „щъркелите“ край него клиенти, приготвяйки най-различни ястия на гореща плоча. Казано с две думи – шоу кукинг. Клиентите, в случая и ние, седят на бар столовете с… лигавници на врата, за да не пострада облеклото от пръснала мазнина. Смяхме се на шегата, че отстрани изглеждаме като питомци на детска градина. Какво ли не ни приготви нашият готвач: риба, скариди, ротсбиф – много крехко говеждо, страхотен ориз с чесън и соев сос. Накрая по японски обичай ни поднесоха и супа. Един зевзек от нашата група, който всекидневно ни заливаше с „бисери“, от които ти се изчервяват и ушите, извади от „дисагите“ домашна ракия – да пийнем „по глътка“. От нея опита и готвачът, зарадва се човекът. Г-н Шуджи Накамура е на 47 години, има две дечица, роден е и е работил само в Хирошима. Имал почти 28 години опит в кулинарията. Стана помежду ни хубав разговор, а вечерята заслужено спечели признанието за най-атрактивна откакто сме в Япония.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
29/10/2014

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*