ФЕНОМЕНЪТ ЗАНЗИБАР: 3. Каменният град

Вижте всички статии от поредицата „ФЕНОМЕНЪТ ЗАНЗИБАР тук.

3. Каменният град

Така се нарича старата част на занзибарската столица – Стоун таун. Включена през 2000-та година в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Нейната история отразява развитието на острова през различните епохи на човешката цивилизация.Първите известни обитатели на Занзибар били африканци, говорещи езика банту, от племена като Хадиму и Тумбату. През втората половина на XVI век португалците завладяват Занзибар и през цялото време на господството си на тази земя са експлоатирали богатствата й, както се казва, до дупка.

През 1698 година Занзибар попада под арабско владичество – под контрола на султана на Оман. По това време островът се превръща в един от най-големите пазари на роби в Източна Африка, като Индия става нейният най-голям клиент. Едва в края на XIX век, през 1897 година, британците слагат край на робството. В Каменния град, в непосредствена връзка с Англиканската катедрала, се намира музеят на някогашния пазар на роби. Запазени са подземията, в които са били държани в нечовешки условия, наблъскани като добитък в тесни помещения, десетки чернокожи мъже и жени, преди да бъдат продадени в робство. Пред катедралата е изграден мемориал със скулптури на роби, навързани един за друг с железни вериги, за да напомня на поколенията за един от най-мрачните периоди в развитието на африканския континент. В Занзибар господар на този варварски бизнес бил Типу Тип, най-големият търговец на роби и слонова кост в цяла Източна Африка, чиято къща влиза в списъка на историческите забележителности на Каменния град. Неговото истинско име е достойно за рекордите на Гинес: Хамад бин Мохамед бин Джума бин Реджеб бин Мохамед бин Саид ал Мургаби!

Да се върна на историческата хронология. През 1840 година тогавашният султан Саид бин Султан премества днешната столица на Оман град Маскат в Занзибар и оттогава Стоун таун става процъфтяващ център на търговията с роби и подправки. Тогава започва и строителството на първите каменни домове, заради което градът носи това име. През 1890 година Занзибар е вече британски протекторат. Шест години по-късно обаче внезапен бунт на местното население срещу британското управление води до избухването на т.нар. Англо-занзибарска война, останала като… най-кратката война в историята на човечеството. Само след 45 минути военноморски обстрел, колкото едно футболно полувреме, султанът Халид бин Баргаш развял бялото знаме!

За да не навлизам повече в дебрите на историята, ще отбележа само, че след т.нар. Занзибарска революция през 1964 година двете бивши колониални територии – Занзибар и Танганайка, формират сегашната Обединена република Танзания. Тогава Занзибар получава днешния си полуавтономен статут, чийто политически ръководител в същото време е и вицепрезидент на Танзания. Доскорошният заместник на бившия и покоен танзанийски президент в Занзибар почина дни преди него също от Ковид 19.

Когато тръгнете на разходка из уличките на Каменния град, ще видите един многолик и колоритен образ на културното наследство през различните епохи от историята на Занзибар. Архитектурата е пъстра смесица от културите на различните народи, населявали острова през вековете: местната суахили, мавританска, персийска, арабска, индийска, европейска (която впрочем е отличителна за новите квартали на занзибарската столица). Основната част от Каменния град е лабиринт от тесни улички, които се провират край къщи, магазини, базари, религиозни храмове и ресторанти. Автомобили няма как да се движат – тук е царството на велосипедите и мотопедите наред с пешеходеца, който е номер 1. Традиционните сгради, които са строени с характерния за района коралов камък, се отличават с дълги бюрдюри пред стените им, за да пазят от наводнение и да има къде да седнат на приказка местните кибици. Характерни са дървените балкони и особено вратите, украсени с великолепна дърворезба. Едни от тях са с кръгъл връх, по индийски тертип, други с правоъгълен – по омански. Най-често резбите са цитати от Корана или флорални елементи, типични за ислямското изкуство. По уличките можеш да срещнеш всякакви образи: жени, които ползват главата си като „товарна платформа”, носейки на нея стек с минерална вода или друга стока, гласовити продавачи на сувенири, готови на всякакви компромиси с цените, разносвачи на ядки и екзотични плодове… Попаднахме и на един мургав „столичанин”, вероятно попрекалил с алкохол или нещо друго, който кротко спеше насред улицата с цигара в уста.

Каменният град е истинска съкровищница на вековно културно-историческо наследство. Не пропускайте старата арабска крепост – Старият Форт, изградена през XVII век за отбрана при нападение по море. Това е и най-старата сграда в Занзибар, превърната днес в открита сцена за музикални и театрални представления. Къщата на чудесата – първата сграда в Занзибар с електричество и асансьор, която заради срутване сега е опасана със строително скеле за реставрация. Старият диспансер – първата благотворителна болница за бедни. Англиканската катедрала. Персийските бани Хамамни, построени по проект на персийски архитекти. Джамията Ага хан – най-големият мюсюлмански храм в града. Къщата на Дейвид Ливингстън – британският пътешественик, откривател на водопада Виктория, един от трите най-големи водопади в света.

Сред най-интересните исторически обекти в Стоун таун е Дворецът на султана, построен през втората половина на XIX век, реставриран и превърнат днес в музей. Тук ще научите историята на красивата арабска принцеса Салме, дъщеря на грузинска наложница на оманския султан Саид бин Султан. Девойката се запознава с немския търговец Рудолф Рюте и между тях пламва любовна искра, след която Салме забременява. Когато повече не може да крие греха си, тя решава да избяга от бащиния си дом, което се превръща в цяло приключение. Омъжва се за немеца, приема християнството и новото си име Емили Рюте. Двамата заминават за Европа, където прекарват заедно живота си. Тази романтична и изпълнена с драматични перипетии история Емили Рюте разказва в книгата си „Мемоарите на една арабска принцеса от Занзибар”, която се счита за първата публична автобиография на арабска жена.

Без съмнение, на не по-малък интерес се радва и родният дом на незабравимия фронтмен на групата Куин Фреди Меркюри, чието истинско име е Фарук Булсара. От двете страни на входа на къщата са изложени снимки на певеца, роден през 1946 година. Непрекъснато тук спират за снимка туристи, а казват и че заради хомосексуалните наклонности на звездата, Занзибар е предпочитана дестинация и за гей бракове.

Между другото на острова са живи и традициите в музикалното и певческо изкуство. Всяка година тук се провежда Международният музикален фестивал Sauti za Busara, в превод „Звуците на мъдростта”. Сред декора на историческите сгради в Стоун таун музика и танци възпроизвеждат богатството на културата суахили. Веднъж, разхождайки се надвечер по плажа Нунгви, имах възможност да послушам по нещичко от тази приятна и ритмична музика – явно се готвеха за някакъв вечерен купон. И ако Фреди Меркюри се понесе на славата на попмузиката, Занзибар има и още една голяма звезда – 103-годишната певица Би Кидуде, която пее на суахили и се оказа най-старата турне певица в целия свят преди смъртта й през 2013 година. Наричали са я „Кралицата на музиката Таараб” (традиционен музикален стил в Занзибар). Гледах я наскоро по телевизията в едно предаване за Занзибар: слабичка, посъсухрена жена, с неизменната цигара в ръка, боса – обувки слагала само на концерт, но с удивителен глас. Пееше в съпровод на традиционния струнен инструмент наганум в изпълнение на музикантката Мариам. Като ги гледах двете, много ми заприличаха на нашия неразделен родопски тандем– гайдарят Петър Янев и певицата с космическата песен за Дельо хайдутин Валя Балканска.

Какво още? Едно от най-приятните места в Каменния град е паркът Фородани, с много зеленина сред алеите и чудесен изглед към океана. Вечер, когато температурите са по-благосклонни, тук идват за срещи и разходка много от местните жители и гости на града.

В Каменния град може да намерите много прилични ресторанти с разнообразна кухня – както местна, така и от различни страни. А за шопинг обикновено туристите се насочват към един от най-добрите магазини за сувенири – Memories of Zanzibar. Какво по-интересно може да се купи? Подправки, ювелирни изделия от естествени материали, дървени сувенири (основно африкански маски, статуетки, посуда), чай, кафе на зърна, текстил – много популярни са тениските с щампован надпис Hakuna Matata, масажни масла, сапуни с подправки, магнити. В този магазин, а и в Zanzibar Gallery, може да се плаща освен с щатски долари и с кредитни карти, като най-вървежна е Visa. Тук цените обаче са малко по-високи за сметка на качеството в сравнение с тези по пазарите и сергиите в селото Нунгви, където можеш и даже е задължително да се попазариш.

Не забравяйте все пак основните правила за безопасност, които важат навсякъде по света. Пари, ценности и важни документи съхранявайте на сигурно място, обикновено в хотелския сейф. На разходка, на екскурзия, на ресторант или бар не носете големи суми пари. Задължително носете в себе си копие от паспорта. Помнете, че движението е вляво, така че се оглеждайте като пресичате улиците с оглед на тукашните правила. Нивото на здравеопазване в Занзибар не е високо, затова си носете необходимите лекарства от къщи. Хигиенните навици от пандемията остават в пълна сила.

(Край)

 

За Коледните празници, от 17 до 28.12.2021 година, туристическа компания Бояна-МГ организира ваканция в Занзибар. Повече подробности може да научите в сайта на фирмата www.boiana-mg.bg.

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

23/04/2021

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*