ЩРИХИ ОТ ПУЛИЯ – ЧАРОВНИЦАТА НА ЮЖНА ИТАЛИЯ
Любопитството да видя на живо перлата на Южна Италия – областта Пулия, се роди след едно предаване по ТВ канала 24 Kitchen. Един от световноизвестните кулинари и телевизионни знаменитости – италианецът Джино Д’Акампо, направи страхотна презентация на Пулия и специално на крайморския красавец, градчето Полиняно а Маре. Още тогава с жена ми Мария се запалихме от идеята при първа възможност да посетим тази невероятно красива част на Апенините. И ето, че това се случи.
Вижте всички статии от поредицата „ЩРИХИ ОТ ПУЛИЯ – ЧАРОВНИЦАТА НА ЮЖНА ИТАЛИЯ“ тук.
Ако отворите картата на Италия и спуснете поглед надолу, надолу към токчето на Ботуша, ето там е Пулия. Земя на близо 20 000 кв.км площ, между две морета – Адриатическо и Йонийско, с население около 4 милиона. Със столица Бари, до която може да стигнеш и по въздух със самолет, както сторихме ние от София, така и по вода с ферибот от албанския адриатически курорт Дуръс, само на някакви си 80 км по права линия през морето.
Пристигаме в Бари. Хотелът ни е на около 16 км от града, разположен на брега на морето. Плажът му е каменист, почти няма пясъчна ивица, но тук сме само за една нощ. Иначе Пулия, особено по крайбрежието на Йонийско море, е известна със страхотни плажове и лагуни, които дори карат някои да ги сравняват с прелестите на Малдивите. Времето не е особено ласкаво – вали ситен дъждец, но се утешаваме с прогнозата на метеоролозите за слънчеви дни през идната седмица. Така или иначе, оттук започва нашето пътешествие и на следващия ден поемаме към центъра на града.
Част 1
Гурме в „бърлогата на октопода“
Бари е най-голямото пристанище в Пулия, типичен южняшки град. Хората тук имат отколешни навици, които не биха променили за нищо на света. У нас мрънкаме, когато видим посред бял ден службите по чистотата да събират боклука, вместо това да правят нощем както в много страни на Европа, но се оказа, че и тук е така. На обяд не търси отворен ресторант, за да се нахраниш. Законът на сиестата е железен и ако не намериш отворено някое кафене, ще преглъщаш гладен до вечерта. Ако не знаеш италиански, приготви си телефонния преводач, защото персоналът на заведенията е тотално скаран с чуждите езици.
Стигаме в центъра, където се извисяват стените на средновековния замък Свево. Построен е през XII век и носи прозвището на Фридрих II или както го наричат тук Федерико – великият средновековен император на Свещената римска империя, почитан заради големите му заслуги в историята на Пулия. Замъкът е изграден в нормандски стил, с големи квадратни кули, които били съоръжени с оръдия. Заобиколен е от голям ров от три страни, а четвъртата буквално опирала в морето. През столетията различни владетели правили подобрения в отбраната на замъка в зависимост от развитието на военното дело. Днес това е музей.
Тръгваме из тесните улички на града, с надвиснало над тях пране, без каквото няма да е пълен пейзажът в Южна Италия. Пред къщите може да се видят шарените сергии, на които възрастни жени месят традиционната за Бари паста орекиете – разноцветни тестени фигурки във формата на миди или охлювчета. Пулия е родината на италианската паста, както Неапол се слави със своята пица. Всички знаем, че италианците неизменно консумират паста, чиста проба тестено изделие, но не пълнеят от това. Ядеш до насита, а фигурата стройна! Каква е тайната? Ами брашното, от което се произвежда въпросната паста, е от твърда пшеница. Казват, че тя съдържа минимално количество глутен, има и повече фибри. Истинските макаронени изделия се произвеждат именно от твърда пшеница. И красавиците от модните подиуми добре знаят това.
Днес по малките улички е истинска…лудница. Започва празникът, посветен на Свети Николай Чудотворец – патронът на града, и сякаш цялото население е излязло от домовете си навън. Така, провирайки се сред множеството, сред истинска канонада от фойерверки, ще стигнем и до базиликата с името на светеца, където се намират и мощите му, пренесени от турския град Мира. По време на празника е обичайно да има литийно шествие, на което се изнасят мощите на Св.Николай. Самият храм е с пищна украса, която може да се види и в криптата на църквата, а в средата има нещо като мраморно колело на времето.По време на лятното равноденствие, на 22 юни, всички странични прозорци на базиликата се затъмняват и само през един прониква слънчев лъч точно в средата на кръга.
Главната улица на Бари, с цял шпалир от палми, носи името на Виторио Емануеле или по-точно Виктор Емануил Савойски, първият крал на Обединена Италия. Този красив булевард се простира чак до местния театър „Маргарита“ и пристанището, откъдето започва дългата крайбрежна променада Лунгомаре. Сега, докато тече празникът на града, по цялото й протежение са разположени каравани, сергии и всякакви други витрини на уличната храна, от които се разнасят аромати на какви ли не вкусотии. Само ден по-рано скитахме по Лунгомаре точно по обяд, когато е сиестата, с надеждата да намерим някой отворен ресторант, но уви.Остана да си пълним очите по една пряка на булеварда улица, изпълнена с бутици, за която направо се подписвам, че по нищо не отстъпва на миланската Монтенаполеоне – кралицата на модата в Италия.
И понеже все пак отворих дума за храна, вечерта компенсираме лишенията от сиестата. На една тясна уличка се намира топресторантът La Tana de Polpo (Бърлогата на октопода), където любителите на риба и морски дарове попадат в истинско царство на морското гурме. Ресторантът отваря в 19.00, но не приема никакви предварителни резервации. Просто се нареждаш чинно пред входната врата /поне половин час по-рано/и чакаш „да бие звънеца“ с надеждата да ти излезе късмета. А вътре масите са десетина, на тавана се е облещил огромен октопод. Менюто е семпло, но ястията изключително вкусни. Рибената супа е с толкова морски продукти в нея, че е добре да се замислиш дали да поръчаш след нея основно. Виното Фалангина – бяло, сухо, фантастично. А десертът – също много специален: Tetta de la monaca (Гърдата на монахинята). Нещо като поничка със сладък крем, оформена като привлекателен женски бюст. Накрая за диджестив -лимончело.
Последния ден, няколко часа преди да отлетим от Бари, отново минахме покрай този страхотен ресторант. Недалеч от него има малък площад с колона и лъв пред нея, която наричат Позорния стълб. През Средновековието местните жители връзвали на нея некоректни търговци и платци, които за назидание били поругавани по всякакъв начин.
Толкова за Бари. Утре пътуваме за Лече.
(Следва)
- Приключението Шри Ланка – част 4 - 15.09.2025
- Приключението Шри Ланка – част 3 - 09.09.2025
- Приключението Шри Ланка – част 2 - 02.09.2025
