Брюксел – столицата на Европа

bryuksel-01
Влизането на България в Европейския съюз направи изключително популярна и у нас столицата на Белгия Брюксел. Та нали това е примата на Стария континент! С такъв статут градът се ползва още през втората половина на миналия век, когато тук се настаняват щабквартирата на НАТО и тогавашната Европейска икономическа общност. Присъствието на Европейския парламент, Европейската комисия и други официални институции от международен мащаб дава необходимата тежест на града, но силно урбанизираният пейзаж едва ли радва окото на туристите, които не харесват живот сред бетонова джунгла. И наистина, от тази гледна точка първото впечатление от Брюксел е разочароващо при вида на огромните бетонови здания с ококорени матирани стъкла на прозорците. В центъра на града е истинска рядкост да срещнеш дръвчета. Ако има такива, са окастрени до шушка и приличат на нещо като… остригани овце.

В същото време старинната част на града е съхранила великолепни образци на архитектурата от миналите векове, която не само постига своеобразен баланс, но местата около нея са най-привлекателни за туристите. Без съмнение на първо място е Гран плас – площадът в центъра на града, където през година се постила огромен килим от цветя, „тъкан” от десетки белгийски дизайнери. Тук е известният архитектурен ансамбъл „Големият пазар” със сградите на Кметството, Историческия музей, гилдиите на занаятчиите. Много хора се тълпят пред излъсканата от човешки длани бронзова композиция „Светията”. Казват, че докоснеш ли я, ще ти се сбъднат желанията или най-малкото пак ще се върнеш в Брюксел.

И понеже става дума за символи, в Брюксел има една емблематична скулптура, край която туристите най-много държат да се снимат – фигурката на Manneken Pis, голото пикаещо момченце във фонтана под него. Легендата разказва, че по време на една от многобройните войни през миналите векове Брюксел бил заплашен от взривяване на боеприпасите, но едно момченце се изпишкало върху фитила и така спасило града от гибел. Превърнало се в национален герой! Статуята е изработена в началото на ХVІІ век от придворния скулптор Жером Дюкенуа. Многократно е била похищавана, включително и от Наполеоновите войски, така че става дума за копие. Копие, но символ на белгийската столица! Обикновено момченцето е голо, но често го издокарват и с най-различни униформи. В градския исторически музей има десетки такива облекла, дори и шинел с барета, с които хлапето прилича на… командос. Малцина обаче знаят, че в Брюксел има и скулптура на… пикаещо момиченце. Нарича се Janneke Pis, но няма популярността на Манекена.

На Гран плас всяка вечер е оживено, площадът е място за срещи на младите хора. Наоколо пък е пълно с ресторанти – за пръв път виждам толкова много заведения на едно място. Повечето са с местна кухня, която предлага основното меню за Белгия – миди с пържени картофки и бира. Мидите са изложени пред заведенията в тави с лед, както комшиите ни от Гърция и Турция предлагат прясна риба. В близост до Гран плас има и няколко балкански ресторанта – гръцки, македонски. В Белгия се произвеждат около 500 вида бира! От безалкохолна до 12-градусова, каквато е черната бира. Юпилер е традиционна за белгийците марка светло пиво, но най-популярни са Ламбик, Гейзе и Трапист, която приготвят… монаси от ордена Трап. Казват, че не е известно дали монашеското пиво е своеобразен „пропуск за рая”, но помага да прекараш добре времето си на земята. У нас най-известна е марката Стела Артоа, тя се произвежда в белгийския град Льовен още от… 1366 година!

Ако продължим с кулинарните изкушения, белгийската столица се слави с още ред вкусотии. До пикещото момченце има един малък дюкян за гофрети. Правят ги с пресни ягоди, поръсени с пудра захар. Страхотни са и се оказа, че са традиционен за белгийците десерт. На Гран плас пък е разположен Музеят на… шоколада. Белгийският шоколад се счита за един от най-добрите в света и се ползва с международна слава. Шоколадовите бонбони са гордост на местната индустрия, Neuhaus и Godiva са сред най-престижните марки.

Ако в Брюксел решите да потърсите нещо за спомен, непременно се отбийте в магазините, където се предлага прочутата брюкселска дантела. Тя се плете със специални игли с дървени инкрустирани дръжчици. За първи път навлизат в ежедневието на дамите в средата на ХV век и още тогава започнали да се ценят високо из кралските дворове на Европа. През ХVІІ век с плетене на дантели са се занимавали 22 000 белгийки, а през ХІХ-ти броят им нараства двойно! Сега това производство е в упадък, но все пак продължава на отделни места, дори в Брюксел има Белгийска дантелена манифактура. Великолепни колекции от брюкселска дантела се пазят в Музея на костюма и в Кралския музей на изкуствата и историята в белгийската столица.

Фламандските гоблени не отстъпват по популярност на дантелите. Те започват да се произвеждат през ХV век не само в Брюксел, но и в Брюж, в Антверпен. Основно възпроизвеждат творби на изтъкнати местни живописци като Ван Ейк, Ван дер Вейден и др., като значителни количества отивали за износ.

Какво още може да се види в Брюксел? Ами например Кралския дворец, паметника на крал Алберт І, Двореца на конгресите, Съдебната палата, където е бил затворен Наполеон, бившия стадион „Хейзел”, който след трагедията на мача за Купата на европейските шампиони между английския Ливърпул и италианския гранд Ювентус през 1985 година е бил разрушен напълно и отново възстановен под името „Крал Бодуен”. В този район на белгийската столица се намира и още един от символите на Брюксел – футуристичната фигура на Атомиума, гигантско изображение на молекулата на желязото, представена чрез 9 огромни сфери, всяка с диаметър 18 метра! До лъскавите кълбета може да се изкачите с асансьор, откъдето ще зърнете и… целия европейски континент с най-забележителните културно-исторически паметници на 27-те страни от Евросъюза! Това е паркът Мини Европа, събрал на „носна кърпичка” над 300 умалени архитектурни шедьоври, така че само за няколко часа може да кръстосате Стария конттинент и да си направите снимки кеф ви пред лондонския Биг Бен, кеф ви пред парижката Айфелова кула, в подножието на Везувий или пред Берлинската стена. А за да изпитате и национална гордост, под звуците на „Мила родино” може да се щракнете и пред нашия Рилски манастир.

Първите сведения за съществуването на Брюксел датират от VІІ век, но истинската история на града започва четири столетия по-късно. Днес жителите на този едномилионен град съставляват 10% от населението на страната. Пословични са търканията между двете основни етнически общности – фламандци (холандскоговорящи) и валонци (франкофони). Те имат дълга история, обединява ги католицизмът, а в миналото и борбата им срещу калвинизма в съседката Холандия. От тази страна белгийците добиват независимостта си през 1831 година, когато крал Леополд І става първият монарх на свободното белгийско кралство. Той произхожда от династията на… Сакскобургготите и ето ти още един роднина на нашия Симеон ІІ.

Имате ли повече време, бих ви препоръчал една разходка на около 20 км от Брюксел. Там се намира малко селище, известно в целия свят с разгрома на Наполеоновата армия, когато загиват над 45 000 войници. Ами да, това е Ватерло! И още една идея – Брюж, фламандският град с улиците – водни канали, наричан още „Белгийската Венеция”. Един от най-старите туристически центрове в Европа, където през миналите векове е съществувала истинска търговска империя, където е цъфтяла знаменитата фламандска живопис (Ван Ейк, Ханс Мемлинг и др.), където е възникнала самобитната фламандска архитектура с кръстовидните дървени рамки на фасадите. Тук се пази и една от малкото изнесени извън Италия творби на Микеланджело – статуята Богородица с Младенеца. Само имайте едно на ум, че в Брюж не обичат да се говори на френски. По понятни причини, за които вече стана дума…

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
3/12/2013

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*