ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски
ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА
Забавните истории заедно със снимките от него остават най-ярките спомени от всяко пътуване. И точно защото имаме тазика случки като за цяла книга, решихме да ви ги разкажем и да се посмеем заедно в поредицата „ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА“.
Вижте всички истории от поредицата ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА тук.
ШВЕДСКА МАСА ПО ТУРСКИ
В края на 90-те години на миналия век, когато фирмата ни обърна поглед и към туризма за българи в чужбина, заведохме група нашенци около Коледа на екскурзия в Истанбул. Партньор ни беше една скромна турска фирма, собствениците – брат и сестра, български турци, преселили се в южната ни съседка по време на „голямата екскурзия” през 1989 година. Момичето беше шеф на фирмата. Както повечето наши сънародници, напуснали по принуда родния си край, пазеше добри чувства към България. Дължа й благодарност за съдействието, което ни оказа да видим за първи път този изключителен град, стъпил на два континента.
Респектът от многомилионния мегаполис поизтри неприятното впечатление от срещата ни с турските митничари на влизане през границата с Турция. Имахме неблагополучието да пътуваме в тази посока по време на Рамазана, когато мюсюлманите от ранна утрин до късна доба не слагат нищо в устата си. Комшиите на юг от Капитан Андреево, навлекли митничарски униформи, бяха меко казано изнервени от принудителната липса на храна и други земни радости и решиха да си го изкарат на нас. Обърнаха ни багажите с хастара нагоре, дори ни изсипаха половината стекове с вода, които бяхме взели за из път. Зер да не би да крием в тях наркотици или други незаконни субстанции.
За да стигнем до хотела, не се оказа лесно. Тогава нямаше такава навигация, както в наши дни е просто да настроиш джипиеса на телефона. И картата не върши много работа, когато за първи път попадаш в автомобилния водовъртеж на град като Истанбул. Затова взехме едно такси да ни заведе до крайната точка. Пуснахме го пред автобуса, ние след него. Докато накрая не разберем, че хитрият бакшиш прави повтарящи се обиколки, за да ни таксува повече пари, докато стигнем хотела.
Разгеле, настанихме групата. На сутринта след първата закуска в хотела нашите български туристи се оплакаха, че храната им е на меню, а не на шведска маса, както сме им обещали. Естествено вдигнах скандал на управителя на ресторанта. И на следващата сутрин видях как турските хотелиери умеят да шмекеруват така, че клиентите им да са доволни. Когато влязохме в ресторанта, въпросната маса беше подредена така, че сънародниците ни възкликнаха:“ Абе друго си е шведската маса, я виж какво е изобилие!” А всъщност като количество закуската не правеше никакво изключение от предния ден. Просто турските колеги бяха подредили масата… пред огромно огледало, което създаваше зрителната илюзия за богатия избор, какъвто обикновено виждаме на шведските маси в хотелите на нашите южни комшии! Както се казва – очите пълни, ама днешното е като вчерашното.
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
