АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН: 2. Градът на ветровете

АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН

Вижте всички статии от поредицата „АЗЕРБАЙДЖАН – ЗЕМЯТА НА ВЕЧНИЯ ОГЪН тук.

2. Градът на ветровете

Когато съзрете из улиците на азербайджанската столица прословутите… лондонски таксита, не търкайте изненадани очи със съмнението къде сте в момента – в Баку или някъде край Темза. Да, това са наистина познатите таксиметрови автомобили от Албиона, но си носят азербайджански номера и се движат по бакинските улици и булеварди.

Президентът Илхан Алиев ги харесал при едно гостуване в британската столица и поръчал да доставят на Баку от тях. Както в Лондон, така и тук те не са само в традиционния от десетилетия черен цвят, има например и лилава имитация на… патладжана. Екскурзоводът ни Ариф разказва за една шега на местните жители. На въпроса какво би се получило, ако две таксита във въпросния цвят се блъснат едно в друго, отговорът е „бакладжановая икра” (патладжанов хайвер на руски език) или казано на български просто… кьопоолу!

Когато първата вечер седнахме да хапнем риба в един от популярните ресторанти на брега на Каспийско море – Deria Fish House, бързо схванахме защо наричат Баку „градът на ветровете”. Ами духа си и то здраво, затова вечер е препоръчително да си носиш връхна дреха. Особено когато си на бакинското крайбрежие. Иначе през деня вятърът не се усеща толкова заради горещото време, което не признава, че вече сме в началото на септември. А жегата изпива тялото най-вече, когато обикаляш пешком по уличките зад крепостните стени на Стария град – Ичери Шехер, обявен през 2000 година за обект на ЮНЕСКО. Оттук започва и запознанството ни с азербайджанската столица.

Ичери Шехер означава „вътрешен град” . Оттогава са и крепостните стени, ограждащи територия от около 22 хектара,в която се е влизало през пет порти (сега са отворени две). Всеки е бил длъжен да се изкъпе, преди да влезе в града, а копитата на конете да се дезинфекцират! В момента тук живеят 6000 души, сред които и такива от етноса лезги, пристигнали някога от съседния Дагестан. Разходката из павираните улички на стария град е истинско предизвикателство за туристите, чиято страст са снимките и любопитството към местното наследство и култура. В този смисъл Ичери Шехер е находка: с Двореца на ширваншаховете и кулите, обвеяни с легенди, с арт галериите и сергиите с всякакви сувенири, с някогашните кервансараи, давали подслон на търговците по Пътя на коприната, с кафенетата и спретнатите ресторантчета, от които апетитно ухае на местните азербайджански манджи, с уличните продавачи на сладолед и сокове от нар и диня, със спомена за култовите руски филми, снимани тук: „Диамантената ръка”, „Техеран 43”, „Човекът амфибия”, с табладжиите и неизменните кибици край тях… Истински букет от цветове и аромати, съвкупност от минало и съвремие!

Какво по-интересно може да се види в стария град?

Четириъгълната кула – в нея при опасност жителите съхранявали богатствата си. Била нещо като местен трезор, а днес е картинна галерия.

Дворецът на ширваншаховете– резиденция на владетелите на Ширванската държава, съществувала през Средновековието в рамките на областта Ширван, на територията на днешния Азербайджан.Според арабския историк Ал Масуди, живял през IX век, тя се простирала от Каспийско море до град Габала, в северозападната част на страната. През нея минавал оживен търговски път, била център на земеделие и производство на коприна и често нашественици я подлагали на нападения. Титлата ширваншах носели владетелите от три големи ширвански династии, етнически араби, в периода VIII – XVI век . Те считали себе си за потомци на персийските царе, покровителствали културата и особено литературата. По тяхно време, през XV век, творил и почитаният изключително много в Азербайджан персийски поет Низами Ганджеви. Неговото име днес носи Музеят на литературата в Баку.

Строителството на двореца започнало през XII век, а три столетия по-късно бил разширен по времето на двама от последните ширваншахове – Халилулах и Фарух Ясар. Дворецът, изграден в характерния за Изтока архитектурен стил, е на два етажа. Тук живеело семейството на владетеля, оттук управлявал държавата. Наред с мавзолея на шаха, джамията с минаре, ротондата – павилион Диванхана, банята и други части на дворцовия комплекс, най-интересна е тронната зала, където ширваншахът е приемал знатните си гости. Придворният поет от XV век Бадр Ширвани описва тази зала така: „Тя е синя като небето и златна като слънцето. Куполът й е обсипан със звезди.” Всъщност куполът е бил покрит с традиционните за ислямското изкуство керамични плочки, наричани каши, по името на иранския град Кашан, където са ги произвеждали. Били с многоъгълна или звездовидна форма, с тях покривали и стените и пода на залата. За съжаление при завоеванията били ограбени. Такива плочки все пак са открити през 1925 година и могат да се видят в експозицията на двореца заедно с оръжие, традиционни облекла, музикални инструменти, съдове, бижута и други предмети от ширванската култура. Дворецът на ширваншаховете е построен в Ичери Шехер, след като тук поради земетресение е преместена от град Шемахи тогавашната столица на Ширванската държава. Счита се за една от перлите на азербайджанската архитектура.

Кулата на девицата е друг от значимите културно-исторически паметници в стария град. Издигната е през V век, стените й са дебели цели 5 метра, висока е над 30 метра и от върха й се вижда целия град. Изградена е със строителен материал от типична за региона варовикова скала. Служела за отбрана от нашественици, през XV и XVI век я използвали и за обсерватория. За нея се носят различни легенди. Една от тях разказва за девойка, която се хвърлила от кулата, принудена да се омъжи насила. Ариф разказва, че с археологическите находки около Кулата на девицата се е оформил център на три религии: ислям, християнство и зороастризъм.

В Музея на миниатюрните книги се съхраняват 4350 издания от 62 страни. А едно от най-забележителните събития в стария град е честването на Новруз – древният азербайджански празник, посветен на пробуждането на природата през пролетта и началото на селскостопанската работа. Всяка година на 20 март улиците на Ичери Шехер оживяват от шеги и закачки с изпълненията на жонгльори и артисти. Децата обикалят къщите с шапка в ръка, надявайки се съсед с добро сърце да им сложи в нея някое апетитно лакомство. Традиционен по това време е обичаят да се прескача огън. Според поверието огънят изтръгва болестите и трудностите и затова всеки, който участва в този ритуал, е длъжен да каже: „Нека всички мои беди да горят в огъня”. Девойките гадаят коя кога и за кого ще се омъжи. Садят се семена от пшеница – символ на пробуждането на растенията. Красят се и яйца. Устройват се игри и разни състезания: конна езда, фехтовка, ходене по въже, бой с петли и др. Обичайно е да се ходи на гости при роднини, да се даряват с баклава (тук я наричат пахлава) или с други „сладости”. На този празник се забравят всякакви сръдни. А на празничната трапеза, отрупана с какви ли не местни блюда и мезета, плодове и ядки, обезателно трябва да присъстват седем десерта.Не ви ли напомня Новруз на нашите пролетни празници – Сирни заговезни, Лазарица?

Новруз е древен празник и обикновено се провежда четири дни – от 21 до 24 март в цялата страна. Смята се, че тогава се пробуждат и четирите основни и жизнено важни елемента: огънят, водата, въздухът и земята. Учени са доказали, че той съществува от приблизително 5000 години и в голяма степен е свързан със зороастризма, с поклонението пред огъня. Празникът се споменява в свещената книга на тази религия „Авеста”.

До средата на XIX век жителите на Баку населявали предимно Ичери Шехер. След петролния бум населението започнало рязко да се увеличава и градът постепенно излязъл от старите крепостни стени. Когато и ние сторихме същото, за да поемем из новия Баку, трябваше да изчакаме да мине президенският кортеж. Тогава можахме да видим и сградата на фондацията „Гейдар Алиев” и един от най-известните в града хотели – „Четири сезона”, 90-тият поред на тази световна верига, построен в стил „Beaux Arts”.

Днес в Баку живеят близо 3 милиона души. Азербайджанската столица гони стандарта на развитите мегаполиси и това се вижда с просто око още през първите изминати километри от летището към центъра по един от главните булеварди на името на покойния президент Гейдар Алиев. Хотелът ни беше сравнително далеч от центъра, но пък имахме възможност, тръгвайки оттам, да се движим почти по цялото протежение на града, успоредно на Каспийския залив, и да видим повечето му забележителности. Ето го Олимпийският стадион – построен през 2015 година, с подвижен покрив и капацитет 70 000 зрители, където през 2020 година ще се играят футболни мачове за европейската купа. Нощно време корпусът му засиява в ослепителна пурпурна светлина! Олимпийското село – блоковете за спортисти днес са жилища за столичани или офиси на местната администрация. Следват ултрамодерни небостъргачи – целите в стъкло и футуристични форми. Продължаваме към центъра, където се извисява лъскавата сграда на хотел Хилтън с популярния в Баку коктейл бар 360, на 25-тия етаж, със зашеметяваща гледка. Край нас се нижат сгради в традиционния варовиков цвят, но в различни европейски стилове: готика, барок, неоренесанс, строени в края на XIX и началото на миналия век, както и по съветско време. На партерните им етажи блестят витрините на маркови бутици, шоурумове на автомобили от най-висока класа. Строителството в града не спира и на много места може да се видят кулокранове край поредния строителен обект. В етап на изграждане са и двата супермодерни хотела – „Полумесец” и „Пълнолуние”, последна дума на архитектурното творчество.

Пътното движение в града е добре структурирано с наличието на широки булеварди, подлези и надлези. Но трафикът е много натоварен, от ранна утрин до късна доба, и на един от главните и най-дълги булеварди – Проспектът на нефтяниците, може направо да ти скъса нервите. Колите нямат чет, въпреки наличието, както и у нас, на метро. То е построено през 1969 година и покрива разстояние от 37 километра. Успоредно на този булевард се простира Крайморският парк, където на Площада на националното знаме се извисява огромният флаг на Азербайджан. Пилонът, на който се вее трибагреникът, е висок 70 метра, а самото знаме е широко цели 35 метра! До 2010 година флагът на Азербайджан е бил най-високо издигнатият в света и е включен в Книгата на Гинес! Паркът е истински зелен рай, изпълнен с кафенета, ресторанти, чайхани и други места за забавления. Чайханите са особено популярни не само в Баку. Това са местата, където азерите обичат по традиция да пият чай – тяхната национална напитка, и същевременно да побъбрят с приятели или да водят делови разговор.

Спираме пред единствения в света Музей на килимите, представящ този стар поминък – килимарството, с образци от седем килимарски школи в различни региони на страната. Във фондовете на музея се съхраняват над 10 100 експоната. В своята половинвековна история (основан е през 1967 година) музеят е организирал над 30 изложби в различни страни по света. Сградата, в която се помещава това голямо национално богатство на Азербайджан, е построена през 2014 година по проект на австрийския архитект Франц Янс и има уникалната форма на полуотворен килим. През 2010 година азербайджанското килимарство е включено в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Само на метри от музея е Малката Венеция – развлекателен парк със заведения, мостове и водни канали, по които плават истински гондоли. А тръгнем ли по брега на морето, ще стигнем до Каспийския мол – един от най-новите търговски центрове, най-големият в Кавказкия регион, и до огромното виенско колело, обляно нощно време в ефектна светлина, което удивително наподобява „братовчедите” си в Лондон и в Сингапур. В края на залива е Кристалната зала, която домакинстваше на Евровизия през 2012 година. Залата е с уникална архитектура,побира 25 000 зрители и за строителстовото й са изразходвани близо 140 милиона евро. А Площадът на фонтаните е едно от най-привлекателните места за разходка в града, където може да се снимате и с бронзовите фигури на момичето с червилото или момичето с чадъра. Тук има много заведения и магазини, а и денем, и вечер е пълно с хора, тръгнали на шопинг или просто да се забавляват.

След вечеря в един от ресторантите в Баку Ариф ни отведе на хълма, разположен в подножието на трите гигантски небостъргача – Кулите на пламъка. От специално оформената наблюдателна площадка се открива най-добрата панорамна гледка към града и Каспийския залив. Преди политическите промени в страната на това място се е издигал огромен паметник на болшевишкия партиен функционер Сергей Киров, убит през 1934 година по времето на Сталиновите репресии в бившия СССР. Впрочем, улиците и булевардите в Баку до началото на 90-те години на миналия век са носели имената на точно такива съветски комунистически дейци. Има една улица в града, която по царско време се наричала „Николаевская”, по съветско – „Комунистическая”, а днес носи името „Независимост”.

Кулите на пламъка са един от символите на Баку. Построени са през 2012 година, височината им е 190 метра и за изграждането им са похарчени 350 милиона долара.Имат хотелска част, офиси и жилищни площи. Отвън са покрити с LED стъкла, които дават възможност при зададена с компютър програма да се изобразяват различни фигури и цветови нюанси. Виждат се почти от всяка точка в града, но впечатляващата им „игра с публиката” започва след като падне мракът. Тогава се появяват цветовете на азербайджанския национален флаг, които постепенно преливат в горящи пламъци. Ефектът е страхотен! А що се отнася до огнените езици, коити плъзват по фундамента на трите огромни небостъргача, утре ще ги видим на живо в естествената им среда.Там, където гори вечният огън…

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21