ФЕНОМЕНЪТ ЗАНЗИБАР: 1. Защо Занзибар стана толкова привлекателна туристическа дестинация?

ФЕНОМЕНЪТ ЗАНЗИБАР

През тази зима африканският остров Занзибар се превърна в тотален хит за родните ни туристи. Измъчени от постоянните локдауни и страхове от ширещата се по целия свят пандемия, зажаднелите за слънце, море и свобода от всякакви рестрикции, сънародници налазиха екзотичните плажове на острова. Ако преди заразата тук са почивали не повече от 500-600 българи, сега – от декември до март, се стекоха няколко хиляди! Занзибар сякаш изникна като спасителен пояс от нищото, стана нещо като Обетована земя за ваканция, каквато познавахме преди коронавируса. И логично дори го сравнихме с морския ни динозавър Слънчев бряг.

Екзотичният остров Занзибар се намира в западната част на Индийския океан, на площ от 2654 кв.км, включвайки два основни острова от едноименния архипелаг – Угунджа, където основно се съсредоточават местата за ваканция на туристите, и Пемба. С континенталната част на страната и столицата й Дар ес Салаам има директна връзка по въздух и вода. Климатът е тропически, като се обособяват сухи и влажни сезони в зависимост от дъждовете, които падат на острова. Най-благоприятни за почивка са сухите месеци – от юни до октомври и актуалния за българите период декември-средата на март. Обичайно температурата на въздуха се движи между 28-32 градуса , на морската вода 27-28 градуса. Слънцето е много силно, особено по обяд, и затова се препоръчва използването на слънцезащитни кремове с фактор 50, слънчеви очила и шапки. Денонощието е разделено по равно – 12 часа ден и 12 часа нощ. Изгревът и залезът са по едно и също време през цялата година. А часовата разлика с България е само… 60 минути.

Вижте всички статии от поредицата „ФЕНОМЕНЪТ ЗАНЗИБАР тук.

1. Защо Занзибар стана толкова привлекателна туристическа дестинация?

Първата и най-важна причина: липсата на ковид ограниченията, стиснали като в менгеме милиони изтерзани от чумата на XXI век хора по цялата планета. За да влезеш в Занзибар не се иска ПСР- тест, няма карантина, маските не са задължителни освен за персонала на хотелите, ресторантите, магазините и в транспортните средства, за дистанция да не говорим. Дезинфектанти обаче има навсякъде, а в хотелските ресторанти обслужването на блок масите става с ръкавици за еднократна употреба и през витрини със стъклена преграда. Разбира се, наивно е да се мисли, че пандемията е заобиколила острова и особено неговия „кръвен роднина” – континенталната Танзания. Редовно следя по интернет картата за развитието на коронавируса в света, но ако през септември миналата година, например, данните за Танзания сочат 509 случая на заразяване, същото число се мъдри и днес. Това идва да потвърди подозрението, че местните власти потулват истинската ситуация. Да припомня, че бившият президент на страната Джон Магуфули, вече покойник, твърдеше убедително, че в Танзания няма никакъв ковид. За беда тъкмо коварният вирус го прати в отвъдното. Но така или иначе сред хилядите българи, които се радваха на занзибарския рай, се намериха само няколко души със съмнение за положителен резултат при ПСР-теста. Толкова, за да има и оправдание за решението на здравните ни власти да наложат 10-дневна карантина на всички българи, връщащи се от Занзибар.
Природата на Занзибар е другият важен фактор за огромния интерес към острова. Тя е повече от щедра и това е първото, което грабва окото на любителите на екзотични пътешествия. Морската вода – изумрудена, кристално чиста, идеална за гмуркане. Плажовете – с пясък, бял като брашно, сякаш извадени от рекламен постер, чудесни за сутрешни и вечерни разходки, дори за… футбол. Имахме удоволствието да бъдем в хотел непосредствено до Нунгви – един от най-хубавите плажове, разположен по бреговата ивица в северната част на острова. И всеки късен следобед малки и големи тичат подир топката, боси, но с екипите на местни футболни отбори. Влюбени до уши във великата игра!
В Занзибар са характерни силно отчетливите приливи и отливи, които обаче не се подчиняват на някакъв редовен цикъл. Затова в хотела ни препоръчаха специализирани сайтове, от които да следим, ако желаем, кога водата се дръпва надалеч, дори на повече от километър, и кога се връща. Виждах как мнозина джапат из оголеното дъно далеч от плажа, търсейки морски звезди и всякакви дребни океански твари. Добре е това да се прави внимателно, по възможност с водни обувки, защото изникват камъни, корали и морски таралежи, досегът с които никак не е здравословен. Тази своеобразна разходка изисква и повишено внимание, когато започне приливът. За хора, които не умеят да плуват или пък водят със себе си малки деца, тя не е безопасна. Водата приижда бързо, става доста дълбока дори току пред плажа, на повърхността е топла, но по-надолу доста студена. Що се отнася до коралите, за първи път на плажа Нунгви виждах такива огромни екземпляри с вид на гигантски скални отломъци. Ами съдете сами: на един такъв корал е кацнал цял ресторант!
За да усетите магията на океана, бих препоръчал една много атрактивна морска екскурзия – Safari Blue. Ще плавате с традиционната дървена лодка доу из залива Menai Bay в югозападната част на острова, като при повече късмет може да ви съпровождат малки групи делфини. След това ще имате възможност на два пъти да се гмурнете с шнорхел и маска в невероятно прозрачната вода и да се порадвате на страхотни подводни пейзажи. После ще излезете на сушата в един от красивите острови на архипелага – Kwale, за да опитате от богатото морско меню, приготвено от екипа на сафарито. Ще ви предложат и плодове, каквито виждате за пръв път в живота си. Накрая ще се разходите до гигантския, почти 100-годишен, баобаб сред гората и ще имате още един шанс за морска баня, преди да се отправите обратно към хотела си.
Горите са още едно от богатствата на острова. Вечнозелени, с разнообразна и сравнително непозната за българите растителност. Дом на ендемични животни начело с редкия и все по-малоброен вид на червените маймуни колобус и гигантските костенурки, заселени преди стотина години от Сейшелските острови. Ако ви омръзнат плажните удоволствия и се запишете на една от най-популярните екскурзии в Занзибар – посещението на националния парк „Джозани”, бродейки из гъстата джунгла ще може да видите на ръка разстояние въпросните червеникави маймунки, селекцията от рядко красиви пеперуди, стройните като върлини евкалиптови дървета и мангровата гора, пуснала корени като пипала на октопод сред подгизналата почва. Оказва се, че мангровото дърво служи за чудесен и много здрав строителен материал.
Костенурките-гиганти може да видите на другата популярна екскурзия – Островът на затворниците. Дотам се стига за трийсетина минути с лодка от брега на столицата Занзибар. Тук са държали роби за продан, после сградата на затвора, който впрочем никога не е влизал в тази роля, е станала карантинна болница за заболели от жълта треска, а днес няма нищо друго освен едно барче за разхладителни напитки и бира. Друга от сградите е превърната в бутиков хотел, собственост на местна петролна компания. Костенурките пък са доставени през 1919 година от британския губернатор на Сейшелите като дар за оманския султан на Занзибар. Домакините ще ви дадат зеленища, ако желаете да се позабавлявате и да храните тези дълголетни обитатели на острова. Има екземпляри на по близо 200 години.
До Острова на затворниците ще се придвижите с типичната за този район на света дървена плоскодънна лодка доу. Тя е разпространена в Индия, в страните от Персийския залив и естествено в Източна Африка. Изработва се предимно от акациево дърво. Използвали са я и в миналото, и сега за превоз на товари и пътници, за риболов. Повечето такива лодки имат и триъгълни платна. Местните туристически фирми предлагат разходки с лодките доу – на морско сафари или по залез, когато пейзажът е фантастичен с потъващото зад хоризонта слънце на фона на морската шир. Може да посетите селището Мкокотони, където ще видите как местните майстори изработват нови лодки доу или ремонтират старите, а и как се извършва украсата с дърворезба на традиционните за старата част на занзибарската столица дървени врати на сградите.
Хотелската база в Занзибар се оказа абсолютно подготвена за този истински бум на туристи. Останах приятно изненадан от качеството на стаите и сервиза, от хигиената, от допълнителните услуги и забавленията, които се предлагат, особено живата музика на вечеря. Леглата са снабдени с балдахини заради потенциалната агресия на комарите. Казвам потенциална, защото през цялото ни пребиваване на острова не ни „уважи” нито един от тези тропически досадници. Това не значи да тръгнете без подходящи репеленти, които са разумна превантивна мярка по тези географски ширини. За разлика от континенталната Танзания в Занзибар не се изисква задължителна ваксинация срещу жълта треска.
За електричеството пък е добре да се снабдите предварително с адаптер – електрическото напрежение е 220 / 240 V/ 50 Hz, принципно като у нас, но контактите приемат щепсели британски тип – с по три обли или три плоски щифта. В хотелите, включително и в нашия, Wi-Fi е безплатен. Такъв може да имате и в някои ресторанти и барове, но при задължителна консумация. Още на летището, като пристигнете и приключат формалностите по издаване на визата, може не само да обмените пари в местна валута, но и да си купите по желание танзанийска SIM карта, която дава много добро качество на мобилната ви връзка – в хотела, на плажа или когато сте на екскурзия. За SIM карта с покритие 3G на най-популярния местен мобилен оператор Zantel ще платите за седмица/100 минути само 10 долара.
Що се отнася до храната, кухнята в Занзибар е смесица от влиянието на различните култури на острова. Основно се консумира риба и морски продукти: калмари, скариди, октоподи, от месата – пилешко, агнешко и телешко, голямо е разнообразието от гарнитури и салати. И на закуска, и на вечеря може да хапнеш пресни екзотични плодове. Бих похвалил и местната бира, може би най-вече „Килиманджаро”, която най-много ми хареса. И разбира се страхотните фрешове от манго. Водата обаче не става за пиене и се препоръчва само бутилирана, дори и за … миене на зъбите. В хотелите кухнята е адаптирана към вкуса на европейците, но е добре да се опитат и местните специалитети. В сравнително по-приличните ресторанти по крайбрежието или в столицата, където един обяд например обикновено излиза към 15-20 долара на човек, занзибарските манджи, включително рибите и морските дарове, се предлагат пресни, без предварителна заготовка, затова се приготвят бавно и се чака повече. Но си струва, когато е вкусно. А е вкусно и благодарение на подправките, станали емблематични за острова още от времето, когато през далечната 1498 година тук стъпва знаменитият мореплавател Вашку да Гама. Неслучайно наричат Занзибар Островът на подправките и тук има всичко, за което би мечтала една домакиня: канела, карамфил, ванилия, джинджифил, куркума, къри,шафран, индийско орехче, черен пипер и какво ли още не. Купуването на подправки е едва ли не задължителна част от шопинга в Занзибар. А има и специализиран тур в плантация, където ще ви покажат как подправките растат в естествената им среда преди да се озоват на пазара.

(Следва)

За Коледните празници, от 17 до 28.12.2021 година, туристическа компания Бояна-МГ организира ваканция в Занзибар. Повече подробности може да научите в сайта на фирмата www.boiana-mg.bg.

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21