Доминиканска република – Карибски купон. 4 ден: Нова година … под индиго

След закуска с Мария направихме специална фотосесия из парка на хотела. При толкова красота решихме да прибавим още малко: нея с новата сламена шапка и аз с фланелка на „Барселона“. После продължихме на плажа и така до обяд. Днес основният ресторант Ел Карибе не приемаше гости за обяд. Течеше трескава подготовка за новогодишната вечер, затова хапнахме в Mare Nostrum. Из целия хотел звучеше „Тиха нощ, свята нощ“. Направихме си и по един масаж, макар че едва не се разминахме с резервирания час. Някакви рускини (че кой друг!) се бяха намърдали преди нас и трябваше да ги чакаме цяло футболно полувреме. Край шатрата се бяха разположили съпрузите им, един от които имаше огромно шкембе, беше се изтегнал на шезлонг и хъркаше като велинградски гатер. Явно беше запразнил още от сутринта.

С двете семейства се бяхме уговорили да се съберем в лобито, за да отпразнуваме българската Нова година. Нали страната ни е 6 часа напред спрямо Доминикана! Мария и Ева отидоха да купят подарък на Василка, която е именяк. Искали да купят картина, но попаднали на вчерашния „ники-ники“,който им поискал 5 пъти по-висока цена за подобен пейзаж, за който в Mondo Autentico платихме 5 пъти по-малко. Тогава взели плажен шал, много красив наистина, и жената искрено се зарадва на този подарък. Точно в 18.00 напълнихме чашите с уиски и след едно мощно „Наздраве“ посрещнахме Новата година!

Час след нашата наздравица дойде ред и на западняците. В лобито бяха курдисали голям екран, на който се появи часовник, отброяващ последната минута на старата година. Когато удари 12-тият час, мощен рев раздра въздуха в салона, изцепи се и някакъв ди джей. Какво да се прави, на малка България кой да обърне такова внимание…През това време изникнаха тонколони, микрофони, домакините започнаха да оформят и мястото за танци по време на новогодишния купон, който щеше да последва официалната вечеря.

Когато с Мария се отправихме към Ел Касабе, барнати като за официален празник, ни заляха отвсякъде светлини и ритми. Пред ресторантите домакините бяха изнесли масички с вино и плодове и много чаши с коктейли, бяха се погрижили и за ефектно посрещане на гостите. Пред входа на Ел Касабе бяха поставили статуи на два бели „галопиращи“ коня, ярко светеше празничния надпис „Happy New Year“, а от тавана се люлееха гроздове с балони. Направихме си по една снимка с момче и момиче в силно оскъдно облекло и с чаша подсладен коктейл заехме местата си в ресторанта. На масата бяхме 8 човека, т.е. присъедини се и семейството от Димитровград.

Когато се отправих към блок масата, останах изумен – за първи път виждах такова изобилие и най-вече истинска художествена кулинария! Щандовете бяха подредени със страхотно въображение и чувство за естетика и хумор. От плодове и месо бяха оформени различни човешки и животински фигури. Над всички блестеше голямата морска сирена с много апетитни цици. От кръста надолу беше облепена с тънки резенчета пушена сьомга, имитиращи люспите от опашката на жената-риба. Около сирената бяха наредени плата с огромни лобстери, кралски скариди и какви ли още не дарове от морето. Разбира се и обичайните за този празник месни деликатеси – пуйка, свинско и пр. Бутилка с уиски не липсваше на масата ни, но наблегнахме на виното.

Всичко бе о’кей, когато изведнъж към 22.00 келнерите се разшетаха и започнаха да… прибират лакомствата от шведската маса, преди още да сме си взели десерта. Направо се опулихме, защото очаквахме да си къркаме и мезим така до идването на новата година. Нали в България сме свикнали така. Да, ама не! Тук е Доминикана. Хапваш каквото хапваш до 22.30 и шоуто продължава в лоби бара, където бяха изнесли тонколоните и микрофоните. Има чаши с шампанско, оркестър и певица с голямо деколте. Остава да си вземеш питието и така, на крак, да си тананикаш меренгето, докато почнат фойерверките и шефът на оркестъра обяви настъпването на следващото дванадесетмесечие.

Така посрещнахме Новата година два пъти или както се казва – под индиго.

(Следва продължение!)

8/11/2012