Доминиканска република – Карибски купон. 5 ден: Сред индианците таино

Доминиканска република: Сред индианците таино

Доминиканска република: Сред индианците таино

В описанието на днешния ден ще прескоча плажния релакс – ясно е какво може да правим на „брашнения“ атлантически бряг – къпане в океана и пестеливи слънчеви бани. Къпането след новогодишната нощ е особено полезно и макар че съвсем не ни е гонил махмурлук, досегът с морската вода се оказа не само ободряващ, направо вълшебен!

За да не скучаем след обяда, решихме да посетим едно много приятно кътче сред природата, където може да се видят много представители на растителния и животинския свят, има и градина с орхидеи, делфинариум и индианско селище. Това място се казва Манати парк.

Дотам се отива безплатно – идва аявтобус на парка, шарен като папагал,и откарва посетителите за по-малко от 20 минути. Освен, че е многоцветен, въпросният автобус е целият от метал, включително седалките. Шофьорът – тантурест негър, е натоварен най-напред да вземе парите за входната такса на парка – по 30 $ на калпак,и чак тогава да тръгва. Може би е патил от навлеци, които само са използвали автобуса да се измъкнат безплатно от хотела.

В Манати парк отидохме само двамата с Мария и изкарахме три много приятни часа. Още на входа на парка се снимахме с папагал- да се върнеш от Карибите без снимка с говорещата птица си е жив резил! След това ни пое едно негърче от персонала, за да ни разходи из парка. Едра игуана ни пресече пътя – навярно е искала да ни поздрави за добре дошли. И да ни подскаже, че малко по-надолу може да срещнем нейни „сънародници“, включително и бебета – игуани. Казахме си здрасти с птицата токано, която познаваме от гостуването си на водопада Игуасу. Снимахме три мързеливи крокодила, полегнали на сянка, всеки от тях с дължина поне 3-4 метра. Толкова на брой бяха и огромните водни костенурки, които заварихме да „медитират“ – навярно за това не ни обърнаха внимание. Най-красиви бяха ято розови фламинго, които шумно се караха как да разделят уловената риба.

Ето ни и пред индианското селище на племето таино. Всъщност това са 5-6 колиби, в които наследниците на някогашните предци, посрещнали Колумб, продаваха ръчно изработени от тях сувенири: герданчета, статуетки и др. Каква ирония на съдбата: преди повече от 500 години настъпващите от Европа завоеватели залъгвали местното карибско население с дрънкулки, а днес се случва точно обратното – на подобни залъгалки сега се радват туристите от Стария континент!

В това индианско селище се провежда 20-минутно шоу. Играят две момчета и две момичета с намазани според индианската традиция лица. Танцът се върти около дървената статуя на местно божество, като „оборотите“ му постепенно се засилват. Накрая имаш чувстовото, че младите танцьори са дрогирани, особено „жрецът“,която непрекъснато прави някакви заклинания. В общи линии семпла продукция, като за масови туристи. Единствено хубавото са красивите танцьорки, с които си правим снимка за спомен.

Накрая идва ред на делфинариума. По-малък е от нашия във Варна, но за сметка на това освен делфини сред „артистичния състав“ е включен морски лъв. Делфините вършат същите номера като у нас: плуват с малки деца, скачат да докоснат провесените топки, „разхождат“ се из басейна по…опашка и пр. Виж, морският лъв е друга бира. Стои прав край басейна и приема…целувки и поздравления от деца и възрастни пред обектива на фотографа. После играе с дресьора си танго. И накрая, за да си освободи напрежението, звучно пуска гълъбче, заливайки публиката в смях.

(Следва продължение!)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
9/11/2012
Comments
  1. Руми
  2. Бояна-МГ

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*