Виена – Бастионът на императорите
Виена отново ще стане притегателен център за хиляди туристи от целия свят. Започва голямото предколедно пазаруване! Традиция, с която столицата на Австрия се слави открай време. Залят от светлини и коледна украса, градът на Йохан Щраус отново ще хвърли в изкушения любителите на шопинга.
Но ако сте за първи път във Виена, покрай треската за подаръци отделете време да разгледате града. Препоръчвам една кратка обиколка по известната улица Рингщрасе, която загражда старата част на Виена и фактически заема някогашната крепостна стена на столицата. Така ще може да видите „маркови” забележителности като катедралата Карлскирхе; сградата на Виенската филхармония, където всяка година на 1 януари се изнася тържествен концерт; Виенската опера, която е била бомбардирана от руснаците през Втората световна война, а сега ежегодно в някой от зимните месеци домакинства на традиционния виенски бал; паметниците на некоронованата императрица Мария Тереза, по времето на която Виена преживява своя златен век, на Гьоте и Шилер, като и тук, както в останалите немскоговорящи страни, в учебната програма по литература се изучават тези двама велики творци: Кметството; Зимния дворец Хофсбург на династията на Хабсбургите, управлявали страната 650 години. Сега тук се веят знамената на десетки страни, дворецът е средище на редица важни международни прояви – конгреси, конференции и пр. В този район е и Министерският съвет, където е и седалището на австрийския канцлер. Всички тези архитектурни ансамбли впечатляват със своята импозантност, утвърждавайки по този начин представата за мощта на австрийските владетели. Виена столетия наред е била бастион на крале и императори! В по-различен стил – например гръцки, е построена сградата на Парламента със статуята на богинята Атина Палада , в арабски пък Казармения комплекс.
Не се изненадвайте от доминиращата роля на класическата музика в австрийската столица. Къде другаде тя ще звучи навсякъде, ако не във Виена? По телевизията, по радиото, в концертните зали, в хотелските ресторанти и стаи… Спомням си, че бях отседнал в хотел на името на Йохан Щраус. Наред с многото фотоси от живота на твореца, изложени по стените на лобито и в ресторанта, валсовете, които слушах едва ли не денонощно, ме впечатли дори ценоразписът за минибара – беше подвързан с корици, изписани с ноти от произведения на великия композитор. Да не забравяме, че Виена е изборът за поле на творчеството и на много други музикални гении като Моцарт, Бетховен, Шуберт, Брамс …
Има поне три места във Виена, на които си заслужава да обърнете повече внимание. Дворецът Шьонбрун е бивша лятна резиденция на Хабсбургите. През зимата външно не е толкова впечатляващ, колкото пролетно време, когато прочутите шьонбрунски градини с лехи от ярки цветя и декоративни храсти топлят окото и доставят неизмеримо естетическо удоволствие,подобно на парковете в Царское село или Версай. Дворецът е бил собственост на Хабсбургите до края на Първата световна война. Бил е разрушаван от турците при обсадата на Виена, после по нареждане на император Леполд І е строен отново / ХVІІ век/, при императрица Мария Тереза се оформя в стил рококо. След падането на монархията през 1918 година става собственост на младата австрийска република и отваря вратите си за посетители. През 1961 година тук се провежда срещата на американския президент Джон Кенеди и съветския комунистически лидер Никита Хрушчов за излизане от кризата, изправила планетата пред опасността от трета световна война. Дворецът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.
В центъра на Виена е един от символите на града – катедралата Св.Стефан. Строена няколко века, горяла след пожар през 1945 година / затова и оригиналните витражи не са запазени/, тя е възстановена след Втората световна война с волни пожертвувания на населението от цяла Австрия. Катедралата респектира с внушителните си размери – 136 м височина на Южната кула, 68 на Северната. СтроитЕлството й започва през ХІІ век в романски стил , завършава през ХVІ-то столетие в готически. В периода 1476 – 1487 година скулпторът Вилхелм Ролингер украсява храма с дърворезби, статуи и богата декорация, голяма част от които за съжаление са унищожени при пожара. През 1513 година в катедралата е поставен орган, който се смята за един от най-големите в Европа. По време на обсадата на Виена от турците през 1529 година Южната кула е служела за щаб, откъдето се е ръководела отбраната на града. Храмът има 23 камбани, една от които е изработена от оръжията на разгромените при обсадата турски войски. Сред реликвите, изложени в този забележителен исторически паметник, се открояват Печенската икона на Св.Богородица, парче от покривката на масата от Тайната вечеря, черепите на светците Дамян и Козма, както и мощите на Св.Валентин – патрон на празника на влюбените. Самата катедрала носи името на Свети Стефан – християнски мъченик и покровител на Виена.
Третото ми предложение е свързано с виенския дом на изкуството на името на художника Фриденсрайх Хундертвасер /1928 – 2000/. Ако сте били в Барселона, ще попаднете почти в света на Гауди. Същият ексцентричен стил с нестандартни форми, ярки цветове и хрумвания, каквито могат да се родят само в главата на човек, който ненавижда статуквото. Целият живот на този забележителен творец е низ от предизвикателства и пълна нетърпимост към симетрията. Според него тя е противопоказна за човешката душевност и всичко, което той прави, е да я руши на всяка крачка. Домът Хундертвасер представлява жилищна кооперация, строена през 80-те години на миналия век.Още външният вид на фасада разкрива философията на художника – асиметрични очертания, грапави стени. На покрива – тонове пръст и трева, дървета, пък които излизат от…стаите! Вътре подовата настилка и стълбите – изкривени, сякаш жилищното помещение е пропаднало заради разместване на земните пластове. Няма и два еднакви прозореца – 13 вида са, различни по размери, форма и цветове, отговарящи на представата на художника, че домът не се състои от стени, а прозорците са лицето на сградата. Още от откриването си Домът Хундертвасер се превръща в необикновена туристическа атракция на фона на околните обичайно изглеждащи сгради и се радва на голям интерес от гостите на града.
В заключение още една препоръка – все пак след разходката из града ще дойде време и нещо да се похапне. В покрайнините на Виена се намира малкото селце Гринцинг, на картата още от ХІІ век, чиято слава е свързана с лозовите му масиви и производството на високачествени вина. Да, освен бира като всички немскоговорящи, австрийците не само обичат да пият вино, но и могат да го правят. Многобройнигте винарни в Гринцинг са любимо място за забавление и на туристи, и на местните хора. Но ако не ви се ходи дотам, в самата Виена има достатъчно достолепни заведения, с история. Австрийците се гордеят с традиционните си специалитети: тафелшпиц /нещо подобно на нашенското телешко варено, но е по-скоро като манджа/, виенския шницел, щрудела с пълнеж от ябълки, виенското кафе. Добър апетит!
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
