Будапеща – Кралицата на Дунав
Унгарската столица обединява градовете Буда, Обуда и Пеща в едно през 1873 година. Днес тук се съхраняват исторически паметници и архитектурни шедьоври от Римската епоха, турското нашествие, Средновековието, ХІХ век… Затова наричат Будапеща град-музей.
Това обединение е като единство на противоположностите. Буда е по-старата и хълмиста част, Пеща е равнинна. В Буда се намират повечето исторически забележителности, в Пеща – народното представителство и дипломатическите мисии. Казват, че Буда носи името на брат на хунския предводител Атила, а Пеща произхожда от многобройните пещи за гасене на вар, каквито е имало в минало време.
Двете части на града се свързват с няколко моста над река Дунав. Най-известният е Верижният мост Сечени с 4-те лъва, който излиза пред един от шикарните будапещенски хотели „Four Seasons”. Това е първият будапещенски мост, изграден през 1839 година по проект на британския инженер Уилям Кларк. Маргит пък е името на острова, прострян на 2,5 километра сред реката между Буда и Пеща. Там има два термални хотела от веригата Данубиус, алеи за джогинг, тенис кортове, басейн. Чудесно място за отдих сред природата.
Остров Маргит е обособен като територия още по времето на крал Бела ІV, един от най-дълго властвалите унгарски владетели. През ХІІІ век той губи битката за Будапеща с татарските нашественици, след която страната е подложена на страшна разруха.След оттеглянето на татарите Бела ІV отново възстановява Унгария. Легендата разказва, че кралят дал обет да прати дъщеря си Маргит в манастир, ако не се справи с татарите. Така и сторил, а бедното момиче умряло в светата обител едва на 29 години.
Будапеща заема територия от 525 кв.км. Има 23 квартала и и милион и осемстотин хиляди души население. Към тази сметка ще прибавим 7 университета, 22 театъра, 1 опера и 1 оперета, куклен театър. Но освен културни ценности, градът има и 130 минерални източника плюс 50 къпални. Най –известна е къпалнята Сечени, която се посещава и от много чужденци. Още турците по време на 150-годишното им владичество в Унгария са строили бани, използвайки минералната вода. Тази вода, която достига температура до 70-80 градуса, се използва за лечение на ревматизъм, болести на нервната система, на стомашно-чревния тракт и не отстъпва по качествата си на лечебните извори в Баден Баден. Затова назовават Будапеща град-курорт.
Визитката на Пеща, а всъщност и на цялата столица, е грандиозното здание на Парламента. Разположен край брега на Дунав, той удивително прилича на лондонския си еквивалент. Импозантната сграда е дълга 268 м, заема площ от над 17 700 кв.метра, има 691 помещения , 242 са скулптурите на унгарски владетели и пълководци, влезли в историята на страната, 20 км е дължината на вътрешните стълби! Построена е през 1885 – 1904 година по проект на унгарския архитект Имре Щайндл, който умира само две седмици преди творението му да заработи. Унгарският парламент е вторият по големина в Европа след този в Букурещ и една от най-представителните сгради в света въобще.
В Пеща се намира и забележителният скулптурен ансамбъл Площада на героите, изграден през 1896 година по случай 1000 – годишнината от основаването на унгарската държава. От двете страни на 36-метровата колона, на върха на която се издига скулптурата на Архангел Михаил, са подредени в полукръг барелефите на най-великите държавни мъже в историята на Унгария. Тук е княз Арпад, основател на дълголетна династия, който предвожда 7-те маджарски племена, установили се на тази земя през 896 година – началото на държавата Унгария. Тук е крал Ищван І, коронясан от папата, който държи двоен кръст в ръката си като символ на кралската власт над държавата и църквата. Тук е фигурата на Карой Роберт, който пръв сече монети по примера на Флоренция и оттогава на бял свят се появява унгарският форинт. Тук е познатият ни Лайош Кошут, водачът на унгарската революция срещу австрийците през 1848 година, намерил убежище в Шумен. Следват Янош Хуниади, съпровождал полския крал Владислав Ягело /Варненчик/ в злополучната битка с турците край Варна през 1444 година, крал Матияш, обичан от народа заради своята справедливост. Тук е и паметникът на епископ Гелерт, разпространявал християнството, убит след като са го търкаляли в бъчва от най-високия хълм на града. До Площада на героите се стига по „Андраши” – един от най-красивите булеварди на Будапеща. Под него е прокопана подземна железница, а заедно с много от дипломатическите мисии тук се намира и нашето посолство. Ще напомня, че в Будапеща живеят няколко хиляди българи. По празници се събират в българския културен дом, имат художествен състав за народни песни и танци, а ресторант „Царевец” им помага да не забравят българската национална кухня.
Прехвърлим ли се по „лъвовия мост” в Буда, ще попаднем в Будайската крепост с Кралския дворец. Дворецът претърпява тежки разрушения по време на турското нашествие през ХVІ век и Втората световна война, но отново е възстановен. Днес тук се помещават Будапещенския исторически музей, Унгарската художествена галерия, Държавната библиотека на името на граф Ференц Сечени. Крепостта е осеяна с малки улички в типичния средновековен стил със старинни домове и магазинчета за сувенири. В този район най-голям интерес сред туристите привлича Бастионът на рибарите, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Някога на това място е имало рибен пазар. Бастионът е със 7 кули, които символизират седемте маджарски племена, основали унгарската държава през 896 година. Оттук се открива най-хубавата панорамна гледка към целия град. В Будайската крепост се издига и катедралата „Св.Матияш”, която турците превърнали в джамия при завладяването на Будапеща през 1541 година. Век по- късно отново е възстановена като християнски храм. Има чудесна акустика. Най-голяма в града обаче е базиликата Св.Ищван – висока е 96 метра, само една от камбаните й е 9 тона.
Очарованието на Будапеща е не само в нейното красиво експонирано минало. Разходете се по „Ваци” – най-популярната будапещенска търговска улица, изпъстрена с многобройни кафенета, ресторанти, бутици, магазини за сувенири, за да усетите духа на съвремието. Но не забравяйте когато се забавлявате в някой от местните ресторанти, че унгарците и на трапезата държатда покажат на света своята идентичност . Затова добавете малко гулаш, малко червени чушлета, токайско вино и неизменния чардаш, поднесен изкусно от традиционните мургави музиканти. Така образът на Дунавската кралица ще стане още по-колоритен…
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
