Малдивите – късче от рая
Трудно е да се каже как хората по света си представят най-красивото място на планетата. Но е сигурно, че онези от тях,които са открили Малдивите, ще посочат този наниз от острови сред Индийския океан като късче от рая.
Красотата на това приказно място е поразителна. Край островите се вият огърлици от плажове с бял фин пясък и изящни кокосови палми. Водата наоколо е толкова прозрачна, че от птичи поглед се виждат „градините” от разноцветни корали и пъстрите риби, които са в изобилие и се гмуркат в топлите морски дълбини.Тук има всичко, което природата може да даде на човека за една романтична почивка. Неслучайно Малдивите са идеално място за прекарване на меден месец.
Малдивският архипелаг обхваща 1190 неголеми коралови острова, разположени на 860 км дължина от двете страни на екватора. Малдивите са заселени преди 3000 години, като първите жители, установили се тук, идват от Южна Индия и Шри Ланка. Намирайки се на важен търговски път, те са давали гостоприемство на пътешественици и авантюристи от Европа, Азия, Африка, Средния Изток. Всички те са оказали влияние върху религията и културата на местните хора. През първите столетия будизмът и хиндуизмът са били основните вероизповедания до 1153 година , когато ислямът се налага като основна държавна религия, каквато е и до днес. Основен език е английският, движението е също по британски- вляво, все пак страната е била английски протекторат до обявяването й за независима през 1965 година. Местните жители си служат и с особен диалект, наречен дивехи, чийто далечен прародител се смята санскритският език.
До Малдивите пътуваме с жена ми, като летим през Истанбул и Дубай. Кацането на летището в столицата Мале си е направо изтърсване на адреналина. Пистата е колкото… палубата на самолетоносач. Когато наблюдаваш на екранчето на предната седалка в самолета на Emirates как машината се спуска към сушата (това се следи от камера в кабината на пилотите), виждаш едва ли не на метри от нея зиналата морска бездна. И как аха да падне във водата, самолетът забива спирачки, за да се закове на сушата…
Самите острови са луксозни хотели, предлагащи всички удобства край брега, на самия бряг или направо сред океана. Нашият – Taj Coral Reef Resort, се намира на час път с моторна лодка от летището в Мале. Има формата на сърце. Настаняваме се в т.нар. Lagoon Villa, която си е чиста проба… наколно жилище, стъпило направо сред кристалните води на изкуствено оформена лагуна. Има малка тераса, от която по дървени стълбички слизаш направо във водата, дълбока до гърдите. Първата нощ се изприщих, когато в просъница чух настойчиво клокочене на вода под вилата. Дали някое цунами или нещо подобно ще ни отнесе в океана? Чак на другия ден разбрах, че тук, за разлика от много други екзотични места по света, приливът и отливът се редуват на всеки… 6 часа и разликата в нивото на водата плюс или минус е почти половин метър!
Островът-хотел може да се обходи пеш за не повече от… 10 минути. Има само една „главна улица”, посипана с пясък, която през шпалир от палми води до ресторанта, бара, открития плувен басейн, СПА центъра, деска, където туристите се записват за екскурзии, и училището по подводно гмуркане. Тъй като много не си падаме с жена ми по дайвинга, все пак ползваме с почти същия ефект очилата си за плуване , за да се порадваме на обитателите в лагуната. По-късно наехме маски с шнорхел и плавници по примера на други „изследователи” на морския свят – главно японски младоженци. От тях взехме пример как да използваме спасителните жилетки, за да наблюдаваме какво се случва в лагуната. Слагаш жилетката, изпъваш се на повърхността на водата „като бръснарски каиш” и потапяш лицето си, съоръжено с маската, за да се кефиш на рибите и морската флора. Така не потъваш, сякаш си се излегнал в суперсолената вода на Мъртво море, и откровено казано е по-удобно за подводни снимки. А каква красота, Господи! Странно е обаче, че не мирише на море, както по нашето Черноморие. Невероятна гледка, особено когато цветовете на океана преливат от изумруденозелено до турскосиньо. А няма аромат! Може би обяснението е в липсата на водорасли. Няма и комари, мухи, за всеобща радост. Най-високата точка на острова е само на 1 метър над морското равнище. Което не звучи много утешително, защото прогнозите за влиянието на глобалното затопляне с повдигането на океанското ниво носи реална заплаха за целия архипелаг. Някой от мениджърите дори ни беше казал, че държавното ръководство на Малдивите планира постепенно да се закупува земя в Австралия, Шри Ланка и на други по-близки места, ако не дай Боже след време океанът залее архипелага. Да има, както се казва, подсигурена срещу заплащане суша. Човешкото присъствие в океана пък води и друга опасност – много от коралите умират и това заплашва не само живота на морските обитатели, но така се намаляват и естествените рифови прегради пред океанските вълни, които сега охраняват островите.
Нашият остров се управлява от голяма индийска стоманодобивна компания. Имат 63 хотела из целия свят и още един, 5-звезден комплекс на Малдивите. На острова компанията сама си произвежда електрическия ток, преработва морската вода в сладководна, без разбира се да се използва тя за пиене. Хранителните продукти основно са внос. Около 30 000 щатски долара е месечният наем, който се плаща на държавата за ползването на острова. Внася се и нещо като нашата курортна такса на преминал турист.
Мениджърите основно са индийци, минават специално обучение и могат да работят на едно и също място не повече от две години. Сменят ги и на тяхно място идват други. Тук персоналът е много голям – ако туристите при пълен капацитет са 120 човека, обслужват ги… 250! Казват, че това е неизбежно, за да се постигне високото качество на сервиза. Стаите се почистват два пъти дневно, кърпите в банята се сменят всеки ден. Персоналът на острова е страшно любезен, усмивката не слиза от лицата на хората, но понякога в желанието си да ни бъдат полезни току ще изтърсят някоя глупост, която ги поставя в комични ситуации. Когато един ден се разхождахме по плажа, където са разположени бийч вилите (на метри от водата, но на пясъка и задължително отпред с хамак), попаднахме на един тъмнокож младеж. Въртеше се край брега по фланелка, на която пишеше „Beach Owner”. Помислихме, че е спасител и го попитахме как ще реагира, ако сега някой започне да се дави в океана.Защото наоколо не видяхме никакви помощни средства за спасяване на изпаднал човек в беда. Сладурът най-непринудено посочи телефона, скрит в подобна на къщурка за горски птици кутия, и изтърси едно „Ай коль”! С много меко л накрая! Демек… аз ще позвъня по телефона. Направо си паднахме от смях.На кого ще звънне? На дядо Господ ли? Жална му майка на давещия се. Вече ще е нахранил рибите…
Една вечер си седим в бара на чаша уиски. Симпатичен индиец ни сервираше и не знам защо видя у мен сериозен поклонник на твърдия алкохол, затова непрестанно ме питаше искам ли да гаврътна още едно. От дума на дума жена ми го запита има ли си семейство, деца. Сервитьорът взе въпроса насериозно и започна да ни обяснява, че не е женен, но това ще му се случи след месец. Бъдещата му съпруга я избират… неговите родители. Такава е традицията в Индия, пък ние още не бяхме наясно с тази особеност и специално с кастовото разделение на хората в тази необятна страна. Била медицинска сестра, чул се с нея само по телефона, но бил сигурен, че изборът ще е добър . Щял дори да я доведе на Малдивите. Към нас се присъедини и един от барманите – висок и кльощав индиец, с тънки мустачки. Почнаха да ни разпитват за България: какво е времето у нас и пр., а като разбраха, че си имаме зима, лято, море и планина, стигнаха до умозаключението, че ние, българите,… си имаме всичко! Мустакът обаче ни хвърли в тъч с „познанията” си за родната ни история. Следял спорта, знае за големите ни олимпийски успехи (?), а като исторически личности от български произход посочи… Хитлер и Наполеон!!!
Всъщност, това не бива да ни изненадва. Липсата на всякаква представа къде е България, каква страна е, какви хора живеят в нея, е повсеместна в далечните географски ширини. Едва когато кажеш, че България се намира на континента Европа, тогава настъпва прозрението:”Европа ли? О-о, знаем я, толкова хубава… страна!”
В ресторанта винаги има кой да те посрещне и да те настани на масата с пожеланието за добър апетит. Храната е изключително разнообразна, а тук идват туристи от различни страни: Италия, Япония, Корея, Великобритания, Индия, Германия, Австралия , Нова Зеландия… Има и от Русия, а такива като нас, българите, сме направо редки птици. За закуска предлагат много плодове, омлети, палачинки и бухти. За обяд и вечеря – риба в много варианти, агнешко, телешко. Срещахме дори и руски борш. Често готвят патладжани, морски деликатеси, изобилието от салати е голямо, включително и гръцка. Качеството на продуктите е много високо. Невероятни са сладкишите, особено тортите. Храната комбинира различни кухни: местна, тайландска, японска, италианска. На обяд и вечеря постоянно някой от главните готвачи на смяна обикаля масите, разговаря с клиентите – дали са доволни от храната, искат ли нещо по-различно да им се приготви. На нас,например, след като имахме специална среща с един от мениджърите, отделно ни приготвиха разкошна риба. И ни я поднесоха като на лични гости!
СПА-центърът е бижуто на острова. Тук работят основно балийски терапевти, а е известно, че масажната школа на Бали е една от най-добрите в света. Мениджърът е китаец, винаги много любезен и добър консултант. Момичетата от СПА центъра са и отлични танцьорки. Вечер, когато в програмата са предвидени фолклорни танци, те излизат на подиума в красиви местни облекла. По принцип вечер почти винаги има някакво забавление за туристите, включително и залагания с… раци. На пясъка се начертава кръг, в средата под похлупак са събрани „състезателите”, а отстрани са участниците в залозите. При даден сигнал похлупакът се вдига и раците „хукват” наляво-надясно. Който пръв пресече кръга, печели, а съответно и този, който е заложил за него. С няколко думи, като добавим допълнителните екскурзии и уроците по подводно гмуркане, няма място за скука. С жена ми се записахме на екскурзия до столицата на Малдивите Мале. Аз имах желанието да се качим на подводницата Walle Submarine, с която да се потопим в океана и да се порадваме на морския свят. Но госпожата ми отказа, тя има фобия от подобни забавление, затова поехме към Мале.
На нашия английско говорящ гид така и не му запомних името, но първото, което ми стана ясно, е какво… не трябва да снимам в Мале. Първо – полицията, пред чиято сграда се вее националният флаг на Малдивите. Тя е една от най-модерните постройки в града. След това – стените на армейската част, после пак някаква друга силова структура. Естествено и двореца- резиденция на президента. Страната е президентска република и доколкото схванах държавният глава държи под контрол цялата власт напълно авторитарно. Предишният президент, например, е властвал 6 мандата или цели 30 години! Ислямът е тотално господстващата религия и за сведение тук вярващите са сунити. Най-старата джамия в града е на около 300 години, с облицовка от коралови рифове. Новият молитвен храм е с позлатен купол и високо минаре, това е и най-голямата джамия на Малдивите, може да побере над 5000 богомолци. Тя играе и ролята на ислямски образователен център с библиотека, конферентна зала, офиси и класни стаи. Малдивите са единствената страна в света, където атеизмът официално е забранен и подлежи на… смъртно наказание!
В Мале живеят около 160 000 души. Основният поминък на местното население са риболовът и туризмът. С риболов са заети почти половината от жителите на страната, като над 50% от улова отива за износ. И ако с риболов в Малдивите се занимават от векове, туризмът навлиза в местната икономика едва от преди малко повече от 40 години, за да стане днес водещ стопански отрасъл на тази страна, определяна и като най-малката в Азия. Има обаче голямо социално разслоение, обикновените жители не са безработни, но живеят много бедно. Няма социални осигуровки, медицинската помощ – който оцелее, тайно се внася и дрога, въпреки че наркотиците са абсолютно забранени и наказанието за търговията с тях е много жестоко.
Гидът ни предложи да посетим местния рибен пазар. Каза, че това място, за разлика от много други, било чисто и спретнато, дори не миришело на риба. При такава реклама как да не тръгнеш ентусиазиран, още повече, че в отношението си към рибите и особено техните кулинарни производни мога да съпернича и на най-лакомия котарак. Каква ти чистота, брате! Спестявам си описанието на това, което видях, от неудобство и уважение към рибните ястия. Такава картина ни се откри и на пазара за плодове и зеленчуци, заобиколен от малки и не- хигиенични улички с налягали по земята просяци и нескончаеми редове от мотопеди – основното МПС в Мале. Когато се завърнахме на нашия остров, един от главните мениджъри ни чакаше на кея. Тук има и такава традиция – водещите личности от персонала да посрещат и изпращат клиентите си, независимо дали си тръгват за родината или са били само на еднодневна екскурзия.
Вечерта се случи да е посветена на дайвинга. Тук има няколко инструктори, които се грижат за съответния туристически пазар (европейски или азиатски), като специално от Италия идват цели групи да вземат уроци по подводно гмуркане. На презентацията ударихме бинго – пуснаха филм за морското богатство на Малдивите, каквото едва ли щяхме да видим, ако се бяхме качили на китоловната подводница. Кадрите са уникални: сякаш присъствахме на морско ревю. Видяхме страхотни разноцветни риби, други, на които просто не можеш да определиш къде им е устата, къде са им очите. Има риби със странни форми и наименования- Наполеон, например, или Лъвската риба, чиито устни приличаха на огромна… водосточна тръба, а отзад се разтваряха безброй перки във ветрило, подобно перата на паун. В района на острова често се въртят и скатове. Те стигат буквално до плажа. Има различни разновидности, като сред тях се срещат и много опасни, какъвто се случи да убие преди години един от най-известните телевизионни ловци на крокодили. Затова пред деска за записване на екскурзиите стои закачена на едно дърво опъната кожа на скат с достатъчно предупредителен надпис да се внимава при среща с този хищник в морските дълбини.
На следващия ден ни очакваше запомняща се атракция – 15-минутен полет с малък самолет над архипелага. Машината побира 20 човека, на корпуса й пише Maldives Air Taxi. Тя се използва и за трансфери от и до летището в Мале. Вместо колесник, има две подобни на лодки приспособления за приводняване. Гледката отгоре е неописуема! Океанът на много места е осеян със светлозеления цвят на рифовите плитчини. Навътре маневрират яхти и по-големи лодки, малки и по-големи кораби, виждат се и сърфисти, макар че най-подходящият сезон за уиндсърфинг е периодът между май и октомври, когато духат силните мусонни ветрове. Между другото има един постоянен тънък вятър, който носи хлад от морето при високите дневни температури. Но това разхлаждане е доста измамно. Ако не сте си предвидили слънцезащитен крем с поне минимум фактор 30, „спане на закачалката” не ви мърда!
На острова почиват двойки, дори и за по 3-4 дни, млади семейства с малки деца, но се организират и сватби, като се прилагат местните ритуали за бракосъчетание. Те са много колоритни с шествието около острова, в което изпъкват живописните костюми, песните и танците под ритъма на традиционните ударни инструменти, изобилието от красиви цветя, съпровождащи пътя на младоженците, вълнуващите пожелания за любов и разбирателство. Много от островите-хотели са се профилирали като дестинации за младоженци, предлагайки им какви ли не глезотии. Други пък се специализират в СПА услугите, трети като курорти за подводно гмуркане… Когато си тръгвахме от Taj Coral Reef Resort, получихме няколко диска с такива ритуали и една разкошна кристална фруктиера, пълна със сувенири от морски дарове. И това е традиция в архипелага.
Много често са ме питали кое място в света най-много ми е харесало. Винаги съм отговарял, че всяко от тях само по себе си е прекрасно, но съм се въздържал да определя дали бих се върнал в някое от тях отново. За Малдивите обаче сигурно ще се замисля. Такава красота не се забравя лесно и знам ли – някой ден може пак да стегнем куфарите, за да я срещнем отново…
A propo, няколко години след това незабравимо преживяване на Малдивите, реших да надзърна в Интернет какво се случва с нашето любимо островче с форма на сърце. Ами доста се е обновило. Първо – сменило си е фирмата: официалното му название е Vivanta by Taj Coral Reef, категория 5 звезди. Вилите са изцяло обновени, станали са много елегантни, и с екстри, които нямахме преди години: LCD телевизори, система за домашно кино, IPоd docкer и DVD player, Wi-Fi. Плувният басейн е изместен направо на брега на океана. Основният ресторант е с нов дизайн, сега там се набляга на т.нар. паназиатска кухня, а откритият грил ресторант предлага италиански и японски ястия. Променен е и брандът на СПА центъра.
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
