ЛИВАНСКИ МАРШРУТИ: 2. Бейрут – „Париж на Изтока”

ЛИВАНСКИ МАРШРУТИ

Вижте всички статии от поредицата „ЛИВАНСКИ МАРШРУТИ“ тук.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

2. Бейрут – „Париж на Изтока”

След закуска се насочихме към Националния музей на Ливан. Построен е през 1930 година и съхранява уникално богатство, свидетелство за бурната история в тази част на света. По време на Ливанската гражданска война (1975 – 1990) няколко пъти е бил разрушаван, много усилия на музейните работници е коствало оцеляването на експонатите. Едва през 1999 година музеят отново е отворен за посетители. Няколкоминутен документален филм ни връща в годините на войната, показва реставрацията на музея и възстановяването на експозицията.

Отвън сградата е в стила на гръко-римската архитектура, макар колоните да са донесени от… Египет. Вътре са представени всички периоди от развитието на човешката цивилизация. Още с влизането в музея се откроява голяма мозайка, донесена от Баалбек, която изобразява богинята Калипопа, заобиколена от ликовете на седемте мъдреци начело със Сократ. В една от залите е изложен дънерът на най-стария открит в страната кедър, може би на повече от 600-700 години, като графика показва как финикийците са пренасяли с кораби огромните кедрови талпи. На централно място в музея е изложен споменатият вече саркофаг на библоския владетел Ахирам. Тук е статуята на Колоса, която удивително наподобява египетски фараон. На друг саркофаг със скулптури са изобразени сцени от Омировата Илиада и по-точно епизода, когато Ахил влачи с колесницата си трупа на убития от него Хектор, а покрусеният баща – троянският цар Приам, моли прочутия воин да предаде тялото на сина му. Друга мозайка пък изобразява раждането на Александър Велики.

През цялото време Ели ни разказва различни легенди и митове, разсъждавайки философски по много въпроси, останали актуални от древността до наши дни. Личи си добрата му подготовка по археология и стара история, не ни е скучно, макар че информацията понякога ни идва в повече. Бейрут, например, съществува от 5000 години преди новата ера. Името му идва от думата бе’ерат (кладенци), а такива подземни водоизточници съществуват и до днес. По време на римското владичество се прочува с юридическата си школа, която изработва голяма част от Юстиниановия кодекс, станал по-късно основа на съвременното право. През вековете е завладяван от араби, кръстоносци, турци. След Първата световна война е в състава на френски протекторат, а от 1943 година е столица и главно пристанище на независимия вече Ливан.

От музея в Бейрут поемаме към втория туристически обект за деня – пещерата Джейта Гротто. Намира се на около 20-тина километра извън града. Открита е през 1836 година и е една от най-красивите пещери в света. До нея се достига по въжена линия. Вътре е забранено да се снима, пред входа има сейфове, в които се оставят фото- и видеокамерите. След многогодишни изследвания спелеолозите са проникнали на 6910 метра навътре в пещерата, проучени са 2130 метра, а за туристите са пригодени за наблюдение около 800 метра в горната част на пещерата, която се обхожда пеш, и около 700 метра в долната, която е по-атрактивна заради разходката с лодка из подземната река. Гледката е поразителна – водата е изваяла невероятни форми, дълбаейки със своя естествен „резец” милиони години в скалите. Науката вече е достигнала до степен да открива, както при дънерите на дърветата, възрастта на скалните фигури. А какви фигури само: самата Саграда Фамилия от Барселона и… нашия бай Ганьо барабар с калпака!

След като обядвахме в ресторант край пещерата, тръгнахме да разгледаме Бейрут. Градът е разположен на полуостров по крайбрежието на Средиземно море. В един от информационните центрове в Бейрут имахме възможност да разгледаме макет на града, за да добием по-добра представа за него – сякаш го гледахме от въздуха, от птичи поглед. Останах респектиран от укрепителните съоръжения по бреговата линия, които са изградени да парират капризите на морето, дори да противодействат на евентуално цунами. Но когато се потопихме в реалната среда на Бейрут, първото ни впечатление от ливанската столица не беше много приятно. Мръсотия до шия, презастрояване на по-крайните квартали – жилищните блокове нагъчкани един до друг, трафикът – ужасен. Ели казва, че на 4-членно семейство се падат по 3,2 коли! Градският транспорт е много зле, даже казват, че след войната в града били останали едва 5 автобуса! Електротранспорт е непозната дума – няма трамвай, за метро да не говорим. Въпреки близостта до морето, въздухът е силно замърсен.

От население 5 милиона в Ливан, близо 3 милиона живеят в Бейрут. Пет пъти по толкова са емигрирали в чужбина и обикновено не малка част от тях си идват през лятото да почиват в Бейрут. По крайбрежието има доста хотели, а такива като „Четири сезона” оформят зоната на небостъргачите. Въобще не видяхме жилища, останали повредени след бомбардировките през войната. По главните артерии на града обаче може да се видят доста начесто постове с въоръжени войници. Останали са след сирийските военни КПП-та и сега се грижат за сигурността на местното население. Ще припомня, че по време на Ливанската гражданска война, която се счита за един от най-кървавите и сложни конфликти в Близкия Изток, с над 90 000 загинали, Бейрут е бил почти целият в развалини, окупиран от израелците на юг и от сирийците на изток.

Градът е разделен от зелена демаркационна линия на две части: западна (главно мюсюлманска) и източна (християнска). След войната това религиозно разделение постепенно се размива и отстъпва на бизнес интереси, каквито винаги е имало в региона и са диктували тукашните политически процеси. Ели много разпалено коментира политическата история на Близкия Изток и разбира се, той е силно пристрастен. Според него след създаването на държавата Израел през 1948 година от ООН, този регион сякаш е обречен на постоянни конфликти. Никой не се наема да прогнозира колко дълго още ще продължава сегашното затишие, дали радикалната групировка Хизбула няма отново да подпали огъня на противоборството. Защото ще е жалко този град, наричан в миналото „Париж на Близкия Изток”, отново да бъде в пламъци и развалини. Още е жив споменът за ливанския премиер Рафик Харири, убит след бомбен атентат преди няколко години. Паметникът му в центъра на Бейрут постоянно напомня за това.

Обикаляйки с колата из Бейрут, спираме до старото пристанище. Ели казва, че тук са открити следи от историята на града, датиращи от преди 3000 години. Очаква се международна помощ за възстановяване на порта в автентичния му вид. Срещу него се намира най-голямата джамия в града – Мохамед ал Амин, с 4 минарета по 65 м височина всяко от тях. Именно пред нея е бил взривен Рафик Харири.

Центърът на Бейрут обаче определено ни хареса. Когато попаднахме на „Place d’etoile” – Площадът на звездата, ливанската столица изглеждаше съвсем различно – като един истински модерен град, чист, с чудесна архитектура. Тъкмо в тази част на Бейрут се намират и по-важните обществени институции: Парламента, Кметството, Голямата джамия, Часовниковата кула, около която винаги има насядали младежи, както и три християнски църкви, най-представителна от които е маронитската „Св.Георги”. Когато влязохме в нея, попаднахме на забележителен стенопис, който тутакси ни отпрати към малката църквичка в нашенското село Добърско „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Както там, така и в тази ливанска църква е изографисан Исус Христос… на ракета или в капсула или както там и да го наречеш. Една митологична фреска, изобразяваща Възнесението Господне. За сведение, християните маронити са най-многобройната част от християнското население в Ливан. Те признават върховенството на Ватикана и по същество се отнасят към католическата общност. А когато говорим за християнските ценности в ливанската столица, не мога да пропусна един от най-ярките символи – грандиозната бяла статуя на Дева Мария, известна като Харисата, живописно разположена на хълм в християнската част на града.

Улиците в центъра на Бейрут са изключително приветливи, с многобройни заведения, пълни с млади хора, магазини с маркови стоки. Направихме много снимки, но когато разглеждахме бейрутските терми, Ели ме спря да фотографирам, тъй като те попадат в ракурса към резиденцията на премиера. А снимането в тази посока от съображения за сигурност е забранено.

Едно от най-приятните места в града е Променадата Корниш, която се вие по брега край морето. Тук също е пълно с хора – едни на разходка, други на джогинг, трети ей така просто да позяпат морската шир, която през този ден беше удивително спокойна. На Корниш често се спират да съзерцават две големи скали в морето, които много ми напомняха Скалата на Афродита в Кипър и Морския прозорец на о. Гозо в Малта. Това е и едно от местата, където най-често гостите на града харесват да се снимат.

Отваряйки дума за небостъргачите, те са едно от свидетелствата как след приключването на военните действия Бейрут преживява истински строителен ренесанс. Освен възстановяването на историческия център, в града са изникнали модерни сгради, в които се помещават офисите на големи международни компании. Бурното строителство е родило уникални архитектурни проекти като „Суковете на Бейрут”, „Кулата на Венера”, Небето на Бейрут”, много елегантни жилищни сгради, които съжителстват в съзвучие с историческото наследство. Появили са се много нови хотели, магазини, лъскави барове и ресторанти, казина, сред които безспорен лидер е „Казино дьо Либан”. Ако в Европа Париж и Милано са диктаторите на световната мода, в Арабския свят тази чест се пада именно на Бейрут. Луксозни бутици никнат като гъби, казват и че всяка голяма марка счита за престижно да открие магазин в ливанската столица. Белег на съвременния Бейрут е блясъкът на нощния живот, изпълнен със забавления. Неслучайно назовават града „Парти столицата на Арабския свят”. Някои улици като Rue Monnоt и Rue Gouranud са се превърнали в клубна сцена със световна популярност и разкрепостените нрави в местните барове са в в пълна противоположност на традиционния мюсюлмански консерватизъм. Сближава ги може би само неутолимата страст да се пуши, а за разлика от нашата страна в Ливан тютюнопушенето на обществени места се радва на подчертана благосклонност. Един от модерните символи на града е и главната търговска улица Хамра, в близост до която е и нашият хотел. Всичко това изглежда много привлекателно за чуждестранните туристи, които през последната година надхвърлят 1,8 милиона! Модернизацията на Бейрут е и причина в. ”Ню Йорк Таймс” да го постави в Топ 10 на туристическите дестинации в света!

По програма вечерта имахме ливанско шоу в един от местните ресторанти. Оформен в типичния за Ориента стил, ресторантът на име Хан ел Мир се намира извън града, наоколо има много магазини за сувенири – явно е в район за туристи. Храната беше много вкусна и по арабска традиция под формата на многобройни мезета. Ливанците произвеждат и добро вино., за което ще разкажа в следващата част на пътеписа. А програмата също беше приятна, с неизменната и много закачлива кючекчийката. Накрая се заформи нещо като дискотека – ливанците в това отношение са много освободени, но не ми се понрави сравнително ленивото темпо на музиката.

Прибрахме се в хотела късно – час и половина след полунощ. Изкрънкахме да тръгнем от хотела не в 08:00, а в 08:30 – поне още половин час да имаме сън. Предстоеше ни пътуване до древния Баабек, наричан Акрополът на Средиземноморието.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
15/07/2014

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*