ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ: 6. Нара и Големият Буда
ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ
Вижте всички статии от поредицата „ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ“ тук.
6. Нара и Големият Буда
Днес ще посетим най-старата столица на Япония – Нара. Намира се на 50 км южно от Киото, стига се с автобус за около час. Това е малко градче, наброява 369 000 жители. Бил е столица на японските владетели от 710 до 784 година и през този период на трона са се изредили 7 императори. Изграден е по подобие на тогавашната китайска столица Чан Ан.
По пътя към Нара се стелят огромни оризови ниви. Япония е един от най-големите производители на ориз в Азия. Той е много качествен и се изнася, като цената му е сравнително висока. Навлиза в Япония от Корея и се разпространява в японското земеделие още през първите 300 години от новата ера. Напоследък обаче се забелязва известен спад в производството на ориз, тъй като все повече нараства тенденцията за навлизане на европейската храна в японската кухня. Вече дори има квоти за добива на ориз, за да не отива зян продуктът. Петър обяснява, че хубав ориз става след влажно, дълго и горещо лято. Очаква се добра реколта и жътвата може да започне веднага, щом оризовите класове пожълтеят. Има много интересен парадокс: в северозападната част на японския архипелаг, наричана „снежната страна“, пада най-много сняг на квадратен метър в света. В същото време там е най-вкусен оризът!
Пристигаме в Нара и се насочваме към храма Тодайджи, емблематичен за най-старата столица на Япония паметник на културата, обявен за обект на ЮНЕСКО. Построен е през 752 година – времето, когато будизмът става държавна религия в Япония и когато с декрет на императора силен тласък добива строителството на будистки храмове в страната. Тодайджи означава Великият източен храм. Истински шедьовър от древността, най-голямата дървена сграда с най-голямата статуя на Буда в света. С течение на времето Тодайджи се превръща в главния храм на всички будистки центрове в тази част на Япония. Силното влияние на будизма обаче принуждава управляващите да преместят столицата на страната от Нара в Нагаока, така че като главен град на Япония Нара просъществува само 74 години.
До храма води живописен парк, населен (а може би е по-точно да се каже презаселен) със… сърни и елени! Те са около 1200 на брой, движат се свободно сред туристите. Ако им подадеш нещо за ядене, няма отърване от тези иначе крайно симпатични животни. За да хранят туристите сърничките, на специални колички се продават курабийки – явно животинките имат особено предпочитание към тях.
Както в Индия кравата е със статут на свещено животно и никой за нищо не я закача, така пък тук, в Нара, на същата привилегия се радват сърничките. Оставили са ги да се размножават свободно. Освен край храма, те са свикнали да се въртят и край къщите на местните хора. Пази Боже свещеното животно да ти умре пред прага на къщата. Ако се случи това, Петър казва, че стопаните ги чакат лоши неща и те бързат да преместят трупчето на животното пред… вратата на съседа. Нещо като японски вариант на нашенците Нане и Вуте. Затова, допълва Петър, жителите на Нара имат обичая да стават рано и да поглеждат има ли нещо пред портата им, по гореизложените съображения…
Парадната врата на храма Тодайджи е в познатия вече будистки стил, с неизменните двама пазители, но забележителното е, че огромните колони са изработени само от ствола на… едно кедрово дърво! Оттук следва широк площад, който отвежда до храма. Обикновено тук се провеждат официалните церемонии. Самият храм с размери 57 м широчина и 47 м височина, също е изработен изцяло от кедрово дърво. Фасадата му е инкрустирана с дърворезба. Сградата на храма два пъти става жертва на пожар и след последната й реставрация през ХVІІІ век остава с 60% от мащаба на оригинала от VІІІ век.
Във вътрешността на храма се намира най-високата в света статуя на седящия Буда – 15 метра, изработена от бронз, с тегло 380 тона! Близо метър са само окръжностите на очите на Буда. Средният пръст на вдигнатата му дясна ръка е метър и половина, като този жест (извинявам се, но бая се смяхме на това!) се нарича Жестът на гостоприемството. Всъщност значението на вдигнатата дясна ръка е „Не се бойте, елате“, а спуснатата на коленете лява ръка иска да каже „Аз ще ви подкрепям!“
В горната част на фасадата на храма има две дървени врати, които при официални церемонии се отварят точно на нивото на очите на Буда. Очите на Буда са били изрисувани от няколко индийски монаси – зографи. Четките им били дълги, с още по-дълги пискюли накрая, които са стигали навън чак до официалните лица. Така те косвено участвали в този художествен процес със силна символика. Зад статуята, на гърба й, има хранилище, което не е пострадало от пожарите – в него се пазят тези четки, както и редица предмети на изкуството от онези времена.
Встрани от статуята на Буда има друга – позлатена, на жена с пищно облекло. Това е помощничката на Учителя, покровителката на образованието. А срещу него стоят на стража двама от четиримата му охранители. Близо до статуята има макет на оригиналния храмов комплекс, какъвто е бил през VІІІ век. На една от колоните в храма има тесен отвор, широк колкото… една от ноздрите на Буда. Казват, че който успее да се промъкне през него, може гарантирано да се счита за праведник. За съжаление от нашата група само една дама имаше подходящи габарити да се промъкне през „свещената дупка“. И го стори почти без никакви усилия!
Като стана дума за пожарите, унищожили голяма част от Тодайджи, днес от покрива на храма се подават две позлатени рибени опашки. Според поверието, като водни животинки рибите са призвани да пазят храма от небесния огън. Не знам каква работа ще свършат опашките, ако се развихри някоя гръмотевична буря. Но съм сигурен, че монтираните няколко гръмоотвода на покрива ще бъдат далеч по-полезни.
По програма остана да посетим и още един културно-исторически паметник в Нара – храма Касуга, построен през 1678 година от фамилията Тодживара. Тя е управлявала на местно ниво близо… 1000 години, но нито веднъж не е излъчвала от редовете си император на Япония! Тази фамилия е изградила шинтоистки храм, оцветен в много красиво оранжево. В шинтоизма това е цветът на духовете и не е избран случайно. Става дума за символично гробище, в което на дълги редици са „строени“ близо 1800 каменни фенера, почти толкова са и фенерите от бронз. Всички те са дарение от семейството в памет на починалите им близки. Да си припомним, че в основата на шинтоисткката религиозна философия е почитта към предците.
В късния след обяд потегляме обратно за Киото. В автобуса обаче коментираме интересна тема – съпружеските отношения в Япония. Както в Европа и България, така и тук се забелязва негативната тенденция младите да се женят все по-късно. Някога момичетата са се омъжвали на 25-26 години, сега правят това над 30. А се е смятало, че на 30 години хващаш последния влак. При младежите ергенлъкът вече стига до 35 и нагоре! Изследванията показват, че 85% от браковете са резурлтат от нормални човешки контакти, но не е отминало и времето на т. нар. договорен брак, когато сватовниците, сиреч родителите, са се разбрали, парите са платени. Безбрачното съжителство, известно у нас под името „на семейни начала“ е много рядко явление в Япония. Причината е много проста: ако живееш по този начин, без брак, не получаваш подкрепа нито от държавата, нито от фирмата, в която работиш.
В Япония бракове са разрешени за момичетата от 16 години нагоре и за момчета от 18, въпреки че според японското законодателство пълнолетието настъпва при навършване на 20-годишна възраст. Кандидатът за жених по японски обичай може да поиска ръката на бъдещата си съпруга само… сутрин. В миналото японското семейство е било минимум 5-членно, днес е двойно по-малко. И това е логично, след като японските жени вече не стоят само вкъщи да си гледат децата – над 40% от тях работят.
Екскурзията ни до Нара приключва. Връщаме се в хотела и след кратка почивка тръгваме на шопинг. В Киото особено популярен е Центърът за художествени занаяти и се насочваме натам, за да купим сувенири и други подаръци за близките в България. Дотам пътуваме с такси, но какво такси! Седалките покрити със снежнобяла дантела, шофьорът – с бели ръкавици, автомобилът ухае на чисто! Като се сетя за нашите „бакшиши“, навлечени с протрити анцузи, не видели баня сумати време, опушили с цигари колата си… Както се казва, колко мъка има на този свят…
Утре тръгваме за Хирошима. Куфарите ни пак ще пътуват отделно – ще ни чакат… в Осака, последният град от обиколката ни из Япония. За нощувката в Хирошима трябва да си приготвим малък ръчен багаж.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
