ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ: 8. Осака – храмът на търговците
ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ
Вижте всички статии от поредицата „ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ“ тук.
8. Осака – храмът на търговците
С Шинкансена бързо се придвижваме от Хирошима до Осака. Това е третият по големина японски град след Токио и Йокохама, с население 2, 8 милиона жители, център на голяма префектура. Основан е през V век на мястото на малко рибарско селище. Няколко пъти е бил столица на японските императори. От ХVІ век нататък престава да има политическа значимост и изцяло се превръща в един от най-важните стопански центрове на страната.
Осака винаги е бил възлово пристанище за корабоплаването между Япония, Китай и Корея. Разположен на устието на река Йокодава, градът е бил известен от столетия със своята мрежа от канали, свързващи градските улици в обща транспортна система. Още по времето на Едо в Осака силно се развива търговията. Тук са имали свои търговски представителства много фамилии на японски предприемачи. Именно търговците са формирали съсловния профил на града, обособявайки го като крупно търговско средище. През онези стари временая 70% от производството на земеделска и занаятчийска продукция са минавали през пристанището на Осака. Този град е и пословичен с кулинарията – пълен е с всевъзможни ресторанти, където човек може да се нахрани вкусно и на достъпна цена.
И в наши дни осакският търговец си остава един от символите на града, който формира и манталитета на местните хора. Петър казва, че не можеш с него да хитруваш на дребно, евтините пазарлъци тук не вървят. Ако на други места в Япония като се срещнат хората си казват „Добър ден, как си“. В Осака те питат как върви бизнесът, има ли, казано по нашенски, мющерия. На японски това звучи така: „Мокаримаса“ е въпросът, а отговорът „Бочи- бочи“, в смисъл пада по някоя йена.
Географски Осака попада в региона Кансай. Има голяма разлика между хората, които населяват столицата Токио, и тези в Осака. Първо, ръстово жителите на Осака са по-високи. Второ, като начин на живот са по-освободени от столичани, но и по-недисциплинирани. Хората в Осака вечно бързат за някъде. В токийското метро жителите на столицата се редят на опашки в два реда, чинно изчакват другите да слязат и тогава влизат във вагона. В Осака едва изтрайват другите да слязат и чакащите направо се втурват да превземат вагона, за да не изпуснат подземния влак. Ако в Токио изчакват да светне зеленият светофар, за да преминат улицата, в Осака ако няма никакво превозно средство може да си минат съвсем спокойно на червено. Също като нас! На ескалаторите в Токио се редят отляво, в Осака отдясно- навик, създаден заради многобройните гости от Европа по време на ЕКСПО-то през 1986 година в града. В Осака не говорят литературния японски, който бил по-близък до токийското наречие, а си служат със свой диалект, наречен кансайски. Хората в Осака са по-темпераментни. Шумна японска група в чужбина почти сигурно е от кансайския регион.
По времето на император Мейджи в Осака започва да се развива леката промишленост, главно производството на текстилни изделия. Това продължава и днес. Машиностроенето и електрониката са другите важни стопански отрасли в града. В околностите на Осака са базирани производствените мощности на фирми гиганти като Панасоник, Саньо, Шарп. Днес почти във всяко домакинство в Европа може да се видят продукти от концерните на световния индустриален гигант. В областта на фармацевтичната индустрия 50% от производството на антибиотици се пада на Осака. Изграден е и мощен парк за високи технологии, където се работи и по специални поръчки на НАСА. В тази връзка е добре да се знае, че докато Япония има най-ниския военен бюджет сред развитите държави, най-много средства в света тя отделя за развитие на науката и технологиите.
Главният туристически обект, включен в програмата ни за деня, е Замъкът на Осака. Датира от 1576 година и е построен по заповед на тогавашния местен феодален владетел Хидейоши Тойоми. Бил е строен, за да бъде най-здравият и най-красивият в цяла Япония. В изграждането му са участвали над 30 000 души! Замъкът е заобиколен от дълбок ров, а вътре е издигнат каменен дувар, като само един от камъните тежи… 130 тона! Как е довлечен дотук един Господ знае. На него е имало изрисуван октопод, затова го наричали „камъкът на октопода“. Дворецът представлява разкошна като архитектурно оформление кула на 8 етажа, като до първите 5 се стига с асансьор, а до останалите – по стълби. От терасата на най-високия етаж се открива панорамна гледка към целия град. В отделните зали, които на практика превръщат замъка в музей, може да се проследи неговата история, житието на владетеля Тойоми, което е представено чрез родословното му дърво и със сценки от битието му, поднесени със средствата на триизмерното видео. На някои от етажите са изложени много ценни произведения на изкуството, каквито владетелят е притежавал приживе. Затова не дават там да се снима. За сметка на това можахме да се фотографираме с жена ми, срещу 300 йени, в доспехите на… японски самураи: с шлемове, мечове, наметала.
И още нещо много интересно: в Замъка се намира т. нар. Капсула на времето. В нея се съхраняват предмети от различни страни по света, може би и от България, не съм напълно сигурен. Например от Русия в капсулата е положен диск с изпълнения на Санктпетербургската филхармония. Капсулата ще бъде отворена след… 500 години!
Атракциите продължават и по време на обяда. Докато снощи г-н Накамура от ресторанта в Хирошима ни демонстрира уменията си в шоу кукинга, днес такава чест се падна на… цялата ни група. Обядът мина под названието „такояки“. Трябваше сами да си сготвим тестени топчета с пълнеж от октопод, които се приготвят върху нагрята със спирт метална плоча с пет кръгли вдлъбнатини, подобни на познатите ни формички за съхранение на яйца. Замесваме тестото и го наливаме във формичките, като в тях предварително сме поставили парченца суров октопод. Въртим ги на огъня, докато се изпекат и хванат апетитна коричка. Това е такояки! За да е по-богат обядът, се добавят ориз, сурова риба, темпора със зеленчуци, японска туршийка и вездесъщото уасаби, с което непознаващите японската кухня трябва много да внимават. Има вид на зеленикава горчица, но е толкова пикантно, че ще сложи в джоба си и най-силните ни люти чушлета. Затова се слага само на върха на пръчиците, с които се консумира храната. Тази занимавка ни достави страхотно удоволствие. Да видиш само с каква стръв се наежиха тия ми ти българи да покажат умения и в приготвянето на японски ястия! За капак направихме една малка разходка с атракционно влакче из парка на замъка и се отправихме към южния търговски център на града на име Намба.
Екскурзоводката ни Кейко обяснява, че в Намба е по-евтино от северния търговски център Умеда. Разхождаме се по дълга и пъстра улица, обсипана с огромни светещи реклами на какви ли не ресторанти, на фасадите с гигантски дракони и раци, един от които дори ритмично движи червените си яки щипки. Гласовити продавачи от подвижни колички подканят да опитаме всякакви лакомства: печени кестени, миди и стриди, такояки, сладолед. Едни сладоледаджия се правеше на фокусник, много е сладкодумен, оказа се на всичко отгоре и комшия от… Турция.
Когато най-после се настанихме в хотела, с жена ми решихме да си поръчаме японски масаж. Предстоеше ни дълго пътуване обратно към родината и сметнахме за нужно да се подготвим и тялом за това. Масажът се извършва в хотелската стая, която се оказа буквално „кибритена кутийка“, но в Япония е така. Приехме първо аз да мина през тази процедура, жена ми след мен. В Япония масаж се прави през… кимоно и в първия момент те обхваща съмнение като какъв ще е този странен мануален контакт през дреха, грубо казано все едно да правиш секс през… чорапогащник. Да, ама не е така. Масажистката, която дойде в стаята ни на 24-тия етаж, беше с много трудно установима възраст, но със страхотни умения. Като ме налегна тази жена (през кимоното, което по разбираеми причини -100-килограмов мъж, трудно се затваря), като ме натисна, щяха да ми изскочат очите. На такъв хард масаж досега не бях се подлагал. Много ме болеше отначало от натиска, но после постепенно взех да… заспивам. Значи ефектът е постигнат! Масажистката обаче се беше толкова вдъхновила – друг път я й се падне такъв балкански дебелак, я не, че започна да издава звуци като в… напреднал сексуален акт! По това време съпругата ми беше в банята. После разправя, че като чула това шумно пъшкане на японката, сериозно се замислила какво да пред приеме- да продължи под душа или да излезне от банята и да… защити семейната чест. Когато масажът приключи, се учудихме защо японката пише фактура, когато след мен наред е жена ми. Да се разбереш с масажистката е пълен абсурд – тя, както впрочем и болшинството от японците, не знае нито английски, нито друг чужд език. Това го изпитахме по-късно и на летището в Осака, когато трябваше да си връщаме наетите телефони. И за да бъде загадката пълна, тя взе телефона и се обади на някого, повтаряйки следното многозначително изречение: „Моши – моши (звучеше ни като муши-муши), катокарине-е-е, мингутарине-е-е, куру-куру“. После разбрахме, че се обажда на своя колежка да дойде да я смени за следващия масаж. Когато после разправях на сънародниците ни тази случка, си паднаха от смях, като все повтаряха първата и последната част от изречението на японската масажистка.
Хотелът ни се намира в северния търговски район на Осака – Умеда. Под хотелската част има цели три подземни етажа, в които са разположени множество магазини. Богатството и разнообразието на хранителни стоки е изключително – ако кажа, че имаше от пиле мляко, няма да съм точен, по-скоро иде реч за… пиле от мляко! Да не говорим за сервиза на щандовете. Питаме къде може да намерим местно вино /предната вечер го бяхме опитали и ни хареса/, продавачката напусна щанда си да ни придружи и покаже къде може да го намерим. Всеки продавач в японски магазин има първото и най-важно задължение да обърне внимание на клиента върху срока на годност на съответната стока. И в това отношение от японците има мно-о-о-го какво да научим!
След две нощувки в Осака настъпва времето да отпътуваме от Япония. Летище „Кансай“ е на 35-40 км от града, на изкуствен остров, като до него се стига по дълъг двуетажен мост – отдолу е железницата, отгоре автомобилният трафик. Открито е през 1995 година и е първото японско летище, което приема и изпраща самолети 24 часа в денонощието. Слави се обаче с високите летищни такси, които налага на авиокомпаниите, затова те често предпочитат аерогарите в Хонг Конг и Сеул.
Разделяме се с Кейко сан – нашата прекрасна японска екскурзоводка, а докато още сме в автобуса Петър Папазов прави едно любопитно обобщение. Десетина дни в Страната на изгряващото слънце не са били никак малко, за да съберем впечатления от Япония. Бяхме в Токио – един от най-големите мегаполиси в света, посетили сме 6 обекта на ЮНЕСКО с голяма културно-историческа значимост за страната и света, 2 обожествявани планини начело с Фуджи, пътували сме три пъти с влака – стрела Шинкансен, пъ рвият на планетата, преодолял психологическата граница за скорост на влак над 260 км/час, изкачили сме се на Токийската кула, която дълго време се е считала за най-високата сграда в света и е първото подобно съоръжение, проектирано по компютърен път. Насладили сме се на великолепни пейзажи, опитали сме много повече продукти на японската кухня освен познатото суши, добили сме и много впечатления от миналото и съвремието на тази страна.
Когато след почти еднодневен престой в Истанбул се прибрахме в България, бяха минали почти… 30 часа от напускането на хотела ни в Осака. А една проста сметка показва, че сме изминали само в една посока (България – Япония през турския мегаполис на Босфора) цифром и словом 10 236 километра!
(Край)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
