ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА: 4. На „дъното на света”
ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА
Вижте всички статии от поредицата „ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА“ тук.
4. На „дъното на света”
Днес времето се случи благосклонно, грейна ярко слънце и идеята,че ще ни се отвори парашута да се изкъпем в Мъртво море, вече съвсем не изглеждаше илюзорна. Защото днешния ден сме го посветили именно на този природен феномен – морето, в което няма живот.
Преди да тръгнем в тази посока, Халет предложи да направим кратка обиколка на йорданската столица Аман. На дневна светлина кварталите на града с по-бедно население не изглеждат много лицеприятно. Може би затова Халет ни насочи към по-лъскавата част на столицата, където живеят богатите йорданци.
Аман има дълга история, казват, че градът е на повече от 8000 години. Тук са господствали асирийци, перси, гърци, римляни. Старото име на йорданската столица е гръцко – Филаделфия, но има и още едно прозвище – Белият град, заради белия камък, с който са строени по-голяма част от многобройните нискоетажни жилища, разхвърляни по хълмовете на града.Времето е привикнало основните етнически общности на религиозна основа – мюсюлмани и християни, да живеят съвместно мирно и тихо. Може да се види редом с мююлманските храмове да се издигат църкви и исторически паметници от древни времена като Цитаделата, Византийската църква, Римският амфитеатър , построен по времето на римския император Антоний Пий (138 – 161 г.) с капацитет за 6000 зрители. Най-посещаваната и най-често снимана забележителност на йорданската столица.
Като брой на населението Аман е голям колкото София. Тук силно контрастират модерните сгради на компании, фирми и хотели с традиционните жилищни квартали на града. Лъскавите ресторанти, магазина и бутици със старите местни кафенета, сергии и занаятчийски работилнички. Луксозната търговска улица Вакалат с атмосферата на Ориента в стария арабски пазар (сук) с антични сувенири и аромата на местните подправки.`
Да попием от този шарен свят нямахме достатъчно време. Халет, както вече писах, беше решил да ни покаже аманския „Бевърли Хилс” и направо се пренесохме там, прекосявайки най-новия, с почти футуристична форма, мост на града. Преди да стигнем територията на местната хай класа, трябваше да минем покрай американското посолство, пред което стоеше табела с красноречивия предупредителен надпис „No Photo!”. Британската мисия, недалеч от тази на САЩ, пък беше окичена на оградата си с куп камери. Нейсе, добрахме се до богаташките жилища. Ами луксът струи отвсякъде, но да сме открили Америка, едва ли – такива колкото щеш и у нас в Бояна. По-интересно бе кой е най-големият баровец тук – оказа се бизнесмен, който се грижи за прехраната на йорданската армия. Къщата му струвала почти 9 милиона щатски долара!
На излизанеот Аман зърнахме на един от хълмовете на града да се вее националният флаг на Йордания. Той е с огромни размери – 60 х 30 метра, и се счита за най-големият в света!
На около 50 километра от йорданската столица се появи и Мъртво море. И естествено първите хотели от световни вериги като Мариот, Мьовенпик, Кемпински, Радисон… Халет ни отведе до Beach Amman – един от много добре благоустроените плажове край морето с широка пясъчна ивица, детски кът, площадки за футбол, волейбол и тенис, ресторант. Обособени са и съблекални с душове. Срещу 1 йордански долар можеш да си вземеш и кърпа.
Мъртво море, което всъщност представлява неоттичащо се никъде езеро, е разположено на най-ниската точка на земната повърхност – цели 427 метра под морското равнище. Затова някои го наричат и „Дъното на света”. Простира се на площ от над 1000 кв.километра, дълго е 76 км, широко – 18. Това е най-соленото море на Земята! Ако съдържанието на сол във водите му достига 330 промила, то в нашето Черно море е едва 17! В Мъртво море, което е и водна граница между Израел, Палестина и Йордания, се влива свещената река Йордан. През цялата година температура на водата му е 20 градуса. Халет казва, че през зимата изглежда топла, а през лятото, когато температурата на въздуха достига 50 градуса по Целзий, тя се усеща като хладка. Заради добива на лечебна сол и отклоняването на водите на река Йордан има трайна тенденция за намаляване нивото на морето. Доскоро се е смятало, че в Мъртво море няма никакви условия за живот, но последните проучвания показват наличието на низши растения и микроорганизми.
Отваряйки дума за лечебните свойства на Мъртво море, то е източник за производството на редица козметични и лечебни продукти, които специално в Израел са се превърнали в основата на силно развита и печеливша индустрия. Доказано е лечебното действие на Мъртво море върху някои заболявания на кожата като псориазиса, на опорно-двигателния апарат, гинекологични болести и др. Честа гледка е на някой от плажовете на Мъртво море да се срещнат омацани в черна кал хора, които се възползват от лечебния ефект на калните бани. СПА центровете в много хотели по света използват продукти от Мъртво море както за разкрасителни, така и за лечебни процедури.
Докато всички от групата ни се точеха да се изкъпят в Мъртво море, в багажа си носеха бански и джапанки, в крайна сметка само аз се престраших да се гмурна в солените води. Боже Господи – наистина е страшно солено, та чак горчи! И докато останалите само се задоволиха да си топят краката с навити крачоли, аз се излегнах във водата и О! почувствах се направо като… шамандура. Легнах по гръб и няма потъване! Мога ей така както си лежа във водата да взема някоя книга и да си я чета с часове без да помръдна! Но река ли да се изправя, а водата ми е до кръста, мога да го сторя с триста зора! Въртя се като пумпал във водата и не мога да си стъпя на краката. Когато най накрая успях, тялото ми беше толкова мазно, сякаш се бях топнал не в море, а в каца с олио! После започна да изскача солта, да съхне и да се напластява по кожата. Хайде беж под душа, а водата студена, та се не трае. Но нали трябва все пак да се изплакна от морската сол. Иначе като погледнеш солните кристалчета какви фигурки са спретнали по брега, където солта се отлага – красиво та красиво!
На обяд хапнахме в ресторанта на плажа, после дамите се отчетоха с приличен шопинг на козметика от Мъртво море. И хайде в автобуса на път за Акаба. Качването в каквото и да е превозно средство край Мъртво море трябва да става чевръсто. Колкото повече стоят отворени вратите на автомобила или автобуса, толкова по-голяма е вероятността въпросното превозно средство да се напълни с едри и крайно досадни… мухи. С едно- две изключения успяхме да се отървем от тази напаст и да продължим спокойно пътя си.
Спряхме обаче на едно крайно интересно място – огромна скала, на върха на която се извисява скална фигура на жена. Природата си е поиграла майсторски, за да я извае, но всъщност зад този феномен се крие цяла библейска легенда – легендата за Содом и Гомор. Тези селища се били превърнали в царство на разврата и Господ решил да накаже хората, отдали се на поквара. Единствен Лот, племенникът на Авраам, изглеждал благоприличен и чужд на тези грехове, затова Бог го предупредил да вземе семейството си и да бяга, защото ще унищожи с огън и жупел селищата и грешниците в тях. Поставил му обаче и условие – никой повече да не се обръща назад, иначе ще се превърне в камък. Грабнал Лот децата и жена си и хукнали да се спасяват. Когато обаче Содом и Гомор потънали в пламъци, ненадейно жената на Лот се обърнала назад, сякаш да се прости с родното си място, и тутакси се вкаменила. Оттогава фигурата на вкаменената жена стои надвесена над пътя от скалата, а безброй такива пътешественици като нас слушат от устата на гидовете тази легенда. По нея има различни интерпретации. Например жената не се е превърнала в скална фигура , а в стълб от сол и така било поставено началото на Мъртво море. По телевизията пък имаше друг сюжет, където съдбата на Лот, а в случая Нат, и семейството му е обвързана с легендата за Ноевия ковчег.
Странен пейзаж се появи като продължихме да се движим към Акаба. От едната страна на пътя – пустиня като каменна кариера, палатка на бедуини от камилски или кози черги, стадо с овце и кози, пикап, сателитна чиния с телевизор на акумулатор, забрадена жена и сюрия дечурлига. Мизерия като в класически катун. От другата страна на пътя – гъсти насаждения с бананови палми, оранжерии с домати, краставици и други зеленчуци. От тях изскачат камион след камион и отпрашват към Аман или Акаба. Срещат се и автосервизи, защото бедуините, избрали съдбата на предците си номади, все пак имат нужда от кола – пикапът нон стоп им трябва на разположение.
Докато сме още на път, Зед и Халет решават все пак да ни разкажат нещо за замъка на кръстносците Керак, който така и не можахме да посетим. Категорично заради нежеланието на арабите, твърдя отговорно това, никакъв сняг нямаше да ни попречи. Както и да е, ето накратко какво научихме за тази непристъпна някога крепост. Замъкът се появява през ХІІ век като част от веригата крепости, изградени за защита на създаденото от кръстоносците Йерусалимско кралство. Керак е построен през 1142 година от рицаря Пайон Лебутелие на стратегическо място – пътят, по който минавали керваните от Египет за Сирия. Издигал се на хълм с височина над 300 метра и бил обграден от стръмни склонове и дълбоки ровове. Под нивото на централния двор имал изградени на дълбоко – на височина до… 7 етажа, сводести галерии, помещения за различни нужди, тайни проходи. Става известен в историята най-вече с противоборството на неговите рицари – кръстоносци срещу един от най-големите в арабската история пълководци – владетелят на Сирия и Египет Саладин. През втората половина на ХІІ век този военачалник предприел ожесточена борба за унищожаване на християнските държави по Светите земи , създадени след Първия кръстоносен поход. Главният враг на Саладин бил йерусалимският крал Балдуин ІV, но той починал от тежка болест твърде млад – на 24 години. През това време на преден план излязло името на рицаря Рено дьо Шантиьон. Халет казва, че бил жесток и вероломен, след смъртта на Балдуин ІV погубил наследника му и се оженил за вдовицата Стефания. Историческите свидетелства го сочат като храбър рицар , но и безразсъден. Нападнал богат керван от Дамаск за Мека, ограбил огромно богатство – близо 200 000 златни монети, което било и тежък удар върху Саладин. Втори път организирал кръстоносци за нападения над другия свещен за мюсюлманите град – Медина. Опитвал с флота да се противопостави на ислямските войски, но не успял и накрая се окопал в Керак. На 4 юли 1187 година замъкът станал арена на заключителната битка на Рено дьо Шантийон със Саладин, при което всички рицари начело с предводителя им загинали в боя. Лично Саладин отсякъл главата на Рено дьо Шантийон. Оттогава замъкът никога повече не е в християнски ръце.
На около стотина километра от Акаба пътят навлезе в истинска пясъчна пустиня, каквато сме свикнали да виждаме на снимки и по филми. Това е Арабската пустиня, която завършва малко преди Акаба.
Най –после се показаха и светлините на пристанищния град. Посрещна ни табела, която указва, че тук се намира свободна икономическа зона. Бързо намерихме хотела, разположен на брега на Червено море. И както следва: настаняване, вечеря, полята с вино, и сън. Утре ни очаква страхотна атракция – сафари в Лунната долина.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
