ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ: 3. На пазар от лодките – сергии

ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ

Вижте всички статии от поредицата „ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ“ тук.

3. На пазар от лодките – сергии

Водният пазар

В Тайланд пазарите се радват на голяма популярност. Спомням си, че още първата вечер домакините ни отведоха на нощния пазар в Бангкок. Тук е духът на Азия – с безбройните аромати и пазарлъци пред сергиите под светлината на десетките ярко светещи лампи. Ако нямаш часовник от световна марка като Ролекс, например, сега е моментът да го имаш само срещу… 10 – 15 долара! Можеш да пазаруваш на килограм. Обявих на жена ми и на неколцина българи от нашата група благородно социалистическо съревнование на кого часовникът ще издържи да не се развали за срок от… една седмица. Майтапа настрана, но моят изкара повече от… три години и ако не се беше повредило винтчето за движение на стрелките, можеше да ми служи още дълго време. На този пазар обаче разбрах колко респектиран от белия и наедрял европеец е местният човек. Момичето, което ми продаде часовника, ме помоли да задържи рестото от 1 долар, тупайки ме с ръка по корема. Щом си с тия килограми, разсъждава тя, значи си с пари и ще оставиш и нещо за мен!

Още по–атрактивен е прочутият воден или още плаващ пазар, съществуващ вече над 100 години. Намира се на около 120 км от Бангкок. Тук лодките играят роля на сергии и от тях се продава всичко: плодове, зеленчуци, сувенири, прясно приготвена храна. Последното не е за препоръчване и ще се аргументирам защо. За да се стигне до плаващия пазар, минаваме с лодка по един от многобройните водни канали. Влагата е голяма и се чудя как ли съхнат чаршафите, проснати на верандите на мизерните наколни къщички. Малко по-нататък виждаме тайландец със смъкнати гащи, който обилно се облекчава в канала. Още по-надолу пък друг е нагазил до гърди във водата и е… сапунисал главата си, за да се изкъпе. Тази смущаваща цивилизования турист консистенция достига до плаващия пазар, където на една от лодките, предлагащи готова храна, жената-готвачка плакне съдовете в същата тази обогатена с природни и химически „добавки” вода. Нищо няма да хапнем тук, решаваме с жена ми, и правим изключение само с малките бананчета – бебета, които се оказват изключително вкусни. Предлагат ги от кошници, необелени, без съприкосновение с въпросната вода от канала.

С тайландската кухня трябва да се внимава. Да хапнеш нещо от улична количка си е риск. Не става дума за онези „деликатеси”, които преди да бъдат бутнати в тигана, са подскачали или пълзяли: бръмбари, скакалци и прочее подобни гадинки. Спомням си, че при първото ни гостуване в Тайланд хапнахме на улицата някакво опърлено пиле – мутант, след което не престанахме да търсим заведенията на Макдоналдс, КФС и Пица хът. Въпреки че в хотелските ресторанти храната е сравнително приспособена към вкуса на чужденеца. Местната кухня е вкусна, но силно пикантна, много от продуктите се пържат. Ако не поискате от келнера храната ви да бъде по-малко spicy, след минути ще имате усещането, че ви е нужна цистерна с вода или буре с бира. Въпреки използваните лютиви подправки, тайландската кухня е много здравословна. Казват, че повечето от ястията отпушват дихателните пътища и стимулират дейността на стомашно-чревния тракт. Изключително богато е предлагането на риба и морски дарове: скариди, калмари и пр. В ресторантите с открити сергии до към 17.00 няма да видиш нищо изложено, след това таблите се изпълват с прясна риба, скариди и още куп морски продукти, извадени току-що от морето. Това, което няма да липсва при всяко ядене, е оризът. В страната годишно се добиват по няколко реколти. Тайланд е истински рай на екзотичните плодове. Покрай „баналните” портокали, банани, ананаси, манго, папая и кокосови орехи, се предлагат и множество особени плодове, които рядко стигат до европейските пазари: рамбутан, розова ябълка, гуава, ракам и др. Сред тях се нарежда и нелошият на вкус, но ужасно миризлив дуриан, който буквално ухае на непрани чорапи. От напитките за препоръчване е тайландската оризова бира Singha, зеления чай и плодовите фрешове.

През 2014-та останахме много доволни от храната в местните заведения – особено тази, която предлагаше морски дарове и риба. На остров Пи Пи, например, ни сервираха супа със скариди,риба, миди, целина, джинджифил и някакви други зеленища, леко пикантна, направо си облизахме пръстите! В Патая пък, две години по-късно, се хранехме всяка вечер на един от етажите с ресторанти от всякакъв тип и националност в големия търговски комплекс Center Festival. Подобен тип хранене имаме и в нашите молове.И храната хубава и разнообразна, и климатиците ти дават приятен за вечеря хлад, и хигиената е безупречна, а и цените са повече от прилични. За 20 лева двама души могат добре да се навечерят, включително и с бутилка бира.

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21