ДУБАЙ – “ПИСТА” ЗА РЕКОРДИ: 2. Бумът след петрола
ДУБАЙ – “ПИСТА” ЗА РЕКОРДИ
Вижте всички статии от поредицата „ДУБАЙ – “ПИСТА” ЗА РЕКОРДИ“ тук.
Дубай – Бумът след петрола
2. Бумът след петрола
Откриването на черното злато и разработването на нефтените находища са главната причина за огромните промени, настъпили в Дубай през последните няколко десетилетия. Неслучайно петролът присъства в националния флаг чрез черния цвят редом с червения, белия и зеления. Промяната е поразителна – пустинята непрестанно отстъпва територии за нови булеварди, нови квартали, растат небостъргачи с жилища, офиси, хотели, обособяват се зони за спорт и забавления, медийни и IT региони. Само по протежение на главния булевард Шейх Зайед небостъргачите са над 250! В Дубай Марина конкуренцията в многоетажното строителство напредва също, в яки темпове. Няма световна хотелска верига, която да не се е настанила в Дубай. Бият се рекорд след рекорд, но за това ще стане дума по-нататък.
Интересно е как са се отразили главозамайващите промени най-напред на местното население, което в миналото – видяхме това в музея, е водело доста скромен живот. Арабите в Дубай съставляват около 20 процента от жителите на емирството. Останалите са чужденци, от близо 200 националности, но най-вече от Индия, Филипините и Пакистан. Казват, че през нощта населението на емирството наброява 3 милиона, а денем – 4! Има много всекидневно приходящи работници от близките емирства Аджман и Шаржа. Да не говорим за тълпите с туристи, които никога не свършват.
Днес арабите в Дубай направо си живеят живота. Шейхът Мохамед ал Мактум ги е дарил с безброй придобивки. Образоват се безплатно, а държавата, плаща и цялата издръжка за обучение в чужбина. Таксите за ток и вода са символични – само 10% от стойността им, останалата част пак поема държавата. Бензинът е с цена около 1.35 дирхама, което прави някъде около 36 цента за литър. Във фирмите винаги вземат по-високи заплати от чужденците, независимо, че ги гони пословичният за този етнос мързел. Работни места задължително се пазят само за тях. По закон в петък се почива заради молитвите, но местните запразняват още от сряда, развличайки се с барбекю и надбягвания с джипове в пустинята. Надбягвания доскоро безконтролно са ставали и в самия град, но след многото катастрофи вече навсякъде са монтирани камери. Проблемни в това отношение, както и у нас, са младите момчета, особено от по-висшите слоеве, които карат мощни коли. Младите араби са луди по скъпите автомобили. Казват, че някои ги карат кратко и бързат да ги продадат, за да вземат нов модел. Дори за да стане сделката по-печеливша, не са сваляли найлоновите опаковки от седалките! И понеже доста от моделите са спортни и сравнително ниски, към стандартните светофари на кръстовищата са добавени и по-малки, едва ли не на метър от земята, за да ги виждат местните джигити с поршета.
В много от мюсюлманските страни неглижират жената. В Дубай не е съвсем така, отчитайки важната й роля в семейството. Казват ни, че тук мъжете хранят голямо уважение към съпругите си – те са майки на децата им и това ги кара да им угаждат във всичко. Наблюдавал съм жени в моловете – облечени са външно с традиционната черна абая, но по ръцете и обувките им си личи на какви скъпи покупки се радват, фигурата им е добре сложена. Често може да се видят на щандовете за скъпи облекла на Версаче, Морган, Долче и Габана и други маркови фирми да пазаруват като за последно. Легенди се носят за богати арабки, които правят басноловни сметки в най-скъпите бутици – особено, когато стъпят в Париж или друга Мека на модата. Не е тайна, че имат навика да си организират женски партита, където захвърлят абаята и се заформя истинско модно ревю плюс обичайните за дамски събирания клюки с главен герой… мъжкият пол. Дори въпросната абая се променя: една от екскурзоводките ни казва, че платовете стават по-прозрачни,в моделите все повече навлизат различни орнаменти и ги правят по-красиви, хиджапът – кърпата за покриването на главата, все повече отива назад, за да се открият лицето и косата.
Темата за съпругата и любовниците на мъжа също има своя трактовка. Жената не може да забрани похожденията на половинката си, но за да й даде карт бланш за това изисква от него подобаваща издръжка: жилище и то не какво да е, кола и то не каква да е, сметка в банката и пр. Ислямът разрешава на един мъж да разполага законно с 4 жени, но се оказва, че напоследък това си позволяват едва 2 процента от мераклиите за многоженство.
Има един клуб за плажен отдих – Дубай лейди клуб. Предназначен е само за жени. Има банка само за жени. Ако видите такси с розов покрив е само за жени. Вторият вагон в метрото е само за жени…
Държавата силно поощрява женитбата между арабите – целта е да се пази етносът, и за това се отпускат най-различни поощрения. Дават ти 70 000 дирхама, например, ако се ожениш за жена под 30 години. Над тази възраст – още 20 000. Ако вземеш разведена – 150 000 като „начален капитал”, за да се грижиш за нея.
Местна жена обаче няма да видиш да кара кола – има си мъж или наемен шофьор за това. Камо ли пък да влезе в нощен бар – това място е отредено за проститутките, каквито в емирството има в изобилие от страните в Източна Европа и Азия. И младежи до 21 години без придружител ще гледат бара само отвън. Арабски мъже в традиционното бяло местно облекло – диш даш, също нямат това право. Слагай дънките и заповядай- нощният живот в Дубай те чака. Само че алкохол не се намира навсякъде – в супермаркетите абсурд, не дай боже пък да те пипнат да пиеш на неразрешено място. Дори самите таксиджии докладват на полицията, ако видят някой да пренебрегва алкохолната забрана. Спомням се, че по време на сити тура из Дубай гидът ни предупреди, че по всяко време в автобуса може да нахлуят проверяващи за алкохолна употреба служители. По време на новогодишната вечеря през 2004 година двама нашенци се бяха облекли с местните бели роби диш даш, но в същото време се наливаха с уиски. Един от нашите туроператори им пошушна, че това се счита за тежка обида и може да ги опандизят като стой та гледай, затова е по-добре мигом да изчезват и да не се явяват повече с диш даши и с алкохол в ръка. Алкохол е разрешен да се купува единствено в безмитната зона на летището и да се консумира само в хотелите и ресторантите, които имат съответния лиценз за това. Цените обаче са доста високи – в хотелите например надценките скачат до 40 – 50 % и затова съветът на екскурзоводите е „Пийте бира бавно, с удоволствие.За втора може да размислите…”
Права и свободи за арабите бол, но не е така за чужденците. Те нямат право нито на осигуровки, нито на пенсии, нищо, че например работят тук повече от 20 години. Като искаш пенсия върви си там, откъдето си дошъл! Това е желязната логика на работодателите в Дубай. За дубайско гражданство пък забрави! За стачки и други форми на протести също.Живеят в обособени квартали, които нямат общо с тези на местните: европейците в едни, азиатците в други и т.н. Заплатите са ниски – например индийците, които са заети главно в строителството, взимат до 1500 дирхама месечно или около 410 долара, докато служители от мениджърския екип заработват по 50 000 дирхама за същото време! Казаха ни, че от 1 януари 2016 година влизал закон, който разхлабвал примката в това отношение, сиреч и за чужденците се предвиждали някакви права. Но скептицизмът за осъществяването му на практика е явен.
Иначе за чужденец да почне бизнес в Дубай не е проблем. Няма никаква бюрокрация. Плащаш само 5 % данък върху стойността на внесената стока и почваш да продаваш. Проблемите идват след това. Почваш бизнес, но доколко ще успееш, след като конкуренцията е страшна. Не е все едно, например, от коя агенция местният арабин ще купи самолетни билети. Ако е собственост на известна местна фамилия о’кей. Но е ако е нова и случайна? Ще го засипят с подигравки как е могъл да стори това! Изключения разбира се има, но не са много. Ако пък фирмите са под протекция от най-високо място, въобще за конкуренция и дума не може да става. Оказва се, че две основни фирми под такъв чадър са извършили строителството на повечето харизматични небостъргачи, включително на най-високата сграда в света, кулата Бурж Халифа. Едната от тях много яко е продавала на зелено – огромни опашки от желаещи да закупят жилища са се виели пред офисите й. Но същата впоследствие е завлякла сума ти хора с неизпълнени ангажименти. И какво от това – името й и сега виси на билбордове в емирството, приканвайки нови клиенти да й се доверят…Да ви напомня нещо това?
Шейх Мохамед ал Мактум е умен и предприемчив политик. Такива са преобладаващите оценки за него. Преди да заеме сегашния пост, е бил министър на отбраната и смятан за архитектурния гений на строителството в Дубай, като под негово ръководство са изградени летището и голяма част от туристическите обекти в емирството. Шейхът и семейството му са разбрали навреме, че петролът няма да е вечен и трябва да се търсят други източници за просперитета на Дубай. И са ги открили в туризма, недвижимите имоти, спортните състезания, атракционите и пр. активи, които биха привличали дългосрочно милиони туристи в Дубай. Днес близо 14 милиона туристи посещават емирството, всеки ден на пристанището акостират по 4 круизни кораба, но шейхът иска през 2020 година броят туристите в Дубай да достигне 20 милиона. Да се увеличи неколкократно броят и на хотелите, защото през същата тази 2020-та Дубай ще е домакин на поредното EXPO. Дотогава конкуренцията на рекордите ще бушува с пълна сила. А петролът в Дубай вече наистина свърши и дубайци черпят гориво от съседа Абу Даби…
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
