ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ – ЧАСТ 4

КАДИС – ДОАЙЕНЪТ НА ЗАПАДНА ЕВРОПА

В миналия пътепис обещах повече подробности за шери-то – една добре позната алкохолна напитка на Запад, особено във Великобритания.  Всъщност става дума за подсладено, ликьорно вино. За разлика от портото – националнанта напитка на Португалия, което се обработва преди ферментацията на виното да е приключила, за да добие харктерния си сладък вкус, при шерито процесът е обратен – след ферментацията виното се допълва с бренди, но тъй като остава сухо, допълнително се добавят подсладители. Почти 60% от шерито заминава за Великобритания –явно британците са му големи почитатели.

Още от поредицата може да прочетете тук

Шери в Испания се прави преди всичко в Херес де ла Фронтера. На път за Кадис, каквато е програмата ни днес, ще минем край този близо 200-хиляден град, известен с винената си индустрия. В Херес лозовите насаждения се простират на повече от 11 000 хектара. Тук се произвежда виното от серията Херес, над 30 вида от тази  марка се продават в страната, предлага се и  дегустация в многобройните местни винарни. В Херес се произвеждат сухи и подсладени бели и червени вина от сортовете паломино, Педро Хименес, мускател… Интересно е, че докато пътуваме, край пътя се появява огромна метална рекламна (малко карикатурна) фигура на човек с китара. Гидът ни казва, че този чичо се нарича Тио Пене (Чичо Хосе). Носи името на  на някакъв бивш помощник на собствениците на  известната винарна „Гонзалес”, с 200-годишна история, който по-късно се отделил от тях и захванал собствен винен бизнес. Рекламата е по-скоро визуален символ, който да подсеща туристите, че Андалусия освен всичко друго има и още едно голямо богатство – вината. А виното и китарата тук са неразделни!

Между другото подобен символ представлява и кацналата на един от хълмовете край пътя оцветена в черно метална рекламна фигура на бик. Излишно е да пояснявам какво означава за испанците това силно и с тежък нрав животно. Особено в Андалусия, където в повечето градове неизменно присъства арена за корида. В случая обаче това не е реклама на корида, а пак на нещо хубаво за пиене – бренди, което също се произвежда в Херес де ла Фронтера. Това бренди е с марката Озборн, на етикета на бутилката му е отпечатан въпросният бик. Брендито носи името на английският търговски посредник Томас Озборн, който през 1722 година  основава компания за вино. Тя бързо се развива. През 70-те години на миналия век  се издига като един от световните лидери за производство на алкохолни напитки под знака на черния бик. Еталон за това става брендито „Alma de Magno” Solera Grand Reserva, което се радва на световна популярност.

Екскурзоводът ни обяснява, че в Испания нямат навика да държат старо вино – смесват го с новото, и не обичат да се напиват като някои наши сродни славянски души. Пият по малко, допълват виното с лед. Дали наистина испанците са скромни пиячи не мога да твърдя. Бил съм в заведения в  различни региони на страната,  но  в интерес на истината пиян-залян испанец не ми се падна да видя.

Херес де ла Фронтера има в своето „портфолио” и още една запазена марка.  Единствено тук в Испания дсе отглежда специфична порода коне – т.нар. картуханска порода. Едри животни, много добри… танцьори, каквито има например в Австрия. Отглеждането на коне тук е традиция чак от XV век! Всяка година в Херес де ла Фронтера са провежда конен панаир, който се превръща в истински празник за града, с много гости от чужбина. В Херес де ла Фронтера се намира и Кралската андалуска конна школа.

Вече наближаваме Кадис. Този красив град с население около 160 хиляди жители е наследник на древния Гадес или Гадир, както са го наричали неговите основатели- финикийците. Това е станало през 1104 година пр.н.е. и така се я появила първата финикийска колония зад Стълбовете на Херакъл. Затова Кадис се смята за най-стария град в западната част на Европа! Финикийците са имали особен интерес да влязат тук, защото районът още тогава е бил богат на  злато, сребро и мед. От Кадис тръгват корабите на Христофор Колумб към Новия свят. След откриването на Америка  на тукашното пристанището започват да  пристигат купища  скъпоценни товари и скоро Кадис се превръща в един от най-богатите градове на Стария контитент, измествайки през XVI век Севиля от позицията й на най-важния търговски център за Западните Индии. През миналите векове Кадис е бил владение на Картаген, на Рим след Втората пуническа война (218-201 г. пр.Хр.), превзет е от маврите и едва през 1262 година е отквоюван от испанците.

И сега градът не е загубил блясъка си от миналото, напротив. И в това ще се уверите от снимките, които заснехме при гостуването си тук- сред една от перлите на Коста де ла Лус (Брегът на светлината). В същото време Кадис е едно от най-важните испански пристанища. Икономиката му е свързана с ред перспективни отрасли. В Кадис например се произвеждат части за авиационната промишленост, извършват се ремонти на трансатлантически кораби, развива се електрониката. Риболовът и консервната промишленост вървят ръка за ръка. Кадис разполага със силен риболовен флот, с големи хладилни камери за съхранение на стотици тонове риба. Край града са разположени и солници, които допълват неговия  икономически профил. Туризмът също е силен фактор.

Влизаме в Кадис през една от петте главни порти, които навремето са били част от крепостната стена на града. Наричат я Puertаs de Tierra, бивша военна крепост с висока кула по средата и две колони пред нея, на които са издигнати скулптурите на двамата покровители на Кадис – св. Сервандо и св. Герман.  Построена е през  XVIII век. Продължаваме по крайбрежния булевард Avenida del Sur и спираме за снимки пред Университета и най-известния плаж в Кадис – Ла Халета. Панорамата към Атлантическия океан е страхотна! На широката пясъчна ивица  все още не се е заформила познатата плажна гъчканица, по-скоро  пред плажа гъмжи от акостиралите лодки в океана. На около 150 – 200 метра навътре в морската акватория стоят,май все още на стража, двете някогашни крепости Санта Каталина и Сан Себастиян. Впрочем, в древността Кадис е бил разположен на два тогавашни съседни острова, които днес са съединени с материка.

След съзерцанието на плажа се отправяме покрай Генуезкия парк към централния площад Сан Хуан де Диас. Това е най-големият парк в града, направо си е истинска ботаническа градина. Съществува от XVIII век, богат на екзотични дървета и растения, чудесно място за отмора. В миналото Кадис е поддържал много активни търговски връзки с Генуа и други италиански градове. Може би това е причина да изглежда в архитектурата и градоустройството си като че ли повече италиански, отколкото типичен андалуски, изключваяки старата историческа част.

Площадът Сан Хуан е разположен  срещу  две високи колони на входа на пристанището. Оформен е като главно средище на града още през XV век. Красив фонтан и алея с тенти отвеждат до  импозантната сграда на кметството, построено в неокласически стил. В непосредствена близост, в сърцето на града, е площадът с Катедралата, най-величествената сграда в Кадис, строена по проект на архитекта Висенте Асеро. Строителството й е започнало през 1722 и завършва чак през 1838 година. Катедралата е с внушителни размери, кубетата й се виждат отдалеч. В музея й се съхранява уникална колекция от златни и сребърни изделия, както и известната дарохранителница „Милион”, украсена с подобаващо количество скъпоценни камъни.

В свободното време, отредено за Кадис, може да отседнете в някое от кафенетата на площад Сан Хуан де Диас и да изпиете чаша хубаво кафе. Ако искате да видите още нещо от културно-историческата съкровищница на града, бих препоръчал Римския театър, който се намира в съседство с Катедралата, наблюдателната кула Тавира, изградена в бароков стил през XVIII век. Тя  носи името на първия „стражеви”   Антонио де Травира и от върха й може да се любувате на целия град в радиус от 360 градуса. И още – площад Конституция, където се намира паметникът на кадиските кортеси. През Средновековието кортесите са били местни  съсловни събрания,не са допускали със своите закони абсолютна власт на кралете. От XIX век насам така са наричали парламента в Испания. Специално кадиските кортеси са били нещо като испанско правителство в изгнание по време на войната с Наполеон през XVIII век. Именно те съставят през 1812 година първата испанска конституция, която била една от най-либералните по онова време.

Напускаме Кадис през най-новия въжен мост, построен над океана, с дължина над 3 километра. Ще поясня, че градът е разположен на  полуостров, тънка ивица земя, вдадена в Атлантическия океан.  Освен по суша, връзка на града с континента се осъществява и по мостове нод мжрската вода. От новия въжен мост поемаме към Севиля – столицата на Андалусия. За нея – в следващата част.

АСЕН БОЯДЖИЕВ

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21