ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ – ЧАСТ 8

РОНДА – КОРИДА, ВИНО И…ГАЛАНТНИ БАНДИТИ

Ронда е малко планинско градче с население от около 40 000 жители. Намира се на 110 км от Малага, на скалисто  плато на 700 м надморска височина. Екскурзията дотам е по желание, защото не е включена в пакетната цена за обиколката на Андалусия. Ако този ден не ви се търкаля по плажовете на Торемолинос, Фуенхирола  или Бенелмадена, ако не ви тресе тръпката за шопинг в Малага, идвайте с нас, за да посетите Ронда. Ще се убедите, че си струва…

Всички части от поредицата може да видите тук

Началото поставят келтите, установявайки се по тези земи през VI век преди новата ера, за което пише  римският историк Плиний. После започва познатата в цяла Андалусия верига от завоеватели: гърци, картагенци, римляни, вестготи, докато през VIII век тук се закотвят маврите. Когато днес пристъпите през Портата  на Карл V, пред очите ви ще се разгърне един истински мавритански андалуски град – Ронда, цялата в бяло! От арабската епоха освен белия цвят на къщите са останали много малко паметници: минарето към църквата Св. Себастиан, Старият мост, Вратата на Алмокабар – някогашният „главен вход” за града, Арабските бани, дворецът Мондрагон, построен през 1314 година като резиденция на мавританския владетел Абд ел Малик… За сметка на това след Реконкистата църкви и манастири има колкото щеш: манастира на францисканците от XVI  век, катедралата на Ронда Санта Мария ла Майор, построена на мястото на джамия, и др.

Като туристическа дестинация Ронда  се слави най-вече като люлка на  бикоборството. Арената за корида е първата в страната и се появява през май 1784 година. Както казват испанците : ”Докато има корида, ще я има и Испания!”,  въпреки ясното съзнание, че подобен спектакъл е лишен от хуманност. Тази арена е действаща и днес, побира 5000 зрители.  Диаметърът на пясъчната й сцена е 66 метра, трибуните й са на две нива , разположени върху  134 колони. Корида се провежда сравнително рядко,  най-вече през първата седмица на септември в памет на знаменития тореадор Педро Ромеро (1754 – 1844), когото Флансиско Гоя  увековечава в едно от своите платна. За близо 25 години битки на арената той е победил над 5600 бика! И то без да получи и драскотина! Променяйки правилата, Ромеро  полага основите на съвременната корида. За първи път той слиза от коня и провежда боя с бика пешком. Това остава и до днес. В Ронда тачат името и на още една голяма фамилия торерос: Ордоньес. На легендарния Каетано Ордоньес американският писател и журналист Ърнест Хемингуей посвещава своето произведение „Фиеста”. Паметник на Каетано Ордоньес се издига непосредствено пред арената в Ронда. На територията й  е открит музей, който с оръжия, плащове и  облекла на тореадорите, с литографии, гравюри и други средства на изобразителното изкуство представя тази стара традиция в испанската култура.

Корида за първи път гледах преди доста години в Барселона, където тя вече е забранена. Биковете, които излизат на арената, са плод на специална селекция и подготовка. На трибуната обикновено се канят и собствениците на животните. Казват, че докато наблюдават спектакъла, ги вълнуват противоречиви чувства. От една страна жалост за добичето, осъдено да загине, от друга гордост, че тъкмо рожба на тяхната ферма е избрана да бъде в битката на живот и смърт. Коридата обикновено следва горе долу един и същи сюжет. Бичето се пуска на арената след като го третират с електрошок. Няколко тореадори с къси оръжия допълнително му вдигат адреналина.

След тях влизат двама пикадори, на коне и с дълги копия (пики). Те се движат  плътно до мантинелата на арената, а конете са екипирани почти като в рицарските времена, но с капаци на очите. Така не виждат опасността от връхлитащия бик върху тях, иначе ще се подплашат и, както се казва, ще стане мазало. Пикадорите пускат с копията си още кръв на животното, после тореадорите отново влизат и буквално накичват гърба на бика с късите си саби. Накрая се появява главният герой, покорител и на женските сърца от трибуните – матадорът с червения плащ. Започва голямата игра между човека и животното, което напразно (в повечето случаи) се гмурва с рогата напред, подмамено от движенията на плаща. И ето, настъпва сюблимният момент: двете страни застават неподвижно една срещу друга, гледат се в очите и останалото е въпрос на умение и бързина. Матадорът нанася удара си с шпагата някъде зад тила на животното и ако то подгъне крака, значи вече е настъпил краят. Остава публиката да размаха бели кърпички и всичко приключва- убитото животно се отвежда с коне извън арената, закачено на вериги,  и заминава директно за… транжорните.

В ресторантите ястията с месо от биковете, убити в корида, се продават много скъпо. Много редки са случаите, когато публиката настоява за пощада на животното, но го има и това. А матадорът ще направи своята триумфална обиколка на арената. Днес тези изпитани бойци печелят добри пари, докато някога награда им били… ушите на убития бик. Това е много рискова професия и за съжаление смъртта си са намерили не един и двама бикоборци.

Между другото, в Испания има и още една отдавнашна традиция (от 1600-на година насам) с участието на хора и бикове, която веднъж в годината се превръща в страхотно изпитание за здравето и живота. В град Памплона всяка година се провежда надбягване с бикове по време на фиестата, посветена на местния светец Сан Фермин. Навярно сте виждали по телевизията тълпата от хиляди, облечени в бяло и с червени кърпи около врата, мъже, които бягат колкото им силите държат пред стадо озверели бикове. Едни ще се спасят, други ще пострадат наранени, но има и случаи на нелепа гибел. Но на никого не му идва и на ум този странен избор за силни усещания някога да спре.

Като стана дума за музей, има един в Ронда, който спокойно може да сложим в графата необикновен. Става дума за Музея на бандолеросите, а в превод бандолерос означава  разбойник, бандит. Експозицията  пресъздава бита и обичаите на бандитските шайки, които върлуват из земите на Ронда между XVIII  и XIX век, а и в началото на миналото столетие. Предмети, включително колоди от карти с червени петна (от кръв или вино), ножове, пистолети, конски седла, снимки, изрезки от вестници и още свидетелства разказват за тези мъже извън закона. Нарицателни за онези бурни времена стават имената на разбойници като Хосе Мария ел Темпранильо, Флорес Ароча и др., родени в Ронда. Някои ги описват едва ли не като копия на Робин Худ, след като ограбвали богатите търговци и давали скъпоценностите на бедните. Има свидетелства, според които бандолеросите сваляли пръстените от ръцете на  дамите с галантна усмивка и целувка, която оставяла неизлечим отпечатък в нежните женски  сърца . Май някои само това чакали – да минат през  гората  и да  предадат пръстен или огърлица на някой романтичен  обирджия…

Имало един бандит – Хуан Мингоя, с прякор Дългата стъпка, който се оказва последният андалуски бандолерос. Роден през 1870 година, прекарва 16 години в затвора и през 1932 година е амнистиран от републиканското правителство „по здравословни причини” и за примерно поведение. Пуснали го да си иде вкъщи, но сърце трае ли да стои мирно? Хванал отново гората и накрая след престрелка с полицията паднал убит.

Когато се разхождате из Ронда, ще попаднете на един от символите й – Новият мост, който свързва старата с новата част на града. Мостът е строен близо 40 години – от 1751-ва до 1793-та, и се издига на височина почти 100 метра над каньона на реката Гуадалевин, приток на голямата андалуска река Гуадиаро. Мостът лежи върху раменете на огромни скали, на вид подобни на тези в гръцката Метеора. Изграден е с арки на три нива, като една от тях, в средата, е част от помещение с приблизителна площ от 60 кв.м, което е било използвано като… затвор за опасни престъпници.

Какво още интересно може да видите в Ронда? Може би кметството, заело  мястото на стара казарма от XVIII век, старите крепостни стени от XI век,Портата на Филип V от 1742 година или пък двореца на маркиз Салватиери от 1798 година, с барокова фасада, скулптурни фигурки на индиански деца, семейния  герб и балкон от рондовско ковано желязо. Маркизът бил наместник на католическите крале, завладяли от арабите Ронда. От лявата страна на двореца има още един балкон от ковано желязо, използван за интериор на филма „Кармен от Ронда”. Всъщност героинята на Бизе от едноименната опера е родена именно тук, в Ронда. Тук тя се влюбила и в  тореадор, когото харесала след  една корида. Чак по-късно заминала да работи в цигарената фабрика в Севиля.

Накрая да не забравя, че Ронда попада във винарски район. В градчето има музей на виното, с богата експозиция от предмети за обработка на лозята, прибиране на реколтата и преработката на набраното грозде. Домакините предлагат и винена дегустация. Преди да си купите от вината, чуйте кратката беседа в музея, тя ще ви упъти и какво да изберете, налейте си от канелките, за да опитате от вината. Има и шери. Гидът ни препоръчва вино от марката Ла Сангре де Ронда, както и такива от районите Риоха и Ривера де Гуера, там се произвеждали най-качествените вина, които не отстъпвали на френските.

След дегустацията връщането в хотела  е с повече настроение. Ако сте в Торемолинос, обърнете внимание и на един по-специален монумент, когато навлизате в курорта.  Това е паметникът на… туриста. Такъв едва ли има някъде другаде по света. Браво на местната управа – знае как да погъделичка  своите гости!

АСЕН БОЯДЖИЕВ

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21