ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА: 7. На вино и шашлик

ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА“ тук.

Знаменитият грузински шашлик

7. На вино и шашлик

В грузински ресторант съм влизал два пъти, и то в чужбина, въпреки че подобни заведения има и у нас. Оттам познавам вкуса на прочутия грузински шашлик. Божествен е! Грузинците наистина са майстори на този традиционен за народа им специалитет. Подбират чисто свинско месо, държат го цяла нощ в марината с лук и черен пипер на зърна, преди да го изпекат на жарта.

Когато Мака ни заведе на вечеря в един от най-известните национални ресторанти в Тбилиси – Мравалжамиери (означава пожелание за дълъг живот или по-кратко за много години), разбрахме, че шашликът е само черешката на тортата в грузинската кухня. На голямата трапеза, край която се наместихме поогладнели от целодневния тур из грузинската столица, имаше какво ли не. Салати няколко вида: домати и краставици, нещо като нашето кьопоолу (с патладжани), известните грузински пелмени – хинкали, пълнени с кайма, туршия, сърми и пълнени чушки. Грузински хляб на пещ, увит на руло. След това „кацна” шашликът.

Удоволствието стана пълно и с изпълненията на фолклорния състав „Гарени”: страхотно акапелно пеене и много темперамент в танците.Известно е, че по традиция в разгара на гощавката мъжете имат обичая да изпълняват грузински песни без музикален съпровод (това е акапелното пеене). А грузинските танци са много динамични, танцьорите – истински виртуози, някои от танците се съчетават с класически балет. Често в хореографията се включват саби и ножове- какви джигити може да бъдат мъжете без тях ! Да описваш грузински танц и да го гледаш на живо не е все едно. Затова с Мария записахме няколко клипа с участието на „Гарени” – може да се видят на нашия сайт.

Да продължим с грузинската кухня. Тя залага повече на месото, най-често свинско и овнешко, може би защото неизменно върви с вино, а е и характерна за жителите на планинските селища. Но в същото време тя предлага безкрайни възможности за съчетаване на месото със зеленчуци, подправки и ядки. Орехите и нарът са основна съставка на грузинската кухня. Орехите много често се използват за направата на орехов сос, който придава на ястията неповторим вкус. От подправките сред най-популярните е хмели – сунели, нещо като нашенската шарена сол. Един от най-предпочитаните грузински специалитети „Сазиви” представлява пиле, приготвено именно с хмели – сунели и орехов сос. Ядките често са съставна част и на десертите. По улиците на Тбилиси на много места може да видите окачени да висят като салами „щафети” с т.нар. чурчхала. Този популярен грузински специалитет се приготвя така: нанизват се на връв орехи, потапят се в гроздов сироп няколко пъти и след като тази консистенция се напласти около 2 см, се оставя да съхне на слънчева светлина. Често чурчхала се приготвя по време на празника „Ртвели” през септември, когато се събира гроздовата реколта.

Грузинските вкусотии нямат край. Неслучайно вестник „Вашингтон пост”, цитиран от списание „Бакхус”, пише: „Дали пък грузинската кухня няма да се окаже следващото голямо кулинарно откритие?”

В Грузия храната върви с една неизменна част от пиршеството- пиенето на вино. То е национална гордост на Грузия! Вино тук се произвежда от дълбока древност. Според учени още преди 8000 години! Грузинците използват един традиционен метод за правене на вино в големи глинени делви, наречени квеври. Те може да достигат до гигантски размери – 2 х 1,5 метра, като побират няколкостотин литра вино. Тази технология е призната като част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. И няма аналог в света! По склоновете на Южен Кавказ виреят над 500 вида грозде, от които се произвеждат грузинските вина. Областта Кахети е един от водещите винарски райони в Грузия. Всяко грузинско семейство обичайно прави по половин тон вино годишно. Сред най-популярните марки грузински вина е „Саперави”- висококачествено вино с мастилено-червен цвят, сухо, с аромат на диви боровинки и бор. Вино за ценители! Това е древен сорт грозде, името означава еликсир на боговете. Отлежава една година. „Мукузани” е другият винен гранд, който отлежава три години в дъбови бъчви. Сухо червено вино, с аромат на дъб и ягодоплодни, носител на многобройни златни медали от световните винени изложения. От белите вина са по-известни сортовете „Мтцвани” и „Ркацители”, което ние, българите от по-старото поколение, познаваме добре. „Хванчкара” пък е червено сладко вино, което е било предпочитано от Сталин. Грузинците произвеждат и „Чача”. Тази напитка няма нищо общо с известния латино танц, а на вкус е като нашата домашна гроздова ракия. Само че минимум 60-градусова, чийто огън може да се гаси с естествено газираната минерална вода „Боржоми”, любима и на руската императрица Екатерина Велика.

Пиенето на вино в Грузия не е проста работа. Когато се събират на празничната трапеза, грузинците определят отговорник на пиршеството, наречен тамада. Той води „партито” и произнася тостовете, подканя присъстващите да правят същото. При тостовете се спазва определен ред: първо се споменава мирът, после майка Грузия, след това най-важните гости, прадядото, родителите, децата , братята, сестрите, приятелите, жените и т.н., до не знам кое си коляно! От чужденците се очаква не само да се присъединят към пиршеството, но и да проявят необходимата издръжливост, а не да се орезилят, падайки пияни под масата. Такова нещо може да се случи, когато тамадата даде знак пиенето да продължи с традиционния грузински рог. Тогава за неопитния пияч става страшно, защото съдържанието на рога се изпива на екс и той задължително се обръща пред останалите участници в гощавката, за да се види,че е празен. По сергиите със сувенири гледахме различни по размери и вместимост рогове, но се оказва, че има и такъв за…3 литра вино! На вечерята ни в Тбилиси за тамада избрахме шофьора на автобуса ни Давид. Един много приятен човек, който покрай обичайните тостове за грузинско-българската дружба не забрави да уважи и рожденичката от нашата група – Кирилка, стоматолог от Плевен и наш редовен клиент. Всъщност грузинските тостове са едно нормално човешко общуване, изпълнено с много жизнерадост и добри мисли. Тост се вдига и за починали, но никога не е последен – грузинците държат и накрая веселието да продължава, както животът след смъртта на близките.

Пиенето на вино има и още една особеност в Грузия – то подсилва култа към мъжкарството, към силата. Патриархалността върви ръка за ръка с гостоприемството, но и с консерватизма. Мъжката дума е закон. Освен горди, грузинците са и честолюбиви. Разказват, че ако си закопчаеш колана в колата на грузинец, може да се обиди и ще те пита:” Ти нямаш ли ми доверие?”. Друг е въпросът, че уличното движение, особено във вътрешността на страната, е лишено от всякакви правила. Както се казва, Господ да те пази!

Пиейки виното си, грузинците често се изживяват и като…философи. В един виц се разказва как двама грузинци седнали да пият вино. И таман подхванали поредната чаша, се появила …погребална процесия.

– Кой си е заминал? – попитал единият.

– Гиви. Цял живот пиене, пушене, жени…

Продължили да пият. Малко по-късно минала друга погребална процесия.

– А сега кой?

– Гоги. Не е пил, не е пушил, само с една жена през целия си живот.

– Виждаш ли? Само 15 минути разлика…

– Сипвай!

(Край)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21