ЕГИПЕТ – СТРАНАТА НА ФАРАОНИТЕ: 1. От Порт Саид до Кайро

ЕГИПЕТ – СТРАНАТА НА ФАРАОНИТЕ
(Октомври 1999 г. /Януари 2006 г. /Април 2015 г.)

На египетска земя с жена ми Мария за първи път стъпихме след едно пътуване с круизен кораб от Кипър. Акостирахме рано сутринта в пристанището на Порт Саид. Чакахме с нетърпение да слезем от кораба и да поемем към Кайро, жадни да се докоснем до една велика и високоразвита култура, оставила трайни следи в историята на Древния свят.

Вижте всички статии от поредицата “ ЕГИПЕТ – СТРАНАТА НА ФАРАОНИТЕ“ тук.

1. От Порт Саид до Кайро

Порт Саид е малък град, с приблизително 160-хилядно население. Разположен е в северната част на Суецкия канал и е безмитна зона. Два пъти е разрушаван по време на войните с Израел – през 1953-та и 1967 година. Тук всичко се върти около трафика през канала, който свързва Средиземно с Червено море и разделя африканската от азиатската част на Египет, простираща се на Синайския полуостров.

Суецкият канал е построен за 10 години и е открит през 1869-та. Тогава е бил дълъг 164 км и дълбок само 8 метра. Днес параметрите му са чувствително различни: дължина 194 км и дълбочина 24 метра, широчината му е 205 метра след разширението, направено през 2010 година. През 2015-та е открит втори, успореден на оригинала канал с дължина 72 метра. Ако при първия движението на корабите е еднопосочно и се налага конвоите да се изчакват за разминаване на няколко места, то по втория канал се пътува в двете посоки и времето за това се съкращава с цели 11 часа!

През Суецкия канал са построени няколко моста, прокаран е под него и тунел, а от 2016 г. ще започне строителството на още 6 тунела за превозване на хора и товари. Според статистиката през Суецкия канал се осъществява 7% от световната търговия!

Вече сме в автобуса, а от Порт Саид до Кайро са приблизително 200 км, 2 часа и половина път. Минаваме през градчето Исмайлия, основано през 1863 година на западния бряг на канала, и скоро приближаваме египетската столица. От двете страни на пътя е свежозелено, тук са стотици декари насаждения с плодове и зеленчуци. Това е царството на Нил – реката, която дава храна и вода на Египет от древни времена. Почти 95% от територията на страната е заета от пустиня и тези нищожни на пръв поглед 5% по протежение на речното корито са еквивалент на живот. В долината на Нил е концентрирано цялото селско стопанство на страната – тук няма необработваеми площи, над 12 000 кв. км земя се напояват чрез изкуствено прокараните канали на реката. Долината на Нил се простира на 1200 км и се смята, че това е най-дългият речен оазис в света! Делтата й пък се шири на 250 км, по-рано се е разливала още по-нашироко, но след построяването на язовира в Асуан реката се е укротила.

Постепенно край пътя изникват сгради и офиси на фирми, главно американски и британски, шоурумове на големи автомобилни компании като Пежо, Ситроен, Хонда, Хюндай, дори и на Шкода, голям завод на концерна LG…

Влизаме в града и първото впечатление е от пепелявия цвят на фасадите. Ами какъв да е, като всеки ден вятърът носи пясък от пустинята. Казват, че при пясъчна буря видимостта спада до 1-2 метра! Крайградските квартали са с бедняшки вид, от повечето покриви на сградите стърчат като антени арматурни железа. Това е типична картина в арабския свят – едни казват, че така се оставя място за надграждане на жилищата, когато домочадието им порастне, други пък, че така домакинствата плащат по-нисък данък.

В централната част пейзажът е вече по-различен: архитектурата е по-модерна, изникват и небостъргачи, широки булеварди, паркове, мостове над Нил и много джамии – над 500 на брой! Да не забравяме, че над 90% от населението на Египет изповядва исляма. Един от най-забележителните мюсюлмански храмове в града е джамията на Мехмед Али, наричана още Алабастровата джамия. Намира се в цитаделата на Саладин – солидна крепост на една от височините в града, укрепена отвсякъде, от нея се открива панорамна гледка към цялата столица.

Саладин е една от най-известните исторически личности в Арабския свят, голям пълководец, най-силният и яростен противник на кръстоносците в похода им към Светите земи в Йерусалим. През втората половина на XII век първо става емир, а след това султан на Египет и построява тази крепост именно за защита от кръстоносците. Седем века по-късно управителят на крепостта Мехмед Али изгражда огромна джамия, използвайки алабастъра за строителен материал. В цитаделата се намира и военно-историческият музей на Египет.

Докато с Мария обикаляме крепостта, срещаме много посетители и от страната, не само чужди туристи: войници, цивилни граждани, ученици, семейства с деца… От стените на цитаделата добре се вижда и друг един забележителен молитвен дом – джамията на султан Хасан от XIV век. Джамията е с грандиозни размери: целият храм е разгърнат на площ от 7000 кв. метра, само минарето му е високо 67 метра!

Египетската столица е разположена на източния бряг на Нил. Арабското й име е Ал Кахира – победоносна. Тук живеят около 16 милиона души или почти 20% от населението на страната. По този показател Кайро е най-големият метрополис в цяла Африка и в Арабския свят.

Да се движиш с кола из улиците на Кайро си е сериозно изпитание. Едно на ръка е тежкият трафик. Цари пълен хаос и всеки управлява возилото си както му падне. Няма правила за движението, слаломираш наляво-надясно, изпреварваш откъдето ти хрумне. Както си караш и ей така, от нищото, ще изскочи я автомобил, я някоя талига, натоварена с цитруси. Затваряш очи и каквото отреди Господ – да се блъснеш или да се разминеш. Екшън на 100 процента!

Ей такова приключение преживяхме с Мария няколко години по-късно, когато за втори път бяхме в Кайро. Един египетски колега ни возеше на път за хотела. Беше толкова дебел, че като седна на волана и колата се килна настрани. Както и да е, подгони човекът пътя и по описания вече начин се гмурна в нескончаемия поток от коли. Отървахме се само с едно откъртено странично огледало – причинителят на тази щета дори не си направи труд да спре и да каже поне едно… извинявай! Три път се кръстих и молих на Господ да стигнем до хотела живи и и здрави. И когато после почнах да се позаглеждам в автомобилите, които сноват из града, забелязах, че поне всеки трети от тях беше с издънена ламарина – я на някоя от вратите, я под задния капак…

Пътните терзания са само щрих от колорита на египетската столица. Още по-ярък е той край сергиите на местните пазари. Най-известният от тях е Кхан Кхалили. Някога на това място е имало мавзолей, където са погребвали халифите от династията на Фатимидите. Бил е част от мащабен комплекс, наречен Големият източен дворец. Построен е през X век – период, през който тази династия се утвърждава като управляваща Египет. По това време е основан и Кайро, именно тогава получава статута си на град. През XIV век, при управлението на мамелюците, принцът Джахаркас Кхалили унищожава фатимидската гробница и на нейно място построява кервансарай (хан), който да приютява търговците и техните стоки. Костите на фатимидското семейство били изхвърлени на бунището. На името на принца-мамелюк е назован и днешният най-популярен пазар в Кайро.

Ханът бързо се превръща в средище на оживена търговия. По-късните султани издигат търговски и религиозни сгради, а по времето на последния мамелюкски султан Ал Гури (XV век) бил построен нов кервансарай под името Wikala. Появил се и пазар на роби. Ал Гури разрушава стария хан и през 1511 година изгражда нов комплекс с монументални порти и перпендикулярно разгърнати улици, каквато по онова време е практиката в големите османски градове като Истанбул. Неслучайно египетския пазар наподобява прочутата истанбулска Капалъ чарши. Двете монументални врати – Bab al Badistan и Bab al Ghuri, и днес са добре запазени.

В наши дни пазарът Кхан Кхалили е зает главно от египетски търговци и основно обслужва туристите. В дюкянчетата, изпълнили лабиринта от тесни улички, в които витае духът на Средновековието, се предлагат ориенталски сувенири, изделия на местните занаяти – ръчна изработка, антики, бижутерия. Голям кеф е да изпиеш арабско кафе в някое от многобройните кафенета, където за пушачите пък има допълнителен бонус – шиша, както тук наричат наргилето. Най-известното кафене на Кхан Кхалили е Fishawi, което съществува тук от 1773 година.

Кхан Кхалили, както и въобще пазарите в Ориента, е мястото, където се проявава основната черта на търговията в Арабския свят – умението да се пазариш. Това си е цяло изкуство! На този пазар бяхме с един екскурзовод, обслужващ ни на руски език. Казваше се Дмитрий. Той нагледно ни показа как се пазарува в Египет. Влязохме в един магазин, отрупан до тавана със сувенири. Гледахме това, гледахме онова и накрая си харесахме една стенна рисувана чиния с изображения на фараона Рамзес II и богинята Изида. Търговецът ни поиска около 150 египетски фунта, при което Дмитрий така му се развика, че на нас направо ни стана неудобно. Както се казва, навря го на кучето в гардероба затова, че ни изнудва с нереално висока цена. Това се повтори в още няколко дюкяна, докато накрая търговецът не хукна да ни гони, сваляйки цената от 100 на… 15 фунта за същия сувенир. „Тук е така, казва руснакът. Вдигат цените до бога, но като ги притиснеш, свалят колкото трябва. Не плащайте никога колкото ви искат – винаги лъжат. Пък и ако се съгласите на първоначалната цена, може и да се… обидят. Тръпката е в пазарлъка, ако ги лишите от това удоволствие, ще се разочароват. Арабски манталитет!”

Бяхме впечатлени от хъса, с който въпросният рускоговорящ гид защитаваше правото ни да не ни мамаят из арабските пазари. Но когато ни заведе в манифакткурата за папируси – едно от най-посещаваните от туристи места в Кайро, нашият човек… се скри и не му видяхме очите, докато не свършихме с покупките тук. После си дадохме сметка, че екскурзоводите нарочно минават в сянка и не се боричкат за цената, защото взимат комисиона, за всеки продаден папирус. Това е практика навсякъде по света и ако се прави по-интелигентно, не дразни туристите.

А иначе е интересно да се проследи технологията, по която в древността, пък и днес, се изработват папирусите. В далечните времена египтяните са използвали растение с това име, папирус, но вече такова не се среща и майсторите си служат с тръстика. Тя се накисва във вода, обелва се и се нарязва на тънки лентички. Те се редят кръстосано една над друга върху плоча, след което се притискат с преса. Съхнат няколко дни и папирусът е готов – не се мачка и не се къса. Когато съхне по-малко дни, е с по-светъл цвят, по-тъмният идва от по-дългия престой под пресата. В тази манифактура, от която всеки ден десетки туристи си тръгват с рисунка я на Тутанкамон, я на Рамзес II, я на Клеопатра, се издава специален сертификат за качество и автентичност. В противовес на многобройните ментета, каквито се срещат в Египет под път и над път. Папирусите се продават с или без рамка, с различна големина и различни сюжети. Тук се изработват и т. нар. картушки – малки позлатени плочки с египетски йероглифи, които може да символизират и имената на притежателите им.

И за да завърша с Кайро, ето една важна новина: през 2019 година Египет ще има… нова столица. Тя ще се нарича Нов Кайро и ще бъде разположена в пустинята, на около 45 км източно от Кайро, близо до Суецкия канал. Това ще бъде съвършено нов град, в който ще се пресели администрацията и цялото държавно управление на страната. Строителството му ще струва на египетската държава около 45 млрд долара, като идеята е по този начин да се облекчи пренаселеността на сегашната, потънала в смог столица през следващите 4 десетилетия.
Според проекта тук ще живеят 5 милиона души върху 700 кв.км площ. Над милион ще са новите жилища в 25 квартала, 700 детските градини, над 1200 религиозните храмове, с близо 40 000 стаи ще са новите хотели. Ще бъде построено ново летище,жп гара, както и търговски центрове и най-големия увеселителен парк в Северна Африка.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21