ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ: 3. Постойна яма – пещерата с „брилянтите”

ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ

Вижте всички статии от поредицата „ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ тук.

3. Постойна яма – пещерата с „брилянтите”

Тази пещера се нарежда сред най-популярните туристически атракции в Словения. Годишно се посещава от близо 400 000 туристи. Тя се намира недалеч от словенското градче Постойна и е най-голямата от този род в страната.

Открити са общо над 20 км подземни проходи, но за посещение от туристи са благоустроени 5,2 км. Това е и най-дългият туристически пещерен маршрут в света! Една част от него се изминава с електрическо влакче, следва пешеходен преход в съпровод на гидове и накрая отново с влакчето завършва туристическата обиколка на Постойна яма. Цялата атракция отнема час и половина.

И зиме, и лете температурата в пещерата е около 10 градуса. Когато обаче се придвижвате с откритите вагончета на влакчето, ще имате усещането, че е доста по-студено, затова се препоръчва да носите и топла връхна дреха, независимо дали навън е жега или не. Влакчето се промъква из галерии и тунели, които постоянно менят височината си. Затова инструкторите предупреждават да не се надигате от местата си, да не махате с ръце, а и скоростта никак не е малка – няма нищо общо с пълзенето на туристическите „композиции” в родните ни курорти.

Първата подземна железница в Постойна яма е построена през 1872 година. Дълго време влакчето се е движело с помощта на парен локомотив. А когато линията била електрифицирана, и старата система за осветление с факли и фенери отишла в историята. И днес електрическа машина тегли вагончетата с туристи, покривайки близо две трети от пещерния маршрут.

Пещерата за първи път е описана от Янез Валвасор през XVII век. А първият гид в Постойна яма бил един местен жител на име Лука Чеч, който през 1818 година развеждал австрийския император Франц I из лабиринтите на пещерата. Впоследствие много други местни и чуждестранни специалисти продължили с проучвания на карстовите процеси, открити били и нови проходи и галерии.

Като всички пещерни образувания по света и Постойна яма е резултат от естествени физико-химически процеси в продължение на милиони години. Главна роля е играла реката Пивка, която е дълбала подземните канали. Според спелеолозите дълбочината на пещерата достига 115 – 120 метра. Проникващата дъждовна вода и отлагащият се калциев карбонат са изваяли великолепните по форма и цвят сталактити и сталагмити. Най-старите от тях в Постойна яма датират от преди 500 000 години. Известно е, че те растат изключително бавно, капка по капка. За 10 години, например, сталактитът нараства с 0,1, максимум 1 мм! Повреди ли се обаче, счупи ли се, възстановяване няма.

С влакчето пътуваме някъде около двайсетина минути. Когато стигаме Голямата планина (Велика гора) – най-високата точка от прехода, на около 40 метра над входа на пещерата, слизаме и поемаме по бетонова пътека, по която независимо от силния й наклон не се хлъзгаме, въпреки че в пещерата влажността достига 98 процента. Пътеката е снабдена с парапети, следваме и указанията на инструктора. Снабдили сме се с аудиогид, който задействаме всеки път, когато стигнем номера на съответната тематична част от маршрута.

Постойна яма е верига от пещерни зали, всяка със своя характеристика. Няма да описвам подробно маршрута, но не мога да не спомена някои от най-впечатляващите места в този истински подземен дворец. Част от Постойна яма е тройката от „Красивите пещери”, открити през 1891 година: Бялата, Червената и Залата със „спагетите” . До тях се стига по т.нар. Руски мост, строен от руски военнопленници по време на Първата световна война. Червената зала носи названието си от цвета на сталактитите, добит от наличието на карстова глина и голямо количество железен окис. А за „спагетите” е ясно – формата на пещерните образувания удивително наподобява една от гордостите на италианската кухня. Оттук пътят продължава по изкуствен проход с дължина 100 метра към Руския канал и оттам към Черната пещера и пещерата Пивка. В този район има друг изкуствен коридор, 500-метров, където през Втората световна война партизани унищожили цял нацистки склад с бензин и по обратния път се изкачили до повърхността. Скоро стигаме до перлата на пещерата и неин символ – невероятно красивия сталактит „Колоната с брилянтите”. При малко повече въображение човек наистина може да си представи, че стои пред такова изключително съкровище! Накрая завършваме пешеходния преход в Концертната зала, най-голямата зала в Постойна яма. Съдете сами: обхваща площ от 3000 кв. метра, висока е 40 метра, може да побере 10 000 души и в това отношение я сравняват с римския колизеум! Има страхотна акустика – ехото може да продължи 6 секунди! Често тук се организират концерти, а на Рождество Христово се възпровеждат и сцени от това велико за християните от цял свят събитие.Тук е и магазинът за сувенири –изобилието им е голямо и за всеки джоб.

В пещерата живеят и различни живи твари, но без съмнение най-интересната от тях е ендемитът пещерен протей (Proteus anguinus). Това е вид земноводно, определяно като най-голямото пещерно земноводно в света, наричано още „ човешката риба”. Това животинче, което прилича малко на саламандър, е сляпо, с дължина до 30 см, с перка за плуване и четири крачета за придвижване на сушата. Диша с хриле под водата и с дробове извън нея. Твърди се, че живее до 100 години, храни се с микроскопични организми в карстовите води и е защитено от закона. Как се размножава все още е загадка за науката, предполага се, че хвърля хайвер като „нормалните” риби. Може да се види във вивариума близо до Концертната зала с още ред други обитатели на пещерата.

Оттук отново хващаме влакчето до изхода, където на изпроводяк се любуваме на буйните води на реката Пивка. А само на 9 километра от Постойна яма ни очаква друга забележителност от този регион – Предямският замък. Това е уникално отбранително съоръжение, издигнато на 140 м височина над 2 карстови пещери.

Историята на замъка датира още в далечното минало, някъде между XII и XIII век,когато се смята, че се е появил на белия свят. Но популярността му е свързана с драмата на един смел рицар, Еразъм Предямски, живял през XV век. Било време на война, която тогава водели помежду си кралете на Австрия – Фридрих III, и на Унгария – Мачей Корвин. Еразъм поддържал унгареца и при една свада убил роднина на австрийския владетел. За да се спаси от гнева му, потърсил убежище в Предямския замък. Укрил се тук, но не за дълго – изпратеният от Фридрих III рицар от Триест Гаспар Равбар открил убежището на Еразъм и го подложил на жестока обсада, цяла година, надявайки се той да се предаде. Както се казва: да, ама не! Еразъм не само че нямал намерение да развее белия флаг, а напротив – подхвърлял от време на време на обсадилите го войници печено месо и свежи вишни. Сякаш да им покаже, че усилията им да го уморят от глад няма да ги бъде. Никой не подозирал, че замъкът има таен изход към една от пещерите, през който обсадените се снабдявали с храна.

И все пак, когато обсадата била обречена на неуспех отвън, Еразъм загубил битката отвътре. Един слуга се изкушил да не откаже подкуп и предал господаря си без да му мигне окото. Когато Еразъм отишъл в тоалетната на замъка (там вероятно е била най-тънка стената), слугата запалил свещ, посочвайки така къде в момента се намира рицарят. Войниците изстреляли мощен залп и Еразъм загинал на място. Погребали го на пазарния площад в Предяма, близо до църква, построена през XV век, чиито фрески се считат за едни от най-красивите образци на ранната готически църковна живопис в Словения. На гроба му расте липа, която според легендата била засадена от неговата любима жена.

В днешния му вид замъкът съществува от 1570 година, по времето на владетеля Иван Кобензл. През XIX век негови собственици били австрийски аристократи. След Втората световна война започнали по-сериозни проучвания и днес замъкът е сред най-популярните туристически обекти в страната. Недалеч от него се намира полоса с трибуна – тук всяка година се провежда рицарски турнир.

Напускаме територията на Предямския замък и потегляме за столицата Любляна. Утре ще я видим отблизо.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
17/07/2018

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*