Мастодонтът на „Малкия Париж”
Който веднъж е посещавал като турист румънската столица (често наричана „Малкият Париж”), ще се досети за какъв гигант става дума – Палатата на парламента в Букурещ. Втората по големина административна сграда в света след Пентагона в САЩ. Съдете сами: сградата е дълга 270 метра, 86 метра с 12 етажа са над земята, 92 метра с 8 етажа – под нея. 1100 са помещенията в парламента,440 от тях са офиси. 30 на брой са конферентните зали, има още 4 ресторанта, 3 библиотеки, концертна зала. Най-дългият коридор пък се простира на 150 метра! Под земята от огромен бункер излиза мрежа от тунели, които отвеждат към метрото, летището и други места за скоростно бягство при опасност, особено при ядрена бомбардировка.
Сградата на румънския парламент е ярък пример за чудовищната мегаломания на бившия диктатор Николае Чаушеску. Идеята за този истински мастодонт се ражда в главата му още през 1980 година. Чаушеску е имал намерението да събере под един покрив всички институции на цялата управляваща страната система: от Политбюро на румънския ЦК до районните комитети на комунистическата партия, от Министерския съвет до ръководствата на общините. Строежът започва през 1983 година върху хълм, за който се носи легенда, че е бил гробище на починали от чумна епидемия хора. Наоколо са разрушени куп жилищни сгради, за да бъдат построени домове за вярната на Чаушеску партокрация. Много от тях и до днес стоят празни.
Няма точна сметка колко пари са похарчени за това гигантско строителство – говори се за колосална сума в порядъка на повече от 3 милиарда евро. Чаушеску е опразнил не само румънската хазна, но е трупал огромни борчове от кредитите, които е вземал при посещенията си на други страни като държавен глава, включително и от САЩ. За да се връщат тези заеми, румънската икономика е работела изцяло за износ и естествено за сметка на социалното положение на румънския народ. Хората буквално са гладували и затова след революцията през 1989 година е бил много силен натискът на масите да се разруши сградата ,заради която са бедствали толкова години. Само преценката, че това ще струва на държавата много по-скъпо е спасило днешната Палата на парламента от копие на сценария с мавзолея на нашия комунистически вожд Георги Димитров в София.
По време на строителството тук са работели денонощно, на три смени, 20 000 души, сред тях и затворници. 700 пък са архитектите, които са участвали в проектирането на палатата. Използвани са почти изцяло местни ресурси. Набавени са например над 1 милион куб. метра камъни от Трансилвания, 3500 тона кристал за направата на 450 полилея, 900 000 кубика дървесина от горите на Румъния за паркет и ламперии. Почти целият румънски мрамор е отишъл за строителството, над 200 000 кв.метра е площта на килимите, повечето с огромни размери, което е наложило да се тъкат на място с внесени директно в залите машини.
Чаушеску не дочаква окончателното завършване на сградата – през 1989 година той и жена му Елена бяха разстреляни от разбунтувалите се румънци като кучета. Днес освен седалище на румънските депутати, Палатата на парламента се използва и за различни корпоративни мероприятия, част от нея е отворена и за посещения от туристи. Цената на входния билет е 25 леи, влиза се само с туристическа група и екскурзовод. Какво може да видите в рамките на едночасовия тур?
Обиколката включва 2-3 етажа от надземната част. Парадният вход е застлан с огромен червен килим, от двете страни се простират стълбища, специално изработени по мярката на Чаушеску. Няколко пъти са ги разрушавали, докато натаманят стъпалата според ходилата на диктатора, така че като слиза или се качва да стъпва без опасност от злополука. Разглеждат се основно няколко от по-известните зали, които насят имената на личности от румънската история. Например залата C.A. Rosetti Hall е била предназначена за театър, изградена е в класически стил с един ред балкони, има 600 места и прекрасна акустика, а полилеят й тежи цели 5 тона! За качеството на паркета й може само да се завиди. Сега се използва за конферетни цели. Nicolae Balcescu Hall е известна като залата на Елена Чаушеску. Тук първата дама на Румъния е провеждала своите конферентни срещи, самата зала е много красива, облицована с розов мрамор, с орнаментика, взаимствана от дворците във Версай, Пеща и от санктпетербургския Ермитаж. На Елена, на която не й липсвала и частица от грандоманията на съпруга й, са посветени картини – една от тях е апотеоз на Чаушескувата половинка, повела румънските жени към светлото комунистическо бъдеще. Най-впечатляваща е Human Rights Hall, залата на човешките права, която е трябвало да събира на заседания членовете на румънското Политбюро. Тя има кръгла форма, специална вратичка е осигурявала директен изход на Чаушеску от залата. Първата публична проява тук е била по време на Конференцията за защита на човешките права в началото на 90-те години на миналия век. Днес тук заседава Конституционният съд на Румъния, но залата може да бъде наета от всеки, който може да си плаща наема й. Union Hall е залата, която гидовете назовават „Топката”. Мащабите й са такива, че спокойно, разбира се в духа на шегата, в нея може да поритат грандовете на румънския футбол Стяуа и Динамо Букурещ. Тук се провежда традиционния виенски бал, организират се изложби. Когато е нужно, се застила огромният килим с тегло от… 7 тона, който е бил спуснат през покрива на залата, преди да се постави стъкления му похлупак. От двете страни на залата има празни полета на стените – на тях Чаушеску е предвиждал да сложи негов и на жена му портрет, а от другата страна да се оглеждат в гигантско огледало.
Накрая, преминавайки през импозантната зала Alexandru Ioan Cuz ще попаднете на прословутия балкон, от който диктаторът е възнамерявал да приветства по примера на крале и папи своите сънародници. Разминал се е с това удоволствие за сметка на големите шоу звезди като Мадона, Роби Уилямс, Майкъл Джексън и други, гостували в румънската столица след революцията през 1989 година. Само че като не са в Париж или Лондон, в Ню Йорк или Токио, те сякаш не знаят къде се намират. Как иначе да изтълкуваме конфузния гаф на Майъкъл Джексън пред събралото се мнозинство под парламентарния балкон, когато звездата поздравява феновете си с „Добър вечер,… Будапеща”!
Независимо от негативизма на румънците към техния парламентарен дом, палатата привлича всекидневно нескончаем поток от туристи. Интригува ги не само мистиката на отминалото време на социализма и гигантския фундамент на пъпа на румънската столица, но и несъмненото майсторство и творческа фантазия, вложени във вътрешното оформление на сградата. Трябва да признаем, че в това отношение са сътворени истински произведения на изкуството. Затова когато посещавате Букурещ, непременно намерете време да разгледате Палатата на парламента.
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
