АВСТРАЛИЯ – загадъчната южна земя: 4. Мелбърн и парадът на пингвините
АВСТРАЛИЯ – загадъчната южна земя
Вижте всички статии от поредицата „АВСТРАЛИЯ – загадъчната южна земя“ тук.
4. Мелбърн и парадът на пингвините
В Мелбърн кацнахме около 19:00. Не трябваше много да се бавим, защото същата вечер имаме по програма много интересна атракция – обиколка на нощен Мелбърн с вечеря в колониален трамвай. На летището ни посрещна екскурзоводката Ирина – понапълняла рускиня с дрезгав глас, издаващ силна пристрастеност към цигарите и твърдия алкохол. В началото госпожата ни стресна, като заяви, че пристигайки толкова късно, като нищо ще си изпуснем вечерята в трамвая. За наша радост нямаше задръстване по пътя, а и шофьорът – македонче от Кичево на име Александър, се постара да вземе разстоянието по магистралата бързо. И когато стигнахме началната спирка на трамвая, трябваше дори да го чакаме повече от 15 минути. Добре, че насреща ни мигаха светлините на най-известното в града казино Crown, за което Ирина разказваше, че се славело и със своите вътрешни пеещи фонтани, та общо взето не скучахме.
Не бяхме само ние мераклии за такава разходка. До нас се строи цяла група бабички, наконтени в официално облекло като за прием при Обама. Зарадвах се на самочувствието им на тези години да могат да се поглезят. Де да имаха такъв късмет и нашите пенсионерки…
Наместиха ни в две мотриси. Обзаведени са по модата от първата четвърт на миналия век – с гиздави перденца на прозорците, плюшени седалки, маси с колосани бели покривки. Музиката е от по-късен период – времето на Франк Синатра. Менюто е по избор, като основното ястие е пилешки или телешки стек. Всичко беше много вкусно приготвено, с Мария и децата обърнахме и една бутилка австралийско вино.
Този трамвай е първата подобна атракция в света. Пуснат е в движение като пътуващ ресторант за туристически групи през 1983 година. Прави нощна обиколка на Мелбърн за около 3 часа – с добро мезе и вино на масата градът изглежда още по-хубав! Между другото Мелбърн има най-добре развитата трамвайна мрежа в света!
Когато после се прибрахме в хотела – много добър, в центъра, близо до ред места за шопинг, с ужас открих, че ми няма фотоапарата. Рових в багажа и къде ли не, няма го! Забравил съм го или в трамвая, или в автобуса на връщане за хотела. Опитах да потърся помощ от Ирина – рускинята си беше изключила телефона. На другия ден нищо не можахме да направим. И край! Майната му на фотоапарата, язък за снимките, които с толкова мерак и старание бях направил досега – в Сингапур, в Сидни, в Айерс Рок и в колониалния трамвай в Мелбърн. Добре, че Мария снимаше паралелно с мен, с нейния нов „Панасоник”,който купи преди заминаването ни, та не останахме без снимки за семейния архив. Оттогава до ден днешен винаги и двамата носим фотоапарати и снимаме едновременно, за да не се повтори този гаф.
Отначало с Ирина се бяхме договорили до 14:00 на следващия ден да имаме свободно време – жените от групата ревнаха за шопинг. В този смисъл тя предложи друг вариант, който приехме за разумен- така и така автобусът е ангажиран от 12:00, да го използваме да ни закара на Виктория маркет, там цените били ниски, имало и какво да се купи. Ок, бързо се намериха мераклии, от нашето семейство само аз реших да отида, за да видя какъв е този пазар, та да го предложим в програмите си за следващи групи.
Виктория маркет представлява подобие на нашия пазар в Илиянци. Стоки на цени на едро, с „топ качество”, както пише на един от провесените на пазара рекламни транспаранти. Какво качество, какви 5 австралийски долара! Та тук всичко е китайско производство! Жълтури са дори и по-голямата част от търговците. А цените наистина са повече от конкурентни. В Улуру купих оригинален аборигенски бумеранг за около 40 австралийски долара, тук подобен струва… 4.90! Нали разбирате обаче, че става дума за пълно менте. Бижута, съновници и всякакви други кичовини от рода на куче касичка пълнят сергиите, а качеството им е толкова „топ”, колкото аз съм премиер на Танзания. Виж, на сергиите за плодове и зеленчуци е друго. Там не видях компромиси с качеството, още по-интересно беше поведението на търговците. От няколко места предлагаха манго, но гръмогласно играеха с цените досущ като брокерите на фондовата борса. В един от съседните на пазара магазини за алкохол купих за семейството по една бутилка австралийско вино. За децата избрах специална поставка за винени бутилки с формата на метално кенгуру-рицар. Или простичко казано – вместо кенгурче в „торбичката” на майка му – шише с вино. Хем сувенир, хем практично за спомен от Австралия.
В 14:00 цялата ни група се натовари на автобуса и потеглихме за обиколката на Мелбърн. Да си призная, градът е толкова красив и привлекателен, че ми хареса повече от Сидни. И тук има много небостъргачи, но зеленината преобладава и придава друг колорит на града заедно със сградите от колониалната епоха. В Мелбърн има разкошни паркове, пък и цялостната му атмосфера е причина цели 4 години да е носител на престижното звание „Най-добър за живеене град света”!
Названието си градът получава когато е основан през 1835 година и носи името на Джон Мелбърн – един от губернаторите му, реформатор, с основни заслуги за превръщането на тогавашното рибарско селище във важен търговски и политически център в страната. Обособява се като колония в Нов Южен Уелс през 1850 година. А когато четири десетилетия по-късно се откриват златните залежи, градът се увеличава цели 6 пъти! Златото се добивало лесно, защото било на сравнително малка дълбочина, близо до повърхността на земята. Златотърсачи пристигнали от Италия, Гърция, Китай и други страни. Днес в Мелбърн има много голяма гръцка диаспора. След Атина и Солун Мелбърн е третото място в света с най-голям брой живеещи в него гърци.
Мелбърн е най-големият град в щата Виктория и втори по големина след Сидни. Разположен е във вътрешната част на залива Порт Филип, през него протича и река Яра, двата бряга на която се съединяват чрез популярния сред местните жители мост Уестгейт бридж. В Мелбърн живеят почти 4 милиона души. Бил е столица на Австралия от 1901 до 1927 година. Определят го като космополитен мегаполис, с висок жизнен стандарт и привлекателен за туристите имидж. Развива силна икономика на основата на високите технологии, финансовите услуги, производството на различни видове стоки, туризма. Отличава се с подчертано европейски облик с широките и елегантни булеварди, с модните бутици и ателиета – поле за изява на много млади дизайнери, с многобройните ресторанти, клубове и барове, в които не стихва нощният живот. Само в центъра на града ресторантите надхвърлят 400! На голяма популярност се радват и ателиетата за шоколадови изделия, които създават истински шедьоври на сладкарското изкуство. Разбира се, гастрономията и нощните клубове не изчерпват забавленията в Мелбърн. Напротив, кипи богат културен живот в многото театри, кина, художествени галерии. Едно от най-забележителните курлтурни средища в града е Викторианският арт център, събрал в едно театър, опера, балет и симфоничен оркестър. Архитектурата на този център е уникална с формата си , наподобяваща символа на Франция и нейната столица – Айфеловата кула в Париж.
С автобуса преминаваме край китайския квартал (къде ли не са китайците!), Изложбения център, Централната библиотека на Мелбърн, стария затвор. През 1964 година е екзекутиран последният осъден на смърт затворник, година по-късно пък умира и съдията, издал тежкото му наказание. Следват Музеят на пожарната, католическата катедрала Сейнт Патрик, Противораковия институт. Направили сме снимки и на централния площад в Мелбърн Federation squaer. Тук се намира неоготическата англиканска катедрала Сейнт Пол, но от другата страна на площада са модернистичните сгради със странни геометрични форми от стъкло, цинк, пясъчник и стомана, които играят ролята на средища за изложби и различни представления. Това чудо на нестандартната архитектурна мисъл, наречено Фед, е родено през 2002 година, абсолютно контрастира с характерния за Мелбърн облик, според Ирина не се и приема еднозначно от местните хора.
Спираме пред Градините на Фицтрой – един от най-хубавите паркове в Мелбърн, с близо 150-годишна история, превърнал се в любимо място за отдих на жителите на града и особено на младоженците. Павилионът-оранжерия е истински оазис на цветята и място за снимки през сватбения ден. Сред вековните дървета, потънали в зеленина, често може да се видят влюбени двойки, разхождащи се приятели, дори хапващи набързо сандвич чиновници от околните офиси по време на обедната им почивка. Интересно е, че дънерите на дърветата в парка са „превързани” с метална лента – Ирина ни обясни, че това е предпазна мярка срещу лакомите опосуми, които тук се въдели като мишки. Паркът е забележителен и с миниатюрата на автентично английско село от епохата на Тюдорите. Дело е на лондонския пенсионер Едгар Уилсън, който превърнал в своя хоби изработването на макети на къщи. Така сред Градините Фицтрой може да се види цяло село с къщите му, със селската черква и училището, със стопанските дворове и т.н. Миниатюрата е дар на общината в Мелбърн от английския град Ламбет като знак на признателност за изпращаното от Австралия продоволствие по време на Втората световна война.
На метри от оранжерията се намира пък къщата на капитан Джеймс Кук. Това е малка тухлена постройка, изградена в типичния британски стил, разположена сред градина с цветя и горски плодове. Къщата е на два етажа – има работен кабинет, кухня, дневна, стая с едно легло и небрежно разхвърляни дрехи в нея, сякаш току-що капитанът е съблякъл домашното си облекло и се е пременил във военните си доспехи. За капитана не знам, но с военен мундир и перука се премених лично аз, за да се изправя за снимка до бронзовата скулптура на Джеймс Кук. Подобно на руския цар Петър І, капитан Кук се оказва доста висок мъж, над 190 см. До паметника му има закачалка с мундири, перуки, шапки и други атрибути на облеклото от ХVІІІ век, за да могат туристите да се дегизират и да си правят ретро снимки като мен с капитана. Интересно е, че в тази къща знаменитият мореплавател… никога не е живял. Тя е била дом на неговите родители в Англия. Сто години след откриването на колонията Мелбърн, в 1935-та, богат бизнесмен купил къщата, след което я развалил и тухла по тухла я пренесъл в Австралия. Оттогава тя е със статут на музей.
И този парк, рай на багрите и ароматите, носи името на поредния мелбърнски губернатор, а и шеф на австралийските колонии – сър Чарлз Фицтрой, заемал отговорната си длъжност през периода 1851-1855 година. И понеже отворих дума за парковете в Мелбърн, един от най-известните редом с Градините Фицтрой е Албърт парк. Намира се южно от центъра на града, край красиво езеро, и носи славата си като арена на автомобилните състезания за наградата Гран при от Формула 1. Пистата му е открита през 1996 година и е сравнително по-лека от някои трасета в Европа, превърнали се в трудно изпитание за много от автомобилните състезатели в света. Ще напомня и за още две важни състезания от спортния календар на Мелбърн: Откритото първенство на Австралия по тенис и конните надбягвания за купата на града, които се превръщат в голямо събитие за региона.
Постепенно навлизаме и в центъра на града с многобройните му небостъргачи. Най-високата сграда в Мелбърн е кулата Eureka Tower, 290 метра, на 88 етажа, която на върха си има наблюдателна платформа, от нея се открива великолепна панорамна гледка към града. Тази платформа се изнася на около 6 метра от основния фундамент на сградата, подът й е стъклен и пространството надолу изглежда твърде стряскащо за хора с клаустрофобия.
Следващата спирка от обиколката на Мелбърн се оказа един от най-популярните музеи в страната, наречен Храмът на възпоменанието. Това е своеобразен пантеон на загиналите австралийски бойци през двете световни войни. Само през Първата световна война на страната на Антантата са се сражавали 140 000 австралийци! Вътре, в този мемориален храм- паметник са изложени 45 000 военни ордена. Има и зала с експозиция на бойните австралийски знамена и крипта, а на 11 ноември всяка година австралийците честват Деня на паметта.
Храмът на възпоменанието, от площадката пред който се открива чудесна панорама към града, се намира в непосредствена близост до Кралската ботаническа градина. Тя представлява истинско райско кътче за отмора сред невероятно красива природа, чиято основа е поставена още в далечната 1846 година от губернатора на Виктория Чарлз Ла Туб.
След панорамния тур на Мелбърн се насочваме към остров Филип, където ни очаква любопитна атракция – парадът на пингвините. До острова се стига с автобус за около 2 часа, толкова са и по обратния път. Имахме вечеря с морски дарове: скариди, лобстер и други лакомства. Но за съжаление спектакълът, който очаквахме, определено ни разочарова. По принцип започва всяка вечер в 20:00. Провежда се на плажа на острова, има изградени и трибуни за туристите. На влизане раздадоха на хората от нашата група билети, а на мен и Мария, вероятно като водачи, ни лепнаха на дланите печат с надпис PINP GUIDE.Не дават обаче да се снима, за да не се стресират животните, препоръчва се и да се пази тишина. Това добре, но героите на вечерта така и не се появиха на плажа. Шмугнаха се някъде в полумрака и от трибуните беше абсолютно невъзможно да се видят. Едва когато си тръгнахме, попаднахме до пътеката, по която пингвинчетата се прибират по дупките си и можахме да ги зърнем отблизо. Тези малки животинки с походка на „алкохолици” растат максимум до 33 сантиметра. Всяка сутрин, след като излязат от дупките, изминават около километър и половина до морето, плават почти 100 км през деня, вечерта пак излизат на сушата и се прибират. Може да е тъмно като в рог, но си намират леговището безпогрешно.
Иначе о-в Филип е доста приятно място за почивка. Тук разбрахме, че идват много сърфисти. Мощен генератор осигурява ток за острова, където има и доста хотели, дори шоколадова фабрика и музей за участието на австралийците във… виетнамската война като съюзник на САЩ. Островът разполага и със собствено, но сравнително малко летище.
Тази нощ почти не ни се отвори парашута за нормален сън. В 03.00 местно време беше насрочен трансфера ни до летището за полета на групата ни до Нова Зеландия. Това беше и последният ни ден на австралийска земя.
(Край)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
