Белград – Сърцето на купона
Напоследък, особено по празници, българите все по-често започнаха да поглеждат към столицата на западната ни съседка Сърбия. Не че толкова им омръзна да пътуват до Гърция или Истанбул. Белград се оказа привлекателен по много причини: разстоянието с кола от София е колкото до Варна, по манталитет и православна вяра със сърбите сме много близки, след възхода по Титово време и падението след бомбардировките на НАТО, градът отново възкръсна като птицата Феникс. И има какво да покаже като туристическа дестинация. Най-сетне Белград си остава сърцето на балканския купон!
Има няколко култови места, които очертават облика на сръбската столица: „стъргалото” „Княз Михаил ”, крепостта Кале Мегдан, катедралата „Св.Сава”и уличката на бохемите „Скадарлия”.
„Княз Михаил ” е главната и най-оживена улица в Белград. Изтъкана от спомени за исторически събития, човешки драми и съдби. Тук струи духът на стария Белград от епохата преди войната с нацистите, няма автентична сграда, от която местните гидове да не извадят легенда. И в същото време бутиците, книжарниците, кафенетата с най-новите световни музикални хитове и тълпите млади хора, които вечер заливат осветената с фенери улица, напомнят, че все пак сме в ХХІ-ви век. Улицата започва от площад „Република” с Националния музей и паметника на княз Михаил Обренович, където по празниците, най-вече на Нова година, белградчани правят страхотен купон. Завършва пред парка край крепостта Кале Мегдан. Носи името на Михаил Обренович, водачът на сръбското въстание срещу турците през 1813 година. Фамилията Обренович е знакова за сърбите, символ на освобождението им от османците след вековете в робство – през втората половина на ХІХ век Милан Обренович получава ключа на града от турския султан Абдул Хамид. С подобна слава е дарена и другата династия – Караджорджевич, свързана с първото сръбско въстание против османците в 1804 година.
В историята на Белград – дълга и вълнуваща, има един много интересен за нас, българите, момент. Първото селище на територията на днешния град е носело името Сингидунум – съчетание от синги – кръг според езика на тогавашното тракийско племе, населявало тези земи, и келтското название за крепост дунум, т.е. кръгла крепост. На Кале Мегдан има макет на стария град и формата му съвпада с тази трактовка. Основаването на днешния Белград обаче става по волята на българския княз Борис І, който издава за целта специална грамота.
Кале Мегдан е най-старата част на Белград. След Стамбул капия следват две крепостни стени, между които има цял арсенал от оръдия, запазени от времената на войните. Сред тях и една огромна гаубица, кой знае защо наречена…”Шкода”.Рововете, които са опасвали крепостта между двете й стени, също са белязани като част и от българската история. Тъкмо тук, със скока си над рова при Стамбул капия, бъдещият Апостол на свободата Васил Иванов Кунчев получава прозвището си Левски! Тогава той е знаменосецът на първата българска легия, създадена в Белград от Георги С. Раковски. В самата крепост са запазени останки от римско време и една турска баня. Тук се издига 20-метровата каменна колона на победата, увенчана на върха й с бронзовата фигура на мъж, който в едната си ръка държи меч, а в другата гълъб. Паркът е разкошен и при хубаво време е пълно с народ. Белградчани обичат това място за отдих и забавления. От стените на крепостта се открива великолепна гледка към реките Дунав и Сава, които тъкмо тук се сливат в прегръдка. По цял ден из Сава кръстосват туристически корабчета. Отсреща пък е новият Белград, строен след Втората световна война, и градчето Земун, което е нещо като нашите селища-музеи, но сме го запомнили с клана на мафиотите, убили преди няколко години сръбския премиер Зоран Джинджич.
Ако се спуснете от Кале Мегдан към Белградската патриаршия, ще видите съборната църква „Св.Архангел Михаил”, където е погребан княз Михаил Обренович. Църквата е забележително красива, с богат позлатен олтар, икони и стенописи с библейски сюжети, но разположени… само на тавана и купола на храма. Голямата гордост на християните в Сърбия обаче е белградската катедрала „Св.Сава” – най-големият православен храм не само в страната, но и на Балканския полуостров. Нещо повече, огромните й размери я нареждат и сред най-големите сродни храмове в света.Строителството й започва през 1894 година, осветена е чак през 1935-та. Изградена е в неовизантийски стил по подобие на Св. София в Истанбул. Има четири камбанарии, високи по 44 метра, и 18 позлатени кръста, 70 метра е височината на купола при върха. Реконструкцията на вътрешния интериор продължава дълго време, характерно за църквата е, че вместо със стенописи, украсата е от мозайки. Катедралата носи името на Свети Сава, изключително почитан от сърбите духовник, основател на сръбската православна патриаршия.
Вечер в Белград е трудно да скучаете. Особено, ако се отбиете в някоя от прословутите кръчми на „Скадарлия”. Да отидеш в Белград и да не посетиш тази знаменита калдаръмена улица, е както казваме равносилно да си в Рим и да не видиш папата.Това е бохемският район на сръбската столица. Тук са кръчмите с жива музика, носещи странни имена като „Три шешира” (трите шапки), „Два Йелена” (двата елена), „Златни бокал” (златният бокал) и други. Тук са домовете на велики личности в сръбската културна история, които все още съхраняват духа на стария Белград от края на ХІХ и първата половина на миналия век. На тази улица са живяли едни от най-изтъкнатите сръбски интелектуалци като писателите Джура Якшич, Бранислав Нушич (много популярен у нас!), Йован Змай, Бора Станкович, артисти като Мирослав Гаврилович, Чича Илие Станоевич и др. Това е събирателната точка на културните дейци: писатели, поети, художници, музиканти, артисти и на местната бохема, което е повод често да сравняват „Скадарлия” с парижкия Монмартър. Този колоритен район на Белград възниква през втората половина на ХІХ век. По това време в Белград е имало 307 кръчми, 14 от които само в „Скадарлия”. И днес на това любимо на бохемите място може и добре да се похапне (българите харесваме сръбската кухня), и да се пийне люта ракия, и да се послушат (и на ушенце) сръбски стари градски песни. Тук веселото настроение никога не си отива.
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
Добра работа! Благодаря за чудесния наръчник как да се забавляваме в Белград!