Индия без грим 3: Тадж Махал – сага за любовта
Тадж Махал
Ако за символ на Франция е прието да се смята парижката Айфелова кула, на Англия – лондонският Биг Бен, а на Каталуня – барселонската „Саграда фамилия”, Индия също има такъв фаворит – мавзолеят Тадж Махал. Едно от новите седем чудеса на света, вписано и в листата на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство.
Мавзолеят Тадж Махал се намира в Агра – град на около 200 км от индийската столица Делхи, голям индустриален център в щата Утар Прадеш с 1,2-милионно население. Става столица на страната през 1552 година по заповед на основателя на династията на мугълите – Тимурине Бабур. Тук са управлявали едни от най-могъщите мугълски владетели като Акбар Велики, Джахангир, Шах Джахан. Последният от от великите мугъли – Ауранзеб, премества столицата в Делхи. Освен като индустриален център, Агра е известен и като търговска средище, развити са художествените занаяти, текстилната промишленост, има и университет.За да се стигне до Тадж Махал се използва местния екзотичен транспорт- велорикши или познатите в Тайланд триколки тук-тук, които и тук носят същото име. Мерките за сигурност са много строги, но за разлика от други храмови комплекси тук можеш да си вкараш фотоапарат или видеокамера. Когато най-после преминеш 30-метровата главна порта от червен пясъчник, се открива невероятната гледка към сияещия в бяло Тадж Махал.
Този шедьовър на източната архитектура е сътворен по искане на мугълския владетел Шах Джахан. Историята на мавзолея е истинска сага за любовта. Шах Джахан имал прекрасна съпруга на име Мумтаз, с която не само делял брачното ложе. Тя била майка на многобройната му челяд и пръв съветник в държавните дела, дори неотлъчно го следвала по време на военните му походи. Искрена и страстна любов свързвала двамата. За зла беда при раждането на 13-то си дете Мумтаз починала. Съкрушен от скръбта по любимата си, Шах Джахан се заел да построи в нейна чест огромна гробница. Всъщност според легендата идеята била на самата Мумтаз – на смъртния си одър тя накарала съпруга си да й обещае, че ще изгради в нейна чест най-красивия мавзолей на света.
Строежът продължил близо 20 години с участието на 20 000 строители от различни краища на света: Самарканд, Бухара, Багдад, Дамаск и др. Шах Джахан лично наблюдавал как върви строителството.
Цялата постройка е изваяна от бял мрамор, пренасян със слонове едва ли не от другия край на Индия. В мрамора пък са инкрустирани хиляди разноцветни полу- и скъпоценни камъни: йеменски ахат, арабски корали, персийски оникс, аметисти, които на фона на белите стени оформят красиви геометрични фигури и флорални мотиви, както повелява ислямската традиция. Обикновено гидовете носят със себе си фенерчета, чиято светлина насочват към скъпоценните инкрустации – камъните веднага започват да блестят.
Мавзолеят е с форма на квадрат и е заобиколен от 4 високи минарета, всяко над 40 метра. Височината му до купола е 70 м. Някога въпросният купол е бил облицован със злато, но по време на британския колониален период златното покритие било сменено с медно. Вътре в мавзолея има два саркофага – по-голям и по-малък, създавайки илюзията, че в тях са погребани двамата съпрузи. Те почиват на друго място. Мавзолеят е разположен в градина на площ от 3000 кв.м, пред него се е проточил басейн, в чиито води се оглежда фасадата на гробницата.
Числото на посетителите е огромно и в първия момент оставаш с впечатлението, че ще чакаш с часове, докато влезеш в мавзолея. Няма такова нещо: домакините са въвели ред, разделяйки на две колони многобройните туристи – на едната чакат индийците, на другата – чужденците. Така достъпът до гробницата се съкращава значително. В нея се влиза с калцуни, заради многобройната тълпа пада яко блъскане. Но пък това неудобство си струва – колко пъти в живота си човек се докосва до чудесата на света?
Казват, че изкуството да се вграждат скъпоценните камъни в мрамора на Тадж Махал се пази в строга тайна. Само една фамилия в Агра е посветена в рецептата, предава я от поколение на поколение, но ревниво я крие от любопитството на хората.
Но да видиш на живо Тадж Махал и да пипнеш стените му съвсем не е достатъчно да усетиш духа на този великолепен образец на старото индийско изкуство. Вечер, в една от залите на комплекса, се излъчва шоуто „Калакрити” или „Сага за любовта”. Със средствата на киното, театъра и мюзикъла е представена цялата тъжна история на Тадж Махал. Всичко – актьорска игра, музика, танци, хореография, сценография, режисура и пр., е на високо ниво, разкрива цялата човешка драма на в действителност обикновени хора, за които общественото положение не прави изключение пред трепетите на сърцето. Всичко това доставя на зрителите огромно естетическо удоволствие.
Посещението на Тадж Махал има и още едно продължение – Червеният форт. За да се отиде дотам отново идва на помощ екзотиката – рикши и тук-тук. Пътуването с такова нещо, пък макар и само за десетина минути, си е цяло приключение. В тази страна сякаш няма правила за движение – всеки кара както му скимне, изпреварва както му хрумне, клаксоните не спират да ти проглушават ушите – бибиткането в Индия е като национален спорт. Пътуването от точка Х до точка Y е провокация на адреналина – имаш чувството ,че в тоя хаос всеки момент някоя кола, мотопед или тук-тук ще те халоса. Обичайно е да видиш на някое малко мотопедче да са се накачулили по четирима души – цялото семейство барабар с багажа, а колко се возят на тук-тука може да се разбере само когато започнат да слизат…
Червеният форт е назован така заради сторителния материал – червения пясъчник, който е сред най-разпространените в Индия. Историята на тази туристическа забележителност в Агра започва с обявяването на града за столица на Индия по времето на Тимурине Бабур. „Златният век” на Агра настъпва с управлението на неговия внук – Акбар Велики, който изгражда основната част от форта: величествените кули, крепостните стени и порти. След него строителството продължил Шах Джахин, който изградил повечето сгради зад дългата почти 2,5 километра крепостна стена. Една от тях, например, е залата за публични аудиенции Диван-и-Ам, с разкошна арка, където владетелят е посрещал гостуващите му по държавни дела сънародници и чужди дипломати, тук е раздавал и правосъдие. По- късно на това място са протичали и официалните срещи на британските губернатори по време колониалния период. На територията на форта се намира красивата джамия Nagina Masjid, няколко дворци и покоите на владетеля и неговия харем. Има едно широко затревено пространство, което на шега ми се стори като много подходящо за… футбол на малки вратички. Оказа се, че някога тук е бил градският пазар. Много интересен е дворецът Кас Махал, изграден в характерния за епохата ислямско-персийски стил, с рисувани мраморни повърхности и многобройни стъклени частици, инкрустирани в конструкцията му. Смята се, че стените са били облицовани с огледала и мястото е служело за съблекалня на харема. Как ще се съблича жена, ако няма в какво да се огледа!
Защо туристическите програми свързват Червения форт с Тадж Махал? Когато Шах Джахин бил заточен в тази крепост от собствения си син Ауранзеб (и тук са ставали такива работи като във всяка страна, където властта се гони на всяка цена), той съзерцавал със сълзи на очи гробницата, посветена на любимата му съпруга. При ясно време Тадж Махал се вижда перфектно от Червения форт.
АСЕН БОЯДЖИЕВ
(Следва продължение)
Всички статии от поредицата можете да видите тук: Индия без грим
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
