„Коктейли” от Замбия: 1. Замбези и пурпурният залез
„Коктейли” от Замбия
От няколко дни интересът на телевизионните зрители в България, фенове на BTV, е прикован от новото тв риалити „Африка – звездите сигурно са полудели”. Това е и повод да се поровя из своите „Записки на пътешественика” и да извадя „от торбата” някои бележки от пътуването ми с група български туристи из Черния континент. Естествено за случая е да разкажа впечатленията си от Замбия и един от най-величествените водопади в света – Виктория.
Асен Бояджиев
Продуктов мениджър на туристическа компания БОЯНА-МГ
1. Замбези и пурпурният залез
В градчето Ливингстън, в Замбия, пристигнахме след час и половина полет от Йоханесбург. Почти толкова време ни отиде да чакаме на опашка, за да ни бият в паспортите печат и да си платим замбийската виза. Тя струва точно 50 долара.
На изхода ни чакаше чернокож представител на посрещащата фирма, която трябва да ни направи трансфера до хотела. Качихме се в едно малко автобусче, а багажът ни бе натоварен в ремарке. Шофьорът играеше и ролята на гид. Разказа няколко думи за Замбия, докато минавахме по единствената що-годе улица в Ливингстън, който се рекламира като туристическия център на страната. Градът е основан през 1905 година, до 1935-та е британската столица на Северна Родезия. Първото впечатление е за потресаваща мизерия, след всяко преминаване на МПС главната улица потъва под кълбета прах. Тук таме се мяркат някои по-читави сгради , главно офиси – на Замбийската национална радио-телевизионна компания, авикомпанията Замбези еъруейз, музея на Дейвид Ливингстън – откривателят на водопада Виктория, на неговото име е назован градът… Когато излязохме от Ливингстън пейзажът стана още по-отчайващ. Част от туристите в автобусчето слязоха пред един хотел, който отдалеч по-скоро имаше вид на колиба, а паркингът беше покрит с дебел слой червеникав прах. Усетих лека тревога у някои от нашите хора. Какво ли са си рекли: а бе то вярно, че сме в Африка, ама ако и нашият хотел е на такова дередже…
Слава Богу, с партньора ни от Южна Африка се бяхме погрижили да не е така. С автобусчето поехме по вече много добре асфалтиран път и започна да мирише на цивилизация. Скоро пристигнахме в нашия хотел Zambezi Sun 3*, на който спокойно бих повишил категорията най-малко с плюс. Още на входа пред рецепцията ни посрещна малка групичка темпераментни музиканти, издокарани с пера на главите и с по една препаска на голите черни тела. Мощно удряха тъпани и пееха, ухилени до уши. Като ученик бях нещо като барабанист на училищната ни група „The Suny Brothers” и без да се колебая се включих в лумкането на тамтамите.
След това завладяващо посрещане се настанихме в хотела. Zambezi Sun представлява комплекс от 4 двуетажни блока, които заобикалят голям вътрешен парк с плувен басейн, пул бар, два ресторанта, сцена за музика на живо. Стаите не са много големи, но кокетни, изрисувани в типичните за Африка ярки цветове и шарки, с много удобни легла, климатик, баня с вана и душ кабина, телевизор. Настаняването ни, както и в останалите хотели, е на полупансион, но всичко допълнително извън пакета се консумира на кредит – плаща се накрая преди заминаване. Нашият хотел се пада в една курортна зона с 5-звездния Роял Ливингстън, на брега на река Замбези. И двата хотела са оградени с електрическа мрежа откъм реката, която предпазва от неканени и много опасни гости: крокодили и хипопотами. За сметка на това може да се види как се разхождат свободно сред хората маймуни, зебри, жирафи. Ядове създават само маймуните. На рецепция ни предупредиха да не оставяме вратите и прозорците на стаите отворени, защото маймуните влизат най-безцеремонно и крадат каквото им падне. Един от нашенците обаче явно е ходил някъде да пуши, когато домакините са давали тази важна информация. Сутринта, като се събудил, решил докато се бръсне в банята да си проветри стаята. Като влязъл в нея, заварил едно маймуне. Гледали се двамата, мигали с очи, докато накрая животинчето грабнало пакетчетата със захар до кафемашината и дим да го няма. Сигурно е отишло при майка си да се отчете със сутрешния улов. Други от групата ни също отбелязаха, че гледали как по-малките маймуни обират фъстъци от ресторанта.
След кратка почивка в хотела, дойде време да се отправим към реката за предвидения в програмата ни круиз по Замбези. На кораб щяхме да посрещнем знаменития африкански залез. Организира го круизната компания African Queen, това име носят и корабите й, които плават по реката. Замбези е една от най-големите реки в Африка – дълга е 2700 км и е четвърта по големина на континента. На нея е разположен и водопадът Виктория – най-голямата забележителност в региона, заради която идват туристи от целия свят. На един от …72-та местни езика Замбези означава Голямата река.
За да отидем на реката, трябваше да се отбием най-напред на „гарата разпределителна” – Activiti Centre, откъдето стартират туристическите атракции в околността. Тук ни чакаха служители на круизната компания – симпатични млади хора, естествено чернокожи, облечени в бели моряшки костюми. Африканците обичат униформите – шофьорите са с бели ризи със зелени пагони, охраната на хотела – с кафяви куртки и черни панталони…Това дава на тези бедни хора поне някаква капчица самочувствие, че имат с какво да си изкарват хляба. В типичните дълги, с пъстри цветове рокли, се кипрят служителките на рецепцията. И повечето от тях-красиви африкански жени! Само една бяла дама работеше на рецепцията – вероятно шеф на фронт офиса. Беше облечена като в Европа – с фирмен костюм.
Едно шарено автобусче за десетина минути ни отведе на пристана, където беше и нашият кораб. Той е с палуби на два етажа, с много удобни за пътуване кресла, масички, а отстрани – с дескове. Ние си избрахме да седнем точно пред такъв деск, за да наблюдаваме по-добре реката. В цената на круиза влизат малки сандвичи, кашу, пица, баница на вид и вкус като… месена в Родопите,бира и безалкохолни. Допълнително се заплаща само ако например си поръчаш бутилка вино. Бирата е много хубава. Най-популярната марка е Mosi Lager. Това е местното наименование на водопада Виктория – Мosi oa Tunya, което означава Гърмящият пушек. В това название има голяма доза истина. От брега на реката идеално може да се види как над нея точно като пушек се издигат водните пари на Виктория. Сякаш някой там, в бездната, беше запалил голяма цигара и от време на време пускаше дим.
По време на круиза корабът пътува бавно, в съзвучие със скоростта на Замбези, която общо взето е доста по-ленива от други реки. Затова казват, че по тази причина около нея се въдят комари и е добре, макар и рискът да е малък, да се вземат хапчета против малария. Както направихме и ние – за всеки случай. Бавната скорост на реката дава възможност да се направят добри снимки, да се дебнат и тук, както в саваната, обитателите на дивата природа. И както в националния парк Пиланесбърг, така и тук пак извадихме късмет: жена ми Мария можа много добре да заснеме двойка хипопотами, мярна се и крокодил, в обектива попадна и ято бели птици, които летяха над реката като ескадрила.
Замбези е гранична река с няколко страни: Замбия, Зимбабве, Намибия, Ботсвана, Мозамбик. „Ленивката” се движи бавно, докато изведнъж под формата на мощен водопад не се сгромоляса в дълбоката над 100 метра пропаст. И после, ни лук яла, ни лук мирисала, продължава пак спокойно да се влачи през Централноафриканското плато до вливането си в Индийския океан.
Ето, че настъпи и дълго очакваният миг, тръпката на круиза – залезът на слънцето. За първи път виждах такова нещо: слънчевият диск за броени минути потъна зад хоризонта, сякаш някой му беше окачил голяма тежест. Малко след това небето стана оранжево-червено, този цвят попи и реката. Картината беше изключителна!
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
