„Коктейли” от Замбия: 2. Гърмящият пушек
„Коктейли” от Замбия
От няколко дни интересът на телевизионните зрители в България, фенове на BTV, е прикован от новото тв риалити „Африка – звездите сигурно са полудели”. Това е и повод да се поровя из своите „Записки на пътешественика” и да извадя „от торбата” някои бележки от пътуването ми с група български туристи из Черния континент. Естествено за случая е да разкажа впечатленията си от Замбия и един от най-величествените водопади в света – Виктория.
Асен Бояджиев
Продуктов мениджър на туристическа компания БОЯНА-МГ
2. Гърмящият пушек
Още от рано сутринта слънцето започна да прежуря здраво. В Замбия температурите през деня са много високи – около 33-35 градуса, че и повече. Това е нормално, защото колкото по на север се движим от Южна Африка, толкова повече се засилва влиянието на Екватора.
Старото име на Замбия е Северна Родезия. Населението й наброява 11 милиона души. Както в ЮАР, така и тук средната продължителност на живота е много ниска -32-33 години. Мизерията и многото болести убиват хората. А иначе страната е на четвърто място в света по добив на мед. Над 60 % от населението е заето в селското стопанство. Отглеждат царевица, памук, фъстъци, захарна тръстика, а в животновъдството – едър рогат добитък. Благодарение на водопада Виктория основен поминък е туризмът. Има изключителни възможности за активен отдих, особено за любителите на приключения. Много от местните атракции например се организират в споменатия Activiti Centre: сафари сред дивата природа, полет над водопада с хеликоптер или делтапланер, скално катерене, екстремна лодка, лов, риболов, круиз по Замбези, конна езда, посещение на африканско село, фолклорни ритуали, голф, надпревара с бъгита, сърф по Замбези, разходка със слонове и пр.
Както вече писах, Гърмящият пушек е открит от британския мисионер и учен Дейвид Ливингстън, през ноември 1855 година, и е наречен така в чест на тогавашната британска кралица Виктория. Ливингстън посвещава целия си живот на Черния континент и е погребан с почести в Уестминстърското абатство в Лондон. Водопадът се намира на няколко минути пеш от хотела, има достатъчно указателни табели, за да не се чудиш къде е. За да отидеш дотам, се минава през специален контролно-пропускателен пункт на излизане от хотела. Пишат ти името, часа, в който си излязъл и повече не носят отговорност какво ще ти се случи по- нататък.
Опитът ни да стигнем до сърцето на водопада ни доведе един неканен местен младеж, който неусетно се присламчи към нас, показвайки желание да ни посочи пътя към водната стихия. Вместо да ни поведе по „царския път”, тоя хитрец ни отведе на отсрещната страна, противоположна на основната наблюдателна пътека. Там Замбези се спуска с грохот в бездната. Трябваше да прескачаме реката, катерейки се като алпинисти от камък на камък. Мария отначало се притесни, че младежът може да ни закара на място, където да ни ограбят. Но после се успокои – все пак бяхме пет човека , сред които двама мъже. Беше си цяло приключение това прескачане на препятствия из реката, в която цяла сюрия дечурлига се къпеха, надавайки радостни викове от разхладата в адската жега. Върнахме се обратно на изходната точка – паметникът на Ливингстън, и поехме по „правия” път. Както край всеки голям водопад, и тук домакините се бяха погрижили да обособят подходящи площадки за наблюдение. Направихме много снимки, но за съжаление откъм Замбия се вижда само част от водопада. Най-добра е може би гледката от железопътния мост,който свързва над реката двете съседни държави – Замбия и Зимбабве, но нямахме шанса да се доберем дотам, за да видим Виктория в цялото му великолепие.
Виктория е сред Топ 3 на най-големите водопади в света. Смята се за два пъти по-широк /1700 м/ и толкова по-дълбок в сравнение с Ниагарския водопад. Всяка минута в пропастта се изливат 500 милиона литра вода. Вписан е в Списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство и е едно от Седемте природни чудеса на света. Една от най-големите атракции в Африка!
На връщане чернокожият младеж, на име Феликс, изведнъж взе да се пазари да му платим за това, че ни е водил до водопада. Искаше по 100 ранда на човек, което няма как да стане. Искаше далеч повече, отколкото е допустимо. Дадох му колкото трябва, но това до известна степен ни вгорчи настроението. В крайна сметка не сме го наемали за това, лепна се за нас и просто ни беше неудобно да го изгоним. Съвсем спокойно можеше и без него да се оправим. Това е добре да се знае от туристите, които ще посещават в бъдеще водопада, за да няма подобни изненади. Човекът така тарикатски се е научил да си изкарва хляба. Впрочем, телевизионните зрители можаха да видят в една от сериите на „Африка – звездите сигурно са полудели”, че както навсякъде по света и тук, в Замбия, има достатъчно шмекери, които може да те излъжат за какво ли не – в случая с фалшива местна валута.
Покрай фантастичните кадри от водопада, които успяхме да запечатаме на фотокамерата, Мария засне и ярки образи на местни хора. Няма да забравя една млада майка, която носеше пред гърдите си бебе. Когато обаче се обърна в профил, на гърба й се оказа… друго отроче! Взехме да се майтапим, че ако се врътне още веднъж, може да изскочи още един наследник.
Когато към обяд се върнахме в хотела, пихме вода и сокове като смоци. Направо бяхме жабясали от страшната жега. Затова разбрахме, че когато се ходи на излет до водопада, е задължително да се носи вода за пиене.
След обяда оставихме групата да си почива край басейна, а ние с Мария взехме шатъла на хотела и се отправихме към Роял Ливингстън. Поразгледахме това 5-звездно бижу и хоп – влязохме в СПА центъра. Поръчахме си по един 50-минутен аромамасаж – предлагаха и промоциална цена. Настаниха ни в една шатра на брега на Замбези, открита откъм реката. През цялото време ни охлаждаха с много ситни капчици вода, като мъгла, а за качествата на масажистките да не говорим – малко е да кажа, че са феноменални!
След вечеря се отправихме с шатъл буса до Entertaiment Centre, където се провежда фолклорното Замбия шоу. Този много приятен спектакъл се организира от някаква канадска фондация, която привлича младите хора от Ливингстън и региона за участие в подобни занимания. Жалко, че имаше толкова малко посетители! Защото танцьорите, облечени в ярки национални костюми, бяха страшно лъчезарни и истински отдадени на танца. Всеки танц пресъздава сюжет от бита на местните хора. Има конферансие, което обяснява на зрителите, с много хумор, какво се случва на сцената. Музиката е само от 3 тамтама, много ритмична, придружена през цялото време от малко еднообразните песнопения на момичетата от състава. Когато обаче видиш как гъвкаво танцуват с озарени от усмивки лица, си готов да приемеш и този необичаен за слуха ти музикален коктейл.
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
