Кръстникът на иберийците
Португалия
Порто е вторият по големина град в Португалия след столицата Лисабон. Наброява население от около 263 000 жители. Повечето българи, главно запалянковци, го свързват с едноименния футболен гранд, достигнал и шампионския връх в Европа.
Порто е разположен по делтата на река Дору – една от най-големите водни артерии на Пиренеите (897 км), която извира от Испания и се влива в Атлантическия океан. Градът се е изкатерил на северния бряг на реката. От върха на хълма, където се издига градската катедрала (ХІІ век), се открива страхотна панорамна гледка към старинната част на Порто, реката Дору, по която пъплят корабчета, пълни с туристи, гърбицата на железния мост Дон Луиш І и Вила Нова де Гая – територия на многобройните винарни и складове, в които отлежава прочутия портвайн.
Порто е кръстникът на държавата Португалия, родината на иберийците – тя носи неговото име. Още по римско време се сдобива със статута на важно търговски пристанище под наименованието Портус Кале (кале от гръцки означава красив). В продължение на три века е под владичеството на маврите, което оставя отпечатък и в днешната визия на града, особено в старинния район Рибейра. В средата на ХVІІІ век е построена Кулата на клириците – Торе душ Клерикуш, най-високата камбанария в Португалия (76 м), която е и символът на Порто в наши дни. На площада около кулата може да се видят и близо 100-годишните трамваи, които подобно на лисабонските са атракция за посетителите на града.
Ако скицираме един примерен маршрут за туристическа обиколка на Порто, може да започнем например с Паласио да Болса – Стоковата борса, нещо като търговска палата , където в миналото са се провеждали всички важни сделки за града, а днес тук е един от форумите на концертния живот и други местни културни прояви. Отвънсградата на борсата не блести с особени архитектурни хрумвания, но вътре притежава цяла колекция от уникални дърворезби в отделните зали. Най-забележителна е Арабската зала, която се отличава с характерния за Ориента стил.
На метри от борсата се намира църквата Св. Франциск. Порто е средище на активен религиозен живот – наред с многото църкви от различни епохи в района на Гая, има и манастир, до който се достига по въжена линия. Да не забравяме, че в Португалия се намира и едно от най-големите на планетата свети места за поклонниците католици – Фатима.
Централният площад „Либердаде“ с паметника на португалския владетел Педро ІV е едно от най-представителните места в града. Тук много често може да се видят туристи, насядали около монумента за снимки. Площадът е голям и просторен, в дъното му се издига фундаментът на Кметството с часовниковата кула. В уличките около площада е пълно с магазинчета за сувенири и други привлекателни за туристите стоки. Но първенството за шопинг се държи от търговската улица „Санта Катерина”. Ако обаче не ви блазнят модните бутици, а ви се влиза например в…книжарница, заповядайте в „Лело” . Намира се в центъра на града, недалеч от изписаните с фрески външни стени на църквата Карму и университета. Това е една от забележителностите на Порто, Цялото вътрешно оформление , а без съмнение и събраното книжно богатство пренасят госта на града далеч назад във вековете. Когато видиш и релсите, проточили се през салона н а книжарницата, по които с „вагонетка” се пренасят книги, те засърбява ръката да хванеш фотокамерата, но уви – снимането тук е забранено.
Малко по-надолу от пл. ”Либердаде” е известната железопътна гара Сао Бенто, чието фоайе е изпъстрено с фрески, композирани от гълъбовосини фаянсови плочки.Това са си направо стенописи, представящи различни сцени от историята на града. Такива плочки, наричани „азулежуш“ и характерни за епохата на маврите, може да се видят и като облицовка на сградите в най-притегателното място за посетителите на Порто – крайбрежният район Рибейра. Това е историческият център на Порто. Пъстрите старинни фасади, тесните улички, многобройните кафенета и ресторанти, лодките за круиз по Дору – всичко това сътворява неповторимия чар на квартала, обявен през 1996 година за обект под закрилата на ЮНЕСКО.
От Рибейра по моста Луиш І е най-късият път до винарните във Вила Нова де Гая. Това крупно желязно съоръжение свързва северния с южния бряг на Дору. Дело е на знаменития френски конструктор Гюстав Айфел, на чието авторство се дължи и символът на френската столица – Айфеловата кула. Когато мостът Луиш І бил завършен през 1886 година, го обявили за техническо чудо!
Колко са винарните, в които се произвежда вълшебната течност, разнасяща славата на Португалия из целия свят, е трудно да се каже. Виното порто или популярно като портвайн се ражда всъщност след експеримент на…британски търговци през ХVІІІ век. Слагали в червеното вино бренди, за да стане по-стабилно и да се съхранява добре по време на прехода му по море от Португалия до Англия. Известно е, че още през ХІV век двете страни влизат в съюз, който продължава и днес, считайки се за най-дългия в историята въобще. Той отваря и пътя на портвайна към Великобритания. За сметка, разбира се, на французите, „вечният враг” отвъд Ламанша.В Порто, между другото, се е състояла сватбата на португалския крал Жоао І с Филипа Ланкастърска и именно тя се смята за символ на този многовековен съюз между двете държави. Благодарение на него британските износители, заедно с германски и холандски търговци, основават и повечето винарни в Порто.
В долината на река Дору се намират и лозовите масиви, от които се добива португалският еликсир. Това вино не се побира в традиционните ни представи за напитка, която може да се консумира обилно на трапеза с мезета. Последиците ще са негативни – главоболие и тежък махмурлук. Портвайн е по-скоро диджестив, подходящ е да се пие в малки количества, например след обяд с някакъв сладкиш. Така обяснява един от технолозите във винарната Тейлърс, основана от англичани още през далечната 1692 година. Макар че се произвежда в няколко разновидности: сухо, полусухо или десертно, бяло, рубин или червено, виното си има постоянен сладък привкус. Но е много ароматно. Винарните предлагат дегустация, обикновено на продукти, отлежавали 4, 6 и 10 години. Бутилка червен портвайн на 10 години струва около 19 евро.
Португалците обаче имат и други достойни да се опитат произведения на винарската им индустрия. Например вино верде. Сухо, зелено на цвят като нашенската мента, но с него може вече да се похапне на обяд или вечеря. А в Португалия хранят вкусно и добре. Но това е друга тема…
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
