Макао – Монте Карло на Изтока
Малко преди да тръгнем от хотела ни в Хонг Конг към пристанището, за да вземем ферибота до Макао, се усетих, че паспортът ми е останал в хотелската стая. Слава Богу, че разбрах това навреме след предупреждението на екскурзоводката ни Кристи да си носим този документ за граничния контрол на път за Макао. Не си представям какво щях да правя без него като се изтапанча на фериботния терминал. Просто щях да си стоя там до вечерта, когато нашата група се върне. В Макао се влиза като в друга държава и се изисква международен паспорт. А разписанието на ферибота е строго фиксирано и е немислимо да се връщаме с туристите пак до хотела, за да си взема паспорта – екскурзията направо пропада!
Разстоянието от 60 км до Макао фериботът взима за около час. От 1999 година този град има същия особен статут на територия с висока степен на самоуправление в рамките на Китайската народна република като Хонг Конг. Намира се на едноименния полуостров и още два острова – Тайпа и Колоан, свързани помежду си с два дълги, 2,5 и 4,5 км, мостове. Градът се развива непрекъснато и с отвоюваните територии от морето вече е нараснал с цели 20 %. Достъпът до него се осъществява и чрез фериботната линия, и по въздушен път, макар че летището му е сравнително малко.
Населението на Макао възлиза на около 560 000 жители – над 10 пъти по-малко от Хонг Конг, но пък градът се счита за един от най-гъсто населените в света – 57 000 души на кв. километър. От тях 95% са китайци.
Макао е бивша португалска колония, съществувала в продължение на повече от 450 години. Затова освен на китайски и английски, тук се говори и на португалски език. Този град е и първата европейска колония в Далечния Изток. Бил е малко рибарско селище, но по онова време „бизнес” са намирали тук и много търговци. По тази причина са наричали града „търговската порта”, заради стратегическото му положение и Пътя на коприната, който е минавал оттук. При връщането му към Китай на 20 декември 1999 година се сдобива със същите като на Хонг Конг гаранции за 50-годишна неприкосновеност на данъчната и митническата политика, на собствената валута- в случая патака, която е обвързана с хонгконгския долар. Това голямо за Макао събитие е подплатено със специалния подарък от китайското правителство, който може да се види на площад „Лотос”. Там се издига скулптурата от позлатен бронз на лотус, разперил листа като символ на просперитета. И такъв не липсва в годините под юрисдикцията на КНР. Градът интензивно се развива, като основните приходи на Макао идват от туризма и хазарта. Сред другите по-важни стопански отрасли се нареждат производството на текстилни изделия, електроника и… фойерверки.
Един от символите на града е високата 338 метра телевизионна кула. Освен страхотна гледка и възможности за шопинг и кино, тя предлага на смелчаците тръпката да скачат от нея с ластик (познатото бънджи). Но най-разпознаваемата сграда тук са останките от йезуитската църква „Св. Павел”. Това е исторически паметник от колониалната епоха. След пожар през 1835 година, от църквата е останала само фасадата с главния й вход. Всеки ден около нея се тълпят за снимки стотици туристи, но не правят изключение и младоженците. Срещнахме точно тук една младоженска двойка, която ни вдигна настроението с нестандартното си облекло. Мъжът беше облечен официално, изцяло в бяло, в същия цвят му импонираше с пищната си сватбена рокля и жената, само дето беше обута… с маратонки!
От руините на църквата се слиза по каменни стъпала към главната пешеходна и търговска улица, изпълнена с магазини и ресторанти.Стоката е китайска, позната навсякъде по света. Пред едно от дюкянчетата обаче предлагаха нещо по-различно и вероятно типично за района –на открита сергия бяха изложили големи парчета сушено месо с вид на нашенската кайзер пастърма, която на всичко отгоре… подслаждат с някакъв конфитюр. Жена ми опита от „пастърмата”, но май нещо не остана очарована.
Улицата излиза на широк площад с фонтан, ограден от сгради в типичния за колониалната епоха архитектурен стил. Това е площад „Сенадо”, известен с каменната си мозайка с форма на морска вълна. Тук се намират и част от историческите сгради и паметници, които са причина историческият център на града да бъде включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Сред тях, например, са бившият Кралски сенат, сега Бюро за граждански и обществени дела, Домът на милосърдието от ХVІ век (най-старото западно благотворително учреждение в Китай), бароковата църква Св.Доминик, основана от монаси – доминиканци през ХVІІ век. Площадът и тесните улички в старата част на града са покрити с малки павенца, каквито са характерни за уличната настилка в Португалия. Докарани са тук именно от тази страна, като върху каменните блокчета на много места има инкрустирани фигурки на животни или митични същества. Всъщност Макао представлява симбиоза между две значими култури – китайската и португалската, и това е съвсем естествено при половин хилядолетното им съвместно съжителство. Откроява се навсякъде – в архитектурата, в кухнята, в традициите. През годината Макао често домакинства на различни фестивали и други културни прояви. А когато дойде време за автомобилните състезания за наградата Гран При Макао, улиците на града се превръщат в писти досущ като тези в Монако.
И в Макао е бъкано с небостъргачи, главно в крайбрежната „яка” на града, но онова, което привлича погледа на гостуващите тук туристи, са помпозните и огромни като замъци билдинги на казината. В Макао има 34 казина, които работят денонощно. Само от данъка върху оборота на всички игрални домове се формират около 75% от бюджета на града. Нещо повече,при годишен ръст от 22%, приходите от хазартния бизнес в Макао надхвърлят пет пъти тези в Лас Вегас! Допреди 2001 година абсолютният монопол в игралния бизнес е държал един човек – местният магнат, кралят на хазарта Стенли Хо, за когото казват, че пристигнал в Макао само с… 1 долар в джоба. Негова собственост е първото казино в Макао – „Лисабон” (Lisboa). Тази легендарна личност живее в шикозно имение, което Кристи ни показа, докато обикаляхме с автобус из луксозните квартали на Макао. През въпросната 2001-ва година китайското правителство премахва монопола на Стенли Хо, дарен му от португалците преди 40 години, и открива зелена улица за участието и на други инвеститори в този бранш. Днес конкуренти на мистър Хо са редица крупни бизнесмени, главно от САЩ, които са превърнали Макао в златна мина. Един от тях например е милиардерът Шелдън Аделсон, който е собственик на най-голямото и престижно казино в Макао „Котай Венетиан”.
Това казино щяхме да разгледаме специално. Преди това обаче спряхме пред един от местните даоистки храмове А-МА. От 2005 година е под закрилата на ЮНЕСКО. Построен е преди близо 500 години в чест на даоистката богиня А-Ма, закрилница на рибарите и моряците. Отначало е бил малък храм, но по-късно прераства в голям молитвен комплекс. И най-важното – неговата история има пряка връзка с името на града и полуострова.
Легендата разказва,че преди близо пет столетия една бедна девойка на име А-Ма от провинцията Фуцзян имала неотложна нужда бързо да се прибере по море у дома си, навярно я споходил някакъв семеен проблем. Опитвала да склони някой от местните рибари да я превози от Кантон до Макао. Никой обаче не искал да й помогне, само един рибар я съжалил и качил в лодката си. Докато плавали из Южнокитайско море, излязла страшна буря. Всички лодки, с изключение на тази, в която били рибарят и А Ма, потънали. Тогава местните жители разбрали, че морските богове са помогнали на девойката да оцелее. Когато слязла на сушата, озарена от небесна светлина, тя се изкачила на един от планинските хълмове и тутакси бурята стихнала. Мълвата за необикновената девойка бързо се разнесла и не след дълго останалите живи рибари решили да построят храм в нейна чест. Оттогава рибари и моряци редовно посещават храма, за да се помолят за спокойно море и успешен улов.
Мястото, където бил построен храмът, нарекли „А-Ма-гао”, което в превод от китайски означава „Заливът на богинята А-Ма”. Това название често произнасяли като „Ма-гао”, докато с течение на времето се стигнало до днешното Макао. Това име окончателно се утвърдило, когато местните жители дарили полуострова на португалците в знак на благодарност, че ги защитавали от набезите на кръвожадните морски пирати. Церемонията по предаването на полуострова станала през 1557 година тъкмо в храма А-МА. През 1640 година пък градът получава официален статут под наименованието Citadela do Nome De Deus De Macau (Град с божието име Макао).
Храмовият комплекс е построен в традиционния китайски архитектурен стил – с красиви ,извити на върха стрехи. Ограден е от каменни статуи на лъвове, да пазят тишината и хармонията в това свещено място. Целогодишно се посещава както от туристи, така и от местни жители. Култът към богинята А-Ма е разпространен не само в Хонг Конг и Макао, но и на много други места в континентален Китай. Между другото, храмът е посветен и на богинята на милосърдието Кун Лам. Нейна статуя може да се види на брега на морето, съвсем близо до едно от най-големите казина в града „Сандс Макао”. Статуята, висока 20 метра, силно наподобява фигурата на Дева Мария, каквато обикновено сме свикнали да виждаме в католическите храмове.
Разказът за историята на А-МА чухме от втората екскурзоводка, която ни придружаваше заедно с нашата Кристи. В Макао задължително се ползва местен гид, както например това се случва и в съседката ни Турция. В тези страни правят всичко възможно да помагат на местния бизнес, те не са разградения двор, каквато е нашата бедна България, където всеки чужденец, занимаващ се с туризъм, може да прави каквото си иска за сметка на родния бранш.
След като обиколихме центъра на града и направихме снимки, автобусът ни отведе за обяд в ресторант на една от уличките с португалските павенца. Наоколо беше пълно с мотопеди, които и тук, както на много други места в Азия, са основното превозно средство на местните жители при тежкия автомобилен трафик. На тази улица се издига и паметникът на Жорже Арис – първият португалец, стъпил на тази земя. А у нас къде е паметникът на първопроходеца, основателя на българската държава хан Аспарух? Ами няма и надали скоро ще има…
Ето ни най-после и в казиното „Котай Венетиан”, част от мегапроекта „Котай” (съкращение на имената на двата острова Колоан и Тайпа). Този проект се развива на изкуствена, отвоювана от морето земя с площ от 4,7 кв.километра, на която никнат като гъби хотели, търговски центрове, дори стадион. На това място Шелдън Аделсон е построил своето казино „Котай Венетиан”, копие на оригинала в Лас Вегас, със 750 игрални маси, което го прави най-голямото в света. Има и хотелска част с 3000 апартамента. Тук навалицата от мераклии да докарат казиното до просешка тояга е страхотна – непрекъснато пристигат автобуси, които изсипват тълпи от хора на рецепцията, или отвеждат други към летището или терминала на ферибота.
Искахме и ние да хвърлим някой зар на късмета, но при толкова много комарджии това се оказа невъзможно – нямаше нито една свободна игрална маса. Тогава хванахме ескалатора и се изкачихме на най-горния етаж, където попаднахме в… самата Венеция. Същите сгради, същия Мост на въздишките, същия площад Сан Марко, същия Канале Гранде с гондолите и пеещите гондолиери за радост на насядалите в лодките китайски баровци. Наоколо бутик до бутика и шетащи лъскави дами край още по-лъскавите витрини на магазините.
В 4 часа след обяд се качихме на ферибота и хайде обратно към Хонг Конг. Бяхме си осигурили късен чек аут, та остана време да си дооправим багажа и да си хвърлим по един душ преди дългото пътуване до България.
Когато пристигнахме благополучно в София, през главата ми бързо мина една своеобразна равносметка: по маршрута (през Лондон) Сингапур – Австралия – Нова Зеландия и Хонг Конг сме имали 11 полета, 64 часа във въздуха, 32 000 изминати километра и огромни часови разлики. Тежко пътуване, но след видяно и преживяно мога да кажа само едно: беше много хубаво и запомнящо се пътешествие!
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
